№ 10947
гр. София, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при участието на секретаря Ц. ИВ. Я.
като разгледа докладваното от БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА Гражданско дело
№ 20221110121586 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно
основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.149 от
ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД излага в исковата молба, че
ответникът е ползвател на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден
имот с адрес гр.София, община „Изгрев“, АДРЕС, за периода от м.05.2017г.
до м.04.2019г., като собственик на ½ ид.част от него.
В исковата молба са изложени съображения, че на 26.08.2020г. е
депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
с вх. № 3046704 срещу В. Н. Е. с ЕГН ********** и Н.И.Г. с ЕГН:**********
в условията на разделна отговорност при квоти съответно от 1/2 за сумата от
7284,81 лева, от които 6390,03 лева- главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2017г. до м.04.2019г.
;
ведно със законната лихва от 26.08.2020г. до изплащане на вземането, 845,13
лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2018г. до 20.08.2020г., както и суми
за дялово разпределение 41,36 лева - главница за периода от м.07.2017г. до
м.04.2019г,, ведно със законната лихва от 26.08.2020г. до окончателното
изплащане на вземането, и 8,29 лева - лихва за периода от 31.08.2017г. до
20.08.2020г., както и направените по делото разноски за държавна такса и
1
юрисконсултско възнаграждение. С разпореждане, постановено по ч.гр.
дело№39926/2020г. по описа на Софийски районен съд, 126 с-в е уважено
искането и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжниците. На
основание чл.415, ал.1 от ГПК със съобщение, получено от дружеството ни на
22.03.2022г. е указано, че дружеството може да предяви иск относно
вземането си само срещу В. Н. Е. с ЕГН ********** в едномесечен срок. С
оглед на това е предявен иск чл.415, ал.1 от ГПК за установяване на
съществуването на вземането за консумирана и незаплатена ТЕ срещу В. Н.
Е. с ЕГН ********** за адрес: гр. София, п.к. 1113, обл. София град, общ.
Изгрев, АДРЕС за процесния период.
Излага доводи за наличие на облигационно правоотношение,
възникнало въз основа договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи обвързват потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Твърди, че е доставял топлинна енергия за
горепосочения топлоснабден имот, чиято цена не е заплатена в предвидения в
общите условия срок.
Излага съображения, че ответникът не е изпълнил задължението си за
заплащане на дължимите суми.
Предвид изложеното са предявени искове за постановяване на решение,
с което да бъде признато за установено по отношение на В. Н. Е. с ЕГН
**********, че дължи на „Топлофикация София“ сумата от 3642,40 лева, от
които 3195,01 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2017г. до м.04„2019г., ведно със
законната лихва от 26.08.202Ог. до изплащане на вземането, 422,56 лева -
мораторна лихва за забава от 15.09.2018г. до 20.08.2020г., както и суми за
дялово разпределение 20,68 лева - главница за периода от м.07,2017г. до
м.04.2019г., ведно със законната лихва от 26.08.2020г. до окончателното
изплащане на вземането, и 4,14 лева - лихва за периода от 31.08.2017г. до
20.08.2020г., както и направените по делото разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение,
Ответникът В. Н. Е., чрез назначения му особен представител, в
писмения отговор излага съображения за неоснователност на исковете поради
недоказано съществуване на облигационно правоотношение през процесния
период.
2
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ се обуславя от наличието на следните
предпоставки: съществуването на договорни отношения между страните за
доставка на топлинна енергия и реално доставена такава през процесния
период, размерът на която да възлиза на претендираната сума. Съгласно
правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на горните обстоятелства е в
тежест на ищеца.
По правило източник на облигационно договорно правоотношение е
договорът. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта
на продажбата на топлинна енергия предвид разпоредбата на чл.144, ал.1, т.6
от ЗЕ. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и
без наличието на изричен писмен договор, а именно – когато се касае за
топлоснабдена сграда-етажна собственост, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост
са клиенти на топлинна енергия, т. е. те са страни по договорното
правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза
законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право
на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с
топлопреносното предприятие.
От представения по нот.акт№107/2008г. се установява, че от
03.04.2008г. ответникът е собственик на ½ идеална част от топлоснабдения
имот, като на 20.07.2012г. двамата съсобственици са подали заявление за
откриване партида за доставка на топлинна енергия и сключване на договор
при общи условия. От постановление за възлагане, влязло в сила на
22.10.2018г., недвижимият имот е собственост на трето лице, което е
въведено във владение на 22.07.2019г. Следователно до тази дата
предишните собственици са ползватели на недвижимия имот, описан в
исковата молба.
Поради изложеното се установява пасивната материално-правна
3
легитимация на ответника, които имат качеството клиент на топлинна енергия
за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ през процесния период.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява,
че ищецът е изпълнил задължението си да достави топлинна енергия при
спазване на изискванията на общите условия и съществуващата нормативна
уредба до абонатната станция в етажната собственост, където се намира
топлоснабдения имот, като е налице непрекъснато топлоснабдяване през
процесния период, извършвани са ежемесечни отчети на общите топломери,
дяловото разпределение е в съответствие с методиката и нормативната
уредба.
Приета е съдебно-счетоводна експертиза, по която е направено
заключение за размера на дължимите суми, след като се вземат предвид
изравнителните сметки, които са в общ размер от 6464,21лева за доставена
топлинна енергия. Направено е заключение, че размерът на законната лихва
върху главницата, считано от датата на изпадане на ответника в забава до
20.08.2020г. общо и за отделните месеци е в размер на 845,13лева и 8,29лева
лихва върху главницата за дялово разпределение.
Предвид изложеното се установява, че ответникът има задължение за
плащане на доставената топлинна енергия за процесния период.
Искът за заплащане на главница за дялово разпределение е основателен
до предявените размери, тъй като съгласно чл. 22, ал. 1 от приложимите
Общи условия дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва
възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите. В случая не се спори между страните, че такъв
търговец е избран, както и че са извършвани редовни отчети, а
разпределението на отчетената топлинна енергия е извършвано съгласно
нормативната уредба. Затова съдът намира, че за ответника е възникнало
задължението за заплащане на стойността на тази услуга. Таксата се дължи
именно на ищцовото дружество по силата на чл. 22, ал. 2 от приложимите
Общи условия. Поради това съдът приема искът за цената на услугата дялово
разпределение за основателен, както и претенцията за лихва за забава върху
претендираната сума поради акцесорният й характер.
Предвид изложеното исковете следва да бъдат уважени до пълните
предявени размери.
4
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на
ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на
1225,65лева в исковото и заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО ПО предявените от „Топлофикация
София“ ЕАД с ЕИК ********* срещу В. Н. Е. с ЕГН ********** искове с
правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че В. Н. Е. с ЕГН ********** дължи на „Топлофикация
София“ сумата от 3642,40 лева, от които 3195,01 лева- главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
м.05.2017г. до м.04„2019г., ведно със законната лихва от 26.08.202ог. до
изплащане на вземането, 422,56 лева - мораторна лихва за забава от
15.09.2018г. до 20.08.2020г., както и суми за дялово разпределение 20,68 лева
- главница за периода от м.07,2017г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва
от 26.08.2020г. до окончателното изплащане на вземането, и 4,14 лева - лихва
за периода от 31.08.2017г. до 20.08.2020г., за които е издадена заповед по
чл.410 от ГПК по ч.гр.дело№39926/2020г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК В. Н. Е. с ЕГН **********
да заплати на „Топлофикация София“ЕАД с ЕИК ********* направени
разноски направените в исковото и заповедното производство в размер на
1225,65лев.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5