Решение по дело №390/2021 на Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                  546                               09.04.2021г.                                         гр. Бургас

 

В    ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на първи април, две хиляди двадесет и първа година, в открито заседание в следния състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.ХРИСТО Х.

                                                                     2.МАРИНА НИКОЛОВА

секретар:  И.Л.прокурор: Д.Х.

Като разгледа докладваното от съдия Хр. Х.  КАД дело № 390 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София, чрез пълномощника юрисконсулт Тодор Чанев, против решение № 1760 от 15.12.2020г. по адм. дело № 1072/2020г. на Административен съд – Бургас в частта, в която се ОСЪЖДА ГДИН - София да заплати на П.В.М. ЕГН **********, с адрес Затворническо общежитие - Дебелт сумата 6 830.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, преживяно нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл.3, ал.2, вр. с ал.1 от ЗИНЗС за периода от 07.11.2012г. до 13.07.2017г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 12.06.2020г. до окончателното й изплащане, както и в частта, с която е отхвърлена претенцията на ГДИН за разноски под формата на юрисконсултско  възнаграждение.

В касационната жалба са изложени възражения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение в осъдителната му част поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд не е извършил правилна преценка на събраните по делото доказателства, което е довело до формулирането на необоснован и неправилен извод, че е осъществен фактическият състав на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Иска се отмяна на съдебното решение в обжалваната част. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не изпраща представител. Не ангажира допълнително доказателства.

Ответникът по касация П.В.М., редовно и своевременно призован, не се явява, а се представлява от адв. Д.С., който оспорва жалбата като неоснователна, като поддържа изложените от него съображения в отговора на касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила решението на първата инстанция в обжалваната му част.

Представителят на ОП - Бургас изразява становище, че решението на първата инстанция е правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:   

Първоинстанционното производство пред Административен съд – Бургас се е развило по реда на чл.203 и сл. АПК, във вр. с  чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, по искова молба на П.В.М., ЕГН ********** – лишен от свобода, към момента на предявяване на иска изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Бургас, против Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерството на правосъдието гр.София. Ищецът претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., които вреди се изразявали в чувство на страх, беззащитност, малоценност, притеснение за здравословното състояние, и уронване на човешкото достойнство. В исковата молба и в уточнения към нея твърди, че в периода 01.11.2012г. до 31.05.2018г. пребивавал в Затвора в Бургас, където постъпил за изтърпяване на наказание лишаване от свобода, след което продължил да изтърпява наказанието от 01.06.2018г. до 12.06.2020г. в Затворническо общежитие Дебелт.

За да постанови решението съдът приел, че ответникът Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ е допуснал М. да изтърпява наказанието си и в нарушение на изискванията на чл.3 от КЗПЧОС, според който никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.

Приел е за установено по делото, че затворническата администрация на Затвора Бургас не е положила достатъчно усилия за наличие на хигиенни условия, които да осигуряват нормална жизнена среда по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Като аргумент в тази насока е посочил разпоредбите на чл.3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и чл.29, ал.1 от Конституцията на Република България, според които никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, нечовешко или унижаващо отношение. Поради това е приел, че основно задължение на упражняващия ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода държавен орган е да следи и да предотвратява всяко унижаване на човешкото достойнство на лицата, чиято лична свобода е ограничена с наложеното им наказание.

Първоинстанционният съд е приел, че за периода от 07.12.2012г. до 13.06.2017г. в полза на ищеца е възникнало правото му да търси обезщетение от ответника за причинените му неимуществени вреди въз основа на цитираните законови разпоредби, както и че е налице причинна връзка между бездействието на затворническата администрация, като част от ГД“ИН“, в резултат на което ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия, попадащи в хипотезата на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, изключително лоши хигиенни условия, които са в степен уронваща човешкото достойнство, пораждащи чувство на страх, незащитеност и малоценност.

След като съдът е установил, че е налице нарушение на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, съгласно чл.284, ал.2 от ЗИНЗС, е приел, че следва да отчете кумулативното въздействие върху ищеца П.В.М. на условията, в които се е изтърпявал наказанието лишаване от свобода в Затвора Бургас, както продължителността, така и останалите обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора. Посочил е, че този подход е в синхрон с практиката на Европейския съд по правата на човека, според която разделянето на исковата претенция като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване на релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца, както изисква Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС).

С оглед така направените констатации и съгласно чл.52 от ЗЗД, съобразявайки се с тълкуванието на закона, дадено с т.ІІ от Постановление № 4/23.12.1968г. на Пленума на Върховния съд, първоинстанционният съд е определил присъденото в полза на П.В.М. обезщетение в размер на 6 830.00 лева за пребиваването му в Затвора Бургас, за периода от 07.11.2012г. до 13.07.2017г.

Съобразявайки нормата на чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Обжалваното съдебно решение е допустимо, правилно и законосъобразно, като същото не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. В хода на съдебното следствие пред първата инстанция са събрани гласни и писмени доказателства, които заедно с възраженията на жалбоподателя, съдът е разгледал и обсъдил всестранно и обективно, поради което на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК /в сила от 01.01.2019г./, настоящият състав препраща към тези мотиви, без да е необходимо тяхното преповтаряне.

Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, обосноваващи неправилност и съответно касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Първоинстанционният съд обективно е установил фактическите обстоятелства, които се споделят от настоящия състав. Налице е незаконосъобразно бездействие от страна на затворническата администрация, изразяващо се в неосигуряване на достатъчно жилищна площ, храна и лоши хигиенни условия, които са уронили човешкото достойнство на лишения от свобода М. и са породили у него чувство на страх, незащитеност и малоценност.

Съгласно разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3, който в своята ал.1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според чл.284, ал.5 от ЗИНЗС в случаите по ал.1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава съответните компетентни държавни органи да им осигурят от една страна, условия за изтърпяване на наложено им наказание, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането. На трето място като се има предвид практическите нужди на задържането им в местата за лишаване от свобода, тяхното здравословно и физическо състояние, да не се допуска лишените от свобода да изтърпяват наказание в неблагоприятни условия, рефлектиращи по посочения в исковата молба начин върху душевното им състояние.

При правилна преценка на събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът е приел наличие на предпоставките за ангажиране на отговорността на касатора, като е определил правилно периода, през който лишеният от свобода М. е бил поставен в неблагоприятни условия по време на изтърпяване на наложеното му наказание, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, изключително лоши хигиенни условия, които са били в достатъчна степен да уронят човешкото му достойнство и са породили у него чувство на страх, незащитеност и малоценност.

Настоящата съдебна инстанция намира за необходимо да посочи, че съгласно разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС в случаите на констатирани нарушение по чл.3 от закона наличието на вреди се презюмира, поради което и оборването на тази законова презумпция е в тежест на ответника. В хода на производството пред Административен съд Бургас от негова страна не са представени категорични и безспорни доказателства, които да опровергаят изводите на първоинстанционния съд, че ищецът е бил поставен в неблагоприятните условия, констатирани и подробно описани в мотивите на оспорения съдебен акт, поради което са правилни изводите на съда за наличието на предпоставките за постановяването на осъдителното решение.

Обезщетението е определено при преценка на вида и характера на вредите, периода в течение на който са търпени, на основание чл.52 от ЗЗД и в съответствие с преобладаващата съдебна практика. При определяне на дължимото обезщетение е съобразен характера, интензитета и продължителността от време, през който са понасяни вредите, както и отражението им върху степента на настъпилите вредните последици. Конкретният размер на обезщетението решаващият съд е определил по вътрешно убеждение, изхождайки от установените факти и разбирането си за справедливост.  В този смисъл настоящата инстанция счита, че правилно е определен размерът на обезщетението от 6 830.00 лева за пребиваването му в Затвора Бургас за периода от 07.11.2012г. до 13.07.2017г.

Съдът не е допуснал нарушение и при възлагане на разноските по делото. Законосъобразно е прието, че разпоредбата на 286, ал.3 от ЗИНЗС не предвижда присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответника съразмерно с отхвърлената част от иска. Посочената разпоредба се явява специална по отношение на чл.78 от ГПК и чл.143 от АПК, според която законодателят не е предвидил изрично, че при отхвърляне изцяло или частично на предявените искове, на ответника се дължи заплащане на възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв или юрисконсултско възнаграждение, ако е бил защитаван от юрисконсулт. Липсата на изрична норма по този въпрос, не е празнота в правото, която следва да се запълни по аналогия на закона чрез прилагането на чл.78, ал.3 или чл.78, ал.8 от ГПК. Това е така именно поради наличието на изричната уредба по този въпрос в чл.286, ал.3 от ЗИНЗС за едната страна по спора - ищеца. Съгласно последната посочена разпоредба, когато искът е уважен частично се дължи възстановяване на внесената държавна такса от ищеца, поради което и в тази част решението на първоинстанционния съд е правилно.

При отсъствието на сочените отменителни основания решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

  Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че решението е правилно и обосновано, не са налице касационни основания по чл.209, т.3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила.

      Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, Административен съд – Бургас XIX-ти касационен състав,

 

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1760 от 15.12.2020г. по адм. дело № 1072/2020г. на Административен съд – Бургас в обжалваната му част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.  

                                                       

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ  1.      

                                       

 

     2.