Определение по дело №24619/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 февруари 2025 г.
Съдия: Мария Василева Карагьозова
Дело: 20241110124619
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 април 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 9479
гр. ***********, 25.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20241110124619 по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба, подадена от *****************, ЕИК: **********, със
седалище и адрес на управление: ***********************, чрез адв. С. В. от САК, срещу
С. А. С., ЕГН: **********, с адрес: ******************************.
Съдът констатира, че исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са допустими.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника, който в срока по чл. 131
ГПК е подал писмен отговор чрез адв. **************.
Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
Следва да бъде уважено и доказателственото искане на ответника за задължаване на
ищеца да представи в оригинал приложения към исковата молба договор за повишаване на
квалификация от 16.09.2021 г. към трудов договор № 701194/10.05.2020 г.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.05.2025 г. от 15:30
часа, за които дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане
на спора
ПРИЕМА приложените към исковата молба и към отговора документи като писмени
доказателства по делото.
1
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца в срок до първото по цедото съдебно заседание да
завери с „вярно с оригинала“ приложените към исковата молба документи. При
неизпълнение, документите ще бъдат изключени от доказателствата по делото.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника в срок до първото по делото съдебно заседание на
основание чл. 185 ГПК да представи превод на български език на приложените към отговора
на исковата молба документи на чужд език. При неизпълнение, посочените документи на
чужд език, приложени към отговора на исковата молба, ще бъдат изключени от
доказателствата по делото.
ПРИЛАГА към делото ч. гр. д. № 69847/2023 г. по описа на СРС, 30-ти състав.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 183 ГПК, ищеца най-късно в първото по делото
съдебно заседание да представи оригинала на приложения към исковата молба договор за
повишаване на квалификация от 16.09.2021 г. към трудов договор № 701194/10.05.2020 г.
УКАЗВА на ищеца, че при непредставяне на оригинала на документа в посочения срок
приложеният към исковата молба препис ще бъде изключен от доказателствата по делото.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Предявени са от ***************** срещу С. А. С. обективно кумулативно съединени
искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. чл. 234, ал. 3, т. 2, вр. т. 1 КТ,
вр. чл. 92 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата от 1500 лв., представляваща неустойка
по чл. 13 от договор за повишаване на квалификацията от 16.09.2021 г. към трудов договор
№ 701194/10.05.2020 г., ведно със законната лихва от 19.12.2023 г. до окончателното
изплащане; сумата от 64,50 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 10.08.2023 г.
до 05.12.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
08.01.2024 г. по ч.гр.д. № 69847/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 30-ти състав.
Ищецът ***************** твърди, че е сключил трудов договор № 701194/10.05.2020 г. с
ответницата С. А. С., по силата на който последната била назначена на длъжност
„ресторантски работник“, с работно място ресторант ************** в гр. ***********,
бул. ************** № 60. С цел повишаване на квалификацията на работника, на
16.09.2021 г. между страните бил сключен договор за повишаване на квалификацията, като в
изпълнение на чл. 2 от същя дружеството е осигурило и провело два курса „Basic Shift
Management Course” (Основен курс за управление на смяна), успешно приключил на
17.11.2021 г. и „ Advanced Shift Management Course” (Курс за управление на смяна), успешно
приключил на 21.04.2022 г. С чл. 12 от договора за повишаване на квалификацията
ответницата се задължила да не прекратява трудовото си правоотношение по време на
предстоящото обучение и 18 месеца след неговото завършване, като в чл. 13 от договора
била предвидена неустойка в размер на 1500 лв., дължима от ответницата в случай, че
служителят едностранно прекрати трудовото си правоотношенение преди изтичане на 18-
месечния срок по чл. 12 от договора. Посочената неустойка се дължала в пълен размер
независимо от това дали работникът е полагал труд за определено време. Твърди, че преди
2
изтичане на срока по чл. 12 от договора за повишаване на квалификацията, ответницата
подала молба с вх. № 1020/18.04.2023 г., с която го уведомява за прекратяване на трудовото
си правоотношение едностранно, считано от 19.06.2023 г., за което била издадена заповед №
1148/25.06.2023 г. от ищеца. Твърди, че е отправил до ответницата покана за доброволно
изпълнение на неустоечното задължение, с която й предоставил 7-дневен срок, считано от
получаването й, за заплащането му по посочена в нея банкова сметка, като същата била
надлежно получена на 09.08.2023 г., но въпреки това процесната неустойка не била
заплатена, като претендира и мораторна лихва в размер на 64,50 лв. за периода от 10.08.2023
г. до 05.12.2023 г. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване
на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.01.2024 г. по ч.гр.д. № 69847/2023 г. по описа на
СРС, 30-ти състав. Ответницата възразила в срока по чл. 414 ГПК, което наложило
предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с
което да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба чрез адв.
**************, с който оспорва изцяло предявените искове. Процесуалният представител
не оспорва наличието на валидно трудово правоотношение между страните, по силата на
което ответницата е работила при ищцовото дружество в периода от 10.05.2020 г. до
19.06.2023 г. на длъжността „ресторантски работник“, до прекратяването на трудовия
договор с приложената към исковата молба заповед № 1148/25.06.2023 г. Твърди, че за
посочения период били сключени два договора за повишаване на квалификацията, първият
от които на 10.05.2020 г., при постъпването на ответницата на работа, като обучението
завършило с издаден сертификат на 17.11.2021 г., а вторият – на 16.09.2021 г., като
обучението приключило на 21.04.2022 г. Твърди, че ответницата се е съгласила да подпише
втория процесен договор, но при същите условия на прекратяване, посочени в чл. 11 от
първия договор, а именно, че се задължава да не прекратява трудовите взаимоотношения с
работодателя за времето на обучение по договора. Екземпляр от вторият договор не бил
връчен на ответницата, която се запознала със съдържанието му едва в настоящото
производство. Възразява, че приложеният от ищцовото дружество договор от 16.09.2021 г.
не отговаря на действителните уговорки между страните и е с невярно съдържание в частта
относно текста на чл. 12. В тази връзка твърди, че клаузата на чл. 12 от процесния договор
била допълнена с „и 18 (осемнадесет) месеца след неговото завършване“, като ответницата
не се е съгласявала с подобна уговорка и не е подписвала клауза с подобно съдържание.
Сочи, че договорът няма подпис на всяка страница, в случая на първа страница, на която е
записан спорният текст, с който ответната страна никога не се е съгласявала. От
предоставените по делото документи било видно, че трудовия договор от 10.05.2020 г. и
договорът за квалификация от 10.05.2020 г. представляват готови бланки, в случая
попълнени и подписани от ответницата, докато приложеният от ищовото дружество договор
за обучение от 16.09.2021 г. бил попълнен от трето лице на първата му страница и подписан
от ответницата на втора страница. Предвид изложеното, заявява, заверката на договора на
всяка страница било задължително условие за неговата вярност и за действително
3
посочените в него уговорки. Твърди, че ответницата е напуснала работа, тъй като й били
възлагали нетипични и в по-голям обем задачи, от тези, които са били уговорени с трудовия
договор и длъжностната й характеристика. Също така ответницата не намерила разбиране и
при искането й по повод завършените курсове във връзка с чл. 237 КТ. След завършване
обученията, на ответницата й били издадени единствено сертификати, но трудовият договор
не бил изменен и длъжността й „ресторантски работник“ останала непроменена до
напускането й. Сочи, че въпреки издадения сертификат ответницата останала на
първоначалната си длъжност, което представлявало неизпълнение на поетите ангажименти и
заобикаляне на закона с цел работникът да бъде принуден да работи за дружеството в
посочения в договора за квалификация срок. Ето защо моли съда да постанови решение, с
което да отвхърли предявените искове. Претендира разноски.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, както
следва:
В тежест на ищеца е да докаже:
1) По иска с правно основание чл. 234, ал. 3, т. 2, вр. т. 1 КТ, вр. чл. 92 ЗЗД: 1. валидно
сключен договор за повишаване на квалификацията с посоченото в исковата молба
съдържание; 2. изпълнение на задължението си по договора, в т. ч. и провеждане на
твърдените обучения, при което за ответника е възникнало задължението да полага труд по
трудово правоотношение за определен период; 3. валидно неустоечно съглашение за вредите
от неизпълнение на това задължение; 4. размера на уговорената неустойка; 5. прекратяване
на трудовото правоотношение от служителя преди изтичане на уговорения срок, както и 6.
всички факти и обстоятелства, на които основава своите искания и възражения.
2) по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД: 1. съществуването и размера на главния
дълг; 2. изпадането на ответницата в забава и 3. размера на претендираната мораторна лихва
за исковия период;
В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил претендираните от ищеца суми, както и
всички факти, на които основава своите искания или възражения.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1. че в
периода от 10.05.2020 г. до 19.06.2023 г. между страните съществувало валидно трудово
правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор № 701194/10.05.2020 г., по силата
на което ответницата е приела да изпълнява длъжността „ресторантски работник“, с работно
място ресторант ************** в гр. ***********, бул. ************** № 60; 2. че
трудовото правоотношение е било прекратено едностранно от работника с писмено
предизвестие, обективирано в молба с вх. № 1020/18.04.2023 г, считано от 19.06.2023 г., за
което е била издадена заповед № 1148/25.06.2023 г. на ищеца; 3. с цел повишаване на
квалификацията на ответницата ищцовото дружество е осигурило и провело два курса
„Basic Shift Management Course” (Основен курс за управление на смяна), успешно
приключил на 17.11.2021 г. и „ Advanced Shift Management Course” (Курс за управление на
смяна), успешно приключил на 21.04.2022 г.
4
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили
по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда
за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на ищеца, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание може да
оспори истинността на представените с отговора на исковата молба писмени доказателства,
както и да изрази становище, да посочи и представи доказателства във връзка с направените
от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище
по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие,
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба и приложенията към него.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5