Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Кюстендил, 28.01.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският окръжен съд, търговска колегия в
публичното заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ:ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря: Симона Цикова
след
като разгледа докладваното от съдия: Костадинова
т.д.№
43/2018 г. по описа на КнОС и за да се произнесе взе
предвид:
„***************“ ЕООД, с ЕИК ***************,
със седалище и адрес на управление: гр. С., район „К.С.“, ж.к. „********“, ул.
„********“ ********, ********, представлявано от управителя И.Д.Б., със съдебен
адрес:***, адв. К.П.Р. е предявило срещу „**************“
АД, с ЕИК **************, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Г.
С. Р.“ ******, ******искове: за сумата ***********************лева,
представляваща главница- неизплатена част от цената, чийто общ размер е
възлизал на ***********************лева, по неформален договор за изработка –
почистване на речно дъно и оформяне на бреговете на р. Д. /от вливането на р. Д.
до бетонните стени при входа на ж.п. тунела/, изкоп на отвал
за корекция на земни почви с багер в района на вливане на р. Д. в р. Д. до *******след
********************покрай ул. „П.“ и заскаляване на
дига от моста на р. Д. до ул. „О.“, до вливането на р. Д., по фактура № **********г.,
по който договор „**********“ ЕООД, гр. Д., с ЕИК ****************, е било
изпълнител, а ответникът, чрез клона си в гр. Д. – възложител, като
неизплатената част от главницата е била цедирана по
договор за цесия, сключен на ****************г. с цедент
„**********“ ЕООД и цесионер ищеца „***************“
ЕООД; сумата от ****************лева, представляваща законна лихва за забава
върху главницата от ***********************лева за времето от и включително ****************г.
до деня, предхождащ предявяването на настоящите искове, а именно ****************г.,
при което законната лихва за забава също е била цедирана
с договора за цесия, сключен на ****************г. с цедент
„**********“ ЕООД и цесионер ищеца „***************“
ЕООД, както и законната лихва за забава върху главницата от ***********************лева
за времето от ****************г. до
окончателното й изплащане, също цедирана с договора
за цесия, сключен на ****************г. с
цедент „**********“ ЕООД и цесионер
ищеца „***************“ ЕООД. Претендират се и всички деловодни разноски.
Ответната страна „**************“
АД чрез процесуалния си представител е
изразила становище за неоснователност на исковете и за отхвърлянето им.
Окръжен съд след като прецени
доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в
тяхната съвкупност и при условията на чл.12 ГПК
прие за установено следното:
Видно от двустаранно
подписания Протокол ******от ****************г. от „**************“ АД в
качеството на възложител и „**********“ ЕООД в качеството изпълнител е, че са
били извършени дейности по почистване на речно дъно и оформяне на бреговете на
р. Д. на обща стойност ******лв. с ДДС. Била е издадена фактура № **********г.
за посочена сума. Не се спори между
страните, че от дължимата сума като
възнаграждение по договора за изработка на „**********“ ЕООД е изплатена само
сумата ******лв.
С договор за цесия от ****************г.,
сключен между „**********“ЕООД гр. Д. в качеството на цедент
и „***************“ ЕООД гр. С. в качеството на цесионер
са прехвърлени вземанията на „**********“ЕООД към „**************“АД, а именно:
*************лв.- главница с включен ДДС, представляваща неиздължена част от
цената по неформален договор за почистване на речно дъно и оформянето на
бреговете на р. Д. (от вливането на
р. Д. до бетоновите стени в при входа на ж.п.тунела),
изкоп и отвал за корекция на земни почви с багер в
района на вливане на р. Д. в р. Д. до *******след *************покрай ул.„П.“ и
заскатяване на дига от моста на р. Д. на ул. „О.“ до
вливането на р. Д. и законната лихва върху главницата от ***********************лв.
с ДДС за времето от *************г. до деня на окончатенното
изплащане. С посочния договор вземанията са
прехвърлени за сума в общ размер на *************лв., като е посочено, че е
заплатена от цесионера на цедента
в брой в деня на сключване на договора. По делото се съдържа уведомление за
извършеното прехвърляне на вземане, адресирано до „**************“АД .
Представено е известие за доставка, от което е видно, че „**************“ клон Д.
са получили уведомлението на *************г. В представеното от ответника копие
на същото уведомление е поставен печат, в който е посочена дата на входиране- *************г.
Представен е приходен касов ордер /л.111
от делото/, от който е видно, че на ****************г. „**********“ ЕООД е
получило от „***************“ ЕООД сумата *************лв.- плащане по договора
за цесия от ****************г.
С Анекс *************г. към Договора за
цесия, сключен на *************г. страните са поправили/ отстранили фактическа
грешка в договора за цесия, като са
уточнили, че главницата ***********************лв.
представлява само данъчната основа, а по отношение на законната лихва в размер
на ***********************лв. е заличен изразът „с ДДС“
С писмо изх. *************г., адресирано
до страните по договора за цесия, ответното дружество ги е уведомило, че
описаното в договора уведомлението вземане е погасено по давност, поради което
не дължи плащане. Писмото е получено от адресатите, видно от известията за
доставяне.
В заключение № *************г. на
съдебно- счетоводната експертиза вещото лице А.Т. сочи, че фактура № **********г. е осчетоводена от страните по
договора за изработка, които са осчетоводили и частично плащане в размер на ******лв.,
направено на *************г. Установява, че ответното дружество е ползвало
данъчен кредит, че няма други плащания по посочената по- горе фактура, освен
извършеното на *************г., както и че законната лихва за забава върху
главницата ***********************лв. за
периода от ****************г. до ****************г. е в размер на ****************лв.,
а законната лихва за забава върху сумата *************лв. за същия период е в рамер на *************лв.
От допълнителното заключение на съдебно-
счетоводната експертиза, изпълнена от вещото лице А.Т. се установява, че на ****************г.
е осчетоводена сумата от *************лв. /сумата по договора за цесия/.
С писмо изх. № *************г. НАП уведомява, че в информационната й система
няма инормация
********** ЕООД да е имало регистрирано фискално устройство.
В съдебно заседание на ***********г. са
разпитани свидетелите И.К., С.К.и С.К.. Свид. К. е
управител на счетоводната кантора, която е обслужвала „**********“ Известно му
е, че дружеството е имало вземане към „**************“АД, което е прехвърлило
на „***************“ЕООД. Спомня си, че е занесъл в клона на ответното дружество договора за
цесия и уведомление и е поискал да се входират. Предал ги е на секретарката, която ги изчела по
телефона на някого, след което казала, че не може да го входира.
По съвет на юрист свидетелят ги изпратил по пощата с препоръчано писмо. Това
станало в края на м. септември *********г. Свидетелят твърди, че в средата на
м. септември е осчетоводено възнаграждението по договора за цесия- *********
лв.
Свид. К. твърди, че
е съдружник в СД „***************“ и са имали делови отношения с „**************“АД
- клон гр. Д. Купувал е материали от дружеството и не ги е платил с идеята да
се прихванат предишни задължения на ответното дружество към него. Синът му е
бил едноличен собственик на капитала на „**********“ и също е имал отношения с ответното
дружество, което им предложило да извършат прихващане между неговата фирма,
фирмата на сина му и „**************“,
за което той не се съгласил. Това станало през *********г.
Свид. К., която
работи в ответното дружество като ******** от *************** г. твърди, че е в
течение с отношенията между „**************“, „**********“ ЕООД и СД „***************“
и потробно разяснява отношенията между тях, в т.ч. и
за изготвяне на тристранно споразумение.
С
оглед на така установената фактическа
обстановка се налага извод за основателност на предявения иск. Съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.1 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът
или естеството на вземането не допускат това.По силата на договора за цесия
настъпва промяна в кредитора по облигационно правоотношение- носител на
вземането става цесионера, на когото цедентът го е прехвърлил въз основа сключения между тях
договор. С постигането на съгласие между страните, вземането преминава от цедента върху цесионера, т. е
последният придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало към
същия момент, заедно с акцесорните му права – чл.99,
ал.2 от ЗЗД. Затова договорът за цесия винаги предполага съществуващо вземане,
което произтича от друго правоотношение /Решение № 32/09.09.2010
г. по т. д. № 438/2009 г. на ВКС, ІІ т. о. /. В настоящия случай вземанията на
ищеца произтичат от договор за изработка, който е бил сключен между „**********“ ЕООД и ответното дружество „**************“
АД. По силата на този договор „**********“ ЕООД е извършило почистване на речно
дъно и оформянето на бреговете на р. Д. (от вливането на р. Д. до бетоновите
стени в при входа на ж.п.тунела), изкоп и отвал за
корекция на земни почви с багер в района на вливане на р. Д. в р. Д. до *******след
*************покрай ул.„П.“ и заскатяване на дига от
моста на р. Д. на ул. „О.“ до вливането на р. Д.. Изпълнението на договора се
удостоверява с двустранно подписан Протокол ******от ****************г., в
който са посочени вида, количеството и стойността на извършените работи. За
дължимата сума е била издадена
фактура № **********г., която видно от
заключението на вещото лице е била осчетоводена от страните по договора за
изработка. Няма спор по делото, че ответното дружество е извършило частично
плащане в размер на ******лв. Няма доказателства да са извършени други плащания по посочената
по- горе фактура. Следователно по силата на сключения договор за цесия са били прехвърлени реално съществуващи
вземания- **********лв.- неиздължена част от фактура № **********г. и законна
лихва върху тази сума до окончателното изплащане на сумата /по силата на чл.99,
ал.2 от ЗЗД./.
Неоснователно е твърдението на
ответника, че доколкото ответното дружество е уведомено за прехвърлянето на
вземанията на *************г., с уведомление **********/*************г. и от
тази дата договорът за цесия има действие спрямо отвотното
дружество, то искът преди тази дата се явява преждевременно предявен. В тази
връзка следва да се посочи следното:
Договорът за цесия по своята същност е
каузален, неформален и консенсуален, като
прехвърлянето на вземането може да бъде уговорено като възмездно или
безвъзмездно. С постигането на съгласие между страните, вземането преминава от цедента върху цесионера, т. е
последният придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало към
същия момент, заедно с акцесорните му права – чл.99,
ал.2 от ЗЗД. По отношение на длъжника цесионният
договор няма действие, докато цесията не му бъде съобщена от цедента – чл.99, ал.4 от ЗЗД. Съобщението до длъжника обаче
не е елемент от фактическия състав, който поражда действие между страните по
договора, поради което вземането преминава върху цесионера
със самото му сключване. Следователно в случая договорът за цесия е сключен на ****************г.- когато
страните са постигнали съгласие за прехвърляне на вземанията и от тази дата ищцовото дружество е станало титуляр на вземанията. С оглед
на консесуалния характер на договора за цесия, в
отношенията с длъжника е без
значение обстоятелството дали цесионерът е
заплатил цената по договора. Няма значение
и на коя дата длъжникът е уведомен за договора за цесия. Това
обстоятелство би има значение за длъжника само с оглед на това кого от двамата
кредитори- стария или новия ще погаси задълженията си и дали до получаване на
уведомлението са настъпили обсоятелства, които са
погасили задълженията към цедента. От горното следва,
че по силата на договора за цесия е настъпила промяна в кредитора по
облигационно правоотношение, като
носител на вземанията е станало ищцовото
дружество, което е и материално легитимирано да предяви настоящите искове.
Съдът
счита, че е неоснователно и твърдението, че вземанията, предмет на договора за
цесия са погасени по давност. По силата на договора за цесия вземанията
преминават върху цесионера такива каквито цедентът ги е притежават в т.ч. и
претенциите за заплащане на лихви, чийто падеж настъпла след цесията. Съгласно
разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичането на петгодишна давност се погасяват
всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Липсва специална
норма на закона, която да предвижда друг срок досежно вземанията за
възнаграждение по договор за изработка, предвид на което и приложимият за вземането
за главница по иска за главница е
петгодишен. Съгласно чл. 114 от ЗЗД давностният срок започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, а при уговорка за изискуемост след покана
от момента на възникването му. Съгласно чл.266 от ЗЗД вземането става изискуемо
от датата на приемане на работата. В случая видно от протокол ******работата е
приета на ****************г. Исковата молба е постъпила в съда на ****************г.,
т.е. в петгодишния давностен срок и вземането не е погасено по давност.
Вземането за мораторна лихва също не е погасено. Съгласно
разпоредбата на чл. 111, б.“в“от ЗЗД вземанията за наем, за лихви и за други
периодични плащания се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Давността
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо- в конкретния
случай от ****************г., когато е приета работата с двустранно подписания
Протокол 19. При претендирано вземане за лихва за забава за периода от ****************г.
до ****************г. и предявен иск срещу ответника на ****************г. се налага
извод, че вземанията за лихва не са погасени по давност. Видно от заключението
на съдебно- счетоводната експретиза размерът на лихвата за забава за исковия
период е ****************лв
С оглед на така изложените
съображения, се налага извод за доказаност на исковете за главница и лихви изцяло, поради
което ще бъдат уважени изцяло.
Върху присъдената сума за главница се
дължи законна лихва, считано от предявяване на исковата молба- ****************г.
до окончателното изплащане на сумата.
На ищцовото
дружество на основание чл.78, ал.1 от ГПК се дължат сторените по делото
разноски в общ аразмер на **********лв., съгласно
приложения от ищеца списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „**************“
АД, с ЕИК **************, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Г.
С. Р.“ ******, ******да заплати на ***************“
ЕООД, с ЕИК ***************, със седалище и адрес на управление: гр. С., район
„К.С.“, ж.к. „********“, ул. „********“ ********, ******** сумата ***********************лева, представляваща главница-
неизплатена част от цената, чийто общ размер е възлизал на ***********************лева,
по неформален договор за изработка – почистване на речно дъно и оформяне на
бреговете на р. Д. /от вливането на р. Д. до бетонните стени при входа на ж.п.
тунела/, изкоп на отвал за корекция на земни почви с
багер в района на вливане на р. Д. в р. Д. до *******след ********************покрай
ул. „П.“ и заскаляване на дига от моста на р. Д. до
ул. „О.“, до вливането на р. Д., по фактура № **********г., по който договор „**********“
ЕООД, гр. Д., с ЕИК ****************, е било изпълнител, а ответникът, чрез
клона си в гр. Д. – възложител, като неизплатената част от главницата е била цедирана по договор за цесия, сключен на ****************г.
с цедент „**********“ ЕООД и цесионер
ищеца „***************“ ЕООД; сумата от ****************лева,
представляваща законна лихва за забава върху главницата от ***********************лева
за времето от и включително ****************г. до ****************г., при което
законната лихва за забава също е била цедирана с
договора за цесия, сключен на ****************г. с цедент
„**********“ ЕООД и цесионер ищеца „***************“
ЕООД, както и законната лихва за
забава върху главницата от ***********************лева за времето от ****************г.
до окончателното й изплащане, също цедирана с договора за цесия, сключен на ****************г.
с цедент „**********“
ЕООД и цесионер ищеца „***************“ ЕООД
ОСЪЖДА „**************“
АД, с ЕИК **************, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Г.
С. Р.“ ******, ******да заплати на ***************“ ЕООД, с ЕИК ***************,
със седалище и адрес на управление: гр. С., район „К.С.“, ж.к. „********“, ул.
„********“ ********, ******** сумата **********лв.,
представляващи деловодни разноски.
Решението може да се обжалва от страните
с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :