РЕШЕНИЕ
№ 3240
Пловдив, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - XXIV Касационен състав, в съдебно заседание на тринадесети март две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Председател: | СТОИЛ БОТЕВ |
| Членове: | ЙОРДАН РУСЕВ ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ |
При секретар ТАНЯ КОСТАДИНОВА и с участието на прокурора КИЧКА ВАСИЛЕВА ПЕЕВА-КАЗАКОВА като разгледа докладваното от съдия СТОИЛ БОТЕВ канд № 20257180700345 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на М. В. Г., [ЕГН] чрез адвокат М. К. против Решение № 26/07.01.2025г., постановено по АНД №1703/2024 г., по описа на Районен съд – [област], VІІ н.с., с което е потвърдено наказателно постановление № 514/27.07.2023г. на Й. А. С., Зам.-кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община – [област], упълномощен със Заповед 22ОА-1979/30.08.2022 година на кмета на Община [област], с което на М. В. Г., [ЕГН] е наложено административно наказание за нарушение на чл.98 ал.2 т.4 от Закона за движение по пътищата и на основание чл. 178Д от Закона за движение по пътищата е наложена глоба в размер на 200 лева.
В КЖ се правят оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, което е довело до неправилен извод на съда за извършено нарушение, като се претендират и разноски.
Ответникът - заместник – кмет „Обществен ред и сигурност“ на Община [област] не изразява становище по КЖ.
Представителят на Пловдивска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу подлежащо на оспорване по чл. 208 от АПК съдебно решение, а разгледана по същество е основателна.
Касационният контрол на оспореното съдебно решение, осъществяван от АС - [област], е ограничен от въведените с жалбата основания, с изключение на съответствието му с материалния закон за които съдът следи служебно. Касационната инстанция обсъжда правни, а не фактически въпроси, поради което проверява само законосъобразността на изводите на решаващия съд.
Районният съд е приел, че законосъобразно е издадено наказателно постановление № 5147 / 27.07.2023 г. от заместник – кмета „Обществен ред и сигурност“ на Община [област], с което на основание чл. 178д ЗДвП на М. В. Г. е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП, за това че на 06.06.2023 г. в [населено място], [улица]срещу № 9, около 10:10 часа, М. В. Г., като водач и собственик на автомобил марка „Киа“, модел „Соул“, с рег. № [рег. номер], е паркирала на място, определено за хора с трайни увреждания, обозначено с пътен знак Д21.
Процесното НП е издадено на основание чл. 98, ал. 2 , т.4 от ЗДП според която норма „Престоят и паркирането са забранени, освен в посочените в ал. 1 случаи и на места, определени за хора с трайни увреждания“.
В настоящия случай и по двете въззивни дела на ПРС са представени писмени доказателства - заявление от 28.03.2019 г. за издаване на карта за безплатно паркиране на МПС, обслужващо хора с трайни увреждания; ЕР № 1720/061 от 28.03.2019 г. на ТЕЛК към УМБАЛ „[област]“ АД; заявление от 03.08.2023 г. за издаване на карта за безплатно паркиране на МПС, обслужващо хора с трайни увреждания и ЕР № 2314/084 от 09.05.2022 г. на ТЕЛК към УМБАЛ „[област]“ АД, карта за паркиране № 23081799, със срок до 01.05.2025 г., която е издадена по повод ЕР № 2314/084 от 09.05.2022 г. на ТЕЛК към УМБАЛ „[област]“ АД.
Съгласно въведената императивна разпоредба на чл. 220 АПК за забрана на фактически установявания, касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон спрямо фактите установени от първоинстанционния съд.
От събраните пред ПРС писмени доказателства безспорно се установява, че касаторът Г. е лице с трайни увреждания, въз основа на две ЕР --- 1. ЕР № 1720/061 от 28.03.2019 г. на ТЕЛК към УМБАЛ „[област]“ АД и 2. ЕР № 2314/084 от 09.05.2022 г. на ТЕЛК към УМБАЛ „[област]“ АД, като на осн. чл. 98, ал. 2 , т.4 от ЗДП тя има право да паркира на обозначени за целта места , т.е. места за инвалиди.
Решението е постановено при неправилно приложение на мат. закон, което налага неговата отмяна, ведно с оспореното НП.
На касатора се дължат сторените по делото разноски, съобразно изхода на спора, на осн. чл. 38 от ЗА в размер на 400 лева.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 26/07.01.2025г., постановено по АНД №1703/2024 г., по описа на Районен съд – [област], VІІ н.с., като вместо това постанови: ОТМЕНЯ наказателно постановление № 514/27.07.2023г. на Й. А. С., Зам.-кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община – [област].
ОСЪЖДА Община – [област] да заплати на адв. М. И. К. сторените по делото разноски в размер на 400 лева.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
| Председател: | |
| Членове: |