Решение по дело №519/2019 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 96
Дата: 13 март 2020 г.
Съдия: Нестор Спасов Спасов
Дело: 20195001000519
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 21 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е   № 96

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

гр. ПЛОВДИВ  13. 03. 2020 г .

 

          Пловдивският апелативен съд, Търговско отделение в открито заседание от 21.02.2020 г. в състав :

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ

 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА

 

                                                                                    РАДКА ЧОЛАКОВА

                                                                                                                                                                                                                                                

          с участието на секретаря КАТЯ МИТЕВА, като разгледа  докладваното от съдия СПАСОВ,  т. дело № 519 описа на  ПАС за 2019 г., установи следното:

          Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

Същото е започнало по повод въззивна жалба, изходяща от „Х.С.“ АД,  ЕИК *********,  гр. **** против постановено от Х. окръжен съд по т. дело № 163/2018 г. решение, с което във връзка с предявени от В.К.К., ЕГН **********,*** против „Х.С.“ АД,  ЕИК *********,  гр. **** искове за прогласяване нищожност на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД и за установяване на основание чл. 29, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ вписването на несъществуващо обстоятелство е решено следното:

           ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД нищожността на разпоредителна сделка – апорт на обект „оранжерия с отоплителна инсталация 4 346 кв.м. – 85 000 лв., парцел * – 54 180 лв.“ извършен от Кооперация „З.“, гр.С. на 24.04.2000 г. и обективиран в протокол от заседание на УС от същата дата.

          ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Х.С.“ АД, ЕИК *********, **** , на основание чл. 29, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ, че по партидата на „Х.С.“АД в ТР /фирмен регистър към 2000г./ е вписано следното несъществуващо обстоятелство:

-                     внасянето за  увеличениe на капитала на дружеството чрез апортна вноска, представляваща имуществена вноска от ЗК „З., гр. С. на ОБЕКТ „оранжерия с отоплителна инсталация 4 346 кв.м. – 85 000 лв., парцел * – 54 180 лв.“, което е вписано въз основа на Решение № 702/23.08.2000г. постановено от ХОС по ф.дело № 15/1991г.

         ОСЪЖДА „Х.С.“ АД, ЕИК *********, **** да заплати на В.К.К., ЕГН **********,*** направените по делото разноски в общ размер на 2 920,40лв.

В жалбата се говори за недопустимост и неправилност на решението, като е поискано отмяна на решението и отхвърляне на исковите претенции.

Въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, след като се запозна с акта предмет на обжалване и събраните по делото доказателства намери за установено следното:

На 22.10.2018 г. в Х. окръжен съд е постъпила изходяща от В.К.К., ЕГН **********, гр. С. против „ Х.С.“ АД, ЕИК *********, гр.С. искова молба. Със същата, са предявени два обективно съединени иска.

В обстоятелсветната част молбата на първо место се сочи, че ищецът е собственик на ПИ с идентификатор *****.***.* находящ се в местността „К.У.“ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С. с площ от 5781 кв.м. Той  бил придобит по наследство и завещание от баба му А.С.Г., за което се снабдил с НА**, т.*, дело № ***/****г. на Службата по вписвния С.. По отношение на праводателя му собствеността върху имота била възстановена с Решение на ПК С. № **** от 06.08.2002г.

          Той бил собственик и на ПИ с идентификатор *****.***.* находящ се в местността „К.У.“ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С. с площ от 5382 кв.м. Същият закупил от Е.С.К. като договорът била обективиран в НА**, том ** от **.**.****г. на Службата по вписвния С.. По отношение възстановяване на собсвеността върху ивмота на праводателката  е казано, че това е станало с цитараното по- горе решение на ПК.

          Споменава се и че към момента на възстановяване собствеността, а и към момента на придобиване на същата от ищеца липсвали вписвания в имотния регистър за тежести по отношение на имотите в полза на трети лица.

          Незавасимо от това за част от описаните по-горе имоти между  него и ответника възникнал спор за собственост. Ответникът претендирал притежанието на вещни права за част от двата имота по силата на направена от ЗК „З.“, гр. С. апортна вноска на оранжерия с отоплителна инсталация 4 346 кв.м. – 85 000 лв. , парцел * – 54 180 лв. Сочи се, че в обекта предмет на апорт попадали 1 780 кв.м. от ПИ с идентификатор *****.***.* и 165 кв.м. от ПИ с идентификатор *****.***.*.

          Спорът за собствеността бил решен с влязло в сила на 18.06.2018г. решение на И. РС по гр. дело № 98/2016 г. С него било признато по отношение на В.К.К., че „Х. „С.“АД е собственик на З. с площ от 1 780 кв.м., върху която са построени част от оранжерии, представляваща обособена част от поземлен имот № ****** (понастоящем поземлен имот с идентификатор *****.***.* по КККР на землището на гр. С.), представляващ нива с площ от 5,782 дка (по кадастралната карта и кадастралните регистри с площ от 5 781 кв.м.), находящ се в местността „К.У.“ в землището на гр. С., която обособена част била очертана между точки А, Б, В и Г на комбинираната скица неразделна част от решението. Притижанието на вещните права според мотивите било възоснова на апортна вноска, с която бил увеличен капиталът на дружеството по силата на Решение на ХОС от 23.08.2000 г. постановено по ф.дело № 15/1991г.

          В тази връзка по - надолу в исковата молба са изложени съждения на ищеца, че апортът на обект „оранжерия с отоплителна инсталация 4 346 кв.м. – 85 000 лв., парцел * – 54 180 лв.“ е нищожен, поради противоречие със закона и липса на предмет – чл. 26, ал. 1 и ал.2 от ЗЗД. Говори се и за порок на вписването на апорта поради това, че било вписано несъществуващо обстоятелство съобразно разясненията дадени в ТР № 1/2002г. на ОСГК на ВКС. В тази връзка се сочи, че към момента на вписването според чл. 72 и чл. 73 от ТЗ  вноската на право за учредяването  или за прехвърлянето, на което се изисква нотариална форма се извършвала с дружествения договор. При вноска в акционерно дружество към устава се прилагало писмено съгласие на вносителя с описание на вноската и нотариална заверка на подписа му. Също така при вноска на вещно право върху недвижима вещ след възникването му от страна на приемащото дружество следвало да се представи за вписване нотариално заверено извлечение от дружествения договор, респ. устава, а когато било необходимо и отделно съгласие на вносителя. Твърди се, че в случая за вписването на увеличението на капитала с оспорената от ищеца апортна вноска с решение № 702 от 23.08.2000г. по ф.дело № 15/1991г. на ХОС били представени - протокол от 24.04.2000г. на УС на Кооперация З. в качеството й вносител на непаричната вноска, договори за закупуване на парцелите внесени като апортна вноска, включително договор от 02.04.1998г. за закупуване на парцел * с площ 4,346 дка, фактура за закупуване на машини и съоръжения и протокол от проведено на  05.05.2000г. ОС на дружеството-ответник за увеличаване на капитала със стойността на апортната вноска.

          С оглед на така изложеното ищецът прави заключение, че апортът е вид сделка с прехвърлителен ефект и като такава  била подчинена на общия гражданскоправен режим на сделките, като при сключването й следвало да се спазват и специалните правила въведени с текстовете на чл. 72 и чл. 73 от ТЗ. Нарушаването на императивните норми, регулиращи извършването на апорта според ищеца водело до недействителност на сделката.

Той сочи също, че внасянето на недвижим имот в капитала на дружество изисква надлежното му индивидуализиран и изключва възможността апортът да се индивидуализира с посочване на вносителя и основанието, от което същия черпи правото си на собственост.

В тази връзка се прави заключение за нищожност на процесната сделка поради:

 липсващо съгласие на вносителя  /Председателя на Кооперация „З.“/ с описание на вноската дадено с нотариална заверка на подписа /чл. 73, ал.1 от ТЗ/,

липсващо пълно описание на непаричната вноска /чл. 72, ал.1 от ТЗ/,

липсващо описание на имота и името на вносителя в устава на ответното дружество /чл. 72, ал.1 от ТЗ/,

неизвършване на вписване на Устава в СлВп, за което следвало да се представи нотариално заверено извлечение от същия и съгласие на вносителя /чл. 73, ал. 5 от ТЗ/ и

неизвършване на проверка от съдията по вписванията за правата на вносителя на имота предмет на непаричната вноска.

С оглед на изложеното е посочено, че ищецът, в качеството му на собственик на описаните имоти съгласно т. 2 от ТР № 1 от 06.12.2002г. на ОСГК на ВКС имал правен интерес да предяви иск за прогласяване нищожността на разпоредителната сделка – апорт, извършен от Кооперация З. на обект „оранжерия с отоплителна инсталация 4 346 кв.м. – 85 000 лв., парцел * – 54 180 лв.“ и да установи със сила на присъдено нещо несъществуването на вписано по партидата на ответното дружество с регистърно Решение № 702 от 23.08.2000г. постановено от ХОС по ф.дело № 15/1991г. , обстоятелство  - увеличиване на капитала на „Х.С.“АД покрито с непарична вноска от ЗК „З., гр. С. на ОБЕКТ „оранжерия с отоплителна инсталация 4 346 кв.м. – 85 000 лв., парцел * – 54 180 лв.“.

          Наличието на интрес е обусловено и от факта, че в мотивите към решението по гр.дело № 98/2016г. на И. РС е прието, че правата на собственост на „Х.С.“ АД възникнали по силата на извършена апортна вноска на оранжерия с отоплителна инсталация с площ от 4 346 кв.м. и парцел * в капитала на дружеството. В производството по допускане до касационно обжалване ВКС с Определение № 318/18.06.2018г. по гр.дело № 52/2018г. пък приел, че въпросът за неспазване на законовия ред за извършване на апорта не е бил предмет на произнасяне от съдилищата, тъй като не е бил въведен в процеса, поради което следва да се зачете прогласеното в чл. 7 от ЗТРРЮЛНЦ действие на вписването на апортната вноска. Посочено е, че вписването на апортът по партидата на дружеството въпреки, че е несъществуващо обстоятелство пряко засяга правата на ищеца като собственик на недвижими имоти. Той имал правен интерес от завеждането на иска  по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ, защото след евентуалното му уважаване можел да защити правото си на собственост по отношение на имотите.

На тази база до ХОС са отправени следните искания:

- да прогласи на основание чл. 26, ал.1 и ал. 2 от ЗЗД, нищожността на разпоредителна сделка - апорт на обект „оранжерия с отоплителна инсталация 4 346 кв.м. – 85 000 лв., парцел * – 54 180 лв.“, извършен възоснова на решение на УС от 24.04.2000 г. от Кооперация „З.“, гр. С. за покриване увеличение на капитала на „Х.С.“ АД, което е вписано по партидата на дружеството с Решение № 702 от 23.08.2000г. по ф.дело № 15/1991г. на ХОС и

- да признае за установено на основание чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ несъществуването на вписано по партидата на ответното дружество с регистърно Решение № 702 от 23.08.2000г. постановено от ХОС по ф.дело № 15/1991г., обстоятелство  - увеличиване на капитала на „Х.С.“АД покрито с непарична вноска от ЗК „З., гр. С. на ОБЕКТ „оранжерия с отоплителна инсталация 4 346 кв.м. – 85 000 лв., парцел * – 54 180 лв.“.

          В отговора на исковата молба ответното дружество говори за недопустимост, респ. неоснователност на исковете. В тази връзка на първо место споменава, че спорът между страните относно собствеността върху недвижимия имот бил решен със сила на присъдено нещо по гр.д. № 98/2016г. на Ив РС. Сочи, че в рамките на това дело ищецът по настоящето следвало да изчерпи всичките си възражения по иска, вкл. и тези за нищожност на апорта. Това обаче не било сторено и по отношение на В.К.К. било постановено решение, с което Х.С.“АД  бил признат за собственик. Споменава се, че с оглед влязлото в сила решение този въпрос не подлежал на пререшване, т.е. дори и при уважаване на иска за нищожност не би се достигнало до пререршанване на въпроса по собственическия иск. Това според ответника водело до извод за липса на интерес от търсената защита.

          В ДИМ, ищецът е оспорил възраженията изложени в отговора на исковата молба. В тази връзка пак е напрпавено позоваване ТР № 1/2002г. на ОСГК и се сочи, че последиците от уважаването на иска щели да действат по отношение, както на акционерите така и на трети лица занапред. Изразено е и мнение, че влязлото в сила решение по спора между страните за принадлежността на правото на собственост върху недвижимия имот, не преклудирало със СПН възможността от предявяване на настоящия иск за установяване вписването в ТР на несъществуващо обстоятелство – увеличение на капитала вследствие порок на самия апорт, тъй като двата иска се различавали по основание и тип на търсената защита и следователно обективните предели на силата на присъдено нещо на решението по иска за собственост не преклудирала възможността от иницииране на настоящото производство.  Споменава се също, че установяване на вписване в ТР на несъществуващо обстоятелство можело да се реализира само по исков ред, а не чрез възражение в производството по установяване на собственост. Сочи се и че  бъдещото заличаване на вписването щяло да представлява нов факт в правоотношенията във връзка с правото на собственост върху апортираното имущество за периода след постановяване на решението на Ив РС.  Също така е споменато, че предмет на делото пред РС е била З. с площ от 1 780 кв.м., представляваща част от обект „Оранжерия“ подаща в поземлен имот № ******, , а предмет на настоящото производство бил апорт на цялата оранжерия, т.е. липсвала идентичност на предмета на двете производства.

В отговора на ДИМ са преповторени възрлаженията за недопустимост.

Така, съдът след събиране на поисканите от страните и относими по спора доказателства е постановил решението, предмет на обжалване.

В него след анализ на представените по делото доказателства е направен извод за допустимост и основателнсост на двата обективно съедиени иска.

Досежно допустимостта на иска с оглед налачието на влязло в сила решение на Ив РС, с което е уважен предявен от „Х.С.“ АД против ищеца иск за собсвеност върху част от недвижимия имот предмет на апорта е споменато че СПН на този акт обхваща въпроса относно това, че  ответникът е собственик на част от определен недвижим имот внесен като апортна вноска в капитала на търговското дружество . Прието е че същата не се разпростира по отношение на въпросите предмет  на иска с правно основание чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ  - випсване на несъществуващо обстоятелство изразявако се в увеличение на капитала на „Х.С.“ АД вследствие порок на самия апорт. В подкрепа на този извод е посочено, че  искът по чл.124 ал.1 от ГПК и този по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ се различават по основание и типа на търсената защита. Във връзка с допустимостта е споменато, че ищецът има интерес от същата по причина, че вписване на несъществуващо обстоятелство в ТР подлежи на установяване само по исков ред, а не и с възражение.

Наличието на правен интерес от търсената защита е изведен и от факта, че имотът, за което е постановено влязлото в сила решение на Ив РС е част от апортираната оранжерия, а предмет на настоящето дело е апорта на цялата. Сочи се, че тя попадала върху части от два ПИ,за които ищецът представял нотариални актове  за собственост и предявяването на исковете позволява  неговата защита.

По същество на спора след анализ на доказателствата е прието, при апортирането на оранжерията  не е имало съгласие дадено с нотариална заверка на подписа на  Председателя на Кооперация „З.“, гр.С. с описание на вноската. Прието е че не се установявало пълно описание на непаричната вноска и липсвало посочване местонахождението на апортираната недвижима собственост. Сочи се, че самата вноска и името на вносителяа не били посочени в устава на ответното дружество, както и че нямало вписване на устава в СлВп, нито че в същата било  представето нотариално заверено извлечение от устава и съгласие на вносителя. В тази връзка е направен и извод за липса на данни за извършена проверка от съдията по вписванията за правата на вносителя на апорта.

          На тази база е направен изовд, че апрота е извършен в нарушение на изискванията на чл. 72 и 73 от ЗЗД и е нищожен. На тази база е достигнато до извод и че е извършено вписване на несъществуващо обстоятелство.

          Така двата иска са били уважени.

          Недоволно от решението  е останало дружеството ответник и е подало жалбата станала причина за започване на настоящето производство.

В жалбата са оспорани изводите на ХОС досежно допустимовстта на исковите претенции.

Говори се също така за семплост и едностранчивост на фактическите изводи на съда, като се сочи, че те са направени единсвено в  интерес на ищеца. Споменава се за пренебрегване на обстоятелства свързани с интересите на жалбоподателя, факта, че оспорваната сделка е отдалечена във времето и че имотите на ищеца са се владеели от ответното дружество. Говори се също и за неправилност на правните изводи на съда и противоречие на същите с материалния закон, който бил тълкуван едностранчиво и изопачено.

С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК, преди да се пристъпи към обсъждане на въпроса за правилността на обжалваното решение следва да се прецени неговата валидност и допустимост.

По повод на тази преценка е нужно да посочи, че едно решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен, вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не подписано, не е постановено в предвидената от закона писмена форма или когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.

В случая нито една от тези предпоставки не са налице, т.е. за нищожност на същото не може да се говори.

Относно допустимостта или по точно недопустимостта от съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът е разгледан от некомпетентен съд , т.е. във всички случаи, когато е постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по същество.

Относно преценката за налачието или липсата на предпоставките по чл. 270, ал. 3 ГПК  следва да се има предвид, че с подадената от В.К.К. искова молба са предявени два обективно съединени установителни иска. С първия се иска прогласяване нищожността на сделкта „апорт“, т.е. признаване за установено, че същата не е породила действие поради нищожност.

 С втория пък се иска да се признае за установено по отношение на ответника, че извършено вписване по партиата му в ТР е несъществуващо.

 В чл. 124, ал.1 от ГПК е казано, че всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.

Правоотношението от своя страна е възникнала възоснова на правната норма от даден юридически факт връзка между равнопоставени правни суекти, която се състои от субективни граждански права и задължения.

В конкретиня случай с иска прогласяване нищожността на една правна сделка-апорт, т.е. иска се установяване непораждане действието на породеното от същата гражданско правоотношение.

Предпоставка за предявяване на този иск на първо место е налчието на интерес. Той от своя страна произтича от  оспорване на право, което ищцовата страна твърди да притежава или от претендирането на субективно право от страна на ответника, което да се оспорва от ищеца или да води до накърняване, респ. ограничаване на вече притежавани права.

В случая с предявения от ищеца установителен иск се цели да се установи несъществуването на едно правоотношение възникнало от юридическия факт АПОРТ. Той от совя страна съставлява непаричмна вноска и е форма за увеличаване капитала на едно дружество. В тази връзка той е свързан с  прехвърляне на субективни права между апротиращия и дружеството, има характер на сделка и предполага съвпадението на две насрещни волеизявления в този смисъл. Това сочи, че интересът от оспорване на правоотношението ще е налице, ако ответникът твърдящ да е придобил права от същото противопоставя същите на ищеца. В случая от данните по делото/твърденията в исковата молба, отговора, а и от приетата техническа експертиза/ това безспорно е така, т.е. пръв поглед би следвало да се достигне до извод за допустимост решението поради налачието на интерес от предявявне на иск за нищожност на сделката апорт.

В случая обаче ПАС се изразява условно по причина, че по делото самиият ищец е представил влязло в сила решение по гр. дело № 98/2016 г. по описа на Ив РС. Предмет на същото е бил предявен от „Х.С.“ АД против В.К.К. установителн иск по чл. 124, ал.1 от ГПК. С него дружеството е искало да се признае за установено по отношение на ответника, че на основание извършена от ЗК „З.“, гр. С. през 2000 г.  непарична вноска в капитала на дружеството на парцел * ведно с изградената в него оранжерия с отоплителна инсталация е собсвеник на З. с площ от 1 780 кв.м., върху която са построени част от оранжерии, представляваща обособена част от поземлен имот № ****** (понастоящем поземлен имот с идентификатор *****.***.* по КККР на землището на гр. С.), представляващ нива с площ от 5,782 дка (по кадастралната карта и кадастралните регистри с площ от 5 781 кв.м.), находящ се в местността „К.У.“, в землището на гр. С.. Съответно така предявният иск е бил уважен и дружеството е било признато за собсвеник на описаната по- горе обособена част, като е посочено, че тя е очертана  между точки А, Б, В и Г на комбинирана скица неразделна част от решението.

В тази връзка следва да се посочи, че при исковете за собсвеност наред с описание на спорното право задължително се посочва и основането, на което същото се твърди да е възникнало в патримониума на ищеца. Това от своя страна сочи, че пък защита на ответинка е свързана с доказване на обстоятелството, че ищецът не е носител на претендираното право на соченото от него основание. Това от совя страна е свързано с оспорвне действителностат на правопоржадащия сътоветното право факт или с твърдение, че праводателят на ищеца не е бил носител на същото и т.н. Оснвателността на тези защитни възажения би довела до извод, че претендираното право не същестувва в патримониума на ищеца и до отхвърляне на установителния иск. Постановяване на решение в обратния смисъл обаче води до извод не само за съществуване на правото, но и  до такъв за действителността на твърдения от ищеца придобивен способ - в случая на апорта. Това и разпоредбата на чл. 299 от ГПК е пречка въпросът с действителността на апорта да бъде пререшаван, а в случая се цели точно това. В случая е без значение и това, че предмет на иска за собсвеност е била част от имота предмет на апортната сделка по причина, че в случая предмет на осоправния апрот е била един общ обект и няма как сделката да де дейъствителна за част от същия и нищожна за дурга такава от него.

Тук с оглед изградената от ищеца, а и от съда теза за допустимост на иска по 26 от ЗЗД следва да се посочи, че същата по никакъв начин не следва от предявяването на иск по чл. 29 от ЗТРЮЛНЦ за установяване на несъществуващо обстоятелство. Това е така по причина, че установяване на нищожността по предвидения за това ред е предпоставка за уважаване на иска по чл. 29 от ЗТРЮЛНЦ.

 Така изложеното води до извод че искът по чл. 26 от ЗЗД е недопустим, следвало е да се остави без разглеждане от ХОС, а прозиводттвото по делото да се прекрати.

Не такива са били действията на първоинстанционния съд, който е разгледал спора за нищожност по същество и го е уважил. Това налага обезсилване на решението, оставяне без разглеждане на иска и прекратяване на прозиводството по делото.

Във връзка с иска по чл. 29 от ЗТРЮЛНСЦ следва да се посочи, че съгласно чл. 29, ал.1 от ЗТРЮЛНЦ всяко лице, което има правен интерес, както и прокурорът, може да предяви иск за установяване на нищожност или недопустимост на вписването, както и за несъществуване на вписано обстоятелство.

Интерес от предявяване на такъв иск при едно трето лице винаги ще е налице ако вписаното обстятелство му е противопоставимо.

По конкретния казус се иска установяване несъществанвето на вписано увеличаване на капитала чрез непарична вноска. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл. 73, ал. 4 от ТЗ правото върху вноската се придобива от момента на възникване на дружеството. Вноски обаче могат да бъдат извървани и в един по- късен момент след възникването. Това води до извод, че в тези случаи правата върху същите възникват в патримониума на дружестото от вписването на съответното увеличение на капитала със същата. Това следва и от текста на чл. 231, ал. 3 от ТЗ. Така изложеното и факта, че ищецът оспорва придобиването на права от дружестквото следствие на вноската води до извод, че интерес от иск по чл. 29 от ЗТР е налице. Това прави допустимо и постановетото от ХОС решение по този иск, с което е извършено прозинасяне по същество на същия.

Това пък налага да се извърши преценка за правилността на същото.

С този иск, както се спомена на няколко пъти до тук от страна на ищеца се иска да бъде призанто по отношение на ответното дуржество, че вписаното с решение № 702 от 23.08.2000 г. постановено по ф. дело № 15/1991 г. в ТР при ХОС, респ. след пререгистрацията в ТР увеличиване на капитала на „Х.С.“АД покрито с непарична вноска от ЗК „З., гр. С. на ОБЕКТ „оранжерия с отоплителна инсталация 4 346 кв.м. – 85 000 лв., парцел * – 54 180 лв.“ е несъществуващо.

          В тази връзка ПАС намира за нужно да посочеи, че за несъществуващо обстоятелство може да се говори ако едно решение на орган на дружеството липсва респ. не е взето, но същото е вписано в ТР. Несъществуващо обстоятелство ще е налице и когато имаме отразяване в регистъра без съответна санкця на длъжнсотното лице. На трето место несъществуващо обстоятелство ще е налице и ако по-късно по исков ред е установена нищожността на едно вписано в регистъра обстоятелство.

          В тази връзка за яснота е нужно да се спомене, че самият ищец не твърди да е вписано липсващо или невзето решение. Не се твърди да е извършено и вписване в регистъра на нещо без да има санкция на съда с оглед разпоредбте на ТЗ за онзи период. Несъществуването на випсаното обстоятелство се извежда от доводи за нищожност на сделката апорт поради противоречието й с закона, т.е. от липсата на внесен капитал за вписаното увеличение.

          Спорът за нищожността на апорта с оглед споменатото по- горе обаче е  разрешен със СПН с влизане в сила на решенито на Ив РС. С него по отношенсие на ответника е призанто, че дружеството е придобило вещни права  на собственост на основание апротната сделка, т.е. че същта е дейтвителна и е породила действие. Това от изключва извода, че е налице невнасяне на капитала и че е извършено вписване на несъществуващо увеличение на същия чрез непарична вноска апорт. По тази причина иска по чл. 29 от ЗТРЮЛНЦ следва да се отхъврли.

          Не в този смидъл е решенето на ХОС, което налагта отмяната му и постановяване на друго отхвърлащо исковата претенция.

Изложеното от своя страна налага осъждането на ищеца да заплати на ответното дружество направените от него разноски за двете инстанции в размер на 1850 лв.

          Водим от това съдът      

Р Е Ш И :

 

ОБЕЗСИЛВА постановеното от Х. окръжен съд по т. дело № 163/2018 г. решение в частта, с която във връзка с предявен от В.К.К., ЕГН **********,*** против „Х.С.“ АД,  ЕИК *********,  гр. **** иск на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД  е ПРОГЛАСЕНА нищожността на разпоредителна сделка – апорт на обект „оранжерия с отоплителна инсталация 4 346 кв.м. – 85 000 лв., парцел * – 54 180 лв.“, извършен от Кооперация „З.“, гр.С. възснова на решение на УС, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният от В.К.К., ЕГН **********,*** против „Х.С.“ АД,  ЕИК *********,  гр. **** иск да се прогласи на основание чл. 26, ал.1 и ал. 2 от ЗЗД нищожността извършена от Кооперация „З.“, гр. С. възоснова на решение на УС от 24.04.2000 г. разпоредителна сделка - апорт на обект „оранжерия с отоплителна инсталация 4 346 кв.м. – 85 000 лв., парцел * – 54 180 лв.“, за покриване увеличение на капитала на „Х.С.“ АД, което е вписано по партидата на дружеството с Решение № 702 от 23.08.2000г. по ф.дело № 15/1991г. на ХОС.

 ПРЕКРАТЯВА производството по в.т. дело № 519/2019 г. по описа на Пловдивския апелативен съд по отношение на този иск.

ОТМЕНЯ постановено от Х. окръжен съд по т. дело № 163/2018 г. решение в частта, с която във връзка с предявен от В.К.К., ЕГН **********,*** против „Х.С.“ АД,  ЕИК *********,  гр. **** по чл. 29, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Х.С.“ АД, ЕИК *********, **** на основание чл. 29, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ, че по партидата на „Х.С.“АД в ТР /фирмен регистър към 2000г./ е вписано следното несъществуващо обстоятелство- внасянето за  увеличениe на капитала на дружеството чрез апортна вноска, представляваща имуществена вноска от ЗК „З., гр. С. на ОБЕКТ „оранжерия с отоплителна инсталация 4 346 кв.м. – 85 000 лв., парцел * – 54 180 лв.“, което е вписано въз основа на Решение № 702/23.08.2000г., постановено от ХОС по ф.дело № 15/1991г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от В.К.К., ЕГН **********,*** против „Х.С.“ АД,  ЕИК *********,  гр. **** иск по чл. 29, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ да се признае за установено несъществуването на вписано по партидата на ответното дружество с регистърно Решение № 702 от 23.08.2000г. постановено от ХОС по ф.дело № 15/1991 г. обстоятелство  - увеличиване на капитала на „Х.С.“АД покрито с непарична вноска от ЗК „З., гр. С. на ОБЕКТ „оранжерия с отоплителна инсталация 4 346 кв.м. – 85 000 лв., парцел * – 54 180 лв.“.

ОТМЕНЯ постановено от Хасквоския окръжен съд по т. дело № 163/2018 г. решение в частта, с която се осъжда „Х.С.“ АД, ЕИК *********, гр.С.,**** да заплати на В.К.К., ЕГН **********,*** направените по делото разноски в общ размер на 2 920,40лв.

ОСЪЖДА В.К.К., ЕГН **********,*** да заплати на „Х.С.“ АД, ЕИК *********, гр.С.,**** направените от дружеството разноски пред двете инстанци в размер на 1850 лв.

Решението може да се обжалва пред ВКС в 1 месечен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

                                                                                     

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                         ЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                                                   

                                                                                                          2.