РЕШЕНИЕ
№ 353
гр. Пловдив, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря В.а П. Василева
като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело
№ 20225300502089 по описа за 2022 година
Обжалвано е решение №190/22.06.2022г. по гр.д.№2006/2021г. по описа на РС-
*****,II гр.с-в,с което са уважени предявените обективно и субективно съединени искове-
установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК и ревандикационен иск с правно
основание чл.108 от ЗС за процесния имот,както и иск с правно основание чл.537 от ГПК за
отмяна на нотариален акт,като жалбоподателите считат решението за неправилно и
незаконосъобразно и като такова молят да се отмени същото и да се постанови ново,с което
да се отхвърлят предявените искове.
Въззиваемата страна счита решението за правилно и законосъобразно и моли
същото да се остави в сила.
Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,с
оглед становището на страните,установи от фактическа и правна страна следното:
Видно от представените писмени доказателства по делото процесния имот е бил
собственост на общия наследодател на страните Д. С. А.-починал през 2004г. и неговата
преживяла съпруга С. М. А..През 1963г. Д. С. А. и Д. С. А.-двама братя-закупуват
процесния имот ****-5244 в кв.2 по плана на гр.*****,като най-напред са закупили правото
на строеж върху този имот,а впоследствие и собствеността върху него и са построили
къща,като първия етаж е бил собственост на Д. С. А.,а втория етаж на Д. С. А..Тъй като
строителството на къщата е станало през 1964г. и бракът между Д. С. А. и С. М. А. е заварен
1
по смисъла на СК от 1968г.,то след смъртта на Д. С. А.,който освен преживялата съпруга С.
М. А. е оставил още четири деца-Х.,Х.,Х. и Б.,то собствеността върху имота се разпределя
по следния начин:6/10 ид.части от етажа от къщата ведно с приземния етаж,както и 6/20
ид.части от дворното място за С. М. А. и по 1/10 ид.част от етажа от къщата ведно с
приземния етаж и 1/20 ид.част от дворното място за всяко от децата-Х. Д. А.,Х. Д. А.,Х. Д.
А. и Б. Д. А..Д. Х. А. е дъщеря на сина на Д. А. и С. А.-Х. А..Отношенията между
наследниците на Д. А. били добри до 22.06.2021г.,когато същия поискал стаите му на етажа
да се освободят,за да може да си ги ползва,но му било отговорено,че същия няма вече нищо
на етажа,след което при извършена от него справка в СВ,установил,че майка му С. се е
снабдила с нотариален акт по обстоятелствена проверка и е прехвърлила имота на внучката
си Д. А..Установява се от разпита на свидетелите в първоинстанционното производство Х.
Д. А. и Б. Д. А.,че имота е закупен от баща им и чичо им през шестдесетте години на
миналия век,а къщата е построена през 1964г.Двамата братя са извършили неформална
делба,като са се разбрали първия етаж от къщата да е на Д. С. А.,а втория етаж на Д. С. А.,а
приземния етаж да е наполовина.В момента в етажа живее Х. със семейството си,като Х. му
е пердоставил двете си стаи за ползване,а Б. е продал неговата стая на Х..Х. е оформил една
гарсониера в приземния етаж,където след всяко завръщане от Т.,където живее за
постоянно,отсяда.Установява се от показанията на тези свидетели също така,че никога
майката не е демонстрирала владение и не е отблъсквала децата си от владението на
имота.От показанията на св.Е. Х. А.,който е син на ищеца,се установява,че Х. при
завръщането си от Т. всеки път отсяда в стаите в приземния етаж,а горе на етажа си е
отстъпил за ползване стаите на брат си Х..От показанията на св.Е. Т. Д. и Х. Ш. А. се
установява,че къщата е построена от Д. и С.,като в момента С.,която е на легло и е
неподвижна,живее в пристройка на двора,а Х. със семейството си на втория етаж.Х. живее в
Т.,но при всяко завръщане отсяда в приземния етаж,където се намират неговите стаи.
За да е налице владение върху вещта,са необходими проява на външна власт върху
вещта/corpus/ и намерение за своене на вещта /animus/.За периода,през който се сочи,че е
придобит имота от ответницата С. М. А.,като същата е отблъсквала владението на своите
деца,не се установи при условията на пълно и главно доказване да се докаже,че същата е
своила по някакъв начин имота.Налице е било обикновено държане,тъй като
имота,представляващ втори жилищен етаж ведно с призем е едно цяло и същия е обект на
правото на собственост.Независимо от факта,че стаите на втори жилищен
етаж,предоставени от ищеца Х. за ползване от брат му Х.,тъй като при приживната делба
бащата Д. е определил кои стаи на кого ще бъдат,то няма нито проява на външна влас върху
вещта,нито намерение за своене от страна на Х. или майката С.,а това е обикновена форма
на държане от страна на единия от наследниците по отношение на останалите
наследници,поради което не може да се възприеме тезата,че майката С. М. А. е отблъсквала
владението на сина си Х. и е владяла само за себе си,за да придобие имота индивидуално.С
постоянното си отсядане в имота ищеца е този,който е владял своя имот за себе си и не е
бил отблъскван от никого.Следователно не може да се приеме,че С. М. А. е станала
индивидуален собственик на имота,като го е придобила на основание давностно владение,а
2
оттам и същата да го е прехвърлила на внучката си Д. Х. А..В настоящия случай се
установи да не е налице проявата на външната форма,т.е. да е бил отблъснат ищеца от
претендиращите права на собственост върху този имот.
При така събраната фактическа и правна обстановка настоящата инстанция намира
решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и като такова следва
да го потвърди.
Пред настоящата инсатнция са претендирани разноски от страна на въззиваемата
страна за настоящата съдебна инстанция и такива следва да се присъдят съобразно
представения списък по чл.80 от ГПК в размер на 900лв. за адвокатско възнаграждение.
Като взе предвид гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №190/22.06.2022г. по гр.д.№2006/2021г. по описа на
РС-*****,II гр.с-в.
ОСЪЖДА С. М. А. с ЕГН-********** и Д. Х. А. с ЕГН-********** и двете от
гр.*****,ул.“***** да заплатят на Х. Д. А. с ЕГН-********** от гр.*****,ул.“***** със
съдебен адрес:гр.*****,ул.“***** чрез адв.В.Р. направените от него разноски по делото пред
настоящата инстанция в размер на 900лв./деветстотин лв./ за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е неокончателно и подлежи на обжалване в месечен срок от датата
на съобщаването му на страните,че е изготвено пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3