Решение по дело №119/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, [улица]032016, представлявано от управителя Х. К., подадена чрез пълномощник адв. П. Д. от АК – Стара Загора, против Решение № 468 от 30.11.2023г., постановено по АНД № 1608/ 2023г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 24-2300109 от 11.05.2023г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че извършването на вмененото му нарушение е установено и доказано по безспорен начин. Поддържа че неправилно съдът е приел, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение, съотв. при издаването на наказателното постановление, не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания досежно тяхното съдържание. Твърди, че в решението не са изложени конкретни мотиви за липсата на основание нарушението да бъде квалифицирано като маловажен случай с оглед прилагането на чл.28 от ЗАНН, като не е извършена и преценка дали и доколко наложената санкция не нарушава принципа за пропорционалност, регламентиран в чл.5, §4 от Договора за Европейския съюз и не надхвърля необходимото за постигане на законовите цели. С подробно изложени в жалбата и в представеното писмено становище съображения по наведените касационни основания, е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № 24-2300109 от 11.05.2023г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора.

Ответникът по касационната жалба – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е потвърдил Наказателно постановление № 24-2300109 от 11.05.2023г.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, гр. Стара Загора, срещу Наказателно постановление (НП) № 24-2300109 от 11.05.2023г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 24-2300109 от 11.04.2023г., на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, гр. Стара Загора, в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 2 500лв., на основание чл.78, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), за нарушение на чл.10, ал.1 от ЗТМТМ. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена проверка на 08.03.2023г. и 06.04.2023г. по документи в Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора, е установено, че „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, в качеството си на работодател, не е уведомил териториалното поделение на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора, писмено в 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на чужденеца – гражданин на трета държава (Република Турция) Ю. М. М., ЛНЧ **********, рождена дата [дата]., който работи по трудов договор № 00000112/ 27.01.2023г., изпълнявайки трудови функции на длъжност „шофьор товарен автомобил“, с дата на действително започване на работа 30.01.2023г., съгласно трудовия му договор, в нарушение от 07.02.223г.

Старозагорският районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление, по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила, като наказателното постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението, обосноваващо в необходимата степен от фактическа и правна страна административнонаказателното обвинение. По съществото на спора съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е установена и доказана описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършването на вмененото на работодателя „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД нарушение на чл.10, ал.1 от ЗТМТМ, като основание за налагане на административна санкция по чл.78, ал.1 от ЗТМТП, обосновано определена като такава в размер на 2 500 лева. В мотивите към решението са изложени и съображения, че нарушението не представлява маловажен случай и съотв. че липсва основание за прилагането на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Решението на Старозагорския районен съд е валидно и допустимо, но е постановено при неправилно приложение на закона.

Не се споделя извода на въззивния съд, че по несъмнен начин е установено и доказано наличието на съставомерно от обективна страна деяние, квалифицирано като административно нарушение по чл.78, ал.1 във вр. с чл.10, ал.1 от ЗТМТМ. Административнонаказателната отговорност на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД е ангажирана на основание чл.78, ал.1 от ЗТМТМ, която разпоредба предвижда налагане на глоба или имуществена санкция в случаите, когато за нарушение на този закон не е предвидено друго наказание. За да приложи посочения административно наказателен състав, наказващият орган се позовава на извършено от работодателя „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД нарушение на чл.10, ал.1 от ЗТМТМ, въвеждащ задължение за работодателя в 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на гражданина на трета държава да уведоми писмено за това Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда". От събраните в хода на въззивното съдебно производство доказателства се установява, че санкционираното дружество е приело предоставянето на работна сила от чужденеца Ю. М. М., който е гражданин на Република Турция и съответно се явява „гражданин на трета държава“ по см. на §1, т.4 от ДР на ЗТЗМ, като същият има издадено разрешение за продължително пребиваване в РБългария на основание чл.24, ал.1, т.10 от Закона за чужденците в Република България, за периода 24.11.2022г. - 13.11.2023г., видно от съдържащите се данни в издадения от Република Турция документ за самоличност, разрешение за пребиваване № ********* и писмо с характер на справка изх.№ 537700-995/ 30.03.2023г. на Директора на ОД на МВР Стара Загора във връзка с постъпило писмено искане от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора за предоставяне на информация относно статута на пребиваване на чужденци по приложен списък.

При тези данни се налага извод, че както към датата на сключването на посочения в наказателното постановление трудов договор № 00000112 – 27.01.2023г., така и към датата, приета от АНО като такава на извършване на нарушението – 07.02.2023г., чужденецът Ю. М. М. – гражданин на трета държава (Република Турция), е бил законно пребиваващо в страната лице, но без право на достъп до пазара на труда по смисъла на чл.8, ал.1, т.2 от ЗТМТМ. Съгласно посочената разпоредба, право на достъп до пазара на труда нямат работници – граждани на трети държави, които имат разрешение за продължително пребиваване в Република България на основание чл. 24, ал. 1, т. 2, 6 – 8, 10, 14, 16, 19 и 20 от Закона за чужденците в Република България. За Ю. М. няма данни да е лице по чл.8, ал.2 от ЗТМТМ. Следователно с наемането на работа на чужденецът Ю. М. М. – гражданин на трета държава с разрешение за продължително пребиваване в РБългария на основание чл.24, ал.1, т.10 от ЗЧРБ, работодателят „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД е нарушил чл.8, ал.1, т.2 от ЗТМТМ и съответно е осъществил състав на административно нарушение по чл.75а, ал.5 от ЗТМТМ (предвиждащ налагане на административна санкция на работодател, приел предоставяне на работна сила при условията на чл. 8, ал. 1 от чужденец, който няма право на достъп до пазара на труда). С процесното наказателно постановление обаче работодателят е санкциониран за неспазване на изискването по чл.10, ал.1 от ЗТМТМ да уведоми писмено Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ за започването на работа на гражданин на трета държава. Изпълнението на регламентираното в тази норма задължение е дължимо единствено в случаите на законно наемане на работа на пребиваващи в страната чужденци - граждани на трета държава. При положение, че чужденецът не отговаря на условията за достъп до пазара на труда и поради това е невъзможно да му бъде предоставен такъв на каквото и да е основание, правно неоправдано е да се изисква работодателят да извършва уведомяване по реда на чл.10, ал.1 от ЗТМТМ, с което на практика би информирал контролните органи по спазване на трудовото законодателство за извършеното от него незаконно наемане на работа на чужденец.

По тези съображения съдът приема, че наказателното постановление, с което по административно обвинение, основано на извършено от „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД в качеството му на работодател нарушение на чл. 10, ал.1 от ЗТМТМ, е наложена имуществена санкция на основание чл.78, ал.1 от същия закон, се явява незаконосъобразно и като го е потвърдил, Старозагорският районен съд е постановил решение в нарушение на закона, което се явява отменително касационно основание по см. на чл.348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

С оглед на изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени Наказателно постановление № 24 - 2300109 от 11.05.2023г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Стара Загора, като незаконосъобразно.

Предвид изхода на делото искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, Дирекция „Инспекция по труда“ - Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД сумата от 960 лева, представляваща разноски за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалби и процесуално представителство за двете съдебни инстанции.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ във вр. с чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 468 от 30.11.2023г., постановено по АНД № 1608/ 2023г. по описа на Старозагорския районен съд и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-2300109 от 11.05.2023г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора, с което на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, [улица]032016, в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 2 500лв., на основание чл.78, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, за нарушение на чл.10, ал.1 от ЗТМТМ.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора, да заплати на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, [улица]032016, сумата от 960лв. (деветстотин и шестдесет лева) – разноски за двете съдебни инстанции.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.