РЕШЕНИЕ
№ 147
гр. Сливен, 27.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело №
20232230104319 по описа за 2023 година
Предмет на производството е предявен отрицателен установителен иск
по чл.439 ГПК за недължимост на сума в размер на 1694,43 евро,
представляваща дължима сума по договор за потребителски кредит, от които,
главница в размер на 1559,64 евро; договорна лихва в размер на 48,08 евро за
периода от 23.10.2006г. до 10.07.2008г.; и наказателна лихва в размер на 86,71
евро за периода от 23.10.2006г. до 10.07.2008г. по изпълнителен лист от
14.08.2008г., издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по
гр.д № 20851 по описа на СРС.
Ищецът твърди, че на 14.08.2008 . бил издаден изпълнителен лист по
влязла в сила заповед за изпълнение от 25.07.2008 г. по г.д. № 20851/2008 г.,
въз основа на която било образувано изпълнително дело № 698/2008 г. на
ЧСИ- С.Я.
Твърди, че настъпила перемпция тъй като взискателя не предприел
действия по изпълнението в продължение на две години.
Иска се от съда да признае за установено, че ищеца не дължи на
ответника сума в размер на 1694,43 евро, представляваща дължима сума по
договор за потребителски кредит, от която, главница 1559,64 евро; договорна
1
лихва 48,08 евро за периода от 23.10.2006г. до 10.07.2008г. и наказателна
лихва 86,71 евро за периода от 23.10.2006г. до 10.07.2008г. по изпълнителен
лист от 14.08.2008г., издаден въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение по гр.д № 20851 по описа на СРС.
Претендира деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответното дружество депозирало отговор. Счита
искът за недопустим, поради липса на правен интерес. Твърди, че не е дал
повод за завеждане на делото, поради което не следва д носи отговорност за
разноски. Не оспорва, че правото на принудителното изпълнение било
погасено по давност и че към датата на подаване на иска настъпила
петгодишна погасителна давност, както и че не е предприел никакви
действия за прекъсването й. Сочи, че вземането съществува, но било погасено
правото на принудителното му събиране.
Счита, че разноските би следвало да останат за сметка на ищеца,
евентуално въвежда възражение за прекомерност на адвокатския хонорар,
платен от ищеца с искане за неговото редуциране до минималния размер.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 14.08.2008г. бил издаден изпълнителен лист в полза на Банка Пиреос
България АД, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение от
25.07.2008г. по гр.д. № 20851/2008г. на СРС, с който трима длъжници, между
които и ищецът В. Х. били осъдени да заплатят солидарно на кредитора сума
в размер на 1 559,64 евро главница, 48,08 евро лихва от 23.10.2006г. до
10.07.2008г., наказателна лихва 86,71 евро за същия период 23.10.2006г. до
10.07.2008г, заедно със законната лихва от 25.07.2008г. до връщане на
вземането, както и сума в размер на 215,78 лв. разноски по делото.
С молба от 04.09.2008г. взискателят поискал образуване на
изпълнително дело въз основа на изпълнителния титул. Било образувано
изпълнително дело № 698/2008г. по описа на ЧСИ Стоян Якимов, рег. № 844
КЧСИ и район на действие СГС.
На 04.08.2016г. по изпълнителното дело било депозирана молба от
ответното дружество с искане да бъде конституиран като взискател, в
качеството му на цесионер по договор за цесия от 30.06.2016г., с който било
цедирано вземането на взискателят Пиреос България АД от ищеца.
2
С Разпореждане от 11.08.2016г. ЧСИ конституирал настоящият
ответник като взискател в изпълнителното дело. До тази дата изпълнителни
действия спрямо ищеца не са извършвани. На 05.12.2016г. бил наложен запор
върху трудовото възнаграждение на ищеца при Земеделски производител
С.И.Д., където работел като пастир.
Исковата молба е депозирана на 31.08.2023г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на представените по делото писмени доказателства, които съдът
кредитира изцяло, като неоспорени от страните.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Предявеният отрицателен установителен иск за установяване
недължимост на парична сума, по издаден изпълнителен лист, въз основа на
влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е допустим. Искът е
предявен от лице, разполагащо с правен интерес да иска установяване със
сила на пресъдено нещо недължимостта на това вземане на ответника, поради
несъществуването му или погасяването му по давност.
Правният интерес на ищеца е продиктуван от обстоятелството, че е
налице висящ изпълнителен процес срещу него.
При предявен отрицателен установителен иск ответникът носи
доказателствената тежест да установи при условията на пълно и пряко
доказване, че спорното право е възникнало и съществува, а ищеца следва да
докаже фактите, изключващи, унищожаващи или погасяващи това право.
Необходимо е ответникът да установи факта, правопораждащ претендираното
от него вземане, едва след което ищеца да установи възраженията си за
неговата недължимост.
Съдът не споделя аргументите на ответното дружество, както по
допустимостта на иска, така и по неговата основателност.
Съобразно разпоредбата на чл.439 ГПК длъжникът може да оспорва с
иск изпълнението, въз основа на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Искът е допустим, тъй като ищеца се позовава именно на изтекла
погасителна давност след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
3
Освен, че е допустим искът е и основателен.
Съгласно ТР № 3/2020г. от 28.03.2023г. ОСГТК ВКС погасителна
давност не тече докато трае изпълнителният процес, относно вземането по
изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. По
тези дела давността започва да тече от 26.06.2015г. от когато е обявено за
загубило сила ППВС № 3/ 1980г. Следователно в настоящия случай поради
образуваното изпълнително дело от 2008г. до 26.06.2015г. давност не е текла.
От тази дата започнала да тече пет годишна давност, която е прекъсната с
налагането на запор на трудовото възнаграждение на ищеца на 05.12.2016г.
Няма доказателства по изпълнителното дело дали е бил приет запора от
работодателя и дали са превеждани суми по изпълнителното дело от
трудовото възнаграждение на ищеца. От тази дата 05.12.2016г. започва да
тече нова пет годишна давност, която е изтекла на 05.12.2021г., т.е. преди
депозиране на исковата молба в съда.
Следователно претенцията се явява основателна и бива уважена.
На ищеца му се следват разноски по делото, именно защото с
поддържането на висящ изпълнителен процес срещу него, ответното
дружество е дало повод за настоящото дело. Претендирани са разноски от
пълномощника на ищеца по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв в размер на 800 лв.
Съобразно цената на иска 1694,43 евро с левова равностойност 3314 лв.
минималното адвокатско възнаграждение по Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения- чл.7, ал.2, т.2 възлиза
в размер на 631,40 лв. Ето защо възражението на ответника за прекомерност е
основателно и възнаграждението бива редуцирано до този размер от 631,40
лв.
Ответникът бива осъден да заплати и дължимата държавна такса в
размер на 132,56 лв., тъй като ищецът е освободен от заплащане на държавна
такса.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.439 ГПК по
4
отношение на „ЕОС Матрикс“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Рачо Петков–Казанджията“ № 6, ет.6,
представлявано от управителя Р.И.М.-Т., че В. В. Х., ЕГН: ********** от
гр.**, кв.“**“, бл.**, ап.**НЕ ДЪЛЖИ следните суми: сума в размер на
1 559,64 евро /хиляда петстотин петдесет и девет евро и 0,64 евро цента/
главница, 48,08 евро /четиридесет и осем евро и 0,8 евро цента/, лихва от
23.10.2006г. до 10.07.2008г., наказателна лихва 86,71 евро /окемдесет и шест
евро и 0,71 евро цента/ за периода 23.10.2006г. до 10.07.2008г, заедно със
законната лихва от 25.07.2008г. до връщане на вземането, както и сума в
размер на 215,78 лв. /двеста и петнадесет лева и 0,78 ст./, разноски по делото,
по изпълнителен лист от 14.08.2008г., издаден по гр.д. № 20851/2008г. на
СРС, като ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА, на основание чл.38, ал.2 ЗАдв „ЕОС Матрикс“ ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Рачо Петков–
Казанджията“ № 6, ет.6, представлявано от управителя Р.И.М.-Т. ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат Н. К.-АК София с личен номер ***, с адрес гр.София,
ул.“Три уши“ № 1, офис 2, сума в размер на 631,40 лв. /шестстотин
тридесет и един лева и 0,40 ст./, адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК „ЕОС Матрикс“ ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Рачо Петков–
Казанджията“ № 6, ет.6, представлявано от управителя Р.И.М.-Т. ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СлРС, сума в
размер на 132,56 лв. /сто тридесет и два лева и 0,56 ст./, държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5