РЕШЕНИЕ
№ 684
гр. Варна, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря М. Д. Димитрова
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20243110113930 по описа за 2024 година
Ищцата Д. Кр. Г. твърди, че с ответната гимназия ПГСАГ „В. Л." -
гр.Варна са били страни по трудово правоотношение, възникнало въз основа
на трудов договор №21/07.02.2019г., по силата на което училището се явява
работодател, а ищцата - служител на длъжността „Старши учител,
общообразователен учебен предмет в гимназиален етап - Английски език", код
по НКПД: 23305008 с трудови задължения, уредени в длъжностната
характеристика и съответно относимите актове. Трудовият договор е сключен
като безсрочен, на пълно работно време, с определени основно и
допълнителни месечни трудови възнаграждения за придобит трудов стаж и
професионален опит. Във времето след първоначалното си възникване
трудовото правоотношение между страните неколкократно е било изменяно и
прекратявано по почин на работодателя. Със Заповед №РД-09-752/01.09.2020г.
на директора на ПГСАГ „В.Л." е прекратено трудовото правоотношение
между училището - работодател и служителя г-жа Г. на основание чл.328, ал.1,
т.2 КТ - поради съкращаване на щата с една бройка. Заповедта за прекратяване
е била обжалвана пред съда и с решение №634/31.03.2021г. по в.гр.д.
№629/2021г. на ОС - Варна е признато за незаконосъобразно уволнението и
заповедта е била отменена, а ищцата е възстановена на работа. Решението е
потвърдено с решение №156/12.08.2022г. по чл.290 ГПК, постановено по гр.д.
№3388/2021г. на ВКС - IVг.о., с което за ищцата е възникнало правото да се
яви отново пред работодателя си и да заеме отново длъжността си. Тя е
упражнила това си право в срока по чл.345, ал.1 от КТ, но скоро след това със
Заповед №РД-09-380/24.11.2022г. работодателят наложил на Г. дисциплинарно
наказание уволнение, вменявайки й нарушения по чл.188, т.З, във вр. с чл.190,
ал.1, т.2, т.7 от КТ и отново прекратил едностранно трудовото
1
правоотношение, сега на основание чл.330, ал.1, т.6 КТ. Отново е последвала
жалба срещу уволнението, като с решение №1088/31.03.2023г. по гр.д.
№20233110100589 по описа за 2023г. PC - Варна е признал за незаконно и е
отменил това уволнение и отново е възстановил служителката на заеманата
преди това длъжност. Това решение е било потвърдено изцяло в обжалваните
му от училището части с въззивното решение №1067/27.09.2023г.,
постановено по в.гр.д.№20233100501525/2023 на ОС - Варна – ГО, а
подадената касационна жалба срещу последното не е била допусната за
разглеждане. Повторно ищцата се явила да заеме длъжността си - на
01.07.2024г. Непосредствено след това, ищцата упражнила правото си на
ползване на платен годишен отпуск, като с молба вх. №РД-2349/02.07.2024г.
помолила да ползва такъв от 15.07.2024г. до 29.08.2024г., със завръщане на
работа на 30.08.2024г. Видно от резолюцията по молбата, същата е била
удовлетворена. Още на 30.08.2024г. на ищцата била връчена Заповед № РД-09-
1222 от 23.08.2024г. на директора на ПГСАГ „В. Л.", с която за пореден път е
прекратено трудовото и правоотношение с училището. В заповедта е
упоменато, че правоотношението се прекратява поради съкращаване на щата,
съгласно Заповед №РД-09-1199/19.08.2024г., а като правно основание
позоваването в заповедта е на чл.328, ал.1, т.2 КТ. Посочено е изрично, че
прекратяването на трудовия договор настъпва считано от 02.09.2024г. Актът
на работодателска воля е връчен на адресата лично срещу подпис. Твърди, че в
настоящия случай работодателят е прекратил договора едностранно,
немотивирано, преднамерено и без да са налице правни основания за това,
поради което предприетото от него уволнение се явява незаконно. Отделно от
това твърди, че прекратяването на трудовото правоотношение при избраната
от работодателя хипотеза - поради съкращаването на щата - и при описаната
по-горе предистория представлява класическа хипотеза на злоупотреба с
работодателска власт и превратно упражняване на субективни права и
работодателска воля. Счита заповедта за незаконосъобразна само поради това,
че не е била предшествана от надлежно осъществен подбор по правилата и
критериите на чл.329, ал.1 КТ от страна на работодателя. При избраното от
него основание за прекратяване - поради съкращаване на щата съгласно
чл.328, ал.1, т.2 КТ - и при наличие на повече от един служител на съответната
длъжност по щат - подборът не е работодателско право, а става абсолютно
задължение. В уволнителната заповед са цитирани два предшестващи акта на
работодателска воля - Заповед РД-09-1199/19.08.2025г. и Заповед РД-09-
1200/31.08.2020г. за определяне на комисия по извършването на подбора. До
момента ищцата не е запозната с тези актове, но оспорва същите още преди да
са представени по делото. Оспорва и Протокол 1, към който уволнителната
заповед също реферира. Твърденията и са, че те не биха могли да установят
законността на проведения подбор, както и че той е осъществен преднамерено
и незаконно и само за да послужи като възможност да бъде отстранена
ищцата и трудовото й правоотношение да се прекрати по почин на
работодателя. Действителните повод и мотивация за тази работодателска
инициативност очевидно лежат в миналото и трябва да се търсят не в липсата
на квалификация и качества у ищцата, а другаде. Но винаги и независимо от
съображенията си да пристъпва към едностранно прекратяване на
трудовоправна връзка, работодателят трябва да спазва закона, както и
обвързващия страните колективен трудов договор. В случая за нея остава
2
неясно по какъв начин, в кой момент и на какъв принцип е сформирана
комисия по подбор; както и от какви факти и разбирания се е ръководела тя
при преценката си; също и въз основа на кои обстоятелства е приела кой от
подборираните служители работи по-добре, нито дори зачела ли е тя критерия
за приоритет на квалификацията, посочен в чл.329, ал.1 КТ. Твърди, че
въпросът за правото на подбор в настоящата хипотеза не е елемент от
дискрецията на работодателската воля и не е въпрос по целесъобразност, а се
подчинява на определени изисквания, установени с повелителни правни
норми. Сочи, че съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение
№3/2011г. на ОСГК на ВКС, подборът не се свежда само до формалното
използване на критериите в нормата, а съдът по пътя на съдебния контрол
проверява приетите от работодателя и оспорени от служителя оценки по тези
критерии. Неспазването на критериите по чл.329, ал.1 КТ и формалното
провеждане на подбор, предшестващо уволнението поради съкращаване на
щата, е самостоятелно и достатъчно основание за отмяната му. Налице е явна
злоупотреба с власт и тя опорочава цялата процедура по подбора. Заповедта за
прекратяване на правоотношението на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ е
незаконосъобразна и на друго самостоятелно основание. Съгласно чл.333, ал.4
от КТ, когато това е предвидено в колективния трудов договор, работодателят
може да уволни работник или служител поради съкращаване на щата или при
намаляване на обема на работата след предварителното съгласие на
съответния синдикален орган в предприятието. В качеството си на синдикален
член и на служител в системата на училищното образование ищцата се ползва
от предварителната защита на чл.333, ал.4 от КТ и на сключения на отраслово
равнище КТД, който се явява задължителен за училището - работодател. По
силата на този КТД, работодателят може да пристъпи към прекратяване на
трудови правоотношения с работници и служители - членове на синдикати
само след предварителното съгласие на съответната синдикална организация,
каквото в случая няма. Също така, в конкретния случай липсват данни
работодателят предварително да е уведомил синдикатите за причините и
необходимостта от намаляване числеността на персонала, за броя и
длъжностите, подлежащи на съкращение и за възможностите за пренасочване
на освободените лица. Освен това работодателят не може да прекратява
трудови правоотношения по чл.328, ал.2 и 3 от КТ на служители в
трудоспособна възраст, ако по същите специалности има работни места, които
се заемат от пенсионери. Това са изискванията, предвидени в действащия КТД
за системата на предучилищното и училищното образование. Тежестта да
установи спазването на тези предварителни условия отново остава за
работодателя. Твърди, че процесното уволнение е в нарушение и на правилата
на Наредба №4 на МОН от 30.11.2015г. и въведените с нея изисквания относно
характеристиките, съдържанието и структурата на учебния план, както и
относно условията и реда за утвърждаването на училищния учебен план. При
изложеното едностранното прекратяване на трудовото правоотношение на
ищцата с ответното училище се явява незаконно.
