Разпореждане по дело №643/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 19 от 05.03.2015 г., постановено по гр.д.№ 1102/2014 г., Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявените от И.П.Д. от гр.С. против Районен съд – С. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за отмяна на заповед № 312/ 02.12.2013 г. за уволнение на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.2-ро от КТ- поради съкращаване в щата, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „главен специалист – компютърна обработка на данни в Районен съд – С., и за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.2 от КТ за периода м.12.2013 г. – м.05.2014 г. в размер на 3 078.74 лева, като неоснователни.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът И.П.Д., който го обжалва в срок като неправилно – незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалноправни норми. Неправилен бил изводът на комисията, възприет и от първоинстанционният съд, че трудовата функция на въззивника може да се изпълнява успешно от служителите на длъжността „съдебен деловодител". В тази връзка комисията неправилно приела, че основната му трудова функция се състои единствено в „обработка на компютърни данни но граждански и наказателни тела и сканиране на документи", която дейност успешно била извършвана от съдебните деловодители, когато се налагало последните да го заместват. Този извод бил неверен, първо защото основната дейност на процесната длъжност била свързана с умения за работа с програмни продукти, притежаване на знания за съхранение на натрупаната в базата данни информация и перодичното й архивиране на електронен носител, а не само с „въвеждане на данни свързани е делата и сканиране на документи". Нещо повече, част от задълженията на въззивника според длъжностната му характеристика били свързани с „обучение на съдебните служители за работа с програмни продукти подпомагането им при възникване на проблеми при работата им със софтуера". Неверни бил също така твърденията на ответник в отговора на исковата молба (въззиваем), че не притежавал знания и умения за съхраняване и архивиране на информация на електронен носител, както и че не съм провеждал обучения на служители. В жалбата се поддържа също така, че нито един от съдебните деловодители нямал нужната квалификация за работа с информационни системи, нито един от останалите служители нямал познания за работа с програмни продукти и не притежавал знания за съхранение на натрупаната в базата данни информация и перодичното и архивиране на ел.носител. Неправилен бил и изводът на комисията по подбора, възприет и от първоинстанционният съд, че поради спецификата на работата на длъжност – „съдебен деловодител" въззивникът не би могъл да се справи със задълженията на посочената длъжност. Твърденията на комисията не почивали на нито едно доказателство, тъй като на въззивника никога не са били възлагани такива функции и комисията по подбора нямало как да знае дали би могъл или не би могъл да се справи с тях. Работодателят реално не бил извършил подбор, а доколкото е документирано, че такъв е извършен, то той бил напълно формален и не отговарял на изискването на закона за конкретна преценка на работата на всеки един от включените в подбора служители. Освен това, в жалбата се поддържа, че подборът е незаконосъобразен, тъй като в него не били включени служители, които е трябвало да бъдат включени. Поради изложеното, моли съда да отмени атакуваното решение и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените обективно съединени искове.

В дадения срок въззиваемият – Районен съд – С., чрез своя представител, е подал писмен отговор на въззивната жалба, в който изразява становище за нейната неоснователност. В съдебно заседание моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

Пред първата инстанция са били предявени от И.П.Д. от гр.С. против Районен съд – С. искове, с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, за отмяна на заповед № 312/02.12.2013 г. за уволнение, издадена на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.2-ро от КТ- поради съкращаване в щата, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „главен специалист – компютърна обработка на данни в Районен съд – С., и за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.2 от КТ за периода м.12.2013 г. – м.05.2014 г. в размер на 3 078.74 лева.

Установено е по делото, че И.П.Д. е бил в трудово правоотношение с Районен съд – С., като е изпълнявал длъжността „главен специалист – компютърна обработка на данни”, както и че със заповед № 312 от 02.12.2013 г. на административния ръководител на Районен съд – С. трудовото му правоотношение е било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.ІІ от КТ – поради съкращаване в щата.

С оглед издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца и поддържаните във въззивната жалба доводи, които са във връзка с направените в исковата молба твърдения, спорно по делото е само налице ли са нарушения при извършването на подбора, изразяващи се в следното: 1.) неправилно приемане от страна на комисията по подбора, че трудовата функция на ищеца може успешно да се изпълнява от служителите на длъжността „съдебен деловодител”, като се твърди, че нито един от останалите служители няма познания за работа с програмни продукти и 2.) неправилен извод на комисията по подбора, че поради спецификата на работата на длъжността „съдебен деловодител” ищецът не би могъл да се справя по – добре.

Установено е по делото и не се оспорва от въззивника (видно от изложеното във въззивната жалба), че след влязло в сила решение на ВСС по протокол № 31/25.07.2013 г. в т.4.2.9. за съкращаване на една заета щатна бройка за длъжността “главен специалист – компютърна обработка на данни” в РС – С., е издадена заповед на изпълняващия длъжността Председател на РС – С. за извършване на подбор, поради това, че трудовата функция, изпълнявана от заемащия я служител, ще се изпълнява и след съкращаване на единствената длъжност в РС – С. и същата ще се изпълнява от служителите, заемащи длъжността “съдебен деловодител” с оглед установените трудови задължения, произтичащи от длъжностните характеристики на служителите и е назначена комисия със задача изготвянето на протокол за качествата на изпълняващите длъжността “съдебен деловодител” – П. Б., П. Ч., Р. Д. и З.Б. и заемащия длъжността “гл.специалист компютърна обработка на данни” И.Д..

В заповедта е посочено, че в подбора не следва да се включват други четирима съдебни деловодители, изпълняващи трудова функция в Бюро съдимост и СИС, поради обстоятелството, че работата им не е свързана с компютърна обработка на данни по граждански и наказателни дела. Определени са критерии за извършване на подбора – професионална квалификация и качествено изпълнение на възложената работа, като е разпоредено комисията да се ръководи от образованието, знанията, уменията, сръчностите, съгласно изискванията на съответната длъжност или цялостната картина на деловите и професионални качества и умения на служителите, включващо срочно, количествено и качествено изпълнение на възложените задачи, качеството на изпълнение на възложената работа, наложените дисциплинарни наказания, констатирани нередности в работата и резултати от извършени атестации на служители. Посочено е, че комисията следва да установи дали по отношение на участващите в подбора лица са налице обстоятелства по чл.333, ал.1, ал.3 и ал.5 от КТ, предвиждащи закрила при уволнение.

На 23.10.2013 г. назначената комисия за извършване на подбора излиза с протокол, в който предлага да бъде уволнен (съкратен) ищецът (въззивник в настоящото производство) с мотиви, че трудовата функция на същия ще се изпълнява и след съкращаване на единствената длъжност от съдебните деловодители; че ищецът има специфични функции, които не покриват напълно осъществяваните от деловодителите дейности, поради което той не би могъл да се справи по – добре с тях, отколкото деловодителите; че при отсъствие на главния специалист компютърна обработка от работа, неговите функции и задължения, касаещи делата, се възлагат на съдебните деловодители, които били запознати детайлно с неговата работа и изпълнявали успешно задълженията му. Комисията е отразила констатациите си в табличен вид и е установила, че по отношение на съдебните деловодители З. Б. и Р. Д. са налице обстоятелства, посочени в чл.333, ал.1, т.1 – 6 от КТ.

На 31.10.2013 г. на въззивника е връчено предизвестие от работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение № 824/ 31.10.2013 г., а със Заповед № 312/02.12.2013 г. , на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.ІІ от КТ, е прекратено трудовото правоотношение с въззивника (ищец по делото) с мотиви, че всички служители, включени в подбора, отговарят на минималните изисквания за заемане на длъжността, като придобитата от въззивника допълнителна образователна степен не се изисква за заемането на длъжностите “главен специалист компютърна обработка” или “деловодител”; на всички са били възложени и допълнителни дейности, извън изброените в длъжностната характеристика, съгласно действащия към този момент ПАРОАВАС и всички имат дългогодишен трудов стаж в съдебната система; при последната оценка от атестацията само въззивникът е оценен с оценка 2 – “Много добър”, а останалите четирима имат оценка 1 – “Отличен”; И. Д. и Р. Д. били с придобит втори ранг, а П. Б., П.Ч.и З.Б. – с п­идобит първи ранг.

В заповедта е прието, че участващите в подбора деловодители работят по – добре в сравнение с въззивника, в подкрепа на което са резултатите от извършените атестации на служителите и притежавания от тях ранг и доколкото обема на работата им бил по – широк и специфичен в сравнение с работата на главния специалист компютърна обработка, в интерес на работата е да останат на работа служителите, работили като съдебни деловодители. Работодателят е приел също и че въззивникът не е изпълнявал специфичните функции на съдебен деловодител, като при отсъствието му, функциите и задълженията, касаещи делата се възлагали на съдебните деловодители, т.е. същите били запознати детайлно с неговата работа и изпълнявали успешно задълженията му, а притежаваната от него по – висока образователна степен не е пряко свързана с работата на съдебния деловодител, тъй като същата имала отношение към автомобилния транспорт и национална сигурност, но не и към функциите и задълженията на съдебния деловодител и специалиста компютърна обработка на данни.

Съгласно чл.329 от КТ, при съкращаване в щата работодателят има право на подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работници и служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. По смисъла на чл.329 от КТ критерият „по – висока квалификация” е не само наличието на образование и завършени квалификационни курсове, съобразно изискванията за заеманата длъжност, но и конкретна практическа преценка на притежаваните познания и умение при изпълняване на възложената работа, а „работят по-добре” е конкретна фактическа преценка на срочното, количествено и качествено изпълнение на възложените задачи.

Във връзка с горното, от длъжностната характеристика за длъжността „главен специалист компютърна обработка”, утвърдена с решение по Протокол № 38 от заседание на комисия „Съдебна администрация” на ВСС, проведено на 21.10.2009 г., се установява, че основната трудова функция на заеманата от въззивника длъжност „главен специалист компютърна обработка” е: „приема от служба „Деловодство” новопостъпилите граждански и наказателни дела и ги регистрира в автоматизираната система за управление на дела (АСУД). Подпомага председателя на съда и съдебния администратор във получаването на информация относно движението на делата. Следи за правилното регистриране на всички операции от отделните служби в АСУД”. В тази връзка, от показанията на разпитаната по делото свидетелка М. С., заемаща длъжността „системен администратор” в Районен съд – С. от 2000 г., се установява, че архивирането на данните в съда – цялата база данни, извършвала тя, като системен администратор, а въззивникът Д. не бил извършвал никога архивиране на данни за системата АСУД. От 2000 г., когато била внедрена автоматизираната система за управление на делата /АСУД/, Районен съд- С. бил пилотен съд и служители от съда са посещавали други съдилища-Чепеларе, Добрич, Габрово и др. за обучение, като деловодители са обучавали деловодители, св.С. е ходила по поддръжка на системата и по внедряването й, включително в РС – Чепеларе, където тогава нямало назначен системен администратор. Установява също, че работата, която изпълнявал въззивникът Д. се състояла в следното: когато постъпи делото същото се сканира – входящият документ и доказателствената част, без доказателствената част по наказателни дела (следствени дела и дознания), които не се сканирали. Входящият документ и доказателствата се сканирали и се въвеждали в системата и се давал номер на дело. Свидетелката установява, че освен АСУД, всички служители работели и били обучени за работа с офис пакет. От 2000 г. до 2007 г. поне три обучения били извършвани на място и всички служители имали съответната грамотност. Установява, че въззивникът не поддържал софтуерните продукти в съда, за което отговарял системният администратор. От служителя се изисквало коректно да въвежда информацията в системата, като нататък с тази база данни боравел системният администратор, но не и специалистът компютърна обработка. Базата данни, която въвеждали в автоматизирана система за управление на делата, била на платформата “Лотос – Домино”, това били НСФ бази и се архивирали по определени начини и програми, което представлявало деловоден софтуер. Според свидетелката тази информация се съхранявала на сървъра в архивиран вид, като архивиране на базата данни се прави всекидневно за защита и сигурност и не може служител без специална подготовка и знания да извършва действия по съхраняване на информация в базата данни на РС-С. и архивирането им на електронен носител. Това налага познания с НСФ бази. При възникване на проблеми със софтуера, съдебните деловодители търсили системния администратор. След съкращението на въззивника Д., неговата работа се извършвала от деловодители - гражданско и наказателно деловодство, както било навсякъде в страната. Сочи, че нямало случаи, в които въззивникът да е замествал системния администратор и да е вършил неговата работа, тъй като в такива случаи системният администратор от Окръжен съд – С. замествал свидетелката.

От цитираната длъжностна характеристика за длъжността „главен специалист компютърна обработка” и от показанията на разпитаната по делото свидетелка М. С. се установява, че фактически извършваната от ищеца дейност, съвпадаща с основната му трудова функция по длъжностна характеристика, е дейност по техническо въвеждане на данни чрез сканиране на документи в програмен продукт и генериране на съответен номер от софтуерния продукт – АСУД. Тази дейност е деловодна – такава, каквато е изпълняваната от останалите участници в подбора, заемащи длъжността „съдебен деловодител”. Това е видно и от обстоятелството, че след съкращението на въззивника Д., неговата работа се извършва от деловодители - гражданско и наказателно деловодство. Впрочем, именно сходството между тази основна трудова функция на заемащия длъжността „„главен специалист компютърна обработка” – приемане от служба „Деловодство” новопостъпилите граждански и наказателни дела и тяхното регистриране в автоматизираната система за управление на дела (АСУД), и изпълняваната от останалите участници в подбора, заемащи длъжността „съдебен деловодител”, дейност, е мотивирала административния ръководител да извърши подбор именно между тях с оглед оставане на работа на тези от тях, които имат по-висока квалификация и работят по-добре.

Във връзка с гореизложеното, ирелевантен е довода на въззивника, релевиран във въззивната жалба, за това, че нито един от останалите служители нямал познания за работа с програмни продукти. Това е така, тъй като, както се посочи по – горе, основната трудова функция, която е извършвал въззивникът и която се запазва след съкращаването на длъжността му е свързана с обработването и регистрирането на новопостъпилите граждански и наказателни дела в АСУД, за която дейност не се изискват специфични познания в областта на информационните и компютърни технологии, а минимални компютърни умения, каквито всички останали служители, между които е извършван подбор, притежават.

Впрочем, от показанията на свидетелката С. се установява, че въззивникът не е поддържал софтуерните продукти в съда, а за това отговаряла тя като изпълняваща длъжността „системен администратор”. От въззивника се изисквало коректно да въвежда информацията в системата, като нататък с тази база данни боравел системният администратор, но не и специалистът компютърна обработка. Показанията на свидетелката в тази й част кореспондират напълно с представената по делото длъжността характеристика за длъжността „системен администратор”, видно от която основната функция на системния администратор е да подпомага административния ръководител и съдебния администратор във въвеждането и поддържането на информационните и периферните системи в съда, да поддържа наличния хардуер и софтуер, да анализира нуждите от промяна и да прави предложения за актуализиране и усъвършенстване на системата.

С други думи, установява се от гореизложеното, че основната трудова функция, която е извършвал въззивникът и която се запазва след съкращаването на длъжността му, е свързана с обработването и регистрирането на новопостъпилите граждански и наказателни дела в АСУД, а дейностите по: програмното и технологическото осигуряване на компютърната техника, осигуряване интегрирането на информационните системи в съда с информационните системи на други ведомства, инсталиране, конфигуриране и поддържане на работни станции с конкретна операционна система, техничесÛа поддръжка на наличния хардуер, съхраняване на натрупаната информация чрез архивиране на електронен носител и др., се извършват от системния администратор (раздел ІІІ от длъжностната характеристика за длъжността „системен администратор”). По отношение на дейността по съхраняване на натрупаната информация чрез архивирането й на електронен носител, от показанията на свидетелката Семова се установява, че тази дейност се извършва от нея, като изпълняваща длъжността „системен администратор”, а не от въззивника. Установи се също от показанията на свидетелката С. и че при нужда от съдействие и помощ при работа със софтуера, служителите са се обръщали към системния администратор. Поради изложеното, ирелевантен е довода във въззивната жалба, че нито един от останалите служители не притежавал нужната квалификация за работа с информационни системи и нямал познания и не притежавал знания за съхранение на натрупаната в базата данни информация и периодичното й архивиране на електронен носител.

Неоснователен е също така и довода на въззивника за неправилност на извода на комисията по подбора, възприет и от първоинстанционния съд, че поради спецификата на работата на длъжност „съдебен деловодител” ищецът (въззивник) не би могъл да се справи по – добре от останалите със задълженията по посочената длъжност. От заповед № 246/30.09.2013 г. на председателя на Районен съд – Кърджали, протокол от 23.10.2013 г. на комисията за извършване на подбор, както и от представените по делото доказателства се установява, че подбора е извършен съобразно зададените критерии – професионална квалификация и качествено изпълнение на възложената работа, като са взети предвид образованието, знанията, професионалните умения, съгласно изискванията на съответната длъжност, притежавания ранг, продължителност на работа в съдебната система и общ трудов стаж. Така комисията за извършване на подбора е установила, че всички съдебни деловодители, участващи в подбора, както и главният специалист компютърна обработка И. Д. отговарят на минималните изисквания за заемане на длъжността, съгласно класификатора от 01.07.2012 г., т.е. „средно образование”, като въззивникът Д. има и висше образование. Установява се от приетите по делото атестационни формуляри, че към момента на подбора последната оценка от изготвената атестация на въззивника Д. е оценка 2 – „много добър” – 30 т., а участващите в подбора съдебни деловодители имат оценка 1 – „отличен”, като П.Б. има 35 т., П.Ч. има 36 т.,Р.Д. има 35 т. и З.Б. – 34 т. Установява се също така, че преди тази атестация, за периода от 01.12.2009 г. до 30.11.2011 г., включващ две поредни атестации, въззивникът има оценка 3- „добър” (25 т.) и оценка 2 – „много добър” (30 т.), а и четирите съдебни деловодителки имат за този период две последователни оценки 1 – „отличен”. Освен това, по делото се установява и е взето предвид от комисията за подбора, че И. Д. е с втори ранг, какъвто ранг има иР.Д., а съдебните деловодителки П.Б., П.Ч. и З.Б. са с първи ранг. По отношение наР.Д., както и по отношение на З.Б., е било установено, че страдат от заболявания, които са сред включените в чл. 1, ал. 1 от Наредба №5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл.333, ал.1 от Кодекса на труда.

При извършване на подбора е взето предвид също така обстоятелството, че при отсъствие на главния специалист компютърна обработка от работа, неговите функции и задължения, касаещи обработването на делата, са възлагани на съдебните деловодителки, поради което същите са запознати детайлно с неговата работа и са изпълнявали успешно задълженията му, а в същото време въззивникът Д. не е изпълнявал специфичните задължения на съдебния деловодител. Впрочем, във въззивната жалба последният изрично сочи, че никога не са му били възлагани такива функции, поради което правилен е извода на комисията, възприет и от работодателя, че въззивникът Д. не би могъл да се справи по – добре на длъжността „съдебен деловодител” от служителките, изпълняващи тази длъжност.

Що се касае до довода за незаконосъобразност на извършения подбор, поради това, че в него не били включени служители, които е следвало да бъдат включени, то следва да се посочи, че същият не е релевиран от ищеца в исковата му молба и като такъв е преклудиран, като в тази връзка първоинстанционният съд неправилно е допуснал изменение на доклада и го е включил в него.

Независимо от изложеното обаче, този довод е и неоснователен. От гореизложеното се установи, че по решение на ВСС е била съкратена единствената щатна бройка за длъжността „главен специалист – компютърна обработка на данни” в Районен съд – С., поради което за работодателят по начало не е съществувало задължение да извърши подбор. В случая обаче, доколкото основната трудова функция на въззивника, свързана с обработването и регистрирането на новопостъпилите граждански и наказателни дела в АСУД, се запазва, работодателят се е възползвал от правната възможност да извърши подбор между ищеца и четиримата служители, заемащи длъжност “съдебен деловодител”, изпълняващи сходна дейност. Именно с оглед изпълняваната дейност, правилно работодателят е изключил от подбора съдебните деловодители, изпълняващи специфични дейности – в Бюро съдимост и съдебно – изпълнителна служба, посочени поименно в заповедта от 30.09.2013 г.

Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че работодателят е извършил подбор съобразно установените от закона критерии – професионална квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа, като преценката му съответства на действително притежаваните от оценяваните служители трудови качества. Ето защо, съдът приема, че в случая е извършен законосъобразен подбор, поради което доводите във въззивната жалба на въззивника И.П.Д. в тази насока са неоснователни.

Поради изложеното, искът за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца и признаване уволнението за незаконно, е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. С оглед неоснователността на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, неоснователни се явяват и обективно съединените искове за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението. Ето защо, като е приел горното и е отхвърлил предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, районният съд е постановил правилно решение, което като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 19 от 05.03.2015 г., постановено по гр.д.№ 1102/2014 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението му на страните.

Председател: Членове : 1.

2.