Р Е Ш Е Н И Е
гр. Перник, 02.07.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, гражданско отделение, IV-ти състав, в открито съдебно заседание проведено на двадесет
и девети април две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ АЛЕКСОВ
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 00186 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Съдът намира, че е сезиран с
иск с правно основание чл. 341 и сл.
ГПК, чл. 34 ЗС във вр. чл. 28 СК.
Производството е образувано по
искова молба от В.Г. П. ЕГН: ********** ***
чрез адв. М.Х. *** със съдебен адрес ***
срещу А.П.Г., ЕГН ********** *** относно
допускане и извършване на делба на следната движима вещ: лек автомобил
марка Форд , модел Фокус, рама № WFOAXXGCDA1А66211, двигател №
F9DA1A662U, с регистрационен номер № ***,
който се намирал при ответника.
В законоустановения срок
ответникът, чрез адв. Р.П. *** е депозирал отговор. В отговора си ответникът по
същество сочи, че исковата молба е допустима и основателна. Съгласни са да бъде
извършена делба на процесният лек автомобил
при посочените делбени квоти на
страните.
По делото е постъпила молба рег.
№ 272045/02.06.2021г., с която ищцата иска да бъде наложено обезпечение по
отношение на делбената вещ, а именно спиране от движение на лек автомобил марка Форд, модел Фокус, рама
№WFOAXXGCDA1А66211, двигател №F9DA1A662U, с
регистрационен номер №***. С определение № 261912 от 02.06.2021 г. съдът
е допуснал налагане на обезпечителна мярка чрез спиране от движение на лекия
автомобил.
В открито съдебно
заседание искът се поддържа от ищеца, чрез пълномощника му.
Ответникът, чрез
пълномощника си, изразява становище във връзка с допускане на делбата при
посочените делбени квоти.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на ГПК, прие за установено от фактическа страна следното:
С Решение № 1281 от 15.12.2016г.,
постановено по гр.д.№ 03504/2016г.на ПРС, влязло в сила, заверен препис от
което е прието като писмено доказателство по настоящото дело, съдът е прекратил
сключения на 12.09.1998 г. между страните по делото граждански брак, като
правото на собственост върху процесния лек автомобил, придобит по време на
брака им се е конвертирало от бездялова СИО в обикновена
съсобственост.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от СК, вещите, правата върху
вещи и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат
на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на
чие име са придобити. Чл. 21, ал. 3 от СК установява оборимата презумпция, че
съвместният принос се предполага до доказване на противното, а чл. 154, ал.2 от ГПК - че не е необходимо да се доказват факти, за които съществува установено
от закона предположение. Съгласно чл. 27, ал. 1, предл. 2 от СК, при развод
съпружеската имуществена общност се прекратява, като бившите съпрузи стават
обикновени съсобственици на придобитото по време на брака имущество. От
приложените по делото писмени доказателства се доказа по категоричен начин, че
посоченото по-горе имущество е придобито от страните по делото след сключването
и преди разтрогването на брака им, т. е. по време на брачното им съжителство, с
общи усилия, труд и средства, следователно, в условията на съпружеска
имуществена общност от двамата съпрузи.
По отношение
претенцията за делба на описания подробно в ИМ лек
автомобил: За да се допусне една движима вещ до делба, следва да са налице
безспорни доказателства досежно нейното съществуване и следва да се установи
същата в чие държане се намира. Доказването на местонахождението на движимите
вещи е необходимо и задължително условие за допускане на делбата, защото
съсобствеността може да бъде прекратена само доколкото вещите като обект на
собственост съществуват и са налице към момента на допускането на делбата. От
друга стана, законът в чл. 344, ал. 1 ГПК
задължава съда, когато допуска делба на движими вещи, да се произнесе в
диспозитива кой от съделителите ги държи. А щом като това е задължителен
елемент от решението, в тежест на съделителя, искащ делба на движимите вещи, е
да докаже тяхното местонахождение, но не в предходен момент, а към момента на
допускане на делбата. В този смисъл и предвид твърдението на ищцата, че
описаната вещ се държи от ответника, което обстоятелство не бе оспорено от
последния, съдът приема, че същата се намира при ответника.
При това положение, искът за делба се
явява основателен, доказан и следва да бъде допусната делба върху процесния лек
автомобил.
По отношение на делбените квоти съдът
намира за безспорно, че всеки един от съделителите е съсобственик на по ½ идеална част от процесния лек автомобил. Всеки
един от съделителите е направил изявление, че желае да бъде допусната делбата,
като ищецът получи в дял ½ от лекия
автомобил и същия дял да получи и ответникът.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
Допуска съдебна
делба на лек автомобил: марка Форд, модел Фокус, рама №WFOAXXGCDA1А66211,
двигател №F9DA1A662U, с регистрационен
номер №*** .
Делбата се допуска
между и при части, както следва:
1.В.Г. П. ЕГН: ********** *** –
½ идеална част
и
2.А.П.Г., ЕГН ********** *** – ½ идеална
част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
ОКРЪЖЕН СЪД–ПЕРНИК в двуседмичен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.