РЕШЕНИЕ
№ 264
гр. Петрич, 09.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20231230101680 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебното производство е по Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба, подадена от Б. М. Н., с адрес в гр.
С., ул. „М-р Ю. Г.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, ЕГН **********, И. В. Н., с адрес в гр.
С., ул. „П. П.“ № **, ЕГН **********, Й. С. М., с адрес в гр. С., ул. „Ал. фон Х.“ №
**, ЕГН ********** и Б. Б. Г., с адрес в гр. С., ул. „Т. в.“ № *, ет. *, ап. *, ЕГН
**********, срещу Ш. Г. С., с адрес в гр. П., ул. „Ц. С.“ № **, ЕГН **********.
Ищците твърдят, че на 16.06.2023 г. между тях и още пет лица (като
доверители) и ответницата (като довереник) е бил сключен устен договор за поръчка
(мандат). Поясняват, че основните елементи на сделката са се изразявали в:
организиране от ответницата на груповото им посещение, през периода 05.09.2023 г. –
12.09.2023 г., в „И.-й. ц.“, намиращ се до гр. К., Република И.; заплащане от тяхна
страна в полза на ответницата на парични разходи по изпълнението на поръчката, от
които: 5 100 лв. – за ищцата Б. Н., 4 500 лв. – за ищцата И. Н., 5 400 лв. – за ищеца Й.
М., 4 890 лв. – за ищцата Б. Г.; личното им придружаване от ответницата по време на
посещението. Поддържат, че те са изпълнили своите задължения по договора, но
ответницата не е сторила същото – не ги е придружила по време на пътуването, не е
организирала адекватно обратния им самолетен полет до Република Б. и не им е
предоставила отчет за извършените разходи. Считат, че по този повод ответницата им
1
дължи заплащането на съответни обезщетения и на мораторни лихви, а именно: за
ищцата Н. – 3 121,17 лв. – обезщетение за разликата между заплатените разходи по
договора и действителните такива; 16 425,75 лв. – обезщетение, формирано от сбора
на: 15 759 лв. – за закупени от тази ищца нови самолетни билети по маршрута гр. Б.
(Република И.) – гр. Д. (Емирство К.) – гр. С. (Република Б.), за всички участници в
групата, 560 лв. – за разходи за мобилни услуги по провеждане на телефонни
разговори с ответницата в гр. Б. (Република И.), 62,50 лв. – за разходи за таксиметрови
услуги, направени при търсенето на хотел в гр. Б. (Република И.), и 44,25 лв. – за
разходи за храна и вода, направени по време на престой в гр. Б. (Република И.); 32,35
лв. – мораторна лихва върху главното вземане от 3 121,17 лв., начислена за периода
11.10.2023 г. – 08.12.2023 г., и 353,19 лв. – мораторна лихва върху главното вземане от
16 425,75 лв., начислена за същия времеви диапазон; за ищцата Н. – 2 521,17 лв. –
обезщетение за разликата между заплатените разходи по договора и действителните
такива; 106,75 лв. – обезщетение, формирано от сбора на: 62,50 лв. – за разходи за
таксиметрови услуги, направени при търсенето на хотел в гр. Б. (Република И.), и
44,25 лв. – за разходи за храна и вода, направени по време на престой в гр. Б.
(Република И.); 19,35 лв. – мораторна лихва върху главното вземане от 2 521,17 лв.,
начислена за периода 11.10.2023 г. – 08.12.2023 г., и 2,30 лв. – мораторна лихва върху
главното вземане от 106,75 лв., начислена за същия времеви диапазон; за ищеца М. – 3
421,17 лв. – обезщетение за разликата между заплатените разходи по договора и
действителните такива; 106,75 лв. – обезщетение, формирано от сбора на: 62,50 лв. – за
разходи за таксиметрови услуги, направени при търсенето на хотел в гр. Б. (Република
И.), и 44,25 лв. – за разходи за храна и вода, направени по време на престой в гр. Б.
(Република И.); 38,70 лв. – мораторна лихва върху главното вземане от 3 421,17 лв.,
начислена за периода 11.10.2023 г. – 08.12.2023 г., и 2,30 лв. – мораторна лихва върху
главното вземане от 106,75 лв., начислена за същия времеви диапазон; за ищцата Г. – 2
911,17 лв. – обезщетение за разликата между заплатените разходи по договора и
действителните такива; 106,75 лв. – обезщетение, формирано от сбора на: 62,50 лв. – за
разходи за таксиметрови услуги, направени при търсенето на хотел в гр. Б. (Република
И.), и 44,25 лв. – за разходи за храна и вода, направени по време на престой в гр. Б.
(Република И.); 27,74 лв. – мораторна лихва върху главното вземане от 2 911,17 лв.,
начислена за периода 11.10.2023 г. – 08.12.2023 г., и 2,30 лв. – мораторна лихва върху
главното вземане от 106,75 лв., начислена за същия времеви диапазон. Искат
визираните суми да им бъдат присъдени, ведно със законната лихва върху главниците
от депозирането на исковата молба (08.12.2023 г.) до погасяването. Претендират и
съдебни разноски.
Ответницата оспорва ищцовите претенции, настоява за тяхното отхвърляне и
за присъждане на съдебно-деловодни разходи. Възразява, че: не е сключвала сочения
договор с ищците; ако се установи обратното, то тя е изпълнила всички задължения по
2
сделката и не е допуснала отклонения от постигнатите уговорки; пропускането на
обратния полет е станало по вина на ищците, тъй като те са носили в себе си голям
обем багаж, който е затруднил придвижването им; не е давала на ищците указания да
се настанят в хотел; разходите по посещението в йога-центъра в гр. К. (Република И.),
платени от ищците, съответстват на действителните такава; не е имало уговорка тя
лично да бъде техен придружител.
Съдът приема следното:
1. От фактическа страна:
През месец юни на 2023 г. ответницата публикувала обяви в онлайн-
платформите „Фейсбук“ и „Ютуб“, че е учител по йога и организира посещение от
05.09.2023 г. до 12.09.2023 г. в „И.-й. ц.“, находящ се в близост до гр. К., Република И..
В тази връзка в обявите бил посочен и телефонен номер, чрез който заинтересованите
от обявата да се свържат с нея.
Четиримата ищци, двете свидетелки Ев. М. и Сн. Ж., както и още трима други –
Ив. Г., Н. П. и Д.Цв., се свързали с ответницата, при което към 16.06.2023 г. се
оформила група от тези девет човека, която трябвало да посети йога-центъра.
Във връзка с посещението всеки участник е трябвало да заплати конкретна сума,
определена му от ответницата индивидуално, като плащането е било нужно да се
направи по банкова сметка на майката на ответницата (Ем. Б. М.) или чрез
платформата за онлайн-разплащания „Револют“.
На 07.07.2023 г. между участниците от групата и ответницата била проведена
видеосреща в онлайн-платформата „Зуум“, при която били направени уговорките, че:
сумата, която всеки участник плаща, включва всички разходи по пътуването и престоя
в йога-центъра; ответницата ще се погрижи за цялостната организация на
посещението, но тя не може да ги придружи, поради лични причини, заради което ще
бъде заместена от осигурено от нея лице – свидетелят Г. Я. (с псевдоним Н.); няма
нужда ответницата да предоставя на участниците информация за конкретните полети и
за точния размер на разходите, тъй като тя щяла да се погрижи за всички необходимо,
а те трябвало просто да се насладят на пътуването и на посещението в йога-центъра.
При видеосрещата не е бил коментиран изрично въпросът дали част от паричните
средства, платени от участниците, ще бъдат възнаграждение за дейността на
ответницата, респективно за покриване и на разходите на водача на групата.
Всеки от четиримата ищци е заплатил в полза на ответницата следните суми:
ищцата Н. – 5 100 лв., от които 2 300 лв., платени на 18.06.2023 г., и 2 800 лв., платени
на 22.06.2023 г.; ищцата Н. – 4 500 лв., от които 2 500 лв., платени на 16.06.2023 г., 2 х
500 лв., платени на 01.07.2023 г., и 2 х 500 лв., платени на 02.07.2023 г.; ищецът М. – 5
400 лв., от които 2 500 лв., платени на 18.06.2023 г., и 2 900 лв., платени на 13.07.2023
г.; ищцата Г. – 4 890 лв., от които 2 400 лв., платени на 22.06.2023 г., и 2 490 лв.,
3
платени на 19.07.2023 г.
На 05.09.2023 г. цялата група от деветимата участници и свидетелят Г. Я. се
събрали на летището в гр. С., отпътували за Република И., пристигнали в йога-центъра
до гр. К., настанили се там и взели участие в дейностите, предлагани в него.
На 13.09.2023 г. участниците от групата и свидетелят Я. се приготвили за
обратното пътуване, при което първият полет бил от летището в гр. К. до летището в
гр. Б., Република И., където пък трябвало да се извърши прекачване на полет за гр. М.,
С. О. Въпреки че полетът от гр. К. до гр. Б. завършил без закъснение, когато
участниците от групата пристигнали на гишето за регистрация за полета към гр. М.,
служителите на летището ги уведомили, че са закъснели, тъй като дейността по
регистриране на пътниците за този полет вече била приключила. Късното пристигане
на групата на регистрационното гише не се е дължало на бавно придвижване на някои
от участниците в нея, нито на пренасянето на значително по-голям багаж от онзи,
носен при придвижването от Република Б. до Република И.
След пропускането на полета за С. О.свидетелят Я. провел телефонен разговор с
ответницата, за да я уведоми са случващото се, използвайки мобилния телефон на
ищцата Н., който тя му предоставила доброволно. Разговорът продължил около 30-40
минути. За отчетния период 05.09.2023 г. – 04.10.2023 г. мобилният оператор „Йеттел
България“ ЕАД начислил на ищцата Н. сумата от 657,85 лв. – за предоставени мобилни
услуги, ползвани с телефонен номер **********, като няма данни за погасяването на
тази сметка от страна на Н..
След разговора между ответницата и свидетеля Я. последният предложил на
групата да потърсят хотел, в който да пренощуват, при което цялата група наела
таксиметрови автомобили, но при пристигането на мястото, където трябвало да бъде
хотелът, се оказало, че там има само заключена сграда, поради което всички отново се
върнали обратно на летището в гр. Б. За тази двупосочна таксиметрова услуга всеки от
участниците в групата заплатил по около 100 лв.
Междувременно ищцата Н. успяла, чрез дружеството „Тр. А.“ ООД – гр. С., да
намери за себе си и за останалите осмина участници в групата самолетни билети от гр.
Б. до Република Б., с едно прекачване в гр. Д., Държавата К. Стойността на новите
самолетни билети била 15 759 лв. или по 1 751 лв. на човек, която обща сума още
същия ден била заплатена от Н. на „Тр.Адв.“ ООД. Това били единствените билети от
гр. Б. до гр. С. за следващите 10 – 15 дни.
Свидетелят Я. отказал да се възползва от възможността, свързана с новите
самолетни, и решил да остане в гр. Б., за да търси друга опция за прибиране в Б.
Докато чакали за новия полет на летището в гр. Б., участниците в групата
направили разходи за храна и вода, които варирали между 50 лв. и 100 лв. на човек.
На 01.10.2023 г. деветимата участници в групата изпратили имейл до
ответницата, в който поискали до 10.10.2023 г. да възстанови сумите, отнасящи се до
4
новозакупените самолетни билети, разходите за таксиметровите услуги в гр. Б., както
и онези за храна и вода, сторени на летището в същия град. Няма данни, че
електронното писмо е било реално получено от ответницата.
Считано от 01.04.2024 г., таксата, събирана от Посолството на Република И. в
Република Б., за издаване на туристическа виза с продължителност до 1 година е 180
лв., плюс 6 лв. административна такса.
Цената на самолетните билети, които ответницата е осигурила за двупосочното
пътуване на участниците от групата при посещението в йога-центъра в И. е била по 1
678,83 лв. на човек.
Няколко дни след завръщането си в Република Б. свидетелките М. и Ж.
възстановили на ищцата Н. стойността на техните самолетни билети, касаещи
прибирането им от гр. Б. до гр. С, през гр. Д.
2. По доказателствата:
Фактическите положения, отнасящи се до организирането от страна на
ответницата срещу заплащане на процесното посещение, в което са участвали и
четиримата ищци, на практика не се оспорва от първата. Дори от представените от
самата нея резервации за самолетни билети и фактури за тяхната цена се доказва, че
точно тя е поела организацията на пътуването.
Ответницата не оспорва и плащането от ищците в нейна полза на
горепосочените суми, свързани със самото посещение в йога-центъра. Обсъжданите
плащания се потвърждават и от приложените към исковата молба платежни
нареждания.
Обстоятелствата, упоменати в предходните два абзаца, са достатъчно
показателни, че между ответницата и деветимата участници в групата, е имало
договор, насочен към организирането от нея на посещение в йога-центъра, намиращ се
до гр. К., Република И., за което участниците пък е трябвало да заплатят съответни
парични суми.
Когато е доказано наличието на сделка, но между страните по нея има спор за
смисъла на постигнатите договорености, съдът може да изясни действителната им
обща воля и със свидетелски показания (вж. Решение № 244/21.01.2020 г. по гр. д. №
983/19 г., III г. о. на ВКС). Ето защо и в разглежданата хипотеза разпитите на
свидетелките М. и Ж., от които изцяло се изясняват уговорките между ответницата и
участниците в групата, направени при видеосрещата им в онлайн-платформата „Зуум“,
са напълно допустими. В тази част гласните доказателствени средства, създадени с
участието на тези две свидетелки, по никакъв начин не се опровергават от останалите
елементи на събраната доказателствена съвкупност.
От показанията на свидетелките М. и Ж., както и от онези на свидетеля Я.,
стават ясни и фактите около началото на пътуването на групата от Република Б. за
5
Република И., пристигането там, настаняването в йога-центъра, обратното прибиране
и описаните проблеми, възникнали във връзка с прибирането в гр. Б. (включително
извършването на разходи за таксиметрови услуги и за храна и вода в гр. Б., както и за
ползването от свидетеля Я. на мобилния телефон на ищцата Н.).
Противоречие в казаното от тримата свидетели се наблюдава само по
фактическите сведения за причините за изпускането на обратния полет в гр. Б. Според
свидетелките М. и Ж., полетът е бил изпуснат поради късното пристигане на групата
на летищното гише за регистрация, дължащо се на краткото време между полета,
пристигнал от гр. К., и онзи, заминаващ от гр. Б. Съгласно съобщеното от свидетеля
Якимов, пропускането на полета е резултат от поведението на членовете на групата,
които били с голям багаж и се придвижвали бавно на летището.
Между свидетелките М. и Ж. и свидетеля Я. са проведени и очни ставки, с цел
изясняване на така очертания проблем, при които всеки от тях продължава да държи на
онова, което е изтъкнал при първоначалния му разпит.
Когато правнорелевантни факти се установяват със свидетелски показания,
съдът трябва да вземе предвид начина, по който свидетелите са узнали тези факти,
както и способността и желанието им вярно да възприемат фактите и добросъвестно
да ги възпроизведат в показанията си (вж. Решение № 527/15.03.2012 г. по гр. д. №
943/10 г., ІV г. о. на ВКС).
В коментирания аспект кредит на доверие заслужават показанията на
свидетелките М. и Ж., а не тези на свидетеля Я. Вярно е, че впечатленията и на
тримата са резултат от лични възприятия и то в момента, в който са се случвали
съответните събития. Свидетелките М. и Ж. обаче нямат никакъв интерес от изхода на
делото, а познанството им с ищците е единствено от организираното пътуване,
станало повод за сегашното дело. По-различна е ситуацията със свидетеля Я.
Очевидно е, че той се намира в близки отношения с ответницата, след като тя му е
възложила осъществяването на договорния ангажимент, поет от нея към участниците в
групата, като ненадлежното изпълнение от негова страна на възложеното му от
ответницата влече неговата отговорност към същата по чл. 79 и сл. ЗЗД. А по
отношение на свидетелките М. и Ж.няма никакви данни, които да поставят под
съмнение добросъвестното възпроизвеждане на анализираните факти в техните
показания.
Сметката за мобилните услуги, начислена на ищцата Н., се установява от
представената фактура, издадена й от обслужващия мобилен оператор.
Закупуването на новите самолетни билети от ищцата Н. за нея и за другите
осмина членове на групата се констатира от документите, обективиращи новите
билети, както и от платежното нареждане, с което тя изцяло е заплатила тяхната цена.
Посоченият размер на визовите и на административните такси, събирани от
Посолството на Република И. се установява от представената по този повод нарочна
6
тарифа. Този документ обаче не е относим към предмета на доказването, тъй като
валидността му е от 01.04.2024 г., т. е. повече от 6 месеца след датата на процесното
пътуване.
Съдържанието на електронното писмо от ищците до ответницата, обективиращо
искане за възстановяване на парични суми, се констатира от представената негова
разпечатка.
3. От правна страна:
3.1. По главните искове:
Предявените главни искови претенции намират юридическото си основание в
разпоредбите на чл. 79, ал. 1, предл. 2 във вр. с чл. 82, предл. 1 ЗЗД, а уважаването им
е детерминирано от кумулативната даденост на няколко условия, свеждащи се до: 1/
сключването на поддържания договор; 2/ изпълнението на задълженията на ищците по
него; 3/ претърпяването от тяхната страна на вредите, във връзка с които се
претендират заявените обезщетения; 4/ пряка и непосредствена причинна връзка
между вредите и неизпълнението на задълженията на ответницата по договора.
Първите две предпоставки от очертания фактически състав на исковете за
главниците бяха безспорно доказани.
От правна гледна точка особеностите на сключения между страните договор
обаче го определят не само като поръчка (мандат), но и като такъв за постигане на
определен физически резултат. С договора за поръчка по чл. 280 и сл. ЗЗД
довереникът се задължава само за извършване на правни действия за сметка на
доверителя (вж. Решение № 482/13.12.2011 г. по гр. д. № 1486/10 г., ІV г. о. на ВКС ). В
конкретния казус подобна специфика разкриват задълженията на ответницата да
осигури самолетен превоз на ищците във връзка с уговореното пътуване, което по
същността си е сключването от името и за сметка на ищците на договор за такъв вид
превоз. В задълженията на ответницата обаче се включват и фактически действия –
организация на пътуването с придружаване на групата от водач, летищен трансфер,
подпомагане за настаняването в йога-центъра. Подобен договор няма изрична
законова уредба, когато се сключва между физически лица и изпълнителят по него не е
туроператор (по аргумент от чл. 79а ЗТ), но той е напълно допустим от свободата на
договарянето (чл. 9, ал. 1 ЗЗД).
Изводът от казаното в предходния абзац е, че не могат да бъдат споделени
доводите на ищците, че в случая ставало въпрос единствено за договор за мандат
(поръчка), при който: ответницата била длъжна лично да изпълни всички действия по
сделката (чл. 283, ал. 1 ЗЗД); на същата не се дължало възнаграждение, защото такова
не било изрично уговорено (чл. 286 ЗЗД); тя следвало да им даде отчет за разходите и
да възстанови онова, което надвишава действително изразходваните парични средства
(чл. 284, ал. 2 ЗЗД).
7
От друга страна, както се изясни, ищците сами са се съгласили да заплатят
съответните суми в полза на ищцата срещу нейния ангажимент за организиране на
посещението им в йога-центъра, като не са се възпротивили, че водачът им ще бъде
свидетелят Я. Тъй като договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили
(чл. 20а, ал. 1 ЗЗД), на тази плоскост няма как за ищците да е налице
материалноправна легитимация, насочена към възстановяване на разходи по
процесния договор, за които самите те след сключването му едностранно са
преценили, че подлежат на връщане.
Щом като ответницата не е изпълнила задължението си по надлежното
организиране на обратния полет при пътуването на групата, предвид изпускането му
от участниците в нея, не по тяхна вина, което пък е довело до допълнителни разходи за
самолетни билети, за таксиметрови услуги и за храна и напитки, то репарирането на
тези разходи вече е отговорност на ответната страна. От разходите за самолетните
билети, направени от ищцата Н., трябва да се приспаднат сумите, възстановени й от
свидетелките М. и Ж. (2 х 1 751 лв.).
На ищцата Н. не могат да бъдат възмездени претендираните разходи за мобилни
услуги, след като няма доказателства, че тя реално е заплатила същите на мобилния
оператор.
В обобщение на горното главните ищцови претенции подлежат на уважаване
само за следните парични величини:
- за ищцата Н. – 12 363,75 лв., включващи: 12 257 лв. – за закупени нови
самолетни билети по маршрута гр. Б. (Република И.) – гр. Д. (Емирство К.) – гр. С.
(Република Б.), 62,50 лв. – за разходите за таксиметрови услуги, направени при
търсенето на хотел в гр. Б. (Република И.), и 44,25 лв. – за разходите за храна и вода,
направени по време на престоя в гр. Б. (Република И.);
- за останалите трима ищци – по 106,75 лв., включващи разходите за
таксиметровите услуги в гр. Б. (62,50 лв.) и разходите за храна и вода, направени по
време на престоя в този град (44,25 лв.).
3.2. По акцесорните искове за мораторните лихви:
За да бъдат уважени претенциите, отнасящи се до мораторните лихви, трябва
да: 1/ съществуват твърдените главни дългове и 2/ в погасяването им е била допусната
забава.
С оглед неоснователността на исковете за обезщетенията, свързани с
възстановяване на разходи по договора, лихви за забава в тази насока изобщо не се
дължат.
По отношение на останалите главни задължения също не могат да бъдат
присъдени закъснителни лихви. Тези главни дългове нямат определен ден за
изпълнение, което налага длъжникът да бъде поканен от кредитора, за да изпадне в
забава (чл. 84, ал. 2 ЗЗД). Щом като няма сигурни фактически данни, че поканата,
8
изпратена в тази насока от ищците до ответницата, действително е била получена от
последната, то тогава тя не е изпаднала в забава преди подаването на исковата молба.
4. Относно съдебните разноски:
Изходът от спора (частична основателност, респективно частична
неоснователност на предявените искове) предоставя право на съдебни разноски и на
двете насрещни страни (чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК).
Конкретният размер на съдебно-деловодните разходи, полагащи се на ищците,
съразмерно на уважената част от исковете, е:
- 2 432,67 лв. – за ищцата Н.;
- 10,67 лв. – за ищцата Н.;
- 8,58 лв. – за ищеца М.;
- 9,42 лв. – за ищцата Г..
Разноските, които ищците дължат на ответницата, пропорционално на
отхвърлената част от претенциите, са общо 1 116,73 лв.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ш. Г. С., с адрес в гр. П., ул. „Ц. С.“ № **, ЕГН **********, да
заплати на Б. М. Н., с адрес в гр. С., ул. „М-р Ю. Г.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, ЕГН
**********, на И. В. Н., с адрес в гр. С., ул. „П. П.“ № **, ЕГН **********, на Й. С.
М., с адрес в гр. С., ул. „Ал. фон Х.“ № **, ЕГН ********** и на Б. Б. Г., с адрес в гр.
С., ул. „Т. в.“ № *, ет. *, ап. *, ЕГН **********, обезщетения за вреди от
неизпълнение на устен договор, сключен на 16.06.2023 г. и касаещ организиране от
първата на групово посещение на последните четирима и на още пет други лица, през
периода 05.09.2023 г. – 12.09.2023 г., в „И.-й. ц.“, намиращ се в близост до гр. К.,
Република И., както следва:
- на Б. М. Н. – 12 363,75 лв., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба (08.12.2023 г.) до погасяването, като
ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над така уважената му част до неговия пълен
претендиран размер от 16 425,75 лв., както и ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на
мораторна лихва от 353,19 лв., начислена върху последната сума, за периода 11.10.2023
г. – 08.12.2023 г.;
- на И. В. Н. – 106,75 лв., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба (08.12.2023 г.) до погасяването, като ОТХВЪРЛЯ иска
за присъждане на мораторна лихва от 2,30 лв., начислена върху последната сума, за
9
периода 11.10.2023 г. – 08.12.2023 г.;
- на Й. С. М. – 106,75 лв., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба (08.12.2023 г.) до погасяването, като ОТХВЪРЛЯ иска
за присъждане на мораторна лихва от 2,30 лв., начислена върху последната сума, за
периода 11.10.2023 г. – 08.12.2023 г.;
- на Б. Б. Г. – 106,75 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба (08.12.2023 г.) до погасяването, като ОТХВЪРЛЯ иска за
присъждане на мораторна лихва от 2,30 лв., начислена върху последната сума, за
периода 11.10.2023 г. – 08.12.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от Б. М. Н., с адрес в гр. С., ул. „М-р Ю. Г.“,
бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, ЕГН **********, от И. В. Н., с адрес в гр. С., ул. „П. П.“ №
**, ЕГН **********, от Й. С. М., с адрес в гр. С., ул. „Ал. фон Х.“ № **, ЕГН
********** и от Б. Б. Г., с адрес в гр. С., ул. „Т. в.“ № *, ет. *, ап. *, ЕГН **********,
срещу Ш. Г. С., с адрес в гр. П., ул. „Ц. С.“ № **, ЕГН **********, с които се
претендира последната да бъде осъдена да заплати следните суми:
- на Б. М. Н. – 3 121,17 лв., представляващи обезщетение за разликата
между заплатените разходи по горепосочения договор и действителните такива, както
и 32,35 лв., представляващи мораторна лихва, начислена върху тази сума, за периода
11.10.2023 г. – 08.12.2023 г.;
- на И. В. Н. – 2 521,17 лв., представляващи обезщетение за разликата
между заплатените разходи по горепосочения договор и действителните такива, както
и 19,35 лв., представляващи мораторна лихва, начислена върху тази сума, за периода
11.10.2023 г. – 08.12.2023 г.;
- на Й. С. М. – 3 421,17 лв., представляващи обезщетение за разликата
между заплатените разходи по горепосочения договор и действителните такива, както
и 38,70 лв., представляващи мораторна лихва, начислена върху тази сума, за периода
11.10.2023 г. – 08.12.2023 г.;
- на Б. Б. Г. – 2 911,17 лв., представляващи обезщетение за разликата
между заплатени разходи по горепосочения договор и действителните такива, както и
27,74 лв., представляващи мораторна лихва, начислена върху тази сума, за периода
11.10.2023 г. – 08.12.2023 г.
ОСЪЖДА Ш. Г. С., с адрес в гр. П., ул. „Ц. С.“ № **, ЕГН **********, да
заплати на Б. М. Н., с адрес в гр. С., ул. „М-р Ю. Г.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, ЕГН
**********, на И. В. Н., с адрес в гр. С., ул. „П. П.“ № **, ЕГН **********, на Й. С.
М., с адрес в гр. С., ул. „Ал. фон Х.“ № **, ЕГН ********** и на Б. Б. Г., с адрес в гр.
С., ул. „Т. в.“ № *, ет. *, ап. *, ЕГН **********, съдебни разноски, дължими за
производството по делото, съразмерно на уважената част от исковете, както следва:
10
- на Б. М. Н. – 2 432,67 лв.;
- на И. В. Н. – 10,67 лв.;
- на Й. С. М. – 8,58 лв.;
- на Б. Б. Г. – 9,42 лв.
ОСЪЖДА Б. М. Н., с адрес в гр. С., ул. „М-р Ю. Г.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **,
ЕГН **********, И. В. Н., с адрес в гр. С., ул. „П. П.“ № **, ЕГН **********, Й. С.
М., с адрес в гр. С., ул. „Ал. фон Х.“ № **, ЕГН ********** и Б. Б. Г., с адрес в гр. С.,
ул. „Т. в.“ № *, ет. *, ап. *, ЕГН **********, поравно да заплатят на Ш. Г. С., с адрес
в гр. П., ул. „Ц. С.“ № **, ЕГН **********, сумата от 1 116,73 лв. – съдебни
разноски, дължими за производството по делото, пропорционално на отхвърлената
част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр. Бл.,
в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба, която се подава
чрез Районен съд – гр. П.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
11