№ 239
гр. Варна, 22.07.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Павлина Г. Д.а
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
и прокурора С. В. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Георги Н. Грънчев Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20243000600199 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 14:35 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор КУРНОВСКА.
Подсъдим М. М. П., редовно призован, явява се лично, представлява се от
адв. А. Х. Д. от АК – ВАРНА, редовно упълномощен от преди.
Жалбоподатели и частни обвинители В. И. Т., А. В. Т., със съгласието на
законен представител В. И. Т., П. П. Ж., В. Ж. В., редовно призовани, не се
явяват.
Представляват се от повереник адв. М. Д. Я. от АК – Добрич, редовно
упълномощен от преди.
СЪДЪТ връчва на страните допълнение към въззивната жалба на
адв. М. Я., процесуален представител на частните обвинители.
ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Нямам искания за отводи.
АДВ. Я. – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
АДВ. Д. – Да се даде ход на делото. Представям медицински документи
във връзка със здравословното състояние на моя подзащитен. Нямам искания
за отводи.
1
АДВ. Я. – Да се приемат представените писмени доказателства.
ПРОКУРОРЪТ – Да се приемат така представените писмени
доказателства.
СЪДЪТ намира, че към настоящия момент не са налице процесуални
пречки по даване ход на делото, а по отношение на така представените
писмени материали, касаещи здравословното състояние на подс. М. П., като
относими следва да бъдат приобщени към доказателствената съвкупност,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА към материалите по делото представените
етапна епикриза към лист № 004409 издадена от АИППМП „Д-р Даниела
Михайлова“ ЕООД и амбулаторен лист от 11.07.2024 г. издаден от д-р
Марияна Х.а – всички по отношение на подс. М. М. П..
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ ГРЪНЧЕВ
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми Апелативни съдии, моля да приемете, че
жалбата е неоснователна, а първоинстанционният съдебен акт е правилен и
обоснован изцяло и в конкретика се оспорва наказателно-осъдителната част на
присъдата. Наказанието, което е наложено за извършеното престъпление по
чл. 343, ал.1, б. “в“ от НК, е съответно на обществената опасност на
извършителя и на извършеното.
Считам, че съдът е преценил и е притеглил всички обстоятелства, които
имат отношение за вината на подсъдимия и е приел като смекчаващи
обстоятелства самопризнанията, които се подкрепят от свидетелските
показания, от експертизите, обстоятелството, че подсъдимият не е осъждан,
работи. В мотивите си съдът е приел напреднала възраст, която не е съвсем
толкова напреднала, но така или иначе това е една средна възраст във
високите диапазони и до момента подсъдимият е с чисто съдебно минало.
Наказанието, което е наложил първоинстанционният съд е такова, каквото е
поискал представителят на Окръжна прокуратура при първоинстанционното
разглеждане на делото и е съответно и отговаря на обществената опасност на
извършеното и на извършителя.
Неоснователно е твърдението, че така съдът като е преценил
смекчаващите вината обстоятелства, че тези обстоятелства не са толкова
2
значителни. Да не са толкова значителни и именно за това съдът не е
приложил разпоредбата на чл.55 от НК, което също е преценено, но пък са в
такава степен, че при техен превес да се определи вида и размера на
наложеното наказание.
Моля за Вашето решение в този смисъл.
АДВ. Я. – Уважаеми Апелативни съдии, искам да подчертая, че жалбата
и допълнението към нея са изготвени и депозирани на вниманието на
почитаемия съд в изрично изпълнение от моя страна на волята на моите
доверители. Моето чисто правно и чисто човешко виждане по въпроса е по-
различно, но аз трябва да изпълня волята на моите доверители. Заявявам пред
Вас, че поддържам както жалбата, така и допълнението към нея от името на
моите доверители в изпълнение на тяхната воля. Няма да развивам подробни
съображения тъй като съм ги изложил в жалбата и допълнението към нея.
АДВ. Д. – Уважаеми Апелативни съдии, производството по делото
протече по реда на Глава 27 и по-специално по реда определен в чл. 371, т.2 от
НПК, при което сме признали изцяло фактите и обстоятелствената част на обв.
акт.
Искам да направя едно уточнение – спукването на тази гума или
експлозия, както е записано в мотивите на присъдата, се е получило
единствено и само от факта, че тази гума е била стара. Новите гуми са меки и
еластични, докато по-старите са твърди и са загубили своята еластичност.
Този факт относно годината на производство на гумите изобщо не е следван
нито в досъдебното производство, нито в САТ експертизи, които са приложени
към делото. Единственото нещо, което може да се случи на една стара гума,
както е описано в обв.акт, е да се спука, както се е случило и в настоящия
случай. При една нова гума това описано събитие не може да се случи. М. П.
обаче няма никаква вина за това, защото автобусът е собственост на Община
Долни чифлик и той няма как да въздейства за да се закупят нови гуми или да
не се закупят – само това уточнение правя.
Считам, че съвсем правилно първоинстанционния съд е установил
фактическата обстановка и направената въз основа на нея правна
квалификация на деянието и се е съобразил с обстоятелството, че
производството по делото е по реда на Глава 27 от НПК. Считам, че правилно
съдът е приел, че наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия
трябва да бъде определено при приложението на разпоредбата на чл.58а, ал.1.
Също така съдът е преценил, че по отношение на М. П. е налице превес на
смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства. В случая става въпрос
за неосъждано лице, пенсионер по болест, с влошено здравословно състояние,
в напреднала възраст, даже и документите, които представих в днешно
съдебно заседание доказват, че състоянието му не се подобрява, напротив се
влошава. Считам че в обжалваната присъда са отчетени тези обстоятелства,
3
както и по-благоприятното за дееца реакция на закона, че наказание под
средния размер, а именно три години лишаване от свобода, което се редуцира
до две години е адекватно за стореното от подсъдимия.
Първоинстанционният съд е определил и кумулативно предвиденото
наказание лишаване от право за управление за срок от три години. Съдът е
приел, че за постигане целите на наказанието не се налага подсъдимият да
изтърпява ефективно наложеното му наказание лишаване от свобода и да не се
откъсва от естествената му социална среда, като спрямо него успешно може
да бъде приложен института на условното осъждане, чиито законови
изискуеми предпоставки са налице.
Считам, че са правилни мотивите на първоинстанционния съд относно
прилагането на чл. 66 от НК. Съдът е приел че са налице и трите предпоставки
визирани в чл.66 от НК, свързани с липсата на наложителност за изтърпяване
на ефективното наказание с оглед поправянето на М. П. и за постигане на
основните цели на чл.36 от НК. Докато първите две предпоставки са
обективни, то третата е свързана с конкретния случай и с особеностите на
подсъдимия. Предвид това законодателят е поставил акцент върху
индивидуалната превенция на наказанието при обсъждането на възможността
за отлагане на неговото изпълнение. Това от своя страна предполага
констатиране на съответните индивидуални особености и характеристиката на
конкретния деец, което в своята съвкупност да предпоставят възможност за
неговото поправяне и превъзпитание без ефективно изтърпяване на
наложеното наказание.
Съдът е приел, че по отношение на М. П. за постигане целта на
индивидуалната превенция спрямо него и преимуществено за неговото
поправяне не е наложително наказанието лишаване от свобода да бъде
изтърпяно ефективно. Изолирането от обществото и поставянето му в
затворническа среда не би имало поправителния и превъзпитателния ефект
целен от закона доколкото конкретната характеристика на подсъдимия сочи за
възможност за постигане на тези цели и докато е на свобода. Ефектът на
наказателното въздействие може да бъде обезпечен с отлагане на изтърпяване
на определеното наказание лишаване от свобода в допустимия от закона
петгодишен срок. Именно изпитателния срок ще постави на проверка волята
на подсъдимия да коригира поведението си и да насочи същото към спазване
на нарушения закон доколкото в случая на осъществяване на новото
престъпление ще следва да изтърпи и наложеното наказание. Индивидуалната
превенция изисква съобразяване на наказанието с личността на дееца. При
условното осъждане законът е предал преимуществено значение.
Поради изложените дотук основания аз считам, че постановената
присъда по НОХД 261/2024 г. по описа на ВОС е правилна, законосъобразна и
ще Ви моля като такава да я потвърдите с Вашето решение.
На посочените основания считам, че жалбата на частните обвинители за
неоснователна и необоснована, и като такава следва да се остави без уважение
4
тъй като не съдържа явни и конкретни аргументи срещу постановената
присъда по НОХД № 261/2024 г. по описа на ВОС.
В този смисъл ще Ви моля за решение.
ПОДС.П. – Желая да се потвърди първоинстанционната присъда за да се
лекувам вкъщи.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ПОДС. П. – Моля да се потвърди първоинстанционната присъда.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен акт
в законния срок, за изготвянето на който страните ще бъдат уведомени
писмено.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:50
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5