В резултат тя е останала без работа и е претърпяла имуществени вреди,
изразяващи се в пропуснатата възможност да получава доходи от трудова
дейност. Съобразно разпоредбата на чл.225, ал.1 от КТ в случаите на
незаконно уволнение работникът има право на обезщетение от работодателя в
размер на брутното си трудово възнаграждение за времето на принудителната
3
безработица вследствие това уволнение, но не повече от шест месеца. След
уволнението си и до настоящия момент ищцата не е осъществявала трудова
дейност при друг работодател. Към датата на прекратяването на
правоотношението с ответното училище брутното й месечно трудово
възнаграждение е в размер на 2496,97лв. (формиран като сбор от основното и
допълнителните възнаграждения за труд, дефинирани в т.5, 6 и 9 от
Допълнително споразумение №РД-10-644/01.07.2024г. - последният документ,
касаещ трудовото възнаграждение) и обхваща основното БТВ (1911лв.),
допълнителното възнаграждение за придобит стаж и професионален опит
(515,97лв.) и допълнително възнаграждение за II ПКС съгласно вътрешните
правила за работната заплата (70лв). Така размерът на обезщетението за шест
месеца възлиза на 14981,82лв. Тъй като шестмесечният период не е изтекъл
към датата на подаване на исковата молба, а ще изтече към по-късен момент,
претендира обезщетение за времето от датата на прекратяването на трудовото
правоотношение-02.09.2024г. до датата на приключването на последното
заседание пред инстанцията по фактите, ведно със законните последици от
това.
Моли съда, да постанови решение, с което на основание чл.344, ал.1, т.1
КТ да признаете за незаконно обективираното в Заповед №РД-09-1222 от
23.09.2024г. уволнение на ищцата като служител на длъжността „Старши
учител, общообразователен учебен предмет в гимназиален етап - Английски
език" при ответника и да го отмени, да я възстанови на основание чл.344, ал.1,
т.2 от КТ, като служител на длъжност „Старши учител, общообразователен
учебен предмет в гимназиален етап - Английски език" при ответника и на
основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 от КТ да осъди ответника да
заплати на ищцата сумата от 14 981,82лв., представляваща обезщетение за
период от 02.09.2024г. до датата на приключване на последното заседание
пред съответната инстанция, през който ищцата е останала без работа в
резултат на уволнението, но не повече от шест месеца, ведно със законната
лихва върху тази главница от датата на подаването на исковата молба в съда
до окончателното изплащане на задължението и да се присъдят сторените по
делото разноски.
Ответната страна в срока по чл.131 от ГПК е подала отговор, в който
сочи, че исковете са неоснователни по основание и размер, поради което ги
оспорва със следните мотиви:
Не оспорва посочените в исковата молба обстоятелства, че ищцата е
работила по трудов договор при ответника и че със Заповед № РД-09-1222 от
23.08.2024г. на Директора на Професионалната гимназия е прекратено
трудовото й правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ поради
съкращаване на щата, считано от 02.09.2024г. Не оспорва обстоятелството, че
ищцата е била синдикален член. Не оспорва и обстоятелството, че месечното
брутно трудово възнаграждение на ищцата е в размер на 2496,97лв. Заповед
№РД-09-1222 от 23.08.2024г. на Директора на ПГ, с която е прекратено
трудовото правоотношение на ищцата е законосъобразна и издадена в
съответствие с приложимите материално-правни и процесуални разпоредби
на КТ. Сочи, че оспорваната заповед е мотивирана, в същата подробно са
посочени основанието и мотивите за издаването й. Оспорва твърдението в
исковата молба, че работодателят е прекратил договора без да са налице
4
правни основания за това. Със Заповед №РД-09-1199/19.08.2024г. на
Директора на ПГ е утвърдено изменение на длъжностно щатното разписание
на ПГСАГ „В. Л.", считано от 20.08.2024г., съгласно което броя на
длъжностите „Старши учител, общообразователен учебен предмет в
гимназиален етап - Английски език" (длъжността, заемана от ищцата) се
намалява от 3 на 2. Оспорва също твърдението в исковата молба, че заповедта
за прекратяване на трудовото правоотношение не е била предшествана от
надлежно осъществен подбор по правилата и критериите на чл.329, ал.1 КТ от
страна на работодателя. Със Заповед №РД-09- 1200/20.08.2024г. на Директора
на ПГ е определена комисия за осъществяване на подбор между учителите по
английски език поради съкращаване на щата. Комисията, назначена с
горепосочената заповед, е извършила подбор между всички учители по
английски език - „Старши учител" и „Учител", за което е съставила Протокол
№1/21.08.2024г., съгласно който и въз основа на получените при подбора
оценки, комисията предлага на директора да бъде освободена ищцата,
получила най-ниска оценка при извършения подбор. Директорът на ПГ е
възприел резултатите от извършения от комисията подбор и е издал
оспорената Заповед №РД-09-1222/23.08.2024г., в която изрично е посочил
извършения подбор. В изпълнение на действащия към момента на
прекратяване на трудовия договор на ищцата Колективен трудов договор,
работодателят е поискал от СО на СБУ към ПГСАГ „В. Л." - гр.Варна
предварително съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение на
ищцата и е получил (вх.№РД-4365/22.08.2024г.) Протокол от заседание на
ръководния орган към СО на СБУ към ПГСАГ - Варна, съгласно който
ръководството на СО към СБУ при ПГСАГ дава съгласието си за прекратяване
на трудово-правното отношение с Д. К. Г. - член на СО на СБУ в училището на
основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ поради съкращаване на щата. За
необходимостта от закриване на една щатна бройка на длъжността учител по
английски език, работодателят е информирал синдикалните организации в
гимназията на среща, проведена на 19.08.2024г., за което е съставен протокол.
От учителите по английски език в ПГ и между които е извършен подбора няма
лице, което да е пенсионер. Неоснователността на предявения иск с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, обуславя неоснователността и на исковете по
т.2 и 3 от същата алинея. В условията на евентуалност, в случай, че се приеме
иска по чл.344, ал.1, т.3 от Кодекса на труда за основателен, оспорва същия по
размер. Отделно от това, прави възражение за прихващане на вземането на
ищцата по чл.225 от КТ с изплатените й обезщетения по чл.220 от КТ в размер
на 5005,94лв. и по чл.222, ал.1 от КТ в размер на 5005,94лв. или общо в размер
на 10011,88лв. Със Заповед №РД-09-1222/23.08.2024г. на Директора на ПГ е
наредено на ищцата да бъде изплатено обезщетение по чл.220 от КТ. Съгласно
фиша за заплата за м.септември 2024г. на ищцата е начислено това
обезщетение в размер на 5005,94лв. и е преведено безкасово по банковата
сметка на ищцата на 20.09.2024г. Въз основа на молба-заявление от ищцата
(вх.№РД-461/16.10.2024г.) е издадена Заповед №РД-09-236/21.10.2024г. на
ответника, с която е наредено на ищцата да бъде изплатено обезщетение по
чл.222, ал.1 от КТ за два месеца в размер на 5005,94лв., което е начислено във
фиша за заплата за м.ноември 2024г. и е преведено безкасово по банковата
сметка на ищцата на 25.11.2024г. Понеже предпоставят правомерно
уволнение, тези обезщетения не се дължат, ако впоследствие уволнението
5
бъде признато за незаконно.
Съдът приема, че предявените искове намират правното си основание в
чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ, вр. ал.225, ал.1 от КТ.
Съдът, след като се запозна с предявените искове, становището на
ответната страна и събраните по делото доказателства, ценейки ги при
условията на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Страните не спорят, а и от представеното допълнително споразумение
към трудов договор №РД-10-644/01.07.2024г. се установява, че ищцата е
работила при ответника на длъжност „Старши учител, общообразователен
учебен предмет в гимназиален етап по безсрочен трудов договор при пълен
работен ден и месечно възнаграждение в размер на 1 911лв. Съгласно
приложеното гр.д.№589/23г. на ВРС и последвалите го въззивно и касационно
производства, предходно прекратяване на трудовото правоотношение между
ищцата и ответника обективирано в Заповед №РД-09-380/24.11.2022г. на
ответника е признато за незаконно и отменено, като тя е възстановена на
работа при ПГСАГ. Страните не спорят, че след отмяната на предходното
прекратяване на трудовото правоотношение между тях ищцата се е явила и е
заела работното си място в предвидения от закона срок, като извод в тази
насока индиректно може да се направи и от наличието на последвали
заповеди на ответника с които се разрешава тя да ползва платен годишен
отпуск и, и се отправя предизвестие за ново прекратяване на трудовото и
правоотношение л.7, 8 и 9 от делото.
Съгласно представената заповед №РД-09-1222/23.08.2024г. на директора
на ответното учебно заведение, трудовото правоотношение на ищцата с него е
прекратено на осн.чл.328, ал.1, т.2 от КТ поради съкращаване на щата и след
извършен подбор считано от 30.08.2024г.
Ответника е представил своя заповед №РД-09-1199/19.08.2024г., с която
утвърждава изменение на длъжностното щатно разписание, а със заповед
№РД-09-1200/20.08.2024г. е определена комисия в състав М.Л., М.Я., Ив.Ив.,
К.в. и М.И. която е следвало да извърши подбор между специалистите
заемащи длъжност учител, общообразователен учебен предмет в гимназиален
етап – английски език в изпълнение на промененото с предходната заповед
щатно разписание. Посочената комисия е обективирала извършеният от нея
подбор в протокол №1/21.08.2024г., в който е отразила, че той е проведен
между девет лица вкл. и ищцата, като последната е получила най-ниска
оценка и е предложена за прекратяване на трудовото правоотношение.
Представен е и протокол от 19.08.2024г. от среща за информиране на
синдикалните организации за необходимото закриване на една щатна бройка,
като в същият е отразено съгласието на тези организации за извършване на
съкращението на щата. По делото са разпитани и двама свидетели на
ответника- М. Л. и М. Н.-Я., като и двете са били членове на комисията
извършила подбора. Тези свидетелки в показанията си сочат, че e имало
критерии по които да се извършва оценяването, но разпитани в подробности
не са в състояние да уточнят всички критерии, както и как са разпределени
оценките по всеки критерии и на какви постижения отговарят.
Съдът намира, че ищцата се е възползвала от възникналото за нея право
6
след отмяната на предходното и уволнение да заеме отново длъжността на
която е била възстановена и по този начин трудовото и правоотношение е
било продължено, като в последствие ответникът е предприел действия по
намаляване на щата си и след обследване на служителите е преценено, че тя
има най-ниски постижения и съответно следва да бъде закрит нейния щат,
като тя бъде освободена.
Съставът намира, че процедурата по освобождаване на ищцата е
незаконосъобразна и уволнението и следва да бъде отменено защото:
На първо място не става ясно защо при три щатни бройки за учител по
английски език са обследвани девет преподавателя и как са били подбрана
тези шестима от тях които не заемат щат за преподаватели по английски. При
това положение е невъзможно да се прецени по обективни критерий, че точно
ищцата е имала най-лоши показатели. Съставът обаче намира, че по-големият
пропуск опорочаващ подбора е практическата липса на изготвена ясна
методология за оценяване на лицата измежду които се извършва подбора. По
делото не са събрани доказателства от които да се установява, че по някакъв
начин е била създадена и приложена ясна и конкретна методология, която да
посочва кои са критериите по които ще се оценяват проверяваните, по колко
точки ще се дават по всеки параметър максимално, както и какво постижение
на какъв брой точки ще отговаря. Разпитаната свидетелка М. Н.-Я., която е
била член на групата по подбора дава общи и неясни твърдения, за
неправилно водена на учебния процес от ищцата довело до оплаквания от
родители и за проблеми с колектива, но не навежда конкретни твърдения,
който съдът да може да разгледа и да прецени дали действително те могат да
бъдат подведени под горните определения. Другата свидетелка М. Л. в
показанията си дава в известна степен по-точна информация за грубо
отношение на ищцата към учениците, за постъпили устни сигнали от
родители в тази връзка, за напрежение в класовете в които тя е преподавала,
като става дума за сигнали подавани от родителите до 2020г., тъй като след
тази година отношенията между страните се изчерпват в последователни
уволнения. Тази свидетелка дава малко по-конкретни твърдения и за начина и
критериите по които е извършен подбора, но отново липсва категоричност
имало ли е такава методология и каква е била точно тя. Съставът за яснота на
мотивите си намира, че следва да посочи, че преди да бъде извършен подбора
следва да се приемат критерии и методология за оценка по тези критерии, като
и двете следва да са обективирани в писмена форма и да са сведени до
знанието на оценяваните.
Съставът съобразявайки горните констатации стига до извода, че
подбора е извършен по неясни критерии, което води до невъзможност в
рамките на съдебния контрол да се провери правилността на взетото от
работодателя решение, а от това следва незаконосъобразност на провеждане
на процедурата и на прекратяването на трудовото правоотношение. По
изложените причини прекратяването на трудовото правоотношение на
ищццата по реда на чл.328, ал.1, т.2 от КТ и заповед №РД-09-1222/23.08.2024г.
на ответника следва да бъдат отменени.
Ищцата е направила искане да бъде възстановена на заеманата преди
уволнението длъжност „Старши учител, общообразователен учебен предмет в
гимназиален етап - Английски език", като посочената длъжност съответства
7
на тази от която е освободена и предвид извода за неоснователност на
уволнението и това искане следва да бъде уважено, като се постанови
възстановяването и на длъжността.
По претенцията по реда на чл.225 от КТ съставът намира следното:
Ищцата е освободена от длъжност незаконосъобразно съгласно
становището на настоящия състав, а от друга страна в хода на делото са
представени с исковата молба копия от трудовата и книжка, а в последното
о.с.з. същата в оригинал за справка от което се установява, че след
прекратяването на трудовото правоотношение между страните Г. не е
постъпвала на работа на друго място. Посочените доказателства обаче не се
приемат от съда като достатъчни да докажат основателността на претенцията
и това е така, защото липсват доказателства ищцата да е била регистрирана
като безработна в БТ, още повече, че от представените от самата нея
доказателства се установява, че тя е заклет преводач към Бюро преводи-Варна
ЕООД, като по този начин не е отречена възможността тя да е извършвала
дейност като самоосигуряващо се лице в процесният период, за който се иска
присъждане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно
уволнение.
По горните съображения съдът приема, че искът по чл.225 от КТ следва
да бъде отхвърлен, като недоказан по основание, а това води до отпадане на
необходимостта да се изследва и направеното от ответника възражение за
прихващане.
Предвид частичното уважаване на претенциите и направеното искане,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата съответстващи им
сторени по делото разноски в размер на 933лв.
Ищцата от своя страна по отхвърления иск по чл.225 от КТ следва да
бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 1 748.36лв. разноски.
Ответната страна предвид частичното уважаване на исковете следва да
бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
РС Варна сумата от 400лв. държавна такса и разноски за вещо лице.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно и отменя прекратяването на трудовото
правоотношение на Д. К. Г. ЕГН********** от гр.Варна, *** и Заповед №РД-
09-1222/23.08.2024г. на Директора на ответната ПГСАГ „В.Л.“ гр.Варна, в
която то е обективирано, на осн. чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Д. К. Г. ЕГН********** от гр.Варна, *** на заеманата
преди прекратяването на трудовото правоотношение длъжност „Старши
учител, общообразователен учебен предмет в гимназиален етап - Английски
език" при ответника ПГСАГ „В.Л.“ гр.Варна, на осн. чл.344, ал.1, т.2 от КТ.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д. К. Г. ЕГН********** от гр.Варна, **
срещу ПГСАГ „В.Л.“ гр.Варна, ** иск по реда на чл.225 от КТ вр. чл.344, ал.1,
т.3 от КТ иск за заплащане на сумата от 14 981,82лв., представляваща
обезщетение за период от 02.09.2024г. до датата на приключване на
8
последното заседание пред съответната инстанция.
ОСЪЖДА ПГСАГ „В.Л.“ с адрес гр.Варна, *** да заплати на Д. К. Г.
ЕГН********** от гр.Варна, ж** сумата от 933лв. сторени по делото
разноски, на осн. чл.78 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. К. Г. ЕГН********** от гр.Варна, *** да заплати на
ПГСАГ „В.Л.“ с адрес *** сумата от 1 748.36лв. разноски по делото
съответстващи на отхвърлената претенция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА ПГСАГ „В.Л.“ с адрес гр.Варна, ***да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Варна сумата от 400лв.
сторени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от
датата на уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9