Определение по дело №52230/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 15687
Дата: 30 април 2023 г. (в сила от 30 април 2023 г.)
Съдия: Мирослав Валентинов Стоянов
Дело: 20221110152230
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 15687
гр. София, 30.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20221110152230 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 140 ГПК.
Предявен е иск от Е. Е. К., ЕГН: **********, адрес: гр. София, ул. „Е Й“ ***, вх.
А, ет. 3, ап. 6, срещу Прокуратурата на Република България, по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода 13.04.2022-27.09.2022 г. в
резултат на привличането й като обвиняема за престъпление по чл. 316 вр. чл. 315, ал.
1 вр. чл. 309, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, което не е извършила и след изтичането
на преследвателската давност, по ДП № 15268/2019 г. на 06 РУ СДВР, пр.пр. №
36216/2019 г. на СРП и пр.пр. 17558/2022 г. на СГП, ведно със законната лихва от
26.09.2022 г. до датата на влизане в сила на прокурорски или съдебен акт, с който се
признава, че деянията, за които й е повдигнато обвинение, не съставляват
престъпление по смисъла на чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.
Ищецът твърди, че срещу него е повдигнато незаконно обвинение за документно
престъпление, което не била извършила, доколкото след приемането на две съдебно-
почеркови експертизи по досъдебното производство, от които се установявало, че не
извършила процесното престъпление, продължаването на наказателното производство
представлявало очевидно нарушение на закона и злоупотреба с правомощията на
Прокуратурата по повдигане и поддържане на обвинение.
На следващо място, дори и при наличие на достатъчно доказателства по смисъла
на чл. 219 НПК за повдигане на предварително обвинение, то била изтекла
погасителната давност за наказателно преследване, тъй като за процесното
престъпление се предвиждало наказание до три години лишаване от свобода, поради
което давността била пет години съгласно чл. 80, ал. 1, т. 4 НК, а давността не била
спирана или прекъсвана с действие на надлежните органи по разследване на същото
престъпление.
На 21.09.2022 г. ищцата получила призовка по досъдебното производство и до
26.09.2022 г., когато й било предявено постановление за привличане като обвиняем от
20.09.2022 г., плакала поради изпадането си в истински според нея шок и стрес, и била
уплашена, че ще бъде набедена в престъпление, което не била извършила, и и трябвало
да пие успокоителни. За периода от 21.09.2022 г. до 27.09.2022 г., когато подала
исковата молба, изпитвала изключително чувство на несправедливост, доколкото
твърди, че била набедена в престъпление пред Прокуратурата.
1
В срока по чл. 131 ГПК Прокуратурата оспорва иска по следните съображения:
към датата на подаване на исковата молба липсва прекратено наказателно
производство въз основа на стабилен прокурорски акт или влязъл в сила съдебен
акт, в който да са констатирани сочените от ищеца пороци, че били събрани
доказателства за липсата на престъпление, извършено от ищеца, както и за
изтекла давност за наказателно преследване за същото престъпление;
твърдените неимуществени вреди не се доказва да са пряка последица от
висящото наказателно производство, още повече, че ищецът не могъл да
претендира вреди от производство, което не е приключило с окончателен извод,
че срещу ищеца е било повдигнато незаконно обвинение;
липсват доказателства за незаконосъобразни действия срещу ищцата от страна на
ответника, който не разпространил информация в публичното пространство
относно воденото наказателно производство срещу ищеца, а по отношение на
същия била взета най-леката мярка за неотклонение „подписка“, която по никакъв
начин не ограничавала нейните права;
при условията на евентуалност оспорва като прекомерен размера на
претендираното обезщетение при липса на ищцови твърдения за необичано
претърпени неудобства от воденото наказателно производство, като претенцията
не била съобразена с вида, характера и интензитета на упражнената срещу
ищцата принуда, която не било установена да е незаконосъобразна в случая;
претендираното на основание чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение следва
да бъде присъдено в минимален размер съгласно разпоредбите на НМРАВ при
липса на фактическа и правна сложност на делото.
Ответникът представя справки от СДВР и Национална следствена служба за
липса на приключили наказателни производства срещу ищеца, които следва да бъдат
приети като относими към предмета на спора с оглед твърденията на Прокуратурата в
тази насока.
Ищецът следва да докаже, че е бил обвинен в извършване на престъпление по
наказателно производство, което да е прекратено към датата на подаване ан исковата
молба поради това, че деянията не са извършени от него или че извършеното деяние не
е престъпление; претърпените неимуществени вреди; както и наличие на причинна
връзка между обвинението и вредите.
При доказване на посочените обстоятелства и на основание чл. 52 ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост.
Приложените към исковата молба и отговора на исковата молба доказателства
следва да бъдат приети като относими към предмета на спора.
Неоснователно е оспорването на Прокуратурата срещу искането на ищеца за
допускане на разпит на един свидетел при режим на довеждане при наличие на
конкретни посочени в исковата молба обстоятелства, чието доказване е в тежест на
ищеца, а именно – твърдените от него неимуществени вреди.
Искането на ищеца за изискване на процесното наказателно производство е
основателно, тъй като по същото производство се съдържат данни за обстоятелства,
които ищецът се домогва да докаже в настоящото производство.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-психологична експертиза е
неоснователно като ненеобходимо.
Воден от горното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.06.2023 г.
от 10,00 ч, за когато да се призоват страните с връчване на препис от настоящия акт, а
на ищеца – и препис от отговора на ответника.
ПРИЕМА доказателствата към исковата молба и нейния отговор.
ДОПУСКА разпит на един свидетел на ищеца при режим на довеждане -
съпруга на ищеца – Ц М, за установяване на обстоятелствата по исковата молба.
ДА СЕ ИЗИСКА от Софийска районна прокуратура да представи в срок до ОСЗ
ДП № 15268/2019 г. на 06 РУ СДВР, пр.пр. № 36216/2019 г. на СРП и пр.пр. 17558/2022
г. на СГП.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебно-
психологична експертиза.
ОБЯВЯВА за безспорни между страните следните обстоятелства:
ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 316 вр. чл. 315, ал. 1
вр. чл. 309, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК по ДП № 15268/2019 г. на 06 РУ
СДВР, пр.пр. № 36216/2019 г. на СРП и пр.пр. 17558/2022 г. на СГП;
към датата на подаване на исковата молба липсва прекратено наказателно
производство въз основа на стабилен прокурорски акт или влязъл в сила съдебен
акт, в който да са констатирани сочените от ищеца пороци, че били събрани
доказателства за липсата на процесното престъпление, извършено от ищеца,
както и за изтекла давност за наказателно преследване за същото престъпление.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕ И МЕДИАЦИЯ.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3