Р
Е Ш Е
Н И Е
София, 04.01.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско отделение, 23-ти състав, в публично
съдебно заседание, проведено на седми декември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива Иванова, като разгледа материалите по гр.д. №1355/2018
г. по описа на СГС,
докладвано от съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени искова
с правно основание чл.226 от КЗ от Кодекса за застраховането(отм.).
Съгласно § 22 от ПЗР на Кодекс за застраховането (в сила от
01.01.2016г.) „Зазастрахователните
договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част
четвърта от отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят
друго след влизането в сила на този кодекс. “, поради което приложение следва да намерят
законовите разпоредби на отменения Кодекс за застраховането, доколкото
застрахователното правоотношение се основава на сключен с ответното дружество
застрахователен договор през 2015 г.
ИЩЕЦЪТ- Т.Ж.С., ЕГН **********, чрез адв. П.К.,***, твърди, че на 22.05.2016
г. на главен път I-7, км.101+829 Силистра –Щумен,
между разклоните за с. Върбак, при управление на МПС – т.а. Мерцедес Спринтер с
рег. № *****, водачът Я.Г. С. при маневра изпреварване, навлязъл в насрещната
лента за движение и блъснал насрещно движещия се л.а. Фолксваген Поло, с рег. №
******, управляван от С.Р.Я.. Навежда, че за описаното ПТП е образувано НОХД №
273/2017 г. по описа на ОС- Шумен, приключило с влязла в сила присъда срещу Я.Г.
С. за престъпление по чл. 343,ал.4, вр. чл. 343, ал.3, б. „ б“ вр. чл. 343,
ал.1, б. „в“ НК- водачът е пресякъл средната непрекъсната осева линия, като с
навлизането си в пътната лента, предназначена за насрещно движение, не е
осигурил безопасното преминаване на движещия си л.а. Фолксваген Поло,
вследствие на което настъпил челен удар. Излага, че в резултат от процесното
ПТП е получила следните травматични увреждания: съчетана травма в областта на
главата и крайниците. Контузия на главата-мозъчно сътресение с пълна загуба на
съзнание до степен кома без открита вътречерепна травма. Порезни рани по цялото
лице. Закрито счупване на горната фаланга на палеца на лявата ръка. Закрито
счупване на външния малеол на десния глезен. Множество кръвонасядания и
охлузвания по главата, тялото и крайниците. Непосредствено
след инцидента е приета по спешност в МБАЛ - Шумен АД, гр. Шумен в увредено
общо състояние. В болничното заведение е извършено закрито наместване на
фрактура без вътрешна фиксация и поставена гипсова лонгета на десния крак.
Проведено е консервативно лечение с посочена медикаментозна терапия. Ищцата
твърди, че в резултат на уврежданията, получени от процесното ПТП, търпи силни
болки и страдания, не се чувства добре физически и емоционално. Към дата на
инцидента е била 63 годишна, работеща жена, в отлично здраве и е полагала
дължимите грижи към цялото семейство. След инцидента животът й напълно се
променил - дълго време не могла да се
обслужва сама и да извършва елементарни ежедневни дейности, заемала пасивно
положение в леглото и се нуждаела непрекъснато от помощта на близките си за
задоволяване на елементарните житейски нужди. Дълго време била с груби белези по лицето, което и
създавало допълнителен стрес и неудобства. Към настоящия момент все още изпитва
болки в десния глезен, фрактурата е с непълно зарастване, в резултат на което е
с накуцваща походка. Освен причинените физически болки и страдания е изживяла
изключително силен страх и стрес, които причиняват разстройство на психичното и
здраве. Стресът от преживяното завинаги ще остане в съзнанието й. Ищцата
твърди, че в резултат на процесното ПТП и получените при него увреждания е
претърпяла и имуществените вреди в размер на 119.96 лв., представляващи разходи, направени за лекарства и памперси.
Твърди, че към момента на настъпване на ПТП за увреждащия лек автомобил е бил
налице валиден застрахователен договор за риска „гражданска отговорност“ при
ответното застрахователно дружество, предвид което намира, че същото следва да
бъде осъдено да и заплати обезщетение за причинените от ПТП вреди. Претендира
обезщетение в размер на 65 000 лв. за причинените неимуществени вреди и
119,96 лв. за имуществените вреди, ведно със законната лихва от датата на
уведомяване на застрахователното дружество до окончателното изплащане на
сумите. В първото по делото открито заседание, проведено на 22.06.201г. адв.К.,
пълномощник на ищцата, уточнява исковата молба, като претендира лихва от датата
на процесното ПТП. Претендира разноски за производството.
ОТВЕТНИКЪТ- „З.Д.Е.” АД, ЕИК******,
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Й.Ц.и П.А.- изпълнителни
директори, чрез упълномощен процесуален представител - юрисконсулт Л.К., не
оспорва наличието на валиден застрахователен договор за риска „гражданска
отговорност“ за увреждащия лек автомобил към момента на настъпване на
процесното ПТП. Оспорва иска по основание и размер.
Оспорва механизма на настъпване му, твърдяната в исковата
молба причинно- следствена връзка между сочените в нея неимуществени
вреди и ПТП, както и вида и характера на
последните.
Заявява възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалата. Оспорва размера на претендираното обезщетение, както и предявения иск
за присъждане на законната лихва.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени
събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК,
намира следното:
Не се
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение.
Представени са с исковата молба - фактура
№**********/31.05.2016 г. на МБАЛ-Шумен АД, фактура № **********/03.06.2016 г.
на МБАЛ - Шумен АД, фактура № **********/14.06.2016 г. на МБАЛ - Шумен АД,
фактура № **********/23.06.2016 г. на МБАЛ - Шумен АДот
които е видно, че ищцата е изразходвала разходи
за лечението, в размер на 119,96 лв..
Представени е медицинска документация, която е от
значение за изготвянето на СМЕ и съдът не следва да я обсъжда отделно, тъй като
за целта са необходими специални знания.
От
заключението на СМЕ, ценено от съда изцяло като компетентно и обосновано, се
установява, че в резултат на процесното ПТП
ищцата е получила следните травматични увреждания: мозъчно
сътресение;охлузвания по лицето; счупване на крайната фаранга на I-ви пръст
на лява ръка; счупване на долния край на дясна малкопищялна кост / малеол /. Проведено е следното лечение : болнично - от 22 05 2016 г до 26 05 2016 г - 4 дни; и домашно - амбулаторно - от 26 05 2016 г до около 5-6
месеца. По време на болничното лечение е поставен
гипс на десния крак за 35 дни. Налице са следните последици от получените травми -
походка забавена с помощта на бастун, двустранно накуцваща. Дясната глезенна
става е оточна, с неправилни контури, болка при натиск върху външния малеол,
ставата извършва движения в обем по-малък от нормата с 25 %. Болка при натиск
върху крайната фаланга на I-ви пръст на лявата ръка.
Движенията на пръста са ограничени с 20 % от нормата. От направената рентгенова
снимка се вижда, че външният малеол не е зарастнал, защото се е изместил
по-надолу - образувала се е лъжлива става. Започнало е развитие на артрозна
болест на ставата. Счупването на външния малеол не е зарасгнало - той се е
изместил по-надолу и се е образувала псевдоартроза - лъжлива става. В
глезенната става се установява развитие на следтравма тична „артрозна болест".
Ищцата трябва да проведе рехабилитация и ако няма подобрение да се пристъпи към
оперативно лечение. Ищцата се е нуждаела от чужда помощ за около 1,5-2 месеца. С
оглед механизма на процесното ПТП, десен волан на т.а., в който е била по време
на удара, характера, степента и местоположението на травматичните й увреди,
скоростта на двата автомобила, дават основание да се приеме, че е била с
поставен предпазен колан. Ако ищцата е била без правилно поставен предпазен
колан, би получила травматични увреждания в повече области на главата и тялото
и те биха били в по-тежка степен от описаните по-горе. По-дългият
възстановителен период при ищцата е резултат от вида и характера на счупването
и от вида на проведеното лечение - консервативно с гипсова имобилизация. Придружаващите
заболявания не са оказали влияние върху оздравителния процес. Счупването не е
наместено и фиксирано правилно, затова външният малеол не е зарастнал и се е
обра зувала лъжлива става.
Представени са зав. копие от материали по НОХД №273/2017г. по описа на ШОС, които са обсъдени от
допеснатата АТЕ, чието заключение не е оспорено
от страните и според което механизмът
на ПТП е следният: на 22.05.2016 г. на път 1-7, км 101+829 от гр. Шумен
към с. Хитрино се движи лекотоварен автомобил Мерцедес Спринтер с рег.№ *****.
Времето е било ясно, с добра видимост. Пътното платно е било сухо, с асфалтово
покритие и две ленти за движение, разделени с непрекъсната осова линия.
Участъкът е без наклони и неравности и е сигнализиран с пътени знаци „Опасен
завой надясно и забранено изпреварването". В участъкът е действало
ограничение за скорост 90 км/ч. В автомобила са били водачът Я.С. и супругата
му Т.С.. Автомобилът е бил с дясна дирекция (десен волан). На отсечката между
двете връзки към с. Върбак в същата посока се движи неустановен микробус.
Водачът С. решава да изпревари микробуса и без да има видимост пресича
непрекъсната осова линия и навлиза в лентата за насрещно движение. В същото
време в насрещната лента се движи л.а. Фолксваген Поло с рег.№ Н 2219 ВК.
Последва челен удар с предните леви части на автомобилите. Вследствие на
инерционните сили автомобилите след удара се позиционират на местата описани в
протокола за оглед. Непосредствената причина за настъпване на ПТП са
неправилните действия на водача на т.а. Мерцедес, който е предприел
изпреварване без видимост и е навлязъл в лентата за насрещно движение при десен
завой. Дясната дирекция също има значение за ограничаване на видимостта при
изпреварване.
Доказателства за други факти не са ангажирани.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Исковете са
основателни.
Разпоредбата на
чл.226 от КЗ(отм.) дава право на увреденото лице при пътно-транспортно
произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу
застрахователя, при който деликвента има застраховка “Гражданска отговорност”.
По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане
срещу водач на МПС /фактическият състав на което е виновно и противоправно
поведение на водача, причинна връзка и вреди/ и наличие на
застрахователно.
По отношение на
деликтната отговорност на виновния водач
настоящият съдебен състав зачита по правилото на чл.300 от ГПК, влязлата в сила
присъда по НОХД №273/2017г. по
описа на ШОС, от които е видно, че водачът на процесния автомобил е
извършил противоправно и виновно деяние. Извършването на противоправното деяние от деликвента е
установено по несъмнен начин и от заключението на АТЕ. От заключението се
установява, че непосредствената причина за настъпване на ПТП са
неправилните действия на водача на т.а. Мерцедес, който е предприел
изпреварване без видимост и е навлязъл в лентата за насрещно движение при десен
завой.
Възражението на ответника за
наличиена съпричиняване от страна на пострадалата е неоснователно с оглед заключенията на АТЕ и СМЕ. Вещите
лица посочват, че с оглед механизма на процесното ПТП, десен волан на
т.а., в който е била ищцата по време на удара, характера, степента и
местоположението на травматичните й увреди, скоростта на двата автомобила,
дават основание да се приеме, че е била с поставен предпазен колан. Ако ищцата
е била без правилно поставен предпазен колан, би получила травматични
увреждания в повече области на главата и тялото и те биха били в по-тежка
степен от получените.
Безспорно са установени
неимуществените вреди, търпяни от ищеца в резултат на ПТП, реализирано
от деликвента, изразяващи
се в болки и страдания. Причинната връзка между вредоносното действие и вредите
е извън съмнение с оглед заключението на двете СМЕ.
Досежно размера на претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди съдът
съобрази разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за
съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация,
законодателят е дал възможност на увредения да претендира за парично
обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във
всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение. Съдът като се има предвид възрастта на
ищцата, непълното й възстановяване, както и икономическите условия в страната и
установения застрахователния лимит, настоящият съдебен състав определя обезщетение
в размер на 40 000 лв., за колкото искът следва да се уважи, а за
разликата до 65 000лв. отхвърли..
По изискванията на КЗ (чл.497) застрахователят
е в забава не от датата на увредата, а от изтичане на срока по реда на чл.496 КЗ, но тъй като искът е с правно основание чл.226 от КЗ(отм) тази разпоредба не
се прилага. По правилото на чл.84, ал.3 от ЗЗД деликвентът се счита в забава за
обезщетяване на причинените от него вреди от момента на увреждането.
Отговорността на застрахователя е функция на отговорността на застрахования –
каквото дължи той, това следва да изпълни и застрахователят. Поради това
ответникът е в забава от момента на увреждането и дължи обезщетение за забавено
изпълнение в размер законната лихва върху главното парично задължение до
окончателното изплащане на сумата.
От представените писмени доказателства за проведено лечение, съдът счита,
че искът за имуществените вреди следва да се уважи изцяло-119.96 лв.
Видно от данните по делото
размерът на адвокатското възнаграждение не е определен на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Съдът като се съобрази с чл.7, ал.2, т.4 от Н №1 за размера на адв. възнаграждение приема, както и с уважената част от иска,
намира, че адв. възнаграждение е в размер на 1733.60 лв. Неоснователно е
искането на процесуалния представител на ищците за присъждане на ДДС върху
адвокатския хонорар за оказана безплатна помощ- не е осъществена сделка и няма
доказателства, че данъкът е платен, независимо, че адвокатът е регистрирано лице по ЗДДС. При това решение на съда и ищецът, и ответникът имат
право на разноски –– съразмерно на уважената, съответно на отхвърлената част от
исковете. Съдът приема, че разноските на ответника за
процесуално представителство са в размер на 450 лв. Съразмерно с отхвърлената част от исковете
ответникът има право на 253.33 лв. от 760 лв.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи
и държавна такса върху уважената част на иска по сметка на СГС в размер на 1604.80лв.,
както и 300лв. възнаграждение на вещото лице, платими от бюджета на СГС.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „З.Д.Е.” АД, ЕИК******, седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Й.Ц.и П.А.- изпълнителни директори, да заплати на Т.Ж.С., ЕГН **********,***, чрез адв. П.К.,***, със съдебен адрес:***,
по иск с правно
основание чл.226 от КЗ(отм.) обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
размер 40 000 лв. (четирдесет хиляди
лева), като ОТХВЪРЛЯ иска за
неимуществените вреди за разликата над 40 000 лв. до пълния предявен размер от 65 000лв.,
заедно със законната лихва върху тези сума от 22.05.2016г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА „З.Д.Е.” АД, ЕИК******, седалище и адрес
на управление:***, представлявано от Й.Ц.и П.А.- изпълнителни директори, да заплати на Т.Ж.С., ЕГН **********,***, чрез адв. П.К.,***, със съдебен адрес:***,
по иск с правно
основание чл.226 от КЗ(отм.) обезщетение за претърпените имуществени вреди в
размер на 119.96лв.(сто и
деветнадесет лева и деветдесет и шест стотинки).
ОСЪЖДА Т.Ж.С., ЕГН **********,***,
чрез адв. П.К.,***, със съдебен адрес:***, да заплати на „З.Д.Е.” АД, ЕИК******, седалище и адрес
на управление:***, представлявано от Й.Ц.и П.А.- изпълнителни директори, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК направените разноски по делото в размер на 253.33 лв.(двеста петдесет и три
лева и тридесет и три стотинки).
ОСЪЖДА „З.Д.Е.” АД, ЕИК******, седалище и адрес
на управление:***, представлявано от Й.Ц.и П.А.- изпълнителни директори, да заплати на адв. П.К.,***, със
съдебен адрес:***, на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 1733.60 лв.(хиляда седемстотин тридесет и три лева и
шестдесет стотинки).
ОСЪЖДА„З.Д.Е.” АД, ЕИК******, седалище и адрес
на управление:***, представлявано от Й.Ц.и П.А.- изпълнителни директори, да заплати по сметка на СГС държавна такса
в размер на 1604.80лв.(хиляда шестотин и четири лева и осемдесет стотинки), както и 300 лв.(триста
лева) разноски по възнаграждение за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването на страните
за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: