Р Е Ш Е Н И Е
№
321
гр.
Велико Търново, 05.07.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО – Шести
състав, в открито заседание на двадесет и четвърти юни хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
БУЮКЛИЕВ
при участието на секретаря С.М., като разгледа
докладваното от председателя адм. дело №562 по описа на Административния съд за
2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 от АПК вр. с
чл.13 от НАРЕДБА № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично
земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 –
2020 г.
Жалбоподателката
Я.Р.Х. ***, е обжалвала уведомително писмо №№2-040-65000/2550 от 10.7.2018 г.
на заместващия ИД на ДФ „Земеделие“, с което и е оторизирана субсидия по мярка
11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 –
2020 в размер от 978, 84 лв., вместо исканата сума от 2 663, 02 лв. за
кампания 2015 г. Според жалбоподателката в писмото липсват мотиви, които да
обосновават отказа за пълния размер на субсидирането, поискано от нея, тъй като
е не е посочено кое именно базово изискване досежно два от парцелите, заявени
за подпомагане, не е спазено. Прави се и оплакване, че неправилно е прието в
процесното писмо, че това неспазване било установено от проверка на място от
техническия инспекторат при Разплащателната агенция. Невярно било и
твърдението, че тя е била уведомена с писмо за констатираното неспазване на
такива базови изисквания. Не е уведомена и за неспазване на такова изискване от
котролиращото лице по чл.18, ал.1 от Закона за прилагане на общите организации
на пазарите на земеделски продукти на ЕС
за земеделски парцел и заявеното от нея за същия парцел. С тези оплаквания,
както и с оплаквания за нарушени административно-производствени правила при
издаването на заповедта, моли същата да бъде отменена, като искането се
поддържа и от процесуалния и представител в открито заседание. Претендира направените
разноски по делото.
Ответникът,
заместник ИД на ДФ „Земеделие“ отрича основателността на жалбата. В
представената писмена защита на процесуалния му представител се поддържа, че
актът е издаден при стриктно спазване на административно-производствените
правила, в изискуемата се форма и при правилното прилагане на материалния
закон. Поддържа се, че за един от парцелите е било налично констатирано
частично двойно заявяване за подпомагане, като след процедура по отстраняване
на застъпването на площта, правилно е определен размера на допустимата за
подпомагане площ на съответния парцел. Освен това се подържа от ответника, че и
за четирите заявени за подпомагане парцели е констатирано при административните
проверки, че декларираната в тях култура не отговаря на установената при
административната проверка, тъй като по реда и условията на чл.49, ал.1 от НАРЕДБА № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на
мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2014 – 2020 г. /Наредбата за лаконичност/ от контролиращото
лице е подадена информация, че вместо декларираната в тези парцели култура, е
налице култура орехи.При това положение според ответника правилно е приложена
Методиката за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 „Биологично
земеделие“, утвърдена чрез нарочна заповед на министъра на земеделието, храните
и горите. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски по делото.
Жалбата
е допустима. Видно от съдържанието на самото писмо /л.54 – 60 от делото/ върху
него е обективирано изявлението на жалбоподателката, че то е получено на
18.07.2018 г. Жалбата е подадена до съда на 31.07.2018 г., т.е. в преклузивния
14 дневен срок. Жалбоподателката е легитимирана да оспори писмото, тъй като от
съдържанието му се установява, че ответникът не е оторизирал всички
претендирани и заявени за подпомагане суми по мярката за кампания 2016 г.
Предвид събраните и преценени
поотделно и съвкупно доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
1. Жалбоподателката е подала
заявление за подпомагане на 08.06.2015 г. по съответните схеми и мерки, както и
по мярката биологично земеделие /мярка 11/ от ПРСР 2014 – 2020 г. от таблицата
на използваните парцели, приложена към заявлението и се установява, че са
заявени следните парцели в землището на с.Мерданя, а именно: №47826-43-2, с код
на отглежданата култура 223010, № 47826-450-1, с код на отглежданата култура
222010, № 47826 – 456 – 16-2, с код на отглежданата култура 223010 и №47826-485
-1 -2 с код на отглежданата култура 222010.
2. Към общото заявление е
подадено и заявление за участие в схемата за дребни земеделски стопани.
3. С уведомително писмо за
одобрение и неодобрение за участие по мярка 11 от ПРСР 2014 – 2020 г. на
основание чл.43, ал.1 от Наредбата, жалбоподателката е уведомена, че е одобрена
за участие по направление „Биологично растиениевъдствоы като е посочено, че
одобрените и неодобрени парцели са посочени в таблицата към писмото. Посочени
са какви са базовите изисквания за направлението, като парцелите, посочени в
таблицата са идентични с тези, които са посочени към заявлението за подпомагане
и изрично е посочено какви са културите, които са засадени в тях. За тези
парцели жалбоподателката поема петгодишен ангажимент за реализирането на
биологични дейности.
4. От преписката се установява,
че жалбоподателката е сключила договор с контролиращо лице по смисъла на § 1,
т.4 от ДР на Наредбата, което е условие за допустимост на подпомагането – арг.
от чл.21, ал.1 от Наредбата. От договора се установява, че обектите на инспектиране
са три от парцелите /л.23 от делото/, като първият парцел е с начин на трайно
ползване сливи, а другите два – орехи. Представен е и анекс към този договор.
Контролиращото лице е „Лакон“ ООД – Лясковец.
5. Видно от представения в хода
на съдебното дирене доклад за инспекция и оценка /л.80 от делото/,
контролиращото лице сочи, че е извършена
годишна, обявена инспекция с дата 02.10.2015 г. В него не са констатирани
неизправности и несъответствия. Посоченият оператор е въвел данни в СВДВИ
/Системата за въвеждане на данни от външни институции/ по чл.33, ал.2 от
Наредбата, като според тези въведени данни и четирите парцела са засадени с
културата орехи.
6. Според извлечението от тази
система, представена от фонда /л.111 от делото/, за парцел 47826-450-1-1 културата
е сливи, за парцел 47826-43-2-2 културата е орехи, за парцел 47826-456-16-2
културата е орехи, за парцел 47826-485-1-2 културата е сливи. Въпреки изричното
указание на съда, ответникът не предоставя данните по чл.49, ал.2 от Наредбата
във електронен вариант.
7. Според заключението на СТЕ
/л.101 от делото/, което следва да бъде кредитирано като релевантно към
предмета на спора, имоти с номера, както следва: 485-1-2 от 0,34 ха и №450-1-1
от 0,83 ха /посочени на стр. 2 от писмото, мотивната му част/са засадени със
сливи, а не с орехи, като разминаването в културите е поради грешно въведена
информация от контролиращото лице в СВДВИ. Видно от констативната част на
експертизата е, че всъщност грешката касае грешното изписване на кодовете на
културите от страна на това контролиращо лице поради сходството им. Всъщност ВЛ
е огледало и двата имота, като е констатирало, че те са засети със сливи.
8. Другото изслушано по делото
заключение на СТЕ съдът не обсъжда, тъй като – както се установява и от разпита
на ВЛ, проведен в ОСЗ на 14.01.2019 г. въпросите, зададени към тази експертиза
са неотносим към предмета на спора, а и
изследваните от ВЛ имоти /досежно предмета на договора с „Лакон“ ООД/ са
с различни номера и площи поради различния картен материал, въз основа на който
се идентифицират.
Посочените обстоятелства се
установяват от представената пред съда преписка, както и събраните
доказателства и доказателствени средства в хода на съдебното дирене.
Съдът счита, че оспореният
административен акт е валиден. Според релевантната редакция на чл.20, ал.4 от
ЗПЗП „Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си,
произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство,
включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за
подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за
финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени
заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на
директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност.“.
По делото е представена заповед № 03-РД/715/27.06.2017 г., от която е видно, че
ответникът разполага с компетентността да се произнася по заявления за
подпомагане като процесното, предвид разпоредбата на чл.46, ал.1 от Наредбата
във връзка с чл.11а и чл.20а от ЗПЗП.
Обратно на поддържаното
твърдение в жалбата, спазени са съществените административно-производствени
правила при издаването на уведомителното писмо, което е оспорено. Съгласно
разпоредбата на чл.46, ал.1 от Наредбата в релевантната му редакция „Държавен
фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, одобрява, намалява или
отказва изплащането на годишната финансова помощ след извършване на
административни проверки и проверки на място за изпълнението на изискванията за
подпомаганите дейности.“. Видно е от разпоредбата, че изискването и е да са
налице извършени административни проверки, за да се произнесе съответният орган
по заявлението за подпомагане/плащане. Обратно на становището на жалбоподателя,
проверката на място не е задължителна, за да се произнесе компетентния орган по
подаденото заявление – арг. от чл.37, ал.3 от ЗПЗП. Съответно,
административната проверка обхваща съпоставката на данните от заявленията с
данните в регистрите към ИСАК. ИСАК е интегрирана система, която обхваща
множество данни, вкл. и за идентификация на земеделските парцели, както и за
подадените заявления на кандидатите. Част от тази система е и СИЗП, като тя
представлява географска информационна система и се създава въз основа на
ортоизображения чрез дигитализиране на физическите блокове и блоковете на
земеделските стопанства, като тя съдържа както
географските данни и идентификационните кодове и начин на трайно
ползване на физическите блокове, така и други цифрови географски и атрибутивни
данни за определени територии и площи от страната, които са от значение за
администрирането на схеми и мерки за подпомагане - чл.33 от ЗПЗП. Всъщност в
хода на производството пред органа в резултат на административната проверка на
заявените площи за подпомагане по мярката, след проверка на въведени в Системата
за въвеждане на данни от външни институции досежно съответната култура, която е
засята на заявените за подпомагане площи, е установено, че заявеното не
съответства на това, което е установило контролиращото лице в хода на
извършеният от него контрол за спазване на правилата за биологично
производство. С оглед на посоченото, не може да се приеме, че ответникът не е
спазил както общите, така и специфичните административно - производствени
правила, разписани в разпоредбите на чл.37 от ЗПЗП, чл.46 и чл. 49 от Наредбата.
Съдът приема и формалната
законосъобразност на оспореното писмо. Видно от фактическата аргументация в
него е, че оторизираната на жалбоподателката сума е функция от сравнение на
заявеното в заявлението и досежно парцелите за подпомагане и наличната
информация в ИСАК, попълнена и поддържана в следствие на съобразяване на т.н.
външни бази данни. В тези бази данни се включват и данните от контролиращите
лица, въведени в Системата за въвеждане на данни от външни институции, като
тези лица имат достъп до ИСАК- арг. от чл.26, ал.1, т.4 от НАРЕДБА № 105 от
22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване
на Интегрираната система за администриране и контрол, като в процесният случай
е налице и заповед, предоставяща такава възможност на „Лакон“. При това изрично
е посочено кои декларирани парцели са недопустими за подпомагане
/47826-450-1-1; 47826-485-1-2/, както и причините, поради които тези парцели не
се подпомагат – неспазване на базови изисквания, относимо за направлението
„биологично растениевъдство“ по процесната мярка. Посочено е каква е
недопустимата за подпомагане площ, като тя се състои от наддекларирана площ от
0,04 ха, и недопустима за подпомагане два парцела, за които е прието, че
липсват спазени базови изисквания в общ размер от 1,17 ха или общо недопустими
за подпомагане площи от общо 1,21 ха. На практика, прието е в акта, че за двата
парцела, посочени по – горе, е нарушено изискването на Методиката за намаляване
и отказване на плащания по мярката, приета въз основа на делегацията на чл.13
от Наредбата и по-конкретно, за неспазването на раздел III, т.1 от нея, в частта,
касаеща базовото изискване земеделската култура на контролирания парцел да не
се различава от заявената в заявлението култура.
Заповедта обаче не е
съответна на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл.13 от Наредбата в
релевантната и редакция „Когато при проверка на място или административни
проверки се установи, че за съответните парцели, пчелни семейства или животни
не са спазени базовите изисквания съгласно приложение № 2, минималните
изисквания за торене и използване на продукти за растителна защита съгласно
приложение № 3 и изискванията по управление, плащанията за биологичните
дейности се отказват или намаляват съгласно методика, утвърдена от министъра на
земеделието и храните.“.
Съдът намира обаче, че по
отношение на парцели с номера, както следва:
47826-450-1-1 и 47826-485-1-2, е спазено посоченото по-горе базово
изискване на раздел III,
т.1 от Методиката за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 „Биологично
разнообразие“, утвърдена със заповед №РД 09-83/24.02.2016 г. на министъра, в
частта и, касаеща базовото изискване земеделската култура на контролирания
парцел да не се различава от заявената в заявлението култура.
Както се установява от
второто изслушано по делото заключение на ВЛ по съдебно – техническата експертиза,
на практика при осъщественият контрол от контролиращото лице за спазване на
правилата за биологично производство е била допусната техническа грешка, като
са изписани грешни агроекологични кодове за орехи за всички посочени в заявлението
за подпомагане на жалбоподателката парцели, вкл.и за двата процесни. В това
отношение следва да се съобрази и обстоятелството, че в заключението е
посочено, че плащанията се извършват по агроекологични кодове, които са заявени
за всеки заявен за подпомагане парцел/физически блок. При това положение не е
съответен на установеното от съда извода на администрацията, че за двата
парцела /47826-450-1-1 и 47826-485-1-2/, които са заявени за подпомагане с
посочване на агроекологичен код 222010 - сливи /вж. приложението към заявлението
на л.30 от делото/ са налице други насаждения с код 223 010 – орехи, което
обстоятелство било установено от контролиращото лице и съобразено от ответника.
Всъщност този извод се потвърждава и от представеното извлечение на данните от
СВДВИ от страна на ДФ „Земеделие“, /л.111 от делото/, от което извлечение се
установява, че тези два парцела фигурират в системата като засети с културата
сливи. При това положение не е налице неспазването на твърдяното базово
изискване засятата култура да не се различава от заявената в заявлението на
бенефициера по мярката, респ. неприложими са правните последици на разпоредбата
на чл.13 от Наредбата във връзка с Методиката, утвърдена от министъра на
земеделието, храните и горите.
Що се касае до наддекларирането
досежно парцел №47826-43-2-2, заявен за подпомагане по мярката с площ от 0,33
ха, то от акта се установява, че за констатираното при административната
проверка застъпване, кандидатът е уведомен с уведомително писмо от 09.09.2015
г. на ответника. При липса на каквито и да е доказателства за проведена
процедура по чл.17 от НАРЕДБА № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за
подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, съдът приема, че е
налице наддекарирана площ досежно този парцел предвид конкретно цитираното
писмо, изпратено на бенефициера на определена дата. Самият ответник обаче в
мотивите на писмото си приема, че наддекларината площ е едва 2,21% от заявената
за подпомагане по мярката /л.4 от писмото, колона пет от таблицата/. При това
положение тази площ не подлежи на санкциониране по аргумент от приложимата за
референтния период разпоредба на чл.19,§1 от ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) №
640/2014 НА КОМИСИЯТА от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) №
1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната
система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на
плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания,
подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие. С
аргумент от разпоредбата на чл.18 от този Регламент, плащането досежно този
парцел се ограничава до размера на допустимата за подпомагане площ, която обаче
обхваща и коментираните по-горе два парцела.
При това положение следва
процесното уведомително писмо да бъда отменено, като преписката бъде изпратена
на ответника за произнасяне по заявлението за подпомагане/плащане на
жалбоподателката от 08.06.2015 г. за референтната 2015 г., като съобрази, че
парцели с идентификатори 47826-450-1-1 и 47826 -485 – 1 – 2 са допустими за
подпомагане при спазени базови изисквания, а парцел с идентификатор
47826-43-2-2 е допустим за подпомагане за площ от 0,29 ха.
Жалбата е основателна.
Разноски:
Жалбоподателят претендира
разноски в размер от 1400 лв. с оглед представеният списък за разноски, от
които 550 лв. за експертизи, 10 лв. за внесена държавна такса и 840 лв.
адвокатски хонорар. Ответникът прави възражение за прекомерност на
претендираните разноски.
В процесният случай, от една
страна делото е с материален интерес, който представлява разликата между
претендираното по мярката подпомагане и оторизираната сума от 978, 84 лв., т.е.
сумата от 1 684, 18 лв. Досежно размера на адвокатското
възнаграждение е представен договор за правна защита и съдействие /л.62 от делото/ и
втори договор /л. 116 от делото/.
Съдът намира, че делото не
представлява правна сложност, нито спорът касае множество сложни факти и
правоотношения. При това положение с оглед възражението на ответника ,приложима
е разпоредбата на чл.8, ал.1, т.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. С оглед материалният интерес за
адвокатско възнаграждение на жалбоподателката се следва сумата от 347, 90 лв.
Останалите направени по делото разноски следва да се възстановят напълно от
ответника.
Водим
от горното, Великотърновският административен съд, шести състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ уведомително писмо, изх.№02-040-6500/2550
от 10.07.2018
г. на заместника на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.
ИЗПРАЩА делото като преписка на заместника
на ИД на ДФ „Земеделие“ за произнасяне по заявлението за подпомагане за 2015 г.
по мярка „Биологично земеделие“ от 08.06.2015 г. на Я.Р.Х. *** при спазване н
дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да
заплати на, разноски по делото в размер от общо 907, 90 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: