О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№………………………...
2021 година, гр.ВАРНА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Варна, тридесет
и втори състав
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
разгледа частно административно дело № 631/2021 г. за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 от АПК във връзка с чл.186, ал.1 т.1 б.“а“ от ЗДДС.
Инициирано е по жалба,
депозирана от „Люба -72“ ЕООД,
със седалище и адрес на управление в гр.Дългопол, представлявано от управителя Илия |Велев
Илиев срещу допуснатото с разпореждане
на началника на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „ФК“ при ЦУ на НАП
предварително изпълнение на издадена от него Заповед за налагане на ПАМ № 69-ФК /18.03.2021 г.
С цитираната заповед, за нарушение на чл. 186, ал.1,
т.1 б. „а“ от ЗДДС, на търговеца е наложена ПАМ –
запечатване на стопанисвания от него обект –хранителен магазин с площ от 24
кв.м., находящ се в гр.Варна, м. „Св.Никола“ № 102Б и забрана на достъпа до него за срок от 14
дни.
Разпоредено е и предварителното и изпълнение, насрочено за 25.03.2021г. в 17:00 ч. г., като
АО се аргументирал с нормата на чл. 60 от АПК,
което е предмет на жалбата, инициирала настоящото производство.
Оспорващият възразява
срещу разпореждането за допускане на предварително изпълнение на
наложената ПАМ, поради липса на изложени от АО мотиви. Изтъква, че разпореждането за предварително
изпълнение е немотивирано, АО не е
установил действителните основания за допускане на предварителното изпълнение
на ПАМ, а изложил само общи предположения за последиците прилипса на предварително изпълнение, без да ангажира доказателства.
Твърди, че от изложените
мотиви не е съдържат контретни факти, последица от проявлението или липсата на които е състояние, при които ако
не бъде допуснато предварително изпълнение на заповеда, ще настъпят цитираните
в чл. 60 от АПК неблагоприятни последици. Счита, че с тях АО не доказва
конкретна необходимост от защита на особено важни държавни интереси, а превантивният
характер на ПАМ не предпоставя
автоматично извод за наличие на основание за допускане на предварително
изпълнение на акта, с който се налага.
Отделно изтъква, че предварителното изпълнение на акта за
налагане на ПОМ няма никакво отношение към разкриването на неотчетени приходи и свързаните с тях данъчни
задължения, а запечатването не води автоматично до правилно определяне на дължимите налози.
Намира за незаконосъобразни изводите на АО за
наличието в конкретния случай на визираните в чл. 60, ал.1 от АПК предпоставки , обосноваващи налагането принудителната административна мярка по чл.
186 от ЗДДС, тъй като органът не е изложил
никакви конкретни факти и
обстоятелства, от които да е възможна преценка за изключителност на този
държавен интерес.
Въз основа на изложеното е обективирано искане за отмяна на разпореждането на началника на отдел
«Оперативен контрол» при ЦУ на НАП Варна на АО предварително изпълнение, като
немотивирано.
Съдът в настоящия си състав като съобрази доводите на молителя
с данните и доказателствата по делото и ги съобрази с приложимите правни
норми прие следното:
Жалбата е депозирана в рамките на въведения от
законодателя в чл.60, ал.4 от АПК 3
дневен срок.
Разгледана по същество е и ОСНОВАТЕЛНА.
Разпореждането е
незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Общ и утвърден принцип в
съдебноадминистративното производство е придаденият суспензивен ефект на
жалбата - подаването и спира изпълнението
на оспорения административен акт.
По този начин
законодателят в максимална степен обезпечава защитата на интересите на
оспорващата страна, като е дал превес на защитата на частния пред обществения
интерес, който се преследва с издаването на акта. Преценена на основата на тази
законодателна концепция, възможността административният орган или съдът да
постанови предварително изпълнение е в отклонение от общия принцип и в този
смисъл има изключителен характер. Това налага във всеки отделен случай да се
прецени наличието на една или няколко от хипотезите, уредени в чл. 60 от АПК, а
установяването на наличието им е в тежест на административния орган.
И тъй като посочването на
мотиви е част от елементите на ФС на
нормата чл. 60 от АПК, допускаща предварително изпълнение на административния
акт и е предпоставка за законосъобразност на такова допускане, с тяхната липса в конкретния в случая, е
нарушено съществено изискване на закона
– чл. 59, т.4 от АПК.
Допускането на предварителното изпълнение е сериозно
изключение от общия принцип, че на изпълнение подлежат само влезлите в сила
административни актове.
С оглед на това то следва да се прилага при стриктно
спазване на законовите предпоставки, само и единствено тогава, когато са налице
достатъчно доказателства за застрашаване на държавния и обществен интерес в
особено голяма степен.
Доказателствата трябва да са такива, че да може не
само адресатът на акта да осъществи защитата на правата си, но и съдът да
осъществи контрол за законосъобразност, както по отношение на реално застрашения
обществен интерес, така и по отношение правата на субекта.
Задължение именно на административния орган е с оглед
на конкретната фактическа обстановка, установена от него на базата на
всестранното изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая,
да прецени кой защитим от правото обществен интерес е застрашен от поведението
на адресата на акта или от други релевантни обстоятелства.
В разглеждания случай административният орган се е позовал най-общо на
разпоредбата на чл. 60, ал.1 от АПК, без
да посочи конкретната хипотеза, която счита, че е налице, а мотивите
представляват възпроизвеждане на съдържанието на цитираната норма - защита
на особено важни държавни и обществени
интереси и за предотвратяване на
значителни или трудно поправими вреди, причинени от евентуалното осуетяване или сериозно затруднение
изпълнението на акта.
Тази
порочна практика на АО е установена трайно, констатира се от съда при всяко
разглеждане на производства, аналогични
на настоящото. Въпреки постановените отменителни съдебни актове, същата е
останала непроменена.
Позоваването
- също бланкетно - на
интереса на държавния бюджет, състоящ се според АО в спазването на фискалната дисциплина и реда за
отчитане на фискалните устройства, в който се изразява интересът на държавния
бюджет за законосъобразно регистриране и отчитане на продажбите чрез ФУ в проверения
търговски обект, респективно за правилното определяне на реализираните от
задълженото лице доходи и размери на
неговите публични задължения.
Изложените
по-нататък аргументи за целите на търговеца
- отклонение от данъчно облагане, както и изводите за възможност изпълнението на Акта да бъде осуетено или
сериозно затруднено са голословни и клиширани, не почиват на конкретно посочени
от АО обстоятелства и факти. Представляват предположения за отношението на търговеца
относно спазването на законовите му задължения, но за това законодателят е предвидил съответна на
степента на обществена опасност и тежестта на административното нарушение
санкционна норма, отчитайки и поредността на нарушението. Разсъжденията за предопределена от
начина и вида на организиране на
отчетността на търговеца необходимост на предварителното изпълнение на
заповедта съдът счита за правно неиздържани, резултат от превратно тълкуване на
волята на законодателя, поради което са и недопустими.
Никоя от
законово регламентираните
процесуални възможности за ограничаване/засягане на права, особено тези, представляващи изключение от общия принцип, като приложената
в разглеждания казус, което вече се каза по-горе, не са и не могат да бъдат „предопределени“ от
нищо , друго освен от закона. Прилагането на всяка една от тях е подчинено на строги правила, обвързано
е с посочване, установяване и най-вече доказване наличието на
всички конкретни факти и обстоятелства, свързани с конкретен обществен
или държавен интерес. Процесуалното задължение на контролния орган във връзка
с горното не е имагинерно понятие, а е пряко и конкретно. Тези правила изключват
хипотетични разсъждания или предположения.
За да е законосъобразно
допуснатото предварително изпълнение е необходимо интересът не само да е
обществен или държавен, но и да е особено важен. Преценката дали даден интерес
е особено важен административният орган прави в рамките на обществените
отношения, които има компетентността да регулира, като е длъжен да изложи конкретни мотиви за необходимостта от
предварително изпълнение, които в съответствие с
изискванията на закона да обвърже с конкретни факти и обстоятелства.
В
разглеждания случай, при издаването на акта, такива изобщо не са формирани.
Липсват и данни такива да са изложени самостоятелно, в
отделен документ –част от преписката, въпреки двукратно предоставената на АО
възможност за попълването и.
Не се сочат никакви
факти и обстоятелства, на които се обосновава твърдението за
настъпването на евентуалните вреди, за техният характер и обем, така, че да е възможна преценка за кого и доколко биха били значителни, или
трудно поправими.
Допустимостта на защитата на посочените в чл. 60, ал.1
от АПК ценности и интереси трябва да е в такава
непосредствена причинна
зависимост от момента на изпълнението на АА, че забавянето му да създаде
вероятност за настъпването на значителни
и трудно поправими вреди.
Когато такава зависимост не съществува, предварително
изпълнение на АА не следва да се допуска, макар и самият акт да е издаден в защита на важен държавен или обществен интерес, какъвто
в настоящия случай даже не е и най-общо дефиниран от АО.
Като акцесорен акт, мотивите на разпореждането за
допускане на предварително изпълнение са в пряка връзка със съдържанието на
основния административен акт.
С оглед на това не може да се приеме по аналогия, че
целта на административния акт е и основание за неговото предварително
изпълнение. Административният орган е следвало да изложи конкретни мотиви за
необходимостта от предварително изпълнение в съответствие с изискванията на
закона.
Произнасянето
при спазване на закона е основно задължение на АО – липсата на конкретни
фактически основания и точни мотиви, налагащи допускане на предварителното
изпълнение на административния акт води до неговата незаконосъобразност и
неминуемо налага отмяна.
При
липсата на мотиви съдът не може да извърши проверка действително ли
недопускането на предварително изпълнение на наложената с оспорената заповед
ПАМ, ще доведе до засягане на особено важен обществен, респективно държавен
интерес. Излагането на мотиви за всеки един от елементите на фактическия състав
на правната норма, допускаща предварително изпълнение, е условие за
законосъобразност на акта.
Съдът намира за уместно
в производства като настоящото, винаги да чл. 60, ал.1 от АПК предварително изпълнение
на заповед за налагане на ПАМ по реда на
чл. 186 и чл. 188 от ЗДДС, съдебният акт подлежи на
незабавно изпълнение от страна на административния орган, независимо от последващи
процесуални действия по касационното му обжалване – възстановяване на
положението отпреди началото на предварителното изпълнение е императивно дължимо поведение от АО.
Предвид този
факт, съдът счита, че с поведението си
АО не цели защита на особено важен публичен интерес, тъй като не е проявил
активност ясно да го формулира – в
степен, позволяваща съдебен контрол и точна преценка на баланса между
интересите на икономическия субект и на други противопоставими на тях особено
важни интереси на обществото.
Тези понятия не са само правна фразеология , имат
съдържание и смисъл и АО е задължен да отчита това при упражняване на дадената
му от законодателя процесуалнна възможност за ограничаване/засягане
на права, особено при такава, представляваща
изключение от общия принцип.
Изцяло в този
контекст следва да се постави и фактът,
че заповедта е връчена на неговия
адресат на 24.0.2021 г., а допуснато от органа предварително изпълнение е
насрочено за след 24 часа, при все, че касае за хранителен магазин и
стопанисващият го търговец има и указание да отстрани наличните в търговския
обект стоки „в срок до определената дата
на запечатването“, който според съдът
сочи на порочна административна практика.
С постановяване на съдебния акт за отмяна на разпореждането
за допускане на предварителното изпълнение на цитираната заповед на началника
на отдел «Оперативни дейности» в ГД» ФК» при ЦУ на НАП Варна, се възстановява и
суспензивното действие на жалбата срещу него.
Предвид
установеното и на основание чл. 60, ал.6 от АПК съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане
на началника на отдел «Оперативен контрол» Варна в ГД «ОП» при ЦУ на НАП
за допускане на предварително изпълнение
на негова Заповед за налагане на
ПАМ № 69-ФК/18.03.2021 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховния административен съд в СЕДЕМ
дневен срок от получаване на
съобщението.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
Г.Стоянова