Р
Е Ш Е
Н И Е №260061
Гр. София, 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски окръжен съд, търговско
отделение, ІV-ти състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и шести март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ РУНЕВСКА
при участието на секретаря Юлиана Божилова, като
разгледа докладваното от съдията т. д. № 24 по описа за 2020 г. на СОС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
„В.“ АД е предявило срещу „А.“ АД обективно съединени
искове за плащане на следните суми: сумата от 45300 лв., представляваща
застрахователно обезщетение, дължимо по застрахователен договор, сключен с
комбинирана застрахователна полица № 0306Х0390544 за застраховки „Каско“ и
„Злополука“, за причинени на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № СТ7400ВТ щети
при ПТП, настъпило на 09.06.2018 г., ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата от 20.01.2020 г. /която дата според ищеца е датата
на подаване на исковата молба/ до окончателното плащане; сумата от 7097 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на
главния иск за периода от датата на постановяване на отказа на застрахователя
да плати обезщетение по предявената извънсъдебна претенция - 05.07.2018 г., до
19.01.2020 г. В исковата молба се твърди следното: Ищецът е собственик на л. а.
„Мерцедес“, за който на 07.06.2018 г. с ответника бил сключен горепосоченият
застрахователен договор със срок на валидност от 00.00 ч. на 08.06.2018 г. до
23.59 ч. на 07.06.2019 г., по силата на който ответникът се задължил да поеме
определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно
събитие да плати на застрахования или на трето лице застрахователно обезщетение
или парична сума. На датата на сключване на договора била платена и първата
вноска по договора съгласно уговореното в него. На 09.06.2018 г. настъпило ПТП
– около 21.20 ч. автомобилът бил управляван от служител на ищеца по
автомагистрала „Тракия“ в посока гр. Пловдив и в района на 37.8 км. поради
движение с несъобразена скорост с пътните условия – мокра пътна настилка и
стичаща се вода през платното за движение, автомобилът излязъл вдясно от
пътното платно, ударил се в мантинелата и навлязъл в тревните площи. След
подаден сигнал до контролните органи за настъпилото ПТП мястото на ПТП било
посетено от служител на ОД на МВР – София град и бил съставен констативен
протокол за ПТП. Ищецът отправил уведомление до застрахователя с претенция за
плащане на обезщетение, по които била образувана щета при застрахователя, но същият
отказал да плати обезщетение, поради което се предявяват настоящите искове.
Твърди се също, че в случая е налице тотална щета и затова на ищеца се дължи
обезщетение за действителната стойност на автомобила, която е 45300 лв., без
приспадане на стойността на запазените части, както и че му се дължи
обезщетение и за всички необходими
разходи за придобиване и регистрация на друг автомобил, което правно твърдение
обаче е ирелевантно, тъй като съгласно петитума се претендира само обезщетение
за действителната стойност на автомобила, а не и за разходи за придобиване и
регистрация на друг автомобил /не са изложени и фактически твърдения за такива
разходи/.
Исковете са с правно основание чл. 405, ал. 1 и чл.
409 КЗ.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
оспорва исковете изцяло. Твърди, че не е налице валиден, действал към датата на
ПТП застрахователен договор между страните при посочените условия - застрахователната полица не била влязла в
сила, тъй като не било изпълнено предвиденото в чл. 39 от общите условия,
неразделна част от сключения договор, условие за влизането ѝ в сила,
отбелязано изрично и в самата полица, а именно оглед и заснемане на автомобила.
Автомобилът не бил представян пред застрахователя за оглед и съответно състоянието
му към датата на сключване на договора и към датата на ПТП не било известно.
Оспорва и причинната връзка между описаните щети по автомобила и описания
механизъм на ПТП, оспорва размера на претендираните щети и сочената
действителна стойност на автомобила към датата на ПТП. Оспорва и твърдението,
че в застрахователно покритие е включено обезщетение за всички необходими
разходи за придобиване и регистрация на друг автомобил. Излага насрещни доводи
относно начина на определяне на обезщетението при тотална щета като твърди, че
от действителната стойност на автомобила към датата на ПТП следва да се
приспадне стойността на запазените части от него, които остават в собственост
на собственика на автомобила и подлежат на реализация на вторичния пазар. При условията
на евентуалност навежда и твърдения, че не е налице застрахователно покритие,
тъй като ПТП е настъпило поради проявена от водача груба небрежност –
управление на автомобила с несъобразена скорост с пътните условия – валящ дъжд,
мокро пътно платно и стичаща се по него вода, евентуално – с неразрешена
скорост, несъобразяване с предписанията на вертикалната и хоризонталната
сигнализация и предупрежденията за опасност и хлъзгане при дъжд и мокро пътно
платно. Навежда и твърдение, че е налице неизпълнение на договорните задължения
на застрахования, предвидени в т. 50.2 и 50.3 от общите условия, а именно да
пази и ползва автомобила с грижата на добър стопанин, както и да предприема
всички обичайни разумни предохранителни действия и мерки за предпазване на автомобила,
поради което неизпълнение съгласно чл. 50.9 от общите условия са налице
основания застрахователят да откаже да плати обезщетение, евентуално - да
намали дължимото обезщетение, като в случая се твърди наличие на основания за
намаляване на обезщетението с най-малко 90 %. Излага и самостоятелни доводи за
неоснователност на акцесорните искове с твърдения, че не е в забава, тъй като
регистрацията на автомобила не била прекратена поради тотална щета.
В допълнителната искова молба и допълнителния отговор
страните допълват първоначалните, излагайки насрещни становища и доводи.
С протоколно определение от 26.03.2021 г. е допуснато изменение на исковете чрез
намаляване на размера им, а именно: намаляване на размера на главния иск от
първоначално предявената сума в размер на 45300 лв. на сумата от 13698.79 лв.,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху така намалената
сума на главния иск за периода от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане; намаляване на размера на акцесорния иск за плащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на главния иск
за периода от датата на постановяване на отказа на застрахователя да плати
обезщетение по предявената извънсъдебна претенция - 05.07.2018 г., до 19.01.2020
г., от първоначално предявената сума в размер на 7097 лв. на сумата от 2146.14
лв. Съобразно така допуснатото изменение на размера на исковете производството
по делото е прекратено с влязло в сила към момента като необжалвано определение
в частта за разликата до пълния предявен размер на всеки от исковете.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото и
доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Исковете са процесуално допустими, а
разгледани по същество – неоснователни и следва да бъдат отхвърлени по следните
съображения:
Твърди се от ищеца, че към момента на настъпване на
ПТП, в резултат на
което
е увреден лекият му автомобил, е действал валиден договор по комбинирана
застрахователна полица № 0306Х0390544 за застраховки „Каско“ и „Злополука“ - сключен
на 07.06.2018 г., със срок на валидност от 00.00 ч. на 08.06.2018 г. до 23.59
ч. на 07.06.2019 г., с платена на датата на сключване на договора първа вноска,
съгласно уговореното. Съобразно условията на договора застрахователят поел
определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно
събитие следвало да плати на застрахования или на трето лице застрахователно
обезщетение или парична сума.
Ответникът обаче оспорва твърденията на ищеца и на
първо място навежда насрещни твърдения,
че застрахователната полица не е влязла в сила, тъй като не било изпълнено
предвиденото в чл. 39 от общите условия, неразделна част от сключения договор,
условие за влизането ѝ в сила, отбелязано изрично и в самата полица, а
именно оглед и заснемане на автомобила. Автомобилът не бил представян пред
застрахователя за оглед и съответно състоянието му към датата на сключване на
договора и към датата на ПТП не било известно.
Не се спори по делото /а се установява и от
доказателствата/, че първата вноска по договора е платена от ищеца на датата на
сключавне на договора.
От представената по делото комбинирана застрахователна
полица № 0306Х0390544 за застраховки „Каско“ и „Злополука“ се установява, че в
същата изрично е уговорено, че застраховката „Каско“ влиза в сила след
изпълнение на изискването за оглед и заснемане на МПС от посочено от
застрахователя лице. Това условие се съдържа и в общите условия /чл. 39/,
където е предвидено, че влизането в сила на застраховка на МПС е обусловено от
изпълнението и на двете условия – платена застрахователна премия или първа
уговорена вноска от нея и изпълнение на изискването
за оглед и заснемане на МПС от посочено от застрахователя лице. Тези общи
условия са неразделна част от договора /обратният извод на съда, направен
първоначално – в определението за насрочване на делото при произнасяне по
възраженията на страните и по доказателствените им искания, е бил неправилен, но доколкото същият е касаел
преценката относно местната подсъдност на делото, която към момента е
стабилизирана, това е без значение понастоящем и не променя настоящите изводи/,
тъй като в полицата изрично е записано, че застрахованият е получил подписан от
представител на застрахователя екземпляр от ОУ, запознат е с тях и ги приема, с
което е изпълнено изискването на чл. 348, ал. 1 КЗ /обстоятелството, че
представеният по делото екземпляр от полицата не съдържа подписа на
представител на ищеца не променя горния извод, тъй като очевидно ищецът е
представил екземпляра, останал в негово държане, за който е от значение
подписът на насрещната страна, освен това самият ищец се позовава на тази
полица, черпейки права от нея, не се и спори по делото, че е налице подписана
от двете страни полица/.
