Р Е
Ш Е Н
И Е
№190
гр. Добрич, 03.08.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На петнадесети юли година
2020
В публичното съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЯКОВА
ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
Секретар Павлина Пенева
разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева
въззивно гражданско дело номер по описа за 2010 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна жалба на Ф.К. от гр.Ч., **, чрез упълномощения
адвокат, срещу решение №232/04.03.2020г. по гр.д.№4518/2019г. на Добричкия
районен съд, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателката
за поправка на грешка в съставения от Община – Добричка акт за
граждански брак №0067/08.10.2019г. в частта относно вписаното фамилно име на
съпругата „В.“, вместо приетото след сключване на брака фамилно име „К.“.
В жалбата се
съдържат оплаквания за несъобразяване от страна на първоинстанционния
съд с редица правни норми /чл.9 ал.5 от ЗГР, чл.21 от ЗБЛД, чл.48 ал.1 и чл.53
ал.1 от КМЧП/, регулиращи формирането на имената на лицата, родени в друга
държава и вписването им в българските актове за гражданско състояние и регистри
на населението. Въведено е и оплакване за несъобразяване на първоинстанционното
решение със задължителна съдебна практика по въпроса за условията за признаване
на брак, сключен в чужбина, както и с разпоредбата на чл.72 ал.3 т.2 от ЗГР,
налагаща в българския акт за граждански брак имената на съпрузите да бъдат
вписани така, както са вписани в акта, съставен от държавата, в която бракът е
сключен. Приложението на разпоредбите от Наредбата за функциониране на ЕСГР касателно лицата с двойно гражданство било изключено, тъй
като същите противоречали на нормата на чл.72 ал.3 т.2 от ЗГР, а и не се
разбирали правилно от длъжностните лица по гражданско състояние. Вписването на въззивницата в съставения от Община – Добричка акт с
фамилно име „В.“, вместо приетото от нея „К.“, не само противоречало на
законовите разпоредби, но създавало и предпоставки за редица затруднения и
неудобства за въззивницата и семейството й. По тези
съображения се настоява за отмяна на обжалваното решение на първоинстанционния
съд и за удовлетворяване на молбата за поправка в посочения акт за граждански
брак.
Жалбата е редовна,
подадена в срок и е допустима.
Община – Добричка
не е изразила становище по жалбата.
Прокурорът изразява
становище за нейната неоснователност.
Съдът обсъди
съображенията в жалбата е въз основа на събраните по делото доказателства
намира за установено следното:
Обжалваното първоинстанционно решение е постановено по молба на Ф. К.,
родена на ***г., от **, гр.Ч., подадена чрез упълномощения адвокат, срещу Община –
Добричка, с която се иска отстраняване на допусната грешка /вписване на неверни
данни/ в пресъставения от общината акт за граждански
брак №0067/08.10.2019г. касателно вписаното фамилно
име, което молителката е приела след сключване на брак от „В.“ на „К.“.
Искането е
обосновано с твърдения, че на 18.04.2011г. в **, гр.Ч. ищцата сключила
граждански брак с Ш. К., гражданин на ** и на Република България. При
сключването на брака съпругата приелао приела фамилното
име на съпруга си - К.. В Република България съпругът бил записан с имената В.А.В..
На 08.10.2019г. поискали пресъставяне на акт за брак
в Република България, като представили в Община – Добричка необходимите
документи - удостоверение за сключен брак в ** и декларация за идентичност на
имената на съпруга. Въпреки записаното в представения първичен акт за
граждански брак, че съпругата ще носи фамилното име на съпруга си „К.“, в пресъставения акт за граждански брак №0067/08.10.2019г. било посочено, че след брака съпругата ще носи
фамилно име на съпруга си „В.“. Наличието на две различни фамилни имена в актовете за
гражданско състояние в Република България и ** й създавали затруднения при
легитимиране пред държавните органи.
Искането черпи
правното си основание от разпоредбите на чл.547 от ГПК във вр.
с чл.542 от ГПК във вр. с чл. 73 от ЗГР.
Няма спор по
фактите, установява се и от събраните доказателства, сключването на граждански
брак на територията на ** между турската гражданка Ф. Мунар
и лице с двойно гражданство –В.А.В., който с придобиване на турско гражданство
е приел имената Ш. К.. В акта за сключен граждански брак, издаден от **, е отразено, че след брака
съпругата ще носи фамилното име К., каквото е и отразеното фамилно име на
съпруга. Несъмнено е установено, че в регистрите на населението в Република
България съпругът, български гражданин, е записан с имената В.А.В.. В изпълнение разпоредбата на
чл.72 ал.3 от ЗГР Община - Добричка е съставила акт за сключен граждански брак №0067/08.10.2019г.,
в който в частта "Данни за жената", графа „фамилно име след брака“ не
е записано приетото турско фамилно име на съпруга „К.“, а фамилно име по
регистрите на населението - „В.“.
Спорът се свежда до
това, кое фамилно име следва да се впише в преиздадения акт за граждански брак - фамилното име на съпруга по регистъра на
населението – „Василев“, или фамилното му име по съставения в ** акт за брак – „К.“.
Несъмнено името е
част от гражданската регистрация на дадено лице и го отличава от другите лица в
обществото и семейството му в качеството му на носител на субективни права
/чл.1 ал.3 от ЗГР/. Българското законодателство съдържа норми, касаещи
образуването и промяната на имената на българските граждани /чл.19 от ЗГР/,
както и норми касаещи имената на лица, които не са български граждани /чл.9
ал.5 от ЗГР относно
имената на чужденците в регистрите на актове за гражданско състояние и в
регистъра за населението; чл.21 от ЗБЛД относно имената на чужденците в
българските лични документи; чл.48 ал.1 във вр. с
чл.53 ал.1 от КМЧП относно приложимостта на отечествения закон при определяне
на името на лицата и неговата промяна/. Касае се за общи правила във връзка
името на български и чужди граждани, от които общи правила са предвидени и
изключения.
Така, съгласно разпоредбата
на чл.70 ал.1 от ЗГР, когато български гражданин сключи брак в чужда държава и
е поискал от местен орган по гражданското състояние съставянето на акт за
гражданско състояние, той е длъжен да се снабди със заверен препис или
извлечение от съставения акт и не по-късно от шест месеца след съставянето му
да го предаде или изпрати на българския дипломатически или консулски
представител в тази страна, като същевременно му съобщи постоянния си адрес в
Република България. Той може да го представи и направо на длъжностното лице по
гражданското състояние в общината по постоянен адрес съгласно чл.72 ал.2 т.1, 2
и 3 от ЗГР, ведно с легализиран и заверен превод на български език /чл.70 ал.2
от ЗГР/, какъвто е и настоящият случай. Съгласно чл.72 ал.3 т.2 от ЗГР
длъжностното лице по гражданското състояние съставя акт за гражданско
състояние, като вписва в него въз основа на получения препис по ал.1 имената на
сключилите брак лица, датата и мястото на сключване на брака. При съществени
различия в името, с което лицето е вписано в преписа по ал.1 и в регистъра на
населението, се представя документ, от който е видно, че имената са на едно и
също лице /чл.72 ал.5 от ЗГР/. Въз основа на този документ при съставянето на
акта името се вписва, както е в регистъра на населението. В случай че един от
съпрузите е приел фамилното име на своя съпруг или е добавил фамилното име на
съпруга си към своето, за фамилно име след брака се вписва приетото или
добавеното фамилно име на съпруга според регистъра на населението. Аналогични са и разпоредбите в НАРЕДБА
№РД-02-20-9/21.05.2012г. за функциониране на Единната система за гражданска
регистрация. Според чл.20 ал.1 от Наредбата, при регистриране на брак, сключен
в чужбина, данните за имената на сключилите брак, датата и мястото на сключване
на брака се вписват в акта за сключен граждански брак така, както са вписани в
представения препис или извлечение или в превода на български език на чуждия
документ. Ако преписът не съдържа всички необходими данни, за съставянето на
акта за сключен граждански брак се ползват данни от документите за самоличност
на съпрузите или от регистъра на населението /чл.20 ал.2 от Наредбата/. От
документа за самоличност на съпруг, издаден от чуждите власти, може да се
допълва фамилното му име след сключване на брака, ако същото не се съдържа в
преписа или извлечението от акта за сключен граждански брак в чужбина, по
писмено заявление от лицето. Въз основа на регистъра на населението се допълват
данни за ЕГН, дата и място на раждане, бащино име /ако има/ и гражданство на
съпруга - български гражданин. Датата и мястото на раждане и гражданството на
съпруга - чужд гражданин, може да се допълнят от националния му документ за
самоличност. При невъзможност да се попълнят всички данни за този съпруг, в
акта се вписват само наличните. Според разпоредбата на чл.20 ал.3 от Наредбата,
която почти дословно възпроизвежда чл.72 ал.5 ЗГР - ако в преписа съпруг е
вписан с име, което съществено се различава от името, с което е вписан в
регистъра на населението, за съставянето на акта за сключен граждански брак се
представя документ, от който да е видно, че имената са на едно и също лице. При
съставянето на акта за сключен граждански брак името на този съпруг се вписва
така, както е вписано в регистъра на населението. В случай че един от съпрузите
е приел или е добавил към своето име фамилното име на съпруга си, за фамилно
име след брака се вписва приетото или добавеното фамилно име на съпруга така,
както е в регистъра на населението. Очевидно и двете норми – чл.72 ал.5 ЗГР и
чл.20 ал.3 от Наредбата, не правят разграничение дали съпругът, придобил
фамилното име на другия съпруг, е български или чужд гражданин. Тези норми се
явяват специални по отношение на общите правила досежно
вписването и промяната на имената на чуждите граждани в българските документи
за гражданско състояние. Специалните правила дерогират
приложението на общите, поради което и не може да се обоснове извод за колизия
между тях / в този смисъл решение №173/17.01.2020 г. на ВКС по гр.д.№3828/2018г. на III ГО
на ВКС/.
С оглед
гореизложеното, правилно е приетото от първоинстанционния
съд, че в пресъставения от Община – Добричка акт за
граждански брак не е допусната грешка, като молителката е вписана с фамилното
име на съпруга й по регистъра на населението – „В.“, а не с това по преписа на
съставения в ** акт за граждански брак - „К.“. В случай, че, както се твърди от
молителката, така извършеното вписване създава лични затруднения и неудобства
за нея и семейството й, то те биха могли да бъдат преодоляни
с предприемане на действия по чл.19а от ЗГР от съпруга й, но те не съставляват
основание за поправка в пресъставения акт за
граждански брак в частта на вписаното фамилно име на молителката след брака,
което вписване е извършено в съответствие с приложимата в случая норма на чл.72
ал.5 от ЗГР.
Следователно
обжалваното първоинстанционно решение, с което
молбата за поправка в пресъставения акт за граждански
брак е отхвърлена, е правилно и следва да се потвърди, поради което и съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№232/04.03.2020г. по гр.д.№4518/2019г. на Добричкия районен съд.
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС при условията на чл.280 ал.1 и 2 от ГПК в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.