Р Е Ш Е Н И Е
№ 30
16.04.2020 г.
ГРАД ПАЗАРДЖИК
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯ
ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ
НА ШЕСТНАДЕСЕТИ
АПРИЛ ДВЕ ХИЛЯДИ И ДВАДЕСЕТА ГОДИНА
В ПУБЛИЧНО ЗАСЕДАНИЕ В СЛЕДНИЯ СЪСТАВ:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ДЖУНЕВА
Секретар: НЕЛИ ВЪГЛАРОВА
Прокурор: СТОЯН ПЕШЕВ
Като разгледа ЧНД
№ 161 по описа за 2020 година
Съдът за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.12
от ЗПИЛишСв/в сила от 01.01.2000г./.
От
Министерство на правосъдието на Република България е постъпило писмо с
придружаващи документи за признаване и изпълнение на присъда от 10.08.2017 г. на Провинциален съд – Хановер,
Федерална република Германия, влязло в сила на 23.08.2017 г.
С горецитираната присъда на
българския гражданин Г.Н. е наложено наказание „лишаване от свобода“.
От представения превод на присъдата
е видно, че българският гражданин Г.Г.Н. е признат за виновен за това, че през
месеците ноември или декември 2015 г., …………....
Признат е за виновен и за това,
че на 03.02.2017 г., чрез използване на сила и заплаха с нож, е извършил грабеж
на сумата от 1479 евро от пострадалата С.П..
На същата дата подсъдимият, чрез
използване на физическа сила и заплахи, ……………………..
За престъплението спрямо
пострадалата Б.му е наложено наказание в размер на 3 години „лишаване от
свобода“.
За извършеното престъпление
„грабеж“ му е наложено наказание от 2 години „лишаване от свобода“ и за
извършеното престъпление „……………..“ спрямо пострадалата П. му е наложено
наказание 4 години „лишаване от свобода“. Общото наказание е от 4 години
„лишаване от свобода“, което е увеличено с още 2 години е постановено осъденият
да изтърпи общо наказание в размер на 6 години „лишаване от свобода“.
Присъдата е влязла в сила на
23.08.2017 г.
Представена е служебна бележка в
оригинал и в превод от прокуратурата на гр. Хановер, Федерална република
Германия, в която е посочено, че Н. има предварително задържане от 26.02.2017
г. до 22.08.2017 г. и от 23.08.2017 г. е започнал да търпи наложеното му
ефективно наказание.
Представен е оригинал и превод на
протокол от съдебно заседание на Районен съд – Фехта от 24.01.2019 г., който
протокол осъденият Н. е отразено, че е присъствал лично и производството е
образувано по предложение на Затвора – Фехта за предаване на изпълнението на
наказанието на осъдения в Република България. Осъденият е заявил, че желае да
търпи остатъка от наказанието в Република България.
Представено е писмо от Затвора –
Фехта, в което е отразено, че осъденият е физически здрав, но поведението му е
все още лошо, непоносим е в работния си режим и нарушава задължението си за
работа. Не се оправдава първоначалната надежда, че същият може да научи нещо професионално в затвора за бъдещето си в
България.
Представена е и бележка за
разговор от Затвора – Фехта, в която е посочено, че Н. заплашва по телефона ……………….
през социални медии и трети страни, поради което телефонът му е блокиран.
Представено е писмо, от което е
видно, че с решение то 14.03.2018 г. на Г.Н. е забранено да влиза и престоява
във Федерална република Германия.
Представено е и удостоверението
по чл. 3 от ЗПИЛишСв в оригинал и в превод.
Окръжна прокуратура – Пазарджик
взе становище, че са изпълнени всички изисквания на закона и присъдата следва
да бъде призната и адаптирана, както и да се приеме за изпълнение.
Служебният защитник също смята,
че следва да се приеме и изпълни присъдата, като моли да се приспадне
предварителното задържане и изтърпяното до момента от осъдения.
Съдът служебно изиска справка за
съдимост, както и справка за висящи наказателни производства. Не се установи
спрямо Н. да има висящи наказателни производства в Република България.
С оглед на изложеното и
представените доказателства, съдът намира, че са изпълнени всички изисквания на
закона, няма основания за отказ от признаване на изпълнение, нито за отлагане
на признаването на съдебния акт.
На основание на чл. 13 от
ЗПИЛишСв, съдът следва да приспособи наказанието съгласно българското
законодателство. Това приспособяване трябва да съответства в най-голяма степен
на наказанието, наложено в издаващата държава, но не трябва да бъде по-тежко
като вид или срок от това в издаващата държава.
От свидетелството за съдимост на Н.
е видно, че той е извършил деянията при условията на опасен рецидив по смисъла
на чл. 29, ал. 1, б. „Б“ от НК. В издаващата държава Н. не е осъден за деяния,
извършени при опасен рецидив, поради това присъдата следва да се адаптира по
основните състави, както следва: за престъплението, извършено през месец
ноември или декември 2015 г. спрямо пострадалата П.Б., същото е деяние по
смисъла на чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК, за което е предвидено наказание от 2 до
8 години „лишаване от свобода“, а на същият му е наложено с присъдата наказание
в размер на 3 години „лишаване от свобода“; за престъплението, извършено на
03.02.2017 г., при което чрез използването на физическа сила и заплахи с нож,
противозаконно е отнел от пострадалата С.П. сумата от 1479 евро, е престъпление
по смисъла на чл. 198, ал. 1 от НК и за престъплението, извършено спрямо
пострадалата С.П. на 03.02.2017 г. за …………… чрез сила и заплашване,
престъплението е по чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК.
И за трите престъпления
наложените наказания са под предвидения в НК максимален размер, поради което
следва да останат такива.
На основание чл. 23 от НК на
осъденото лице следва да се определи общо наказание в размер на 4 години „лишаване
от свобода“ – така, както го е определила молещата държава.
На основание чл. 24 от НК така
определеното общо наказание следва да се увеличи с ½ и да се определи
наказание за изтърпяване в размер на 6 години „лишаване от свобода“ при
първоначален строг режим.
С оглед на всичко изложено съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА И ПОСТАНОВЯВА ДА СЕ ИЗПЪЛНИ в Република България Присъда на Провинциален
съд – Хановер, постановена на 10.08.2017 г., влязла в сила на 23.08.2017 г., с
което на българския гражданин Г.Г.Н. с ЕГН **********,*** на *** ***, е
наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 6 години, като е признат
за виновен, както следва:
- че през месец ноември или
декември 2015 г. в гр. Хановер ………………….. - престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2
от НК с определено наказание от 3 години „лишаване от свобода“;
- че на 03.02.2017 г. в гр.
Хановер - ФРГ, противозаконно е отнел чужди движими вещи – сумата от 1479 евро
от владението на С.П. без нейно съгласие, с намерение противозаконно да я
присвои, като е използвал сила и заплаха с нож – престъпление по чл. 198, ал. 1
от НК с наложено наказание в размер на 2 години „лишаване от свобода“;
- че на 03.02.2017 г. ……………………..
– престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК с наложено наказание от 4 години
„лишаване от свобода“.
На основание чл. 23 от НК се ОПРЕДЕЛЯ едно общо наказание в размер
на 4 години „лишаване от свобода“ на осъдения Г.Н..
На основание чл. 24 от НК се УВЕЛИЧАВА така определеното общо
наказание с ½ и се определя
наказание в размер на 6 години „лишаване от свобода“.
Определя първоначален СТРОГ режим на наложеното общо
наказание.
ПРИСПАДА
от така определеното наказание предварителното задържане с мярка „Задържане под
стража“, считано от 26.02.2017. до 22.08.2017 г. и изтърпяната част от
наказанието, считано от 23.08.2017 г.
Препис от решението да се изпрати
на осъденото лице Г.Н. в издаващата държава.
Препис от решението, след
влизането му в сила, да се изпрати с превод на немски език на компетентния
орган на издаващата държава – Главния прокурор при прокуратурата в гр. Хановер,
Федерална република Германия.
Препис от решението да се изпрати
незабавно на Окръжна прокуратура – Пазарджик.
Препис от решението да се
изпрати, след влизането му в сила, на Върховна касационна прокуратура на Република
България и на Министерство на правосъдието.
Решението подлежи на обжалване и
протест пред Пловдивски апелативен съд в 14-дневен срок.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: