№ 127
гр. Севлиево, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на десети юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христо Н. Христов
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Гражданско дело №
20224230100053 по описа за 2022 година
Предявен e иск с правна квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от И.И.М.., с ЕГН **********, от ** срещу В. Н. П., с ЕГН
**********, от ***.
Ищeца твърди, че страните са бивши съпрузи по силата на брак, сключен на ** г. и
прекратен с решение № 136/16.05.2011г. по гр.д. № 381/2011г. по описа на Севлиевски
районен съд, добило законна сила на 08.06.2011 г.. С бракоразводното решение
местоживеенето на родените от брака деца Н.И.М., родена на 11.08.2005 г. и И.И.М.,
родена на 19.10.2008 г., било определено при майката и настояща ответница, на
която било възложено упражняването на родителските права. С решения по гр. д. №
132/2014 г. по описа на Севлиевски районен съд и в. гр. д. № 313/2014 г. по описа на
Габровски окръжен съд бащата и ищец бил осъден да плаща чрез майката ежемесечна
издръжка 150,00 лв. на детето Н. и 130,00 лв. на детето И.. Въпреки съдебно определеното
местоживеене от 18.02.2019 г. децата заживяли постоянно при бащата в жилището му в с. С.
и той поел всички грижи и разходи за отглеждането, обучението и битовото им
обезпечаване. Предвид изменените обстоятелства по искова молба на бащата от 16.04.2019
г. с решение № 219/29.08.2019г. по гр.д. № 400/2019г. по описа на Севлиевски районен съд,
добило законна сила на 10.12.2019 г., били прекратени издръжките, дължими от бащата, а
ответницата била осъдена да плаща издръжка на децата, считано от 16.04.2019 г.. За времето
от 18.02.2019 г. до 16.04.2019 г. ответницата не полагала никакви грижи за отглеждане на
децата и не плащала никаква издръжка. Вместо това чрез ДСИ при СРС по изп. д. №
211/2011 г. получила за сметка на бащата издръжка 290,00 лв. за февруари, 296,00 лв. за
март и 280,00 лв. за април, 2019 г.. С други думи - с получената издръжка за времето от
18.02.2019 г. до 16.04.2019 г. ответницата се обогатила неоправдано с 530,00 лв., които
1
следвало да възстанови на ищеца. Ищецът счита, че за отглеждане и обучение на децата
през посочения период били необходими и той сам осигурил издръжка по 500,00 лв.
месечно за всяко от децата. Тъй като не плащала никаква издръжка, ответницата се
обогатила за сметка на ищеца със 198,00 лв. за февруари, 500,00 лв. за март и 250,00 лв. за
април, 2019г., или общо 938,00 лв. С иска ищецът претендира част от посочената сума в
размер 530,00 лв., равняваща се на минималната законнопределена издръжка за посочения
период, както следва: 110,00 лв. за февруари, 280,00 лв. за март и 140,00 лв. за април, 2019
г.. Предвид изложените обстоятелства ищеца иска постановяване на решение, с което да
бъде осъдена ответницата да му плати сумата 1060,00 лв., за неоснователно обогатяване, от
които 530,00 лв., получени за издръжка за времето от 18.02.2019 г. до 16.04.2019 г., вкл., и
530,00 лв., представляващи част от дължима, но неплатена издръжка от 938,00 лв. за времето
от 18.02.2019г. до 16.04.2019 г., вкл., ведно със законна лихва от исковата молба до
окончателно изплащане на задължението. Претендира разноски.
В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата,
ответницата е подала писмен отговор. През посочения в исковата молба период децата
действително преимуществено останали при своя баща, но това не означавало, че не са
имали контакти с майка си, съответно тя не е полагала грижи за тях и не ги е издържала.
Сумите били получени от ответницата чрез ДСИ при Севлиевски Районен съд. Било налице
влязло в сила решение за издръжка. Даването на издръжка по това решение било
задължително, докато настъпи причина за прекратяването й, констатирана с ново влязло в
сила решение. С изменение на обстоятелствата, въз основа на които е определена издръжка,
решението може да бъде изменено по иск на една от страните. За да не се получи
неоснователно обогатяване, длъжникът по изпълнението може да оспори самото изпълнение
съгласно чл. 439 ГПК чрез специалния за това иск. В такъв случай възраженията на
длъжника могат да се основават само на факти, настъпили след издаването на решението за
издръжка и които засягат изпълнителното основание изцяло или отчасти. Ищецът по иск с
правно основание чл. 55, ал. ЗЗД дължал да установи наличието на имуществено
разместване между страните, т. е., че е престирал нещо, което е постъпило в патримониума
на ответника и го е увеличило, както и, че не е имало основание за получаване на
престацията от ответника, или респ. то е отпаднало или неосъществено. От своя страна,
ответникът дължал да докаже, че има основание да задържи получената облага. В
конкретният случай ищецът твърдял, че ответницата неооснователно се е обогатила с
претендираните суми, а именно че е платил сумата от 530,00 лева, като претендира връщане
на същата поради неоснователно обогатяване. С оглед твърденията в исковата молба, че
същите внасяйки ги по сметка на ДСИ, който от своя страна ги е превел на взискателя,
ищецът е платил с основание и в изпълнение на свое законно задължение посочената сума.
Не се сочели доказателства, че получената от ответницата сума не е използвана за нуждите
на децата и не следвало да се приеме, че имущественото разместване е увеличило
патримониума на ответната страна - задължителна предпоставка за уважаване на иск по чл.
2
55, ал. 1 ЗЗД. Относно останалите 530 лв. посочени, като дължими за неплатена издръжка от
938 лв. за времето от 18.02.2019 г. до 16.04.2019 г. вкл., в конкретния казус било налице
безусловно законно задължение за родителите да изпълнят нещо - да дават издръжка на
децата си. В случая се твърди, че изпълнението било извършено само от ищеца. Сочената
претенция обаче не било формирана на база обедняването на лицето, т.е. действителни
разходи, които той направил за издръжка на децата, а на база определената към онзи момент
издръжка. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищеца, в докладвана молба, заявява, че след предявяване на
иска, ответницата е изплатила на ищеца сумата 1060,00 лв., с което исковата претенция за
главница е погасена. Оттегля искането за присъждане на законна лихва върху главницата,
считано от получаване на исковата молба до окончателно изплащане на задължението
и искането за присъждане на разноски.
В съдебно заседание ответницата, чрез процесуалния си представител, заявява, че не
поддържа отговора, предвид, че страните са постигнали споразумение и претендираните
суми са изплатени, след завеждане на делото. Иска постановяване на съдебен акт, с който да
се отхвърли исковата претенция в размер на 1060,00 лева, като погасена.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от решение от 10.12.2019 г. на ОС – Габрово по в. гр. д. № 350/2019 г., че със
същото е потвърдено решение № 219/29.08.2019 г. по гр. д. № 400/2019 г. на Севлиевски
районен съд, с което местоживеенето на децата Н.И.М. и И.И.М. е определено при
бащата И.И.М.., на когото е предоставено упражняването на родителските права върху
децата, а на майката В. Н. П. е определен режим на лични отношения с децата.
Майката е осъдена да заплаща на малолетните си деца Н.И.М. и И.И.М., чрез техния
баща и законен представител И.И.М.. ежемесечна издръжка по 150,00 лева за Н. и по
150,00 лева за И., ведно със законните лихви при всяка забавена вноска, считано от
предявяване на иска - 16.04.2019 г. до изменение или отпадане на основанията за
изплащането ѝ.
Видно от приложеното изп. д. № 211/2011 г. по описа на ДСИ при РС - Севлиево и от
два броя преводни нареждания, че през периода февруари 2019 г. – април 2019 г. сумата от
530,00 лв., е заплатена на ответницата от ищеца, по изп. д. № 211/2011 г. на ДСИ при РС -
Севлиево, като ответницата е платила на ищеца след завеждане на настоящото дело сума в
размер 1060,00 лв..
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
Уважаването на предявения иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, предполага
установяването от ищеца, на следните предпоставки: обедняването си (намаляване актива
на имуществото му, пропускане да го увеличи и/или увеличаване на пасива му); че
ответницата се е обогатила (увеличила е своето имуществено състояние, намалила е
пасивите си или си е спестила разходи); че обогатяването и обедняването на страните по
3
делото произтичат от общи факти, т. е. наличието на връзка между тях; липса на друг иск, с
който да могат да се защитят; каква е стойността на обедняването и на обогатяването на
страните.
Установи се по делото от решение от 10.12.2019 г. на ОС – Габрово по в. гр. д. №
350/2019 г., че със същото е потвърдено решение № 219/29.08.2019 г. по гр. д. № 400/2019 г.
на Севлиевски районен съд, с което местоживеенето на децата Н.И.М. и И.И.М. е
определено при бащата И.И.М.., на когото е предоставено упражняването на родителските
права върху децата, а на майката В. Н. П. е определен режим на лични отношения с децата.
Майката е осъдена ла заплаща на малолетните си деца Н.И.М. и И.И.М., чрез техния баща и
законен представител И.И.М.. ежемесечна издръжка по 150,00 лева за Н. и по 150,00 лева за
И., ведно със законните лихви при всяка забавена вноска, считано от предявяване на иска -
16.04.2019 г. до изменение или отпадане на основанията за изплащането ѝ.
Установи се по делото от приложеното изп. д. № 211/2011 г. по описа на ДСИ при РС
- Севлиево и от два броя преводни нареждания, че през периода февруари 2019 г. – април
2019 г. сумата от 530,00 лв., е заплатена на ответницата от ищеца, по изп. д. № 211/2011 г. на
ДСИ при РС - Севлиево, като ответницата е платила на ищеца след завеждане на настоящото
дело сума в размер 1060,00 лв..
Предвид гореизложеното, при съобразяване и на заявеното от ответницата в открито
съдебно заседание неподдържане на отговора и плащането сочещо извънсъдебно признание
на дължимостта на претендираните суми, преценено, с оглед на всички обстоятелства по
делото, съдът намира, че се установиха по делото предпоставките за основателност на
предявеният иск. Установи се, че обедняването на ищеца, като същевременно ответницата се
е обогатила, със същата стойност – претендираната сума. Установи се, че обогатяването и
обедняването на страните по делото произтичат от общи факти – задължението на страните
да престират издръжка в пари или натура на своите деца и изпълнението, респективно
неизпълнението на това задължение. Не е налице и друг иск за възстановяване на исковата
сума от ответницата на ищеца, доколкото не се установиха по делото такива факти, които да
обосноват квалификация на предявения иск, различна от чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Предвид липсата
на спор между страните, че е извършено плащане на исковата сума, следва предявеният иск
да се отхвърли като погасен, чрез плащане в хода на делото.
С оглед изхода на делото и направеното от ищеца изявление за оттегляне на
претенцията за разноски, на страните не следва да се присъждат такива.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като погасен, чрез плащане иска, с правна квалификация чл. 59, ал. 1
ЗЗД, предявен от И.И.М.., с ЕГН **********, от ** срещу В. Н. П., с ЕГН **********, от
4
***, за осъждане ответницата да плати на ищеца сумата 1060,00 лева, за неоснователно
обогатяване, включваща сумата 530,00 лв., получени за издръжка за времето от 18.02.2019 г.
до 16.04.2019 г., вкл., и сумата 530,00 лв., представляващи част от дължима, но неплатена
издръжка от 938,00 лв., за времето от 18.02.2019 г. до 16.04.2019 г., вкл..
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Габровския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
5