Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 04.05.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLIХ – ти състав, в публично заседание проведено
на седемнадесети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при секретаря Милена Узунова, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 16089
по описа за 2017г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на Р.К.К. ЕГН **********,
с адрес: *** ****, ет.4, ап.6, чрез процесуален представител – адв. ****, срещу ЗАД „****“, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление:*** иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца сумата от 10лв., частичен иск от сума в общ
размер от 327.60 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди
изразяващи се в увреждане на задна броня, причинени в резултат на настъпило
застрахователно събитие по договор № 1№ ****от 04.08.2016г., за „Каско" на лек автомобил Мазда
6 с ДК ****, както и законната лихва от датата на Исковата молба до
окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба
ищецът твърди, че на 04.08.2016г. е сключила Застраховка „Каско",
клауза „Пълно" с ответника ЗАД „****" на личният й л.а. марка Мазда 6 с ДК ****, като съгласно застрахователната полица №
****от 04.08.2016г., срока на действие на договора е от 05.08.2016г. до
04.08.2017г. Твърди, че автомобила бил застрахован за сумата от 5 300 лева,
като застрахователната премия, която трябваше да заплати съгласно
застрахователната полица № ****от 04.08.2016г., възлизала на 304.08 лева,
разсрочена на четири вноски. Твърди, че на 25.01.2017г. уведомила ответника за
настъпило застрахователно събитие на паркинг, като същият извърши оглед на
автомобила, изготви снимков материал и изготви Опис по щета №
0020-090-0117/2017г., като в него описа увредените части: броня задна. Твърди,
че на 31.01.2017г. получила уведомление, че определеното обезщетение е в размер
на 25.60 лв., но ще й бъде удържано, т.к. не били платени всички
застрахователни премии. Твърди, че извършила проучване в няколко сервиза
занимаващи се с ремонт и възстановяване на увредени автомобили, колко ще струва
ремонта на автомобила и установила, че необходимата сума е в размер на 378.80
лв. Приема, че за нея е налице правен интерес от завеждане на настоящия иск,
като приема, че след приспадане на сума в размер на 25.60 лв., ответното
дружество й дължи сумата в размер на 327.60 лв. Претендира и сторените по
делото разноски.
В проведеното
открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител отправя искане
за изменение на предявения иск по размер, чрез неговото увеличаване на осн.чл.214, ал.1 ГПК от предявения размер 10лв., на сумата
от 454,21лв. Съдът допусна направеното изменение на ИМ.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран
писмен отговор на исковата молба от ЗАД „****“, в който се оспорва предявеният
иск по основание и размер. Счита се и че искът е предявен в завишен размер и не
отговаря на действително претърпените вреди, както и причинно следствената
връзка между установените щети и описания механизъм на получаването им. Възразява
се, че ищецът е заявил, че желае възстановяването на автомобила да се извърши
по експертна оценка. С оглед изложеното се счита, че не са налице предпоставки
за ангажиране отговорността на ЗАД „****“ АД за претендираната
стойност. Моли се за отхвърляне на предявения иск по тези съображения и
присъждане на сторените по делото разноски.
В проведеното
открито съдебно заседание ответното дружество, чрез процесуален представител
оспорва иска и моли същият да бъде отхвърлен.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2
от ГПК,
приема за установено следното от
фактическа страна:
Като
доказателства по делото бяха приети и приложени: застрахователна полица № ****,
сметка № ****-01 за платена застрахователна премия, опис техническа експертиза
по щета № 0020-090-0117/2017 г. от 25.01.2017 г., свидетелство за регистрация
на МПС № *********; общи условия на ОЗК Застраховане, удостоверение изх.№ ****г.
На 04.08.2016г.
в гр. Варна страните са сключили договор за Застраховка
„Каско", клауза „Пълно" за лек автомобил марка Мазда 6 с ДК ****,
като съгласно застрахователната полица № ****от 04.08.2016г., срока на действие
на договора е от 05.08.2016г. до 04.08.2017г.
Застрахователната
сума по договора е в размер на 5300 лв., а определения между страните срок на
застраховката е от 05.08.2016г. до 04.08.2017г.
По делото не е
спорно между страните, че премията е заплатена от ищеца.
От изготвен
между страните опис – техническа експертиза по щета
№ 0020-090-0117/2017г. е видно, че като увредени части
по автомобила в него били описани: броня задна.
Впоследствие, с
Уведомление застрахователното дружество определя оценка на застрахователната
щета в размер на 25,60 лева, но обявява, че същото няма да бъде изплатено, а ще
бъде удържано от дължимата застрахователна премия.
Съдът приема, че
процесното увреждане е настъпило по време на действие на
горепосочената застрахователна полица и ответното дружество се явява пасивно легитимирано по предявения иск.
Видно от заключението на вещото лице ****по приобщената към доказателствения материал съдебна авто-техническа
експертиза, щетите по притежавания от ищеца Р.К.К. ЕГН **********
лек автомобил марка Мазда 6 с ДК **** са върху броня задна - увреждането се
изразява в наранено лаково покритие и спукване на материала, от който е
изработен детайла в хоризонталната средна част на детайла, непосредствено под
капак заден с дължина около 10 см. Вещото
лице посочва, че общата стойност на уврежданията на автомобила по средни
пазарни цени за оригинални части към датата на събитието, като при изчисляване
на средната пазарна цена на труда използва цената, предлагана в поне три
сервиза отговарящи на съвремените изисквания за
качество, а именно да притежават европейски сертификат за качество ISO
9001:2008 е в размер на 479.81 лв., което включва следните позиции: общо за
Броня задна - 403.13 лв. общо за общи операции - 76.68 лв. Съобразени са
необходимите за извършване на всички дейности по ремонта нормо-часове.
В заключението се посочва, че щетите по автомобила съответстват на механизма на
настъпване на събитието и същите могат да настъпят по начина, описан в исковата
молба. Изчислена е и стойността на частите, подлежащи на подмяна и тяхната
стойност, както и стойността на необходимите материали за ремонт и стойността
на положения труд, изчислени съгласно Методика, обективирана
в Указания/вътрешни правила на З. “О.“ АД за извършване на ликвидационна
дейност по застраховка „Каско“ и „Гражданска отговорност“,
одобрени от КФН, като се приложи коефициент на овехтяване на новите части.
Според вещото лице изчислената на базата Методиката стойност е 173,40лв.
Действащите
между страните, към момента на настъпване на застрахователното събитие общи
условия за автомобилна застраховка „Каско“ също са
приети като писмени доказателства по делото.
По възражението за местна неподсъдност на спора:
Съобразно
разпоредбата на чл. 105 ГПК искът се
предявява пред съда, в района на който е постоянния адрес или седалището на ответника,
което в конкретния случай е Районен съд - София. Същевременно обаче с
разпоредбата на чл. 113 ГПК е предвидена изборна местна подсъдност и при
наличието на предпоставките за прилагането й, преценката е на ищеца потребител,
пред кой местно компетентен съд да предяви иска си.
Съгласно § 1, т.
1 ДР на КЗ, „потребител на застрахователни услуги” е застрахованият, третото
ползващо се лице, третото увредено лице, другите лица, за които са възникнали
права по застрахователен договор, както и физическото или юридическото лице,
което проявява интерес да се ползва от услугите, предоставяни от застраховател
или от застрахователен посредник във връзка с предмета му на дейност.
В конкретния
случай макар и предявеният иск да намира правното си основание в разпоредбата
на чл. 124, ал. 1 ГПК, претендираното от ищеца
вземане спрямо застрахователя се е реализирало изцяло в изпълнение на договорно
задължение на страната, произтичащо от валидно сключен договор за застраховка „Каско”, поради което и водачът на автомобила се ползва от
застрахователната закрила, като лице ползващо застрахования автомобил, а оттук
и същият има качеството на потребител на застрахователна услуга по смисъла на §
1, т. 1 ДР на КЗ, т.е. налице е иск на потребител, предявен по постоянния му
адреса, поради което общата местна подсъдност е дерогирана
и местно компетентен на основание чл. 113 ГПК е Варненски районен съд.
По изложените
съображения съдът намира възражението на ответника за местна неподсъдност на
спора на ВРС за неоснователно.
С Определение от
01.03.2018г. съдът е оставил без уважение възражението за местна неподсъдност
на делото.
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
При настъпване
на покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя възниква
задължение, съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ, да заплати на
застрахования уговореното застрахователно обезщетение в размер, определен по
правилото на чл. 386, ал. 2 КЗ.
В тежест на
застрахования е да установи наличието на валидно застрахователно
правоотношение, настъпването на застрахователно събитие, което е в
причинно-следствена връзка с причинените щети на застрахованото имущество, вида
и размера на тези щети.
В тежест на
застрахователя е да установи, че е изплатил следващото се застрахователно
обезщетение или наличие на обстоятелства, установяващи, че настъпилото събитие
не е покрит с договора риск.
Страните не
оспорват наличието на застрахователно правоотношение с ищеца към датата на
събитието - 25.01.2018г.
От представените
писмени доказателства и заключението на САТЕ се установява, че уврежданията на
автомобила се изразяват в нараняване на задна броня на автомобила, вследствие
въздействие с твърд предмет.
Съобразно
разпоредбата на чл. 386, ал.2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на размера
на вредата към деня на настъпване на събитието. Дължимото обезщетение следва да
се определи по пазарна стойност на увреденото имущество към датата на
увреждането. Застрахователното обезщетение, което се
дължи от застрахователя по имуществена застраховка, подлежи на уговаряне от
страните в застрахователния договор. При настъпване на покрито от договора застрахователно
събитие за застрахователя възниква задължение, съгласно чл. 405, ал.1
от КЗ / чл. 208, ал.1 КЗ отм./, да заплати на застрахования
уговореното застрахователно обезщетение в размер, определен по правилото на КЗ,
а не според методиката на застрахователя, която не намира приложение. Съгласно трайно установената практика при прилагането
на чл.386,
ал.2 КЗ /чл. 208, ал.
3 КЗ (отм.)/ се
тълкува, че тази разпоредба предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на
размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като
доказването на вредата е в тежест на застрахования. Обезщетението не може да
надвишава действителната /при пълна увреда/ или
възстановителната /при частична увреда/ стойност на
застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго със същото качествочл.400, ал.2 КЗ /чл. 203, ал.
2 КЗ
отм./, съответно стойността, необходима за
възстановяване на имуществото в същия вид 400, ал.3 КЗ/чл. 203, ал.
3 КЗ
отм./, по който въпрос е постановена и
задължителна за съдилищата съдебна практика на ВКС по чл. 290 ГПК / напр. решение № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д.
№ 627/2008 г., II т. о., ТК/.
Съобразявайки
задължителната за съдилищата съдебна практика, съдът приема, че размерът на
застрахователното обезщетение за настъпилото в процесния
случай застрахователно събитие, възлиза на сумата от 479.81 лв., представляваща
стойността, необходима за възстановяване на имуществото от същия вид и качество
/чл. 400, ал. 2 КЗ/. От този
размер следва да бъде приспаднато изплатеното обезщетение в размер на 25,60 лв.
/удържано от дължимата застрахователна премия/, поради което на ищеца се следва
обезщетение в размер на 454,21 лева. Предвид на това искът следва да се уважи в
цялост в претендирания размер.
При
постановяване на решението съдът отчете още, че при изчисляването на размера на
застрахователното обезщетение не следва да се прилага коефициент на овехтяване,
тъй като в тази насока е трайно установената практика на ВКС, съобразно която
коефициентът на овехтяване е инкорпориран в самата застрахователна стойност и
поради тази причина не може да бъде налаган повторно.
Настоящият
съдебен състав не споделя възражението на ответника, че в настоящият случай
следва да намерят приложение клаузите от Общите услови. Съобразно цитираната по
-горе практика, както и практиката в същия смисъл, установена в Решение № 52 от
08.07.2010г. на ВКС по т.дело № 652/2009г., първо т.о. и Решение № 79 от
02.07.2009г. по т.д. № 156/2009г. на ВКС, първо т.о. е преодоляно разбирането,
че обезщетението се изчислява по способи, които водят до нарушаване на
принципа, заложен в чл.386, ал.2 КЗ /чл. 208, ал.3 от КЗ (отм.)/.
Методиката пряко противоречи на императивната правна норма на чл. 386, ал.2 от КЗ, тъй като
приложението й води до изчисляване на обезщетение, недостатъчно за покриване на
пазарните разходи за поправяне на вещта. Методиката трябва за отразява конюктурата на пазара, защото не тя определя пазара, а
пазарът трябва да определи методиката, за да може застрахователните
обезщетения, изчислени по методиката да отразяват действителния размер на
вредата, както изисква закона. Като поставя начинът на изчисляване на
обезщетението в зависимост не от действително причинената вреда, а от възрастта
на автомобила с клаузите от ОУ, застрахователят едностранно въвежда
неравноправни клаузи в ущърб на потребителя на застрахователната услуга. По отношение
на увредения детайл дължимото застрахователно обезщетение следва да се определи съобразно необходимите
средства за възстановяването му. При определяне стойността на средствата,
необходими за отстраняване на процесните увреждания
съдът кредитира заключението на вещото лица по проведената САТЕ, предвид, че
същото е изведено въз основа на сведения от множество източници и извършени
сравнения.
С оглед
изложеното, съдът приема, че ищецът е установил при условията на пълно и главно
доказване предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя по
имуществената застраховка по чл. 405, ал. 1 КЗ, като
предявеният иск следва да бъде уважен до претендирания
размер 454,21 лв., представляващ дължимо застрахователно обезщетение,
определено по действителната стойност на вредата към момента на настъпването й,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба -
24.10.2017г. до окончателното изплащане на задължението.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане от ищцовата
страна, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата
направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете,
съобразно представените писмени доказателства за реализирането им и списък по
чл.80 от ГПК, приложен на л.64 от делото.
Общият размер на извършените разходи от ищеца е 450 лв., от които
50,00лв. - държавна такса, 100,00лв. - депозит за вещо лице за изготвяне на
САТЕ и 300,00 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат
присъдени в тежест на ответното дружество.
Мотивиран от
така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД "****", ЕИК ****, със
седалище ***, представлявано от А. ****ДА ЗАПЛАТИ НА Р.К.К. ЕГН **********, с адрес: *** ****, ет.4, ап.6 сумата от
454,21лв. /четиристотин петдесет и четири лева и 21 стотинки/, представляваща застрахователно обезщетение за нанесени
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на броня задна, изразяващо се в
наранено лаково покритие и спукване на материала, от който е изработен детайла
в хоризонталната средна част на детайла, непосредствено под капак заден с
дължина около 10 см., причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие
на 25.01.2017г., по застрахователен договор „Каско"
със застрахователна полица полица № ****от
04.08.2016г. на лек автомобил марка Мазда 6 с
ДК ****, ведно със законната лихва, считано от датата
на предявяване на исковата молба – 24.10.2017г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА ЗАД "**** ", ЕИК ****, със седалище ***,представлявано от А. ****ДА ЗАПЛАТИ
НА Р.К.К. ЕГН **********, с адрес: *** ****, ет.4,
ап.6, сумата от 450 лв., от които 50,00лв. -
държавна такса, 100,00лв. - депозит за вещо лице за изготвяне на САТЕ и 300,00
лв.- заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен
съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е
изготвено и обявено.
Препис от
настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: