Решение по дело №151/2021 на Административен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 28/1.3.2022г.                      01.03.2022г.                       гр. Ямбол

 

В   ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД   втори касационен състав

На десети февруари две хиляди и двадесет и втора година

В публично заседание в следния състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ

                                        ЧЛЕНОВЕ: 1. ВАНЯ СТОЯНОВА

                                                               2. ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА

                               

Секретар: Красимира Юрукова

Прокурор: Рени Лефтерова

Като разгледа докладваното от съдия В. Стоянова к.н.а.х.д. № 151 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.63 ал. 1 ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс.

            Образувано е по касационна жалба на „И.“ ЕООД, Ямбол, с ЕИК *********, с. Шарково, община Болярово, област Ямбол, с управител И.Г.Д. ***, представляван от адвокат М.К. *** против решение № 197 от 12.11.2021г. по нахд № 927/2021г. по описа на РС, Ямбол, с което е потвърдено  Наказателно постановление Я-З-ДНСК - 49/09.08.2021 г., издадено от Началника на ДНСК-София, с което на „И.“ ЕООД, ЕИК *********, с.Шарково, общ. Болярово, обл. Ямбол на основание чл. 237, ал.1, т.14, вр. чл. 239, ал.1, т.2 и чл.222, ал.1, т.15 от ЗУТ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 5000 лв. за нарушение на чл.161, ал.4, т.4 от ЗУТ, вр. чл.3, ал.2 от ЗКС. Недоволен от така постановеното решение е останал касаторът, който го обжалва с твърдение, че първоинстанционното съдебно решение е  незаконосъобразно. Сочи, че са извършили строителството като имат сключен договор за строителство с фирма, която да е била вписана в регистъра по чл.3, ал.2 от ЗКС. Счита, че е налице само формално нарушение на чл. 161, ал.4, т.4 от ЗУТ,  но по същество, няма такова нарушение тъй като е спазил изискванията на закона. Изразява становище за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Иска отмяна на решението и на потвърденото с него НП.

 В съдебно заседание, касатора, „И.“ ЕООД, редовно и своевременно призован, представлява се от управителя И.Г.Д. и адвокат М.К., редовно упълномощен.Счита, че  договорът, който са сключили с „Електро-соларни системи“ ООД не е формален. Представили са фактура и платежно нареждане за изграждането на обекта, както и договор за свързването на „Електро-соларни системи“ООД, които за в бъдеще са длъжни да изградят тази система.

 Счита, че действително има допуснато нарушение като не са представили договора, но такъв реален съществува. Нямат претенции относно разноските срещу ответната страна. Заявяват, че има сключен договор с фирма,  която е вписана в регистъра на строителите.

Ответникът по касацията, ДНСК, София, в съдебно заседание се представлява от процесуален представител М. В.-гл.експерт в РДНСК, Ямбол с юридическо образование, редовно упълномощена. Заявява, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че касатора е извършил строеж от пета категория „Основно застрояване“ без договор със строител, подписан в ЦПР на строителите.

Всички представени по делото актове и протоколи по време на строителството, изготвени съобразно наредба 3 от 2003г. за създаване на актове и протоколи по време на строителството, са подписани на мястото посочено за строител от „И.“ ЕООД чрез неговия представител И.Д..

Счита, че представеното едва с касационната жалба доказателство, фактура за плащане също не установява, че „Електро-соларни системи“,ООД, като лице страна по представения в последствие договор за строителство е строител на обекта и не доказва по никакъв начин извършено от това лице строителство. Тъй като датата на всички актове и протоколи са актувани от строител „И.“ ЕООД като това дружество видно от справка в централно професионален регистър на строителите не е вписан като строител, който има правото да упражнява такава дейност.

Иска оставяне в сила на обжалваното решение и претендира юрисконсултско възнаграждение.

         Участващия в процеса представител на ЯОП намира касационната жалба за неоснователна, а решението на ЯРС за законосъобразно и правилно, поради което счита, че следва да бъде оставено в сила.

         Настоящата съдебна инстанция, след като обсъди направените в жалбата оплаквания, становищата на страните в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на оспорения съдебен акт за наведените в жалбата касационни основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема  за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

           Настоящият съдебен състав намира, че за да постанови своя съдебен акт, първоинстанционния съд е приел от фактическа страна, че на 11.02.2021 г. служители на РДНСК - Ямбол извършили комплексна проверка на Община Стралджа по ЗУТ. В хода на проверката констатирали, че Община Стралджа е издала разрешение за строеж № 25/ 20.07.2020 г. на „И.“, ЕООД. Установено е, че дружеството - жалбоподател „И.“ ЕООД в качеството си на възложител на строеж „Магазин за нехранителни стоки“ в УПИ XVIII-48, кв. 62 по плана на с. Зимница, общ. Стралджа е започнало строежа без да има сключен договор за строителство със строител, регистриран по чл. 3, ал. 2 от Закона за Камарата на строителите /ЗКС/ в Централния професионален регистър на строителя /ЦПРС/ за съответната група и категория строеж.Констатирано е, че нарушението е извършено на 14.08.2020 г. с подписването на протокол обр. 2 за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво. За проверката на място и по документи е съставен Констативен протокол от 11.03.2021 г. На 31.05.2021 г. свидетелят Б.съставил АУАН на дружеството - жалбоподател, в присъствието на управителя му И.Г. за нарушение на чл.161, ал.4, т.4, вр. чл.163, ал.1 от ЗУТ, вр. чл.3, ал.2 от ЗКС. Въз основа на горепосочения АУАН е било издадено обжалваното наказателно постановление, което е връчено на жалбоподателя на 19.08.2021 г.

           Въз основа на изложената фактическа обстановка съдът е изложил своите правни изводи, които изцяло се споделят от настоящата инстанция. Обсъдени са всички гласни и писмени доказателства и са изложени подробни съображения за това кои от доказателствата съдът е кредитирал като безспорни и потвърждаващи законосъобразността на оспореното наказателно постановление. ЯРС е извършил  преценка за съответствие на оспореното наказателно постановление с всички предпоставки за неговата валидност, както и за съответствието на наложеното наказание с предвидения в закона размер на наказанието. ЯРС не е кредитирал приложения към жалбата договор за строителство от 01.08.2020 год. между“И.“ ЕООД и „Електро соларни системи“ ООД, тъй като, както в протокола обр. 2 от 14.08.2020 г., така и във всички останали протоколи  с дати 28.08.2020г., 10.09.2020 г., 07.10.2020 г., 10.10.2020 г., констативен акт от 06.10.2020 г. актове от 20.08.2020 г., 28.08.2020 г., 01.09.2020 г., 10.09.2020г.,- 2 бр., от 28.08.2020 г., 10.09.2020 г., 29.08.2020 г., 30.08.2020 г., 28.09.2020 г., 07.10.2020г., 14.10.2020 г., 15.10.2020 г. 10.10.2020 г., до протокол обр. № 15/ 30.10.2020 г. за установяване годността за приемане на строежа подписите положени срещу строител на обекта са положени от И.Г.Д., управител на „И.“ ЕООД в качеството му на строител на обекта. ЯРС е посочил, че  разпоредбата на чл.161, ал.4, т.4 от ЗУТ изисква не само формално наличието на договор със строител който е вписан в регистъра по чл. 3, ал. 2 от Закона за камарата на строителите, а реално строителството да бъде извършвано от такъв. Аргумент за това е разпоредбата на чл.14, ал.2 от Закона за камарата на строителите, който гласи, че строежи на жилищни и вилни сгради с ниско застрояване и строежи по чл. 137, ал. 1, т. 5, букви "в" и "г" от Закона за устройство на територията с разгъната застроена площ до 100 кв. м. могат да се изпълняват и от строители, които не са вписани в регистъра.      На следващо място, строителната площадка е открита на 14.08.2020 г., за което е съставен Протокол образец № 2, подписан от съответните участници в строителството, където „И.“ ЕООД,  чрез управителя си е подписан и като възложител и като строител на обекта. Не са констатирани допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с ангажирането на административно-наказателната отговорност на нарушителя.

          Решението е правилно.

Съдът намира за неоснователни и недоказани възраженията, изложени в касационната жалба. От всички събрани по делото доказателства се потвърждава  възприетата от административно-наказващият орган и ЯРС фактическа обстановка. Всички представени по делото актове и протоколи по време на строителството, изготвени съобразно наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, са подписани на мястото посочено за строител от „И.“ ЕООД чрез неговия представител И.Д..

            По делото е представен договор за строителство с „Електро-соларни системи“, ООД но този договор за първи път се появява с жалбата пред първоинстанционния съда. Той не е бил представен пред актосъставителя. Отделно от това не е бил представен и пред Община Стралджа при подаване заявление за откриване на строителната площадка на строежа, каквото задължение има възложителя да представи договор за строителство пред Общинска Администрация. Съгласно чл. 157, ал. 2 от ЗУТ при откриване на строителната площадка, възложителя е бил длъжен да представи договор със строител вписан в централния регистър, но това не е сторено.

Представеното едва с касационната жалба доказателство, фактура за плащане също не установява, че „Електро-соларни системи“, ООД като лице страна по представения в последствие договор за строителство, не доказва по никакъв начин извършено от това лице строителство. Всички актове и протоколи са подписани от строител „И.“ ЕООД, но  това дружество видно от справка в централно професионален регистър на строителите не е вписано като строител, който има правото да упражнява такава дейност.

           Както се посочи по –горе, строителната площадка е открита на 14.08.2020 г., за което е съставен Протокол образец № 2, подписан от съответните участници в строителството, където „И.“ ЕООД, чрез управителя си е подписан и като възложител и като строител на обекта.

   С оглед изложеното правилно  е ангажирана адм. нак. отговороност на касатора по чл. 237, ал. 1, т. 14 от ЗУТ, като имуществената санкция е наложена в нейния минимум. Правилна е преценката на ЯРС и за липса на основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН.

           Касационната инстанция счита, че първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло и не следва да бъдат дословно преповтаряни, с оглед разпоредбата на чл. 221, ал.2 от АПК.  Не са налице касационни отменителни основания по смисъла на чл. 348, ал.1 от НПК, за допуснато от ЯРС  нарушение на материалния закон при произнасяне по същество на спора, както и за допуснато съществено нарушение  на процесуалните правила.

По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и своевременно направеното искане на ответника следва да се присъдят разноски за осъществена юрисконсултска защита по чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ при съобразяване с фактическата и правна сложност на делото в минималния размер от 80 лв.

             С оглед изложеното и първоинстанционното решение, като  валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, следва да бъде оставено в сила.

         Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, предл.1 във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, ЯАС, втори касационен състав

         

                 

Р Е Ш И :

 

         ОСТАВЯ В СИЛА  решение № 197 от 12.11.2021г. по нахд № 927/2021г. по описа на РС, Ямбол.

ОСЪЖДА „И.“ ЕООД, Ямбол, с ЕИК *********, с. Шарково, община Болярово, област Ямбол с управител И.Г.Д. ***, да заплати в полза на ДНСК, София юрисконсултско възнаграждение в размер на 80, 00 лева (осемдесет лева).

 

 

 

         Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ не се чете             ЧЛЕНОВЕ:  1. /п/ не се чете

 

 

                                                                                         2. /п/ не се чете