№ 23
гр. Ямбол, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Николай Енч. И.
Галина Ив. Вълчанова Люцканова
при участието на секретаря П.У.
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно
гражданско дело № 20222300500003 по описа за 2022 година
Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на К. Д. Я.., М. Д. Я..,
Д.С.И., М.С.И.., Й.С.И.. и М.С.И.., двете със знанието и съгласието на своя баща С.М.И..,
Ж.С.И.. и В.С.И.., двамата чрез своя законен представител С.М.И.., представлявани от
Адвокатско дружество „Ч., Петкова И И." гр. София, представлявано от адвокат С.С. Ч.,
САК срещу решение № 260365/19.10.2021 г., постановено по гр. д. № 229/2021 г. по описа
на ЯPC, с което съдът:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от К. Д. Я.., ЕГН ********** от.гр.*, ул. „*" *, М. Д.
Я.., ЕГН ********** от.гр.*, ул. „*" № 42, Д.С.И., ЕГН **********, М.С.И.., ЕГН
**********, Й.С.И.. ЕГН **********, М.С.И.., ЕГН ********** и двете със знанието и
съгласието на своя баща С.М.И.., ЕГН **********, Ж.С.И.., ЕГН ********** и В.С.И.., ЕГН
********** и двамата чрез своя законен представител С.М.И.., ЕГН **********, всички от.
гр.*, всичките, чрез пълномощник адвокат Ч.- САК срещу „ЗАД Армеец" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Средец, ул.*, представлявано
от изп. директори М.И.. и В.К.М. да бъде осъдено дружеството да заплати на всеки от тях
сумата от по 25 000 лв., представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди
в резултат на настъпило на 19.08.2016 г. пътнотранспортно произшествие, довело до
смъртта на дядо им М.Я.И И. на 21.08.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 19.08.2016 г. до окончателното изплащане като ги е осъдил и да заплатят
разноските по делото.
1
Иска се отмяна на този акт и уважаване изцяло на предявения иск, присъждане на
компенсаторна лихва в размер на законната лихва и разноските пред двете инстанции. Счита
се, че решението е неправилно - постановено при нарушаване на материалния и
процесуалния закон и е необосновано. Съдът неправилно е приел, че в хода на
производството не е установено, че причинените морални болки и страдания надхвърлят по
интензитет и времетраене нормално присъщите за тази родствена връзка и че не е
обосновано в достатъчна степен основанието за изключение от разрешението залегнало в
ПП № 4/1961 г. на ВС и ПП 5/1969 г. на ВС, че в случай на смърт право на обезщетение
имат най-близките на починалия. Не се споделят доводите на решаващия съдебен състав за
неприложимост на цитираното тълкувателно решение към процесния случай, доколкото
смъртта на М.И. дядо на ищците е настъпила на 19.08.2016 г., явяваща се преди приемането
му. В първоинстанционното производство са изслушани свидетелски показания, с които в
условията на пълно и главно доказване по безспорен начин са доказани търпените от
ищците неимуществени вреди. Всички възражения по въззивната жалба въззивниците са
подкрепили с подробни и конкретни доводи.
В законоустановения срок ответникът по делото „ЗАД Армеец" АД е депозирал
отговор на въззивната жалба и счита същата за неоснователна, а постановеното от районния
съд решение като правилно, законосъобразно и обосновано се желае да бъде оставено в
сила. Сочи се, че е безспорно настъпването на инцидента преди приемане на Тълкувателно
решение № 1 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, с което се разширява кръгът на
правоимащите и се обявяват за изгубили сила до сега действалите постановки, предвиждащи
стеснително тълкуване, поради което не следва да бъде прилагано приетото с него в
настоящия случай. Пред районния съд не е доказана изключителна емоционална връзка
между пострадалото лице и ищците, обосноваваща присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, предвид което правилно и обосновано съдът е отхвърлил исковете им
като неоснователни и недоказани и е присъдил разноски в полза на ответника. От
показанията на изслушаните свидетели се установява, че ищците са били отглеждани от
собствените си родители и са живеели в отделно домакинство, което безспорно опровергава
твърдението за изключителност на създадената връзка между внуци и дядо. Не са били
ангажирани доказателства относно наличието на морални болки и страдания, които
надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена
връзка. Излагат се подробни съображения за това, че съдът се е произнесъл съобразно
наведените в исковата молба твърдения и събраните по делото пред първата инстанция
доказателства.
В съдебно заседание въззивниците, редовно призовани не се явяват, а пълномощникът
им е депозирал молба, с която поддържа въззивната жалба и становището по нея.
Въззиваемата страна също редовно призована не изпраща представител в съдебно
заседание, но с писмена молба поддържа отговора и заявеното становище по него.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд приема за
установено следното:
2
Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК
преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивниците са
легитимирани и имат правен интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира
въззивната жалба за неоснователна.
В съответствие с правомощията си при проверка на валидността и допустимостта на
атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При
преценка по същество – атакуваното решение прецени за правилно.
Съгласно процесуалната възможност установена с разпоредбата на чл.272 ГПК във
вр. с чл.235 от ГПК, въззивният съд изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния
съд, като по този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги преповтаря. В отговор на
доводите на въззивника, наведени във въззивната жалба, въззивният съд намира за
необходимо да изложи следното:
По делото предмет на разглеждане са претенции за неимуществени вреди, с правно
основание чл.226 ал.1 от КЗ отм. вр. §22 от КЗ, претендирани, като следствие от ПТП
против „ЗАД Армеец"АД гр.София - застраховател на прекия причинител на смъртта на
дядото на ищците.
Както е прието и от ЯРС не са спорни въпросите относно настъпване на ПТП, във
връзка с което с Присъда №73/25.06.2018 г., постановена по НОХД №150/2018 г. по описа
на ЯОС, влязла в сила на 11.07.2018 г., съдът е признал подсъдимия Д.Д.Д. за виновен в
това, че на 19.08.2016 г., около 19,30 часа, в гр.*, в ж.к.„*", на кръстовище, образувано
между ул.* и улицата, водеща към фирма „Сакарела" ООД, при управление на лек
автомобил „Тойота Авенсис" с рег. № У 6465 АС, е нарушил правилата за движение по
пътищата, визирани в чл.50, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на
М.Я.И И., настъпила на 21.08.2016 г. Не е спорно и наличието на застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите при „ЗАД
Армеец"АД гр.София по отношение на МПС марка " Тойота", модел "Авенсис" с рег. № У
6465 АС, валидна към датата на произшествието, както и че ищците са внуци на починалия
при ПТП М.Я.И И. – деца на неговите синове Д.М.Я и С.М.И...
Спорният въпрос в настоящия случай е дали ищците притежават материалноправна
легитимация да получат обезщетение за претърпени неимуществени вреди, които следва да
бъдат възмездени по реда на чл.52 ЗЗД и предявените искове, като въззивният съд споделя
изводите на районния съд за това, че това обстоятелство не е установено и исковете като
неоснователни, правилно са били отхвърлени. Разрешението на този въпрос е обусловено от
произнасянето на ОСГНТК на ВКС с ТР № 1 от 21.06.2018 г. по т.д.№ 1/2016 г. С решението
общото събрание на трите колегии на ВКС е приело, че има основание да се отстъпи от
възприетото в Постановление № 2/1984 г. разрешение и да се предвиди възможност за
присъждане и на други лица, извън посочените в Постановление № 4/1961 г. и
Постановление № 5/1969 г. Посочено е, че материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата,
посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.Х1.1969 г. на
3
Пленума на Върховния съд и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от
смъртта му вреди. Видно от изложените мотиви, прието е, че обезщетение следва да се
присъди само тогава, когато от доказателствата по делото може да се направи несъмнен
извод, че лицето, което претендира обезщетение, е доказало съществуването на трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт
сериозни /като интензитет и продължителност/ морални болки и страдания. Отчетено е, че
според традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите,
съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг, а
връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и
емоционална близост. За това, когато съдът установи, че поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността между тях е станала толкова силна, че смъртта на единия от
родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само
формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек
преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна
степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
Постановления № 4/1961 г. и № 5/1969 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на
обезщетение имат само най-близките на починалия. Впрочем следва да се отбележи, че и
правото на обезщетение и на най-близките на починалия /по смисъла на двете
постановления/, не е абсолютно и не може да бъде реализирано, ако претендиращият
обезщетение не докаже, че действително е претърпял неимуществени вреди, които е
справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл.52 ЗЗД.
При анализ на събраните доказателства, установяващи претърпените неимуществени
вреди, въззивният съд преценя, че ищците не са доказали наличието на предпоставките за
уважаване на иска, съгласно ТР № 1 от 21.06.2018 г. по т.д.№ 1/2016 г. - особено близка
връзка между ищците с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Според
свидетеля И.И., който познава М. и ищците К. и М., М. имал много деца, които свидетеля не
можел да изброи. Свидетеля познавал и сина на М. /бащата на К. и М./, който не живеел при
него, а на друга улица. Свидетеля и М. били комшии, а с К. се познавали. Двете имали
собствени семейства и деца. На К. децата били малки, може би не били родени, когато
починал дядо й, а на М. били големи, като тя преди да се ожени живеела при дядо си. М.
била отгледана от дядо си. Свидетелят видял М. след като чули за смъртта на дядо им, тя
била съкрушена, скърбяла за дядо си, плачела и дори припаднала.
Свидетелят К.И. заявява, че отношенията на К. с М. били добри. Дядо й постоянно й
помагал, като й вземал закуски и били постоянно заедно, когато била по-малка, но не
4
живеели заедно. След като М. починал в катастрофа, К. била много зле и много съкрушена,
като всички били съкрушени. К. не била се променила, но постоянно тъгувала. От всички
над 20 внуци на М., свидетелят познавал най-големите и конкретно К.. М. живеел в една
къща с най-малкия си син, който се казвал С. и жена си.
Свидетелката Е. Я. е майка на ищците М.С., на М, Д. Й. и М. и снаха на починалия М.,
съпруга на сина му С.. Свидетелката и семейството й живеели в една къща заедно с М. и
посочва, че дядото не можел без внуците си, той се грижил за тях. Вземал децата и ги
разкарвал по магазините, като им купувал сладки и други работи. На по-големите казали,
когато починал, като на по-малките казали, че дядо им го няма. Страдали около 2-3 месеца,
като плачели и това било. Липсата на дядо им се отразила, като питали за него и те им
казвали, че го няма и е починал, като още тъгували за него. Децата ходили на училище, но
не били ходили на детска градина, като тя си гледала.
Свидетелките С.а Я. и М Я. са без родство със страните, познавали са починалия М.,
знаели, че внуците му – децата на С. са живеели заедно с родителите си и дядо си. Внуците
били много близки с М., той много ги обичал - спял с тях и с тях ставал. М. също като малка
живеела при дядо си, а свидетелката С.а Я. й била приятелка /разликата им била 10 години/
и ходела у тях да си играят. Когато М. починал свидетелката ги видяла, те били отпаднали,
особено М., която грабнала ковчега и не го пускала да излезе от двора, малкия Ж. също.
Бабата също се грижела за тях, както родителите им били там. Всички живеели заедно и
били добре.
Пред първата инстанция е била назначена и изслушана съдебно-психиатрична
експертиза, от която се установява, че всеки един от ищците преживял нормална реакция
спрямо загуба на близък. При никой от тях няма данни за преживяна остра стресова реакция
или някакъв вид душевно разстройство. Реакцията била нормалпсихологична и без данни за
абнормно състояние по форма, съдържание и време. Емоционалната компонентна на
преживяното състояние за всеки един от ищците, с течение на времето се балансирала и
придобивала състояние на един печален по своята същност спомен. Освидетелстваните
/ищците/ отричали да са посещавали психиатрични служби и не са вземали успокоителни
медикаменти.
От анализа на събраните доказателства – гласни и експертиза, съдът намира, че от тях
не се установява връзка, различаваща се и извън обичайната и традиционна за българското
семейство връзка на обич и взаимна привързаност между дядо и внуци. Т.е. недоказано е по
делото, че е била налице много по-силна, извън обичайната трайна, емоционална връзка на
ищците с починалото лице - техен дядо, чиято загуба да е била понесена много тежко от тях,
засягайки сериозно душевният им мир, причинявайки им болки и мъка, които надминават
обичайното страдание, свързано със смъртта на близък човек. Действително е установено от
свидетелите, че ищцата М.Я. е живяла като малка с дядо си, но към момента на смъртта му е
била на 26 години, със собствено семейство и не е съжителствала заедно с него. Относно
ищцата К.Я., на 28 години, когато дядо й починал, показанията също са за това, че има
собствено семейство и деца, а помощта на дядо й се изразявала в това да й купува закуски
5
сутрин. Що се отнася до останалите ищци, деца на С., които са живели в един дом с дядо си
към момента на смъртта му, също не се установиха по-силни от обичайните за дядо и внуци
отношения. Както и вещото лице е заявило след освидетелстването на всеки един от ищците,
при никой от тях няма данни за преживяна остра стресова реакция или някакъв вид душевно
разстройство, които съдът да възприеме като претърпени травми и същите да следва да
бъдат овъзмездени от претендираните обезщетения.
За това следва да се приеме, че извън формалната връзка на родство по делото не се
доказват останалите предпоставки за обезщетение на претърпени неимуществени вреди,
визирани в решението по т.д. № 1/2016 г. Това е така, понеже по делото не е доказано по
несъмнен начин, че ищците са претърпели пряко, непосредствено и за продължителен
период от време значителни по степен и интензитет морални болки и страдания от загубата
на своя дядо. Предвид изложеното, въззивният счита, че исковете правилно са били
отхвърлени от първоинстанционния съд и атакуваното решение като правилно и
законосъобразно следва да се потвърди на основание чл.271 ал.1 ГПК.
С оглед изхода на спора, съдът не обсъжда въведеното от въззиваемата страна
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.
При този изход на делото в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят
направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 100 лв.- възнаграждение за
юрисконсулт, съгл. чл.78 ал.8 ГПК, вр. с чл.37 ЗПП, вр. с чл.25 ал.1 от Наредба за
заплащането на правната помощ.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260365/19.10.2021 г., постановено по гр. д. № 229/2021
г. по описа на ЯPC.
ОСЪЖДА К. Д. Я.., ЕГН ********** от.гр.*, ул. „*" *, М. Д. Я.., ЕГН **********
от.гр.*, ул. „*" № 42, Д.С.И., ЕГН **********, М.С.И.., ЕГН **********, Й.С.И.. ЕГН
**********, М.С.И.., ЕГН ********** и двете със знанието и съгласието на своя баща
С.М.И.., ЕГН **********, Ж.С.И.., ЕГН ********** и В.С.И.., ЕГН ********** и двамата
чрез своя законен представител С.М.И.., ЕГН **********, всички от. гр.*, всичките, чрез
пълномощник адвокат Ч.- САК да заплатят на „ЗАД Армеец"АД гр.София, с ЕИК-
*********, сумата 100 лв. разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, в едномесечен
срок от връчване на страните.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7