Р Е
Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 27.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, ХI-ти гр.състав, в публичното заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Галина Карталска като разгледа
докладваното от съдията Ширкова гр.дело №3406 по описа за 2018г. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени иска с правно
основание чл.79 ЗЗД с цена на иска 317,75 лв. – главница, чл.79 ЗЗД с цена на
иска 28,54 лв. – възнаградителна лихва и
чл.86 ЗЗД с цена на иска 28,89 лв. –лихва за забава.
Делото е образувано по искова молба от „***“, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление *** ***, представлявано от Д.Д., ***, чрез
юрк.Ц.Х. против С.А.С. ***. В исковата молба се твърди, че с договор *** от
26.07.2016г. между страните бил сключен договор за паричен кредит в размер на
441,72 лева. Твърди, че сумата била изплатена на кредитополучателя по
уговорения в договора начин. Твърди, че усвояването на сумата е удостоверено с
положен от ответника подпис в поле „удостоверение на изпълнението“. Твърди, че
съгласно договора, ответникът следвало да изплати дължимата по договора сума на
десет месечни вноски в размер на по 49,47 лева, които съставляват изплащане на
главница по заема, ведно с оскъпяване съгласно годишния лихвен процент на
разходите – 29,81 % и годишен лихвен процент – 26.37%. Твърди, че ответникът
преустановил плащане по договора на 20.11.2016г., като към тази дата били
погасени 3 месечни вноски. Твърди, че на основание чл.3 от договора, вземането
на кредитополучателя е станало изцяло предсрочно изискуемо в пълен размер, като
остатъкът по кредита бил в размер на 346,29 лева, представляващ 7 броя
погасителни вноски към 20.12.2016г., към която дата кредитът е станал изискуем
в цял размер. Твърди, че въпреки настъпилия падеж на втората непогасена вноска,
кредитополучателя не е изпълнил задължението си. Твърди, че предвид настъпилия
падеж на всички вноски, те са изискуеми. В заключение моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи 317,75 лева
главница, 28,54 лева възнаградителна лихва, 28,89 лева законна лихва за периода
20.12.2016г. – 11.11.2017г.
Ответникът чрез назначения му особен представител
оспорва предявените искове. Твърди, че договорът е в противоречие с чл.5 ЗПК,
тъй като кредиторът не е предоставил на потребителя предварително необходимата
информация във формата на европейски стандартен формуляр. Твърди, че договорът
е нищожен поради противоречие със закона
- чл.11 ЗПК указва какво е съдържанието на тези договори. Твърди, че не
са изпълнени изискванията на чл.11 т.9, т.9а, т.10 и т.11. Твърди, че договорът
е недействителен на основание чл.22 ЗПК, според който ако не са спазени
изискванията на чл.10, то договорът за кредит е недействителен. Отделно от това
възразява, че ищецът не е уведомил длъжника, че кредитът е станал предсрочно
изискуем.
В
съдебно заседание ищецът не се представлява. Преди заседанието е постъпила
молба от ищеца за разглеждане на делото в негово отсъствие. В молбата е изразил
становище по същество на делото.
Назначеният
особен представител на ответника поддържа представения писмен отговор.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Видно от Договор за потребителски паричен кредит *** от 26.07.2016г., ведно с погасителен план и извлечение към
договора, ищецът *** ЕАД, като кредитор, е предоставил на ответника С.А.С.,
като кредитополучател, паричен кредит в размер на 441,72 лева. Установява се от
приложения Сертификат ***, че ответникът
С.С. е сключил и договор за застраховка, като се е задължил да заплати еднократно премията по застраховката в размер
на 8 % от финансираната сума – сумата от 32,72 лева. Установява се от погасителния план към договора,
че страните са договорили връщане на сумата на 10 месечни вноски в размер на по
49,47 лева, последната от които е дължима на 20.05.2017г. По делото е
представен стандартен европейски формуляр, чрез който ответникът е запознат с
условията на договора за кредит. Съдът не споделя становището на особения
представител, че ответникът не е запознат със същия предварително, тъй като
видно от последната страница от договора за кредит, че кредитополучателят
потвърждава, че е получил екземпляр от Договора за кредит и преддоговорна
информация по ЗПК, след което има
положени подписи на двете страни.
От приложеното извлечение се установява, че непогасената
главница е в размер на 317,75 лева, а непогасената лихва е в размер на 28,54
лева. Установява се от договора, че страните са уговорили годишен лихвен
процент 26,37% и годишен процент на разходите – 29,81 %.
Установява се, че в т.3 от договора, при забава на една или
повече месечни погасителни вноски Кредитополучателят дължи обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка
забавена погасителна вноска, ведно с направените разноски по събиране на
вземането (за телекомуникационни услуги, напомнителни писма и/или други
действия), извършени по преценка на Кредитора. При просрочване на две или
повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска,
вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително всички определени от този Договор надбавки ведно с дължимото
обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е
необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпването на предсрочната
изискуемост.
Установява се от уведомително писмо, че фактурната стойност
на стоката е 489 лева, от които ответникът заплаща 80 лева, а останалата сума в
размер на 409 лева е финансирана от ищцовото дружество, като на същата стойност
са и представените по делото два броя касови бона.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема
следното от правна страна:
По искът с правно основание чл.79 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК с цена на иска 317,75 лв. главница :
Съгласно чл.79, ал.1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си на падежа, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с
обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. Съгласно
разпоредбата на чл.240, ал.1 ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Съгласно
чл.9 ЗПК, Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от
един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят
заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
От правна страна съдът приема, че
страните са били в договорни отношения, условията по които се установяват от
договора за потребителски кредит и погасителен план към него. Кредиторът е
изпълнил задължението си, но ответникът не е изпълнил насрещното си задължение
да върне сумата. Предвид изложеното, искът за главница се явява основателен и
доказан в предявения си размер от 317,75 лева и следва да бъде уважен изцяло.
Ищецът претендира възнаградителна лихва за периода 20.11.2016г.
до 20.05.2017г. и законна лихва за забава за периода за периода 20.12.2016г. до
11.11.2017г. Съдът
приема, че в случая, тъй като се касае за небанкова
финансова институция по отношение на договора за кредит не намира приложение
т.18 на ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС относно момента на настъпване на предсрочната
изискуемост на вземане по договор за банков кредит. В този смисъл е и
Определение № 41/11.01.2016г. по гр.д. № 4606/2016г., ІV г.о., ГК на ВКС. В
конкретната хипотеза, т.3 от Договора при забава на една или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на втората, вземането става изцяло предсрочно
изискуемо. Не е необходимо за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита
да е налице упражнено от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. С оглед гореизложеното, съдът приема, че вземането на кредитора по
кредита за главницата е станало изцяло предсрочно изискуемо на посочената в
исковата молба дата – 20.12.2016г., с неплащане на втора падежирала вноска. Съдът
счита, че е неоснователно след тази дата да се претендира възнаградителна
лихва. При
настъпване на предсрочна изискуемост се
погасява задължението на кредитополучателя да заплаща уговорената възнаградителна лихва,
като се поражда задължение да заплати
законната мораторна лихва, респ.
мораторна неустойка, в случай че е уговорена такава, върху главното парично задължение
и изтеклата до този момент възнаградителна
лихва. Ако се приеме, че
кредитополучателят дължи заплащане на възнаградителна лихва,
която не е изтекла (вземането е станало предсрочно изискуемо), без да
притежава правото да ползва предоставения му финансов ресурс, би се стигнало до
неоснователно обогатяване на
кредитодателя. Ответникът дължи на ищеца възнаградителна
лихва само до датата на
настъпване на предсрочната изискуемост на процесния кредит, а именно – 20.12.2016г., а след тази дата дължи законна
мораторна лихва. За десет месеца възнаградителната лихва е в размер на 28,54
лева и съдът приема, че за един месец е в размер на 2,85 лева.
По отношение на претенцията за
законна лихва за забава, ищецът я претендира за периода 20.12.2016г. до
11.11.2017г. и съдът счита, че предявеният иск е основателен и следва да бъде
уважен изцяло до предявения размер.
Исковете са предявени в
общ размер на 375,18 лева, а са основателни до сумата от 349,49 лева. Съобразно
уважената част на исковете, ответникът дължи разноски в исковото производство в
размер на 489,05 лева. За заповедното производство, ответникът дължи разноски
на ищцовото дружество в размер на 69,86 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, във
вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр чл.240, ал.1, вр.чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че С.А.С., с ЕГН **********,
с адрес:г***/с постоянен адрес:***/, ДЪЛЖИ НА „***“,
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** ***, представлявано от Д.Д., ***,
сумата 317,75 лв. – главница, сумата 2,85 лв. - възнаградителна лихва за
периода от 20.11.2016г. – 20.12.2016г., сумата 28.89 лв. - мораторна
лихва за периода от 20.12.2016г. до 11.11.2017г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда -
24.11.2017 г. до изплащане на вземането., за която сума има издадена заповед за изпълнение № 5828/27.11.2017г.
по ч. гр.д.№8931/2017г., на ПлРС, като ЗА РАЗЛИКАТА до ПЪЛНИЯТ
предявен размер на иска за възнаградителна лихва от 28,54 лева, ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК, С.А.С., с ЕГН
**********, с адрес:г***/с постоянен адрес:***/, ДА ЗАПЛАТИ на „***“,
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** ***, представлявано от Д.Д., ***, сумата от 489,05 лева съставляващи направени по делото разноски и сумата от 68,86 лева- съставляващи направени разноски по ч.гр.д.№ 8931/2017г. на ПлРС.
Решението може да бъде обжалвано пред ПлОС, в двуседмичен срок от
връчването му до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: