№ 546
гр. Велико Търново, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIV СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЕМИЛ БОБЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ГР. РУСЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно
дело № 20234110201281 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Е. Й. Ц. с ЕГН **********, от гр. В. Търново,
*****, против наказателно постановление № 2023-1739-05-000095 от
17.08.2023 год., издадено от Началника на РУ – В. Търново, с което за
извършено от Ц. деяние по чл. 207, ал. 1 от НК, на основание чл. 53 от ЗАНН
и чл. 218б от НК му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер
на 100.00 (сто) лева. В жалбата си Ц. излага доводи, че не е извършил
описаното в НП деяние и описаната в НП фактическа обстановка не отговаря
на действителността, поради което моли същото да бъде отменено като
незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява
лично. Същия поддържа изцяло жалбата, като заявява, че не е извършил
описаното в НП деяние.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от Г.Б. –
служител с юридическо образование, редовно упълномощена. Същата счита,
че процесното НП е правилно и законосъобразно, като моли същото да бъде
1
потвърдено. Излага кратки доводи в подкрепа на тезата си. Претендира
разносдки.
Съдът установи следната фактическа обстановка:
На 19.01.2021 г., от магазин „Техномаркет“ в гр. Велико Търново,
свидетелката К.И.Н. закупила мобилен телефон марка „HUAWEI Р40 LITE“
за сумата от 389,00 лева. Телефонът имал възможност за работа с две сим-
карти и по тази причина имал и два имея, а именно ИМЕЙ 1: ***** и ИМЕЙ
2: ******. Телефонът бил зелен на цвят и Н. го използвала със сим-карта с
номер за разговори ***** на мобилен оператор „А1 Българи“, която била
регистрирана на нейно име. Картата била с месечна такса, а не с предплатени
разговори. За телефона закупила прозрачен пластмасов гръб за сумата от
19,99 лв. и протектор отново за сумата от 19,99 лв. Протекторът и
пластмасовия гръб купила заедно с мобилния телефон от магазин
„Техномаркет“ в гр. Велико Търново. Телефонът заключвал с цифрова
парола, а също така имал и отключване чрез пръстов отпечатък.
На 01.11.2022 г. около 14:00 часа Н. свършила работа и решила да
напазарува от магазин „ЛИДЛ“ в кв. „Бузлуджа“ до Руската църква. Докато
обикаляла из магазина говорила по телефона с дъщеря си. Н. срещнала неин
познат в магазина, и за да се ръкуват прибрала телефона в задния джоб на
панталона си. Докато говорили имало много хора и някой се бутнал в нея. Тя
не видяла кой я бил бутнал. Н. се прибрала около 15:00 часа и установила, че
телефонът й липсва. Дъщерята на Н. си била в къщи и я помолила да й
позвъни. При позвъняването разбрали, че телефонът бил изключен. Н.
направила опит да потърся телефона чрез локация в „Google“, но технически
това не било възможно за този модел. Н. се върнала до магазин „ЛИДЛ“, за да
види дали някой не е намерил телефона й и дали ще може да види камерите за
видео-наблюдение. Служителите в магазина й заявили, че записите се пазят
само 30 минути и не обхващат всички сектори в магазина. След това посетила
офис на „А 1 България“, за да извади дубликат на сим-картата си и подала
сигнал за случилото се в РУ гр. Велико Търново.
Н. изгубила телефона си в близост до ОУ „Вела Благоева“, където го
намерила Т.П.Д.. Същата решила да го даде на комшията си Е. И. Ц., за да го
разкодира и продаде. Ц. дал на Д. сумата от около 30-40 лева за телефона. Ц.
го дал на приятеля си П. П. П., който успял да го продаде на Й.М.Т.. След като
2
П. продал телефона, двамата с Ц. си разделили получената сума.
След подадено съобщение от страна на Кат Н. до РУ – В. Търново било
образувано ДП № ЗМ-162/2023 год. по описа на РУ – В. Търново
(прокурорска преписка № 8654/2023 год. по описа на ВТРП). След проведено
разследване с Постановление от 26.06.2023 год. на ВТРП наказателното
производство било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 24, ал.
1, т. 1, пр. 2 от НПК, като прокурора приел, че Т.П.Д. е осъществила състава
на административно нарушение по чл. 218б във вр. чл. 207, ал. 1 от НК, а П.
П. П. и Е. Й. Цанев - по чл. 218б вр. чл. 215, ал. 1 вр. чл. 207, ал. 1 от НК,
поради което извършеното от тях не съставлява престъпление, а
административно нарушение. Предвид това прокурора е прекратил
наказателното производство по делото на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл.
24, ал. 1, т. 1, пр. 2 от НПК поради липса състав на престъпление, като е
постановил преписката да бъде изпратена на началника на РУ - гр. Велико
Търново в ОД на МВР гр. Велико Търново за преценка ангажиране на
административнонаказателната отговорност на П. П. П., Е. Й. Ц. и Т.П.Д..
Въз основа на описаното Постановление на ВТРП, Началника на РУ -
В. Търново на 17.08.2023 год. е издал атакуваното № 2023-1739-05-000095 от
17.08.2023 год., с което за извършено от Е. Й. Ц. с ЕГН **********, от гр. В.
Търново, ***** деяние по чл. 207, ал. 1 от НК, на основание чл. 53 от ЗАНН и
чл. 218б от НК му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер
на 100.00 (сто) лева.
В процесното НП наказващия орган описал, че издава същото за това,
че на 01.11.2023 г., в гр. В. Търново, в близост до ОУ “Вела Благоева“, П.
заедно с П. П. П. и Т.П.Д., е намерил чужди движими вещи, а именно: един
брой мобилен телефон марка „HUAWEY Р40 LITE, с ИМЕЙ: ***** и ИМЕЙ:
******, собственост на К. Н., като не е изпълнил задължението си да върне
намерената вещ в седем дневен срок, на собственика или органите на МВР.
В НП е посочено, че деянието представлява престъпление по чл. 207,
ал 1 от НК. На Ц. не са му налагани административни наказания за такова
деяние за изтеклата една година до датата на извършване на деянието, като
стойността на предмета на престъплението е до две минимални работни
заплати. Лицето е осъждано и реабилитирано. Предмета на престъплението не
е огнестрелни оръжия, боеприпаси, взривни, отровни ли наркотични
3
вещества, бойна или друга специална техника. С постановление № 8654/2023
г. от 10.08.2023 г. на Районна прокуратура В. Търново, е отказано образуване
на наказателно производство и преписката е върната на началник РУ - В.
Търново, за преценка относно налагане на административно наказание по
смисъла на чл. 218б от НК.
В НП е описано също така, че съгласно разпоредбата на чл. 218б, ал. 1
от НК за деяния по чл. 207, ал. 1 от НК, когато стойността на предмета на
деянието е до размера на две минимални работни заплати за страната,
установени към датата на извършване на деянието и предметът на
престъплението е възстановен или заместен, наказанието е глоба, налагана по
административен ред.
Посочено е, че деянието не е маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН, тъй
като засяга обществени отношения в областта на НК, където нарушението на
императивните изисквания винаги е с висока степен на обществена опасност.
При индивидуализация е съобразен с чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
НП е било връчено лично на Ц. на 31.08.2023 год., който го е обжалвал
по реда на чл. 59 от ЗАНН в законоустановения срок на 04.09.2023 годна.
В хода на съдебното следствие в качеството на свидетел бе разпитан
полицейския служител Т. А. Т., който е извършил проверката по
полицейската преписка образувана въз основа на подадения от К. Н. сигнал.
Същия заявява пред съда, че била заведена преписка във връзка с подадена
жалба от жена за установена липсва на мобилния й телефон. Доколкото си
спомня, жената била заявила, че е пазарувала в магазин „Лидл“ и като се
прибрала вкъщи установила, че й липсва телефона. Първоначално,
преписката била заведена за предварителна проверка, след което била
докладвана на Районна прокуратура – Велико Търново. Впоследствие, била
върната с указание за започване на досъдебно производство. По досъдебното
производство свидетеля Т. бил определен като служител за работа в екип с
разследващ полицай Мария Спирдонова. В хода на досъдебното производство
бил установен телефонът след изискване на информация от мобилните
оператори, като ползвателят, който бил от с. Беляковец и работел като пастир,
бил призован в Районно управление – Велико Търново. В хода на разпита
същия заявил, че е закупил телефона от работодателя си. Името на
работодателя, доколкото свидетеля помни, било П.. Той също бил призован в
4
Районно управление – Велико Търново, като в разпита си заявил, че го е взел
или го е закупил от негов познат, като посочил имената на жалбоподателя –
Е. Й. Ц.. Тъй като от Т. от по-рано познавал Ц., го призовал в Районно
управление – Велико Търново, където Ц. се явил, но Т. не е присъствал на
разпита му, проведен от разследващ полицай и не знае какво е заявил.
При така установеното и след анализ на материалите по делото и
събраните писмени и гласни доказателства, съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление следва да бъде отменено.
Процесуалните действия по налагане на административно наказание
имат за своя непосредствена цел доказване на нарушението и неговия
извършител. Към момента на издаване на наказателното постановление,
следва да бъде безспорно установено наличието на предпоставките за
реализиране на административно-наказателна отговорност. В тази връзка,
приложение намира разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН: „Наказващият
орган издава наказателно постановление, с което налага на нарушителя
съответно административно наказание, когато установи по несъмнен начин
факта на извършеното нарушение, самоличността на лицето, което го е
извършило, и неговата вина, ако не са налице основания за прекратяване на
производството, за прилагането на чл. 28 или не е сключено споразумение с
нарушителя.“ Следователно, за налагане на административно наказание,
наказващия орган следва да установи – налице ли е нарушение, кой е
нарушителят и извършил ли е той деянието виновно. В настоящият случай, от
фактическа страна наказващият орган е приел от фактическа страна, че на
01.11.2023 г., в гр. В. Търново, в близост до ОУ “Вела Благоева“, Е. Й. Ц.
заедно с П. П. П. и Т.П.Д., е намерил чужди движими вещи, а именно: един
брой мобилен телефон марка „HUAWEY Р40 LITE, с ИМЕЙ: ***** и ИМЕЙ:
******, собственост на К. Н., като не е изпълнил задължението си да върне
намерената вещ в седем дневен срок, на собственика или органите на МВР.
От събраните в хода да ДП № ЗМ- 162/2023 год. по описа на РУ – В.
Търново доказателства обаче се установява съвсем друга фактическа
обстановка. От показанията на свидетелката Т.П.Д. се установява, че същата е
намерила процесния телефон в началото на м. ноември 2022 год., като тогава
е била сама. Едва след около две седмици тя се е обадила на познатия си Е. Ц.
(жалбоподателя) и го е помолила да разкодира този телефон. Няколко дена
5
след това Ц. е заявил на Д., че не може да го разкодира, като Д. му е
предложила да го продаде на части. Свидетелят П. П. твърди в показанията си
пред разследващия орган, че в края на месец ноември 2022 год. заедно със
жалбоподателя Е. Ц. са закупили процесния телефон от момиче, познато на Ц.
(Т. Д.), след което го е занесъл на свой познат да го разкодира, а впоследствие
го е продал на Й.М.Т.. В тази насока са и показанията на Е. Ц. като свидетел
по ДП.
Така от всички доказателства събрани в хода на ДП и послужили на
наказващия орган да извърши преценка налице ли са предпоставките за
ангажиране на административно-наказателната отговорност на Е. Й. Ц., не
може да се направи дори и предположение за описаното за извършено от него
деяние в процесното НП. От събраните доказателства не може да се направи
обоснован извод, че Ц. е намерил процесния телефон (каквото е
изпълнителното деяние съобразно разпоредбата на чл. 207, ал. 1 от НК).
Всички доказателства са в насока, че този телефон му е бил предаден от
свидетелката Д. (която реално го е намерила). Наказващия орган е разполагал
със събраните в хода на ДП доказателства и неправилно е извършил преценка
и е стигнал до извода, че Е. Ц. е извършил от обективна и субективна страна
деяние по чл. 207, ал. 1 от НК.
На следващо място в обжалваното НП е описано, че Е. Ц. е извършил
соченото деяние на 01.11.2022 година. Никъде в материалите по ДП не се
съдържат каквито й да е данни и доказателства Ц. да е извършил такова
деяние на тази дата. Напротив – всички данни от показанията на свидетелите
Д. и П. (както и самите твърдения на Ц.) сочат, че процесния телефон е
попаднал във владението на Ц. едва няколко седмици след 01.11.2022 година.
Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1 т. 5 от ЗАНН наказателното
постановление трябва да съдържа описание на нарушението, както и датата на
извършването му. Както бе посочено по административно-наказателната
преписка не се съдържат никакви данни за извършено от Ц. каквото й да е
деяние на 01.11.2022 година. Посоченото несъответствие представлява
съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя и е самостоятелно основание за отмяна
на процесното НП.
Предвид горното съдът намира, че така описаното в процесното НП
6
деяние по чл. 207, ал. 1 от НК не се доказа в хода на делото по безспорен и
категоричен начин. С оглед това и с оглед допуснатото друго процесуално
нарушение при издаване на НП по отношение датата на извършване на
деянието, съдът намира, че НП следва да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно.
Предвид този изход на делото искането на процесуалния представител
на въззиваемата страна за присъждане на разноски се явява неоснователно
С оглед на това и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 2023-1739-05-000095
от 17.08.2023 год., издадено от Началника на РУ – В. Търново, с което за
извършено от Е. Й. Ц. с ЕГН **********, от гр. В. Търново, ***** деяние по
чл. 207, ал. 1 от НК, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 218б от НК му е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100.00 (сто) лева –
като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Великотърновския
административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7