Решение по дело №1217/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.215, ал.1, във вр. с чл.57а, ал.3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба на „Ракомс“ ЕООД, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя М. Д. Р., против Заповед №УТ-541 от 23.10.2023 г. на Кмета на Община Хасково.

В жалбата се твърди, че обжалваната заповед била незаконосъобразна. Не били налице поставени строителни огради, а само ограда на имот в [населено място], [улица] не били приложими спрямо предизборните материали разпоредбите на ЗУТ. Сочи се, че в частните имоти по преценка на собственика можело да бъде поставена ограда вътре в имота и спрямо вида на ограждението за леките огради не се изисквало разрешение по ЗУТ. Незаконосъобразни били всички документи по издаването на обжалваната заповед. Заповедта била пряка форма на репресия и нарушаване на правата в периода на агитация за местните избори.

Претендира са заповедта да бъде отменена.

В проведеното на 11.01.2024 г. първо съдебно заседание, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител по делото, излага допълнително съображенията, че в случая разпореденият за премахване обект не представлявал строителна ограда, тъй като строителната ограда предполагала строеж, какъвто в имота не бил предвиден или разрешен. Твърди, че имотът бил ъглов, в него имало закупена от дружеството стара къща, която била опожарена от бездомници. След като къщата била съборена, дружеството собственик на парцела си го оградило с поставената върху терена ограда, с цел да ограничи достъпа до имота. Твърди още, че за същия имот имало издадена и друга заповед за премахване, а именно Заповед №УТ-542/23.10.2023 г. на Кмета на Община Хасково, издадена въз основа на Констативен протокол, с който било установено монтирано преместваемо съоръжение – рекламни пана върху метална конструкция, поради което не бил ясен предметът на оспорената заповед.

Ответникът, Кмет на Община Хасково, чрез процесуалния си представител по делото, излага доводи за неоснователност на жалбата и претендира оспорената заповед да бъде потвърдена като законосъобразна.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

На 16.10.2023 г. работна група в състав от трима гл.специалисти „Контрол по ЗУТ“ при Дирекция АГСИ на Община Хасково е извършила проверка на преместваем обект: временна строителна ограда, разположена на северната и западната имотна граница на поземлен имот с [идентификатор] по КК на [населено място], с обща дължина 30 метра. Констатациите на работната група са отразени в Констативен акт №17/16.10.2023 г., съгласно който теренът е собственост на „Ракомс“ ЕООД, обектът е по вид стационарен, съгласно чл.4, ал.1 от Наредба за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане на територията на Община Хасково и е собственост на „Ракомс“ ЕООД. Изчертана е схема на разполагане на обекта в имота и е установено нарушение на чл.56, ал.2 от ЗУТ – монтирана временна строителна ограда без разрешение за поставяне, като е прието, че преместваемото съоръжение подлежи на премахване на основание чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ.

Проверката е извършена в отсъствието на посочения нарушител, като в Констативния акт се съдържа текст за възможността срещу него да бъдат подавани възражения в тридневен срок, считано от 17.10.2023 г.

Екземпляр от Констативен акт №17/16.10.2023 г. е връчен срещу подпис на М. Д. Р. на 16.10.2023 г., видно от приложената Разписка.

Под Рег.индекс: 53Р-459-12/19.10.2023 г. е заведено депозирано до Кмета на Община Хасково Възражение от „Ракомс“ ЕООД, [населено място], подадено чрез управителя му М. Р., срещу констатациите в Констативен акт №16/16.10.2023 г. и Констативен акт №17/16.10.2023 г. Във възражението се твърди, че в констативните актове не била посочена реалната установена фактическа обстановка, а именно, че „рекламните материали“ действително били изборни агитационни плакати, поставени в период на провеждане на предизборна кампания за Местни избори 2023 г. и с тенденциозно съставените констативни актове се нарушавали правата на политическа агитация, регламентирани в изборния кодекс.

С оспорената в настоящото производство Заповед №УТ-541/23.10.2023 г., на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, във вр. с чл.57а, ал.3 и ал.1, т.1 от ЗУТ, и констатациите, отразени в съставения на основание чл.57а, ал.2 от ЗУТ Констативен акт №17/16.10.2023 г., Кметът на Община Хасково е наредил собственикът „Ракомс“ ЕООД, [населено място], да премахне преместваемия обект – временна строителна ограда, разположена на северната и западната имотна граница на поземлен имот с [идентификатор] по КК на [населено място], с обща дължина 30 метра, с административен адрес: [населено място], [улица].

Съгласно представената Разписка, Заповед №УТ-541/23.10.2023 г. е връчена срещу подпис на М. Р. на 23.10.2023 г.

Жалбата срещу заповедта е подадена на 06.11.2023 г. чрез Община Хасково, където е регистрирана под Рег.индекс: УТ-541#1 от същата дата.

По делото допълнително са приети като писмени доказателства Заповед №УТ-542/23.10.2023 г. на Кмета на Община Хасково, с която на основание чл.57а, ал.3 и ал.1, т.1 от ЗУТ е разпоредено на „Ракомс“ ЕООД като собственик да премахне преместваемо съоръжение – Рекламни пана, поставени върху метална конструкция с площ: 37,50 кв.м., разположен на северната и западната имотна граница на поземлен имот с [идентификатор] по КК на [населено място], с административен адрес: [улица], [населено място], и писмо вх.№1032/07.02.2024 г. на Кмета на Община Хасково, в което се удостоверява, че към дата 23.10.2023 г. за имот с [идентификатор] по КК на [населено място] няма издадени разрешения за строеж и други строителни книжа, одобрени от дирекция „Архитектура, градоустройство, строителство и инвестиции“ при Община Хасково, и че в Община Хасково има подадено заявление за одобряване на Подробен устройствен план за посочения имот.

Бяха събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите В. М. и М. М., и беше прието заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещо лице Е. С..

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за оспорване административен акт и от надлежна страна – адресат на акта, за която е налице правен интерес от търсената защита.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Оспорваната заповед е постановена на основание чл.57а, ал.3 от ЗУТ, съгласно която разпоредба кметът на общината издава заповеди за премахване на преместваеми обекти по чл.56, ал.1 от ЗУТ. По отношение валидността на обжалваната заповед липсва спор по делото. Видно е, че същата е подписана „За Кмет на Община Хасково“ от М. В. – Зам.-кмет на Община Хасково, като по делото е представена Заповед №РД-1048/25.09.2023 г. на Кмета на Община Хасково, с която на основание чл.39, ал.2 и чл.44, ал.2 от ЗМСМА и чл.7, ал.5 от Устройствения правилник на Община Хасково, във връзка с ползването на отпуск от кмета съгласно чл.161, ал.1 от Изборния кодекс, Заместник-кмета М. В. е оправомощена да изпълнява всички функции на кмета на Община Хасково за периода от 26.09.2023 г. до 26.10.2023 г. вкл., включително във връзка с това да подписва всички актове от компетентността на Кмета на общината по Закона за устройство на територията. Въз основан на цитираната нормативна уредба и представеното писмено доказателство се установява, че оспореният акт, касаещ обект на територията на община Хасково, е издаден от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност.

При преценка на формалните изисквания относно съдържанието на оспорената заповед съдът констатира, че същата съдържа подробно изложени фактически и правни основания, поради което е мотивирана. Изрично в заповедта е посочено от фактическа страна, че е констатиран преместваем обект – монтирана временна строителна ограда с обща дължина 30 метра, за което няма издадено Разрешение за поставяне от Кмета на Община Хасково по реда на чл.56 от ЗУТ, а това от правна страна съответства на посочената в акта хипотеза на чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ, доколкото поставянето на преместваеми обекти без разрешение е предпоставка за тяхното премахване.

Допълнително наведените от оспорващия съображения за неяснота относно предмета на оспорената заповед са неоснователни. От изложените в заповедта факти е ясно установим предмета на разпореденото премахване, а именно поставената на северната и западната имотни граници на поземления имот временна строителна ограда с обща дължина 30 метра. Видно е от представената по делото Заповед №УТ-542/23.10.2023 г. на Кмета на Община Хасково, че на дружеството жалбоподател с различна от процесната заповед е било разпоредено премахването и на друго преместваемо съоръжение в същия поземлен имот, а именно Рекламни пана, поставени върху метална конструкция, разположена на северната и западната имотна граница на поземлен имот с [идентификатор] по КК на [населено място], но от събраните по делото гласни доказателства, както и от служебно известното на съда Решение №2292/04.06.2024 г. по адм.дело №1218/2023 г. по описа на Административен съд – Хасково, с което е била отменена Заповед №УТ-542/23.10.2023 г. на Кмета на Община Хасково, се установява по несъмнен начин, че металното съоръжение ограда, предмет на процесната заповед, е различен преместваем обект от поставените върху същото рекламни пана, предмет на отделно административно производство за премахване.

Издаването на заповедта се предхожда от връчен на управителя на дружеството жалбоподател Констативен акт, който представлява задължителен етап в административната процедура съгласно чл.57а, ал.2 от ЗУТ. Дадена е възможност за възражения срещу констатациите в акта, каквито са били ангажирани от жалбоподателя. Не се установи при издаването на оспорения административен акт да е допуснато нарушение на процесуалните правила, а и такива доводи не се излагат в жалбата.

Разпореденото премахване на обекта е направено при наличие на законово установените предпоставки за това.

Не е спорно между страните по делото обстоятелството, че на северната и западната имотни граници на поземлен имот с [идентификатор] по КК на [населено място] от дружеството жалбоподател, което е и собственик на имота, е поставен обект, идентифициран в Констативен акт №17/16.10.2023 г. като временна строителна ограда обща дължина 30 метра, както и че за това поставяне липсва издадено Разрешение. Направеното от страна на оспорващия възражение, че обектът не представлявал строителна ограда, доколкото в имота липсвало разрешен, предвиден или започнат строеж, съдът намира за ирелевантно към спора. Означението на оградата като „строителна“ в случая е без правно значение относно нейното качество на преместваем обект, което се установява по несъмнен начин както от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, така и от показанията на разпитаните по искане на жалбоподателя двама свидетели.

Свид.М. дава показания, че е запознат с имота на [улица] [населено място], тъй като преди около 2 години е бил проектант на регулационен план за същия имот. Свидетелят сочи, че към момента в имота имало останал един гараж, а преди това в него е имало необитаема еднофамилна жилищна сграда, която е била опожарена и в последствие разрушена. Свидетелят заявява, че собственикът на имота, фирма „Ракомс“, предприел нужните мерки за обезопасяване на имота, като сложил на същия „едни преградни пана, ажурни“, за да не се влиза вътре. Паната представлявали поставени към уличната регулация ограждения от ортогонално заварени метални спици с диаметър около 3 милиметра и метална мрежа на едри квадрати, около 10 на 10, или 15 на 15 см., и с бетонни пети. Посочва, че и в момента тези пана си стоели там, като те не били закрепени за самата основа с някакъв вид бетониране. Според свидетеля това било временна и преместваема ограда. Свид.М. твърди, че е следил издаваните от Община Хасково и качвани в публичния регистър разрешителни за строеж, поради което бил запознат, че за конкретния имот нямало предвидено бъдещо строителство и нямало издадени разрешителни.

Свид.М. също разказва, че е запознат с имота на [улица] [населено място], тъй като всеки ден минавал по тази улица, а по-основно бил запознат покрай миналите избори за общински съветници и кмет, във връзка с поставянето там на агитационни материали. Свидетелят описва процесния обект като представляващ метална конструкция, която е положена да стои стабилно с бетонни пети, поставени отгоре върху земята.

Показанията на свидетелите водят до еднозначно заключение за поставянето на металните пана – ограждения на имота без трайното им прикрепване към земята или друга конструкция. Безспорно установения по делото факт, че за имот [идентификатор] по КК на [населено място] към датата на издаване на процесната заповед не е имало издадени разрешения за строеж, или одобрени строителни книжа, сам по себе си подкрепя извода, че поставеното на северната и западната имотни граници на имота ограждащо съоръжение не представлява ограда от вида, регламентиран в разпоредбата на чл.157, ал.7, изр.второ от ЗУТ, а именно временна ограда за ограждане на строителна площадка. Невярно е твърдението на пълномощника на жалбоподателя, че процесната ограда, поставена с цел обезопасяване на имота, не подлежи на разрешителен режим. Дори за строителните огради, предвидени с цитираната по-горе норма (върху които се поставят информационни табели за разрешения строеж с данни за строителя, проектанта, лицето, упражняващо строителен надзор, и други) законът изисква указание на общинската администрация. От друга страна, оградите като такива са нормативно регламентирани в Раздел VII на Глава трета от ЗУТ и представляват строежи по смисъла на § 5, т.38 от Допълнителните разпоредби на този закон, което се отнася включително за временните строежи ограда в застроени поземлени имоти, допустими съгласно чл.50, т.1, б.„е“ от ЗУТ, които също се разрешават (само еднократно в един поземлен имот) въз основа на виза за проектиране с указан начин на застрояване, издадена от главния архитект на общината, и строителни книжа, издадени по общия ред, съгласно чл.51 от ЗУТ. Тоест за изграждането ограда, представляваща строеж, се изисква разрешение за строеж, с изключение на хипотезата, предвидена в чл.151, ал.1, т.11 от ЗУТ.

Настоящият съдебен състав приема, че независимо, че разпореденият за премахване обект е посочен в заповедта като „временна строителна ограда“, то оспорващият не твърди същият да представлява строеж ограда, а от събраните по делото писмени и гласни доказателства по несъмнен начин се установява вида на обекта като преместваем такъв за други обслужващи дейности по смисъла на чл.56, ал.1, т.2 от ЗУТ.

Вещото лице, изготвило Заключението по съдебно-техническата експертиза, е извършило оглед на място и справки в техническата служба на Община Хасково, въз основа на които е констатирало, че ПИ с [идентификатор] с административен адрес [населено място], [улица], представлява равно дворно място, на източната и северната имотна граница на което е построен тухлен гараж, с врата от север, откъм [улица], в останалата част имотът е празен. Вещото лице е направило подробно описание на процесния обект, представляващ набор от преместваеми оградни съоръжения: мрежести оградни пана, състоящи се от метална рамка от тръбно желязо, замрежена с хоризонтални и вертикални телове. Посочило е, че металните рамки са закрепени на бетонови блокчета, поставени върху терена, като част от бетоновите блокчета ляга върху плочките на тротоара. На места металните пана са подпрени с метални пръти, служещи за опора. Посочило е, че така описаните оградни съоръжения са поставени по северната и западната имотна граница на поземления имот и са 7 броя с обща дължина 19,07 м. и височина на паното 1,78 м., като 1 бр. оградно съоръжение е поставено пред тухления гараж, построен на северната и източна имотна граница на ПИ, а останалите ограждат празно дворно място и са с обща дължина 15,97 м. Оградните съоръжения по западната имотна граница са 4 бр. с обща дължина 14,06 м. и височина на паното 1,78 м. и ограждат празно дворно място. В заключението е посочено, че за обекта няма издадено разрешение за поставяне.

Съдът възприема изцяло като компетентно изготвено заключението на експертизата, приетото без оспорване от страните. От него също се установява по категоричен начин, че процесният обект не представлява строеж, а е преместваемо съобръжение по смисъла на чл.56, ал.1 от ЗУТ. Същият е преместваем обект тип оградно съоръжение, което не е свързано трайно с терена, а металните рамки на същото са закрепени на бетонови блокчета, поставени върху терена, т.е. по начин да могат да се отстранят от същия без нарушаване целостта на конструкцията или терена.

Разпоредбата на чл.56, ал.2 от ЗУТ регламентира изискването за обектите по ал.1, т.1 и т.2 да се издава разрешение за поставяне въз основа на схема и проектна документация, одобрени от главния архитект на общината, като схемата за поставяне определя пространственото разположение, вида, типа, размерите и предназначението на обекта. Условията и редът за издаване на разрешението за поставяне на обектите, за одобряването и за изискванията към схемата и проектната документация се определят с наредба на общинския съвет, като в наредбата, в зависимост от вида и предназначението на обекта, се поставя изискване за предоставяне на инженерно-техническа част или конструктивно становище.

За Община Хасково е приета и действа Наредба за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане на територията на община Хасково (във връзка с чл. 56 от ЗУТ), публикувана в официалната интернет страница на общината. Според чл.2, ал.1 от същата, преместваемите обекти по смисъла на тази наредба са преместваеми обекти, за търговска и други обслужващи дейности и елементи на градското обзавеждане, които не са трайно свързани с терена и не нарушават целостта на настилката под него, а според чл.2, ал.4 – преместваемите обекти се поставят с Разрешение на Кмета на Хасково или упълномощените от него длъжностни лица при спазване на градоустройствените архитектурно-художествените, инженерно-техническите и санитарно-хигиенните норми и изисквания за формиране на благоприятна жизнена среда. В чл.3, ал.2 от Наредбата е предвидено, че обектите се поставят след издаване на Разрешение за поставяне от Кмета на Община Хасково, на основание одобрената схема по ал.1. Разрешението за поставяне регламентира вида, характера, местоположението и предназначението на преместваемия обект, както и допьлнителни ограничения и условия при ползване на обекта.

Установено е по делото, че за поставянето на процесния обект не е издавано разрешение и няма одобрена схема. Липсата на разрешението е единствения релевантен юридически факт за премахването на обекта, съгласно възприетата от административния орган като приложима норма на чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ.

По съществото на спора съдът счита за установено по категоричен и несъмнен начин, че извършеното от жалбоподателя поставяне на преместваем обект в собствения му имот без разрешение за това, подлежи на премахване по смисъла на чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ. Като е разпоредил премахването, Кметът на Община Хасково е постановил административен акт, издаден в съответствие с материалните разпоредби и целта на закона, поради което и жалбата срещу него се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, на основание чл.143, ал.3 от АПК, в полза на ответника следва да бъдат присъдени поисканите и действително извършени разноски по делото, представляващи заплатен депозит за вещо лице в размер на 250 лева, както и в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение, платимо от жалбоподателя. На основание чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, съдът определя юрисконсултското възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответника в размер на 100 лева.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Ракомс“ ЕООД, [населено място], против Заповед №УТ-541 от 23.10.2023 г. на Кмета на Община Хасково.

ОСЪЖДА „Ракомс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на Община Хасково разноски по делото в размер на 350 (триста и петдесет) лева.

Решението е окончателно.