Съответно съобразно изложеното е основателно
възражението на ответника относно липсата на влязла в сила полица към момента
на ПТП. В тази връзка следва да се отбележи, че влизането в сила на договора не
е обусловено само от представяне на необходимите документи, както се твърди от
ищеца. По волята на двете страни изрично е уговорено и друго условие /оглед и
заснемане на автомобила/, това условие е в рамките на свободата на договаряне и
не противоречи на императивни норми на закона или на добрите нрави,
съществуването му не е самоцелно, а е с оглед защита интересите и на двете
страни по договора, както е изложено и от ответника в отговора на исковата
молба /съответно доводите на ответника в тази насока са изцяло основателни/.
Действително за оглед и заснемане на автомобила се изисква съдействие от
застрахователя, както се твърди от ищеца, изрично е посочено дори, че огледът и
заснемането се извършват от посочено от него лице, но по делото не се твърди,
че застрахователят е отказал такова съдействие. Доколкото не е уговорен срок и
строго регламентирана процедура по осъществяване на огледа и заснемането, то
следва да бъде извършено чрез съгласуване между страните, като логично е това
съгласуване да бъде инициирано от застрахования с оглед интереса му от влизане
в сила на договора и предвид обстоятелството, че автомобилът се намира в негово
владение. По делото не се твърди застрахованият да е инициирал или поне да е
направил опит да инициира оглед и заснемане на автомобила, за което
застраховятелят да е отказал съдействие. Обстоятелството, че полицата е
сключена на 07.06.2018 г. /със срок на валидност от 00.00 ч. на 08.06.2018 г./,
а ПТП е настъпило на 09.06.2018 г. също не променя горните изводи – към този
момент е имало реална възможност да е било изпълнено условието за оглед и
заснемане на автомобила, но не е било изпълнено по причина /съобразно
гореизложеното/ у застрахования, съответно последиците от липсата на влязъл в
сила към момента на ПТП застрахователен договор остават в тежест на ищеца.
С оглед
гореизложеното съдът не следва да обсъжда останалите доводи на страните /и
действителната дата на подаване на исковата молба, относима към претендирания
период на обезщетението за забава в размер на законната лихва/.
По исканията на страните за присъждане на разноски
съдът намира следното:
На
ищеца с оглед изхода на делото не следва да се присъждат разноски.
На ответника
с оглед изхода на делото следва да се присъдят
претендираните с представения списък по
чл. 80 ГПК разноски в размер на 205 лв. за възнаграждение на вещо лице и за
държавна такса за издаване на съдебно удостоверение /за които са налице
доказателства по делото, че са реално направени/, както и следва да му се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. /размерът на същото
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 ЗПП, който максимален размер
на основание чл. 25, ал. 2, пр. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ
е 450 лв., но съгласно диспозитивното начало в процеса в случая следва да се
присъди претендираният от ответника по-малък размер/.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „В.“ АД с ЕИК ***********, със седалище
и адрес на управление:***, предстатвлявано от управителя М. Г. – член на УС, срещу
„Застрахователно акционерно дружество „А.“ АД с ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от М. И. и В. К. – М. – изпълнителни
директори, обективно съединени искове за плащане на следните суми: сумата от
13698.79 лв. /тринадесет хиляди шестстотин деветдест и осем лева и седемдесест
и девет стотинки/, представляваща застрахователно обезщетение, дължимо по
застрахователен договор, сключен с комбинирана застрахователна полица №
0306Х0390544 за застраховки „Каско“ и „Злополука“, за причинени на лек
автомобил „Мерцедес“ с рег. № СТ7400ВТ щети при ПТП, настъпило на 09.06.2018
г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от
20.01.2020 г. до окончателното плащане; сумата от 2146.14 лв. /две хиляди сто
четиридесет и шест лева и четиринадесет стотинки/, представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху сумата на главния иск за периода от
датата на постановяване на отказа на застрахователя да плати обезщетение по
предявената извънсъдебна претенция - 05.07.2018 г., до 19.01.2020 г.
ОСЪЖДА „В.“ АД с ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление:***, предстатвлявано от управителя М. Г. – член на УС, да плати на „Застрахователно акционерно дружество „А.“ АД
с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от М.
И. и В. К. – М. – изпълнителни директори, общата сума от 355 лв. /триста
петдесет и пет лева/, от която обща сума сумата от 200 лв. представлява направени по
делото разноски за възнаграждение на вещо лице, сумата от 5 лв. представлява
направени по делото разноски за държавна такса за издаване на съдебно удостоверение,
а сумата от 150 лв. представлява юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: