О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№…
10.01.2020г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в закрито заседание на 10.01.2020г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 21069
по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл. 55 ал. 1 от ЗЗД, предявен от И.А.П.
против „П.к.“ ООД за връщане на даденото по Договор за продажба на услуги
за добив на криптовалута.
Предмета на договора, съгласно т. II от него, е комплексна услуга по добив и придобиване
на криптовалута Биткойн и
включва в себе си следните /но не само/ дейности и услуги:
1.
Създаване и
поддръжка на множество компютърни конфигурации, със съответен софтуер, позволяващ
добив на криптовалута Биткойн
2.
Организация и
поддръжка на компютърните конфигурации, а именно: осигуряване на обезопасено и затсраховано помещение, електрозахранване, охлаждане,
охрана.
3.
Софтуерен и хардуерен
сервиз, осигуряващ 24 часа в денонощието непрекъсната работа и непрекъснато
предоставяне на наетите услуги
4.
Подмяна и
подновяване на компютърните системи
5.
Придобиване на
съответните количества криповалута на собствен уолет, и съответното им прехвърляне в уолета
на клиента, съобразно правилата на настоящия договор
6.
Обемът на
предоставената услуга се измерва в мерната единица терахаш
за секунда
7.
По силата на
настоящия договор се наема само и единствено услуга…
8.
По силата на този
договор доставчикът продава на клиента услуга в размер на 6 терахаша/секунда
От буквалното тълкуване на договора е видно, че
предметът му НЕ Е закупуване на критповалута /покупко-продажба на изкопани Биткойни, било то с инвестиционна цел или с цел
разплащане/, а е договор за предоставяне на услуга срещу заплащане /общо услугата
може да бъде определена като предоставяне на хардуерна и софтуерна обезпеченост,
която дава възможност да бъдат изкопани /създадени/ Биткойни/.
Фактът, че услугата е по-специфична, а именно същата е насочена към
възможността за придобиване на криптовалута /налице е
само възможност, като придобиването на кроптовалута
по договора в никакъв случай не е гарантирано, т.е. възможно е и изобщо да не
се придобие такава, какъвто и в действителност се твърди, че е реалният
резултат от правоотношенията между страните/, то това не прави сделката –
сделка с предмет Биткойни. Поради това характера на Биткойна като вещ /дали е средство за разплащане или е
инвестиционен инструмент/, не е от значение при преценката на съда относно вида
на сделката. Сделката е предоставянето на услуги – създаване
и поддръжка на множество компютърни конфигурации, организация и поддръжка на
компютърните конфигурации, софтуерен и хардуерен сервиз, подмяна и подновяване
на компютърните системи, прехвърляне на придобитото в уолета
на клиента, и т.н.
С определение №
264045/04.11.2019г. по гр. дело № 10463/24.09.2019г. по описа на РС – София, е
прекратено производството пред СРС и делото е изпратено по подсъдност на Варненския
районен съд. СРС е приел, че ВРС е местно компетентен да разгледа иска, на
основание чл. 105 от ГПК, като е счел, че чл. 113 от ГПК е неприложим.
Настоящия състав на ВРС обаче намира, че делото не му
е подсъдно по следните съображения:
Съгласно чл. 113 от исковете на и срещу потребители се
предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния.
Видно от справката в НБДН, настоящият адрес на ищеца е
в гр. Брацигово /който ангажира компетентността на РС – Пещера/, а постоянния в
гр. Пловдив /РС - Пловдив/.
Ищецът безспорно има качество потребител по см.на пар.13 от ДР на ЗЗП. Съгласно цит.разпоредба,
„потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон
действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.
Ищецът е физическо лице, което ползва УСЛУГА /а не
придобива стока – Биткойн/, която не е предназначена
за извършване на търговска дейност /ищецът
не развива търговска дейност с услугите/ и действа извън рамките на своята
търговска или професионална дейност.
Не е необходимо качеството на „потребител" да
произтича и от специален закон, както и не е необходимо исковете да бъдат
основани директно от правата в ЗЗП. Съгласно общите принципи на ЗЗП и общностните актове, е предвидена засилена защита на правата
на потребителите, вкл. по съдебен ред. Израз на тези принципи е и нормата на пар.1 от ДР на ЗЗП /при противоречиви разпоредби се
прилагат тези, които осигуряват по-висока степен на защита на потребителите/. /Така
Определение от 04.2019г. по в.ч.т.д.№517/2019г., по описа на ВОС, ТО/
Поради това, с оглед качеството на ищеца /на
потребител по см.на пар.13
от ДР на ЗЗП /, същият се ползва от преимуществото на изборната местна
подсъдност по чл. 113 от ГПК. Същият е направил своя избор, като е предявил
исковата си молба пред Пловдивския РС и се е позовал на разпоредбата на чл. 113
от ГПК. Поради това съдът намира, че производството по делото неправилно е било
прекратено и изпратено по подсъдност на ВРС. Евентуално е следвало делото да се
изпрати на РС – Пещера, но не и на ВРС, доколкото приложим е чл. 113 от ГПК, а
не чл. 105 от ГПК.
Воден от горните мотиви, Варненския районен
съд
О
П Р Е
Д Е Л И:
повдига спор за подсъдност
между Варненски районен съд и Пловдивски
районен съд за определяне на местно компетентния съд за разглеждане на
производството по предявените от И.А.П.
против „П.к.“ ООД, искове с правно основание чл. 55 ал. 1 от ЗЗД.
Изпраща по компетентност гр. дело № 21069/2019г. по описа на Варненски
районен съд, ведно с гр. дело № 19616/2018г.
по описа на Пловдивски районен съд, на Варненски
окръжен съд за произнасяне по спора, на осн. чл.
122 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: