Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 14.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на осми май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 15337 по описа за 2017г. на съда и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предмет на производството са
предявени от И.Р.И. против П.НА Р.Б.обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за сумата 50 000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди и за сумата 2000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната
лихва от 27.07.2017г. до изплащането.
Ищецът излага, че спрямо него
било образувано ДП № 3383ЗМК-1831/2015г. по описа на 08 РУ-СДВР, по което бил
привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.209, ал.1, вр. чл.20,
вр. чл.18 НК, впоследствие внесен от СРП
обвинителен акт в съда. По образуваното НОХД № 10724/2016г. по описа на СРС,
121 състав, била постановена присъда № 71031/20.03.2016г., с която признат за
невиновен и оправдан по така повдигнатото обвинение. Присъдата била потвърдена
с решение от 27.07.2017г. по ВНОХД № 2833/2017г. по описа на СГС. Наказателното
производство продължило повече от две години, в които се явявал пред органа по
разследването и на проведените 7 съдебни заседания, включително му била направена
криминалистична регистрация по ЗМВР. Твърди поради воденото спрямо него
наказателно производство да е претърпял неимуществени вреди-затворил се в себе
си и силно ограничил социалните си контакти, престанал да излиза с приятели,
близките и приятелите му се отдръпнали от него и го избягвали, тъй като го
считали за „измамник“ и „мошеник“; станал депресиран, неспокоен и подтиснат;
значително отслабнал, окапала му косата, изпадали му зъбите, развил чувство на
страх, че ще бъде осъден на лишаване от свобода. Работил като преподавател в
Академията на МВР, където се ползвал с безупречна репутация, която била силно
накърнена след като колегите и курсантите узнали за воденото против него
наказателно производство и започнали да го избягват, провокирало чувство на
срам и разстройство на съня. Стресираното му състояние повлияло и на
отношенията със съпругата, с която възникнали множество скандали и напрежение
довели до прекратяване на 14.10.2016г. на дългогодишния му брак с развод.
Твърди, че не е бил осъждан и има чисто съдебно минало, никога преди това не
бил регистриран за престъпление и не бил обект на наказателно преследване,
поради което и с оглед посочените негативни изживявания претендира заплащането
на обезщетение в размер на 50 000лв. Твърди още, че във връзка със
защитата по наказателното производство направил разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 2000лв., съставляващи имуществена вреда и подлежаща
на обезщетяване от ответника.
Претендира присъждането на законната лихва, считано от деня на влизане в сила
окончателния съдебен акт, с който е оправдан по обвинението 27.07.2017г. до
изплащането, както и разноски по делото.
Ответникът оспорва исковете по съображения за
липса на доказателства
относно твърдяните в исковата
молба неимуществени вреди, те да се намират в причинна връзка с воденото
наказателно производство, както и прекомерност на претендираното обезщетение. Навежда
на недоказаност трудовата заетост на ищеца в Академията на МВР с твърдение да е
бил пенсионер с кредити и зависимост от хазарт, във връзка с което имал остра
нужда от пари, както и че наказателното
производство продължило в рамките на разумния срок. Навежда още на приложение
на чл.5, ал.1, при условията на евентуалност ал.2 ЗОДОВ с твърдение ищецът с
действията си сам да се поставил в ситуация да бъде арестуван и впоследствие
разследван. Развива подробни доводи за завишеност на обезщетението за
неимуществени вреди. По отношение имуществените оспорва защитата по
наказателното производство да е осъществена от упълномощения адвокат, на който
платил възнаграждение, както и релевира възражение за прекомерност на тези
разходи.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
На 16.11.2015г. било образувано
ДП № 3383ЗМК-1831/2015г. по описа на 08 РУП-СДВР срещу ищеца за престъпление от
общ характер по чл.209 НК-измама и на същата дата задържан за 24ч. по ЗМВР.
След проведени действия по разследването с постановление от 17.11.2015г. бил
привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 16.11.2015г. около 14.30ч. в
с.Панчарево, в съучастие с неустановено лице-извършител /което на същата дата възбудило
заблуждение у В.С.Н., че е доктор Д. от Окръжна болница и сестра му е болна и
за лечението й следва да предаде на лице от Здравната каса сумата 8500лв.,
необходима за поставяне на 5бр. инжекции/ с цел да набави за себе си или за
другиго имотна облага поддържал възбуденото заблуждение у В.Н., че е лицето от
Здравната каса, като с това направил опит да му причини имотна вреда в размер
на 8500лв. и деянието останало недовършено по независещи от него
причини-задържан от органите на МВР. Разследването
приключило на 19.05.2016г. с мнение за предаване на съд.
На 15.06.2016г. СРП внесла в
Софийски районен съд обвинителен акт, с който против ищеца било повдигнато
обвинение за престъпление по чл.209, ал.1 вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 и чл.18,
ал.1 НК-като съучастник с неустановено лице в опит за измама на В.С.Н. при
посочените по-горе обстоятелства. Въз основа на него било образувано НОХД № 10724/2016г.
по описа на СРС, 121 състав, видно от данните от което били проведени 6 съдебни
заседания, на които ищецът се явявал лично и с упълномощен адвокат С.Д.. В
рамките на съдебното производство пред първата инстанция били проведени
процесуални действия по събиране на доказателства, като само на едно съдебно
заседание не е даден ход, но не по причина лежаща у подсъдимия. С присъда №
71031/20.03.2017г. по делото ищецът бил признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото му обвинение по 209, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.18,
ал.1 НК. В мотивите съдът приел, че действително ищецът посетил на посочените
дата и място В.Н., но не с цел да поддържа у него създаденото заблуждение от
друго лице и да му причини имотна вреда, тъй като не съзнавал факта, че участва
в част от изпълнението на схема тип „телефонна измама“, както и не съзнавал
своята роля и участие поради увереността си, че посещението му касае предаване
на документи.
По протест на прокурора било
образувано ВНОХД № 2833/2017г. по описа на СГС, НК, 2-ри въззивен състав, по
което проведено едно съдебно заседание на 20.07.2017г. с лично присъствие на
ищеца. С решение № 902/27.07.2017г. СГС потвърдил изцяло присъдата по мотиви
идентични с тези на първата инстанция-извършеното от ищеца деяние е
несъставомерно от обективна и субективна страна.
Като
доказателство по делото е прието решение № 16024/14.10.2016г. постановено по
гр.д.№ 22190/2016г. по описа на СРС, 84 състав, с което гражданският брак между
ищеца И.И. и съпругата му П.Г.И., сключен на 07.03.1982г., бил прекратен с
развод по взаимно съгласие с одобрено писмено споразумение по чл.51, ал.1 СК.
От
писмо изх.№ 11-00-298/29.01.2018г. на НАП, ТД-гр.София се установява, че в
периода м.03.2012г.-м.10.2017г. ищецът имал три сключени трудови договора-за
периода 19.03.2012г.-01.05.2012г. с Централно ведомство 1; за периода
19.04.2012г.-08.10.2017г. с Унифарм и от 09.10.2017г. с Агенция за охрана и
сигурност СГ-5 без данни за прекратяване. Видно от представената справка
/стр.54/ ищецът е хоноруван преподавател във Факултет „Пожарна безопасност и
защита на населението“, Катедра „Управление на безопасността и превенция“ в
Академията към МВР от 22.11.2013г. до настоящия момент въз основа сключен граждански
договор. В тази връзка към материалите по НОХД № 10724/2016г. по описа на СРС,
121 състав, е приложен договор от 28.01.2015г. между Академия на МВР и ищеца,
по силата на който последният, избран от Академичния съвет, приел да проведе
лекции, семинари, упражнения по „Организация и управление на ГЗ“ пред курсове
от 01.09.2015г.-31.08.2016г. през учебната 2015г./2016г., както и да проведе
семестриални изпити по други дисциплини.
По
делото е разпитана св.М.Г., която познава ищеца от ученическите години и е
близка до семейството му приятелка. В показанията си сочи, че го познава като
добър, много общителен и контактен човек, с широк кръг от приятели,
преподавател в Академията на МВР с талант в областта на рисуването.
Образуваното против него наказателно производство значително го
променило-станал затворен, неконтактен и сприхав, отслабнал с около 10г. Част
от приятелите му, с които се събирали по различни поводи започнали да странят
от него. В тази връзка разказва случай при който, негов състудент и близък
приятел отказал да дойде на сватбата на големия му син, защото се страхувал да
контактува с измамници. Свидетелката знае от ищеца и съпруга си, които работели
заедно в охранителна фирма, за коментари на техни колеги, че държавата няма да
се оправи, когато назначават престъпници като охранители. Сочи, че още в
началото на наказателното производство ищецът бил силно притеснен от развоя му
и от съсипване на репутацията му, но и изпитвал страх, че може да влезе в затвора.
Сочи още, че това се отразило и на семейния му живот с разрив с отношенията със
съпругата, която й споделяла за скандали помежду им и че поради случващото се с
него станал непоносим, което довело като последица и до техния развод. От нея
знае, че имали финансови затруднения във връзка с наказателното дело, поради
което се наложило да вземат заем. Свидетелката говори за разрив и в отношенията
с децата му, които се изнесли да живеят на друго място, но не знае дали
причината за това е свързана с повдигнатото му обвинение и емоционалното му
състояние по този повод.
Като
доказателства по делото са приети договор за правна защита и съдействие от
10.03.2016г. сключен между ищеца и адв.С.Д.-САК, по силата на който последният
приел да осъществи правна защита и съдействие по ДП № 3383ЗМК-1831/2015г. по
описа на 08 РУП-СДВР срещу възнаграждение от 1000лв., удостоверяващ неговото
плащане в брой в деня на сключване на договора, както и договор от 20.07.2017г.
между същите за правна защита и съдействия по ВНОХД № 2833/2017г. по описа на
СГС срещу възнаграждение от 1000лв., удостоверяващ плащане в брой в деня на
сключването. Първият договор е приложен към материалите по досъдебното
производство и видно от същите упълномощения адвокат е осъществи процесуално
представителство-взел е участие в разпита на ищеца, в качеството на обвиняем на
19.05.2016г. и при предявяване на разследването. Същият е представлявал ищеца и
в наказателното производство в неговата съдебна фаза като защитник в първата
инстанция по НОХД № 10724/2016г. по описа на СРС, 121 състав, както пред
въззивната инстанция с приложен към материалите по ВНОХД № 2833/2017г. по описа
на СГС втория договор за правна защита и съдействие.
При
така установеното от фактическа страна съдът намира от правна следното:
Отговорността на държавата за вреди причинени
на граждани от незаконосъобразни действия и/или бездействия на нейни органи е деликтна и се реализира по реда на ЗОДОВ при наличието на изчерпателно
посочените в него хипотези. Съгласно чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ държавата отговаря
за вредите, причинени на граждани от разследващите органи и прокуратурата, при
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието
не е извършено от лицето или че деянието не съставлява престъпление.
По делото е установено, че спрямо ищеца
било образувано наказателно производство с повдигнато обвинение за
съучастие в престъпление от
общ характер, по
което признат за невиновен и оправдан с влязла в
сила присъда поради несъставомерност на извършеното деяние от обективна и
субективна страна. Предвид това е налице основанието на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ
предпоставящо ангажиране отговорността на държавата в лицето на П.НА Р.Б.за
обезвреда на причинените вреди.
Според чл.4 ЗОДОВ отговорността
на държавата е обективна и обхваща всички претърпени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо дали се дължат на виновното
поведение на длъжностно лице. Обезщетението за неимуществени
вреди се определя в съответствие с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. При
определяне на размера им съдът следва да съобрази тежестта на повдигнатото
обвинение, продължителността на воденото наказателно производство, взета ли е и
каква мярка за неотклонение, какви други мерки за процесуална принуда са били
упражнени, колко, с каква продължителност и с какъв интензитет са били,
личността на увредения, положението му в обществото, как и дали са настъпили
промени в отношенията със семейството, близкото обкръжение и/или,
професионалната среда и др. обстоятелства, които имат значение за
съразмерността на обезщетението с принципа за справедливост.
Ищецът бил привлечен към
наказателна отговорност за съучастие в престъпление по чл.209, ал.1 НК вр.
чл.20 вр. чл.18 НК-опит за измама при обстоятелства, свързани с широко
разпространените в последните години схеми на т.нар. „телефонни измами“. За
това престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода от 1 до 6
години и е тежко по смисъла на чл.93, т.7 НК. Наказателното производство в
досъдебната и съдебната фаза продължило от 16.11.2015г. /деня на образуването и
задържането на ищеца от органите на МВР/ до 27.07.2017г., когато приключило окончателно
с признаването му за невиновен и оправдаване по повдигнатото обвинение с
постановеното решение на СГС, потвърждаващо присъдата на първата инстанция,
т.е. около 1г. и 9 м., който срок е в рамките на разумния. В досъдебното
производство била взета мярка за неотклонение „подписка“ със задължение да не
напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган, предпоставящо
ограничение правото му на свободно придвижване. Това ограничение търпял до 20.03.2017г.,
когато с определение на СРС мярката била отменена. От свидетелските показания
се установява, че воденото наказателно производство се отразило негативно върху
физическото му състояние-отслабнал с около 10 кг., но особено съществено върху
психическото му състояние-станал затворен, неконтактен, сприхав с нервни
изблици поради напрежението и притесненията от случващото се, чувство на страх,
че може да влезе в затвора, негативни изживявания поради коментари на колеги и
квалифицирането му от приятели, че е престъпник и то за престъпление придобило
особено широко проявление в страната през последните години; настъпил разрив в
отношенията със съпругата с последвал развод през 2016г. след дългогодишен
граждански брак. Същият е с чисто съдебно минало, не е осъждан за престъпления
или други правонарушения и не е бил преди това обект на разследване.
Преценени в съвкупност горните обстоятелства
обосновават обезщетение в размер на 15 000лв., което е съответно на
неимуществените вреди предвид
продължителността на наказателното производство, тежестта на повдигнатото
обвинение и неблагоприятните последици за личността, общественото положение и
доброто име на ищеца. По делото се установи, че не е загубил работата си и
продължил да упражнява преподавателска дейност в Академията на МВР при липса на
ангажирани доказателства воденото против него наказателно производство да е
станало достояние на колегите и курсистите и поради това да е имал по-висок
интензитет на негативни изживявания с оглед накърняване професионалната му
репутация, още по-малко това да се намира в причинна връзка с конкретни
действия на представител на ответника /напр. уведомяване на ръководството на
Академията, изявления в медиите или печата и др., от естество да сведат до
знанието на неограничен кръг лица или кръга от лица в професионалната му сфера
на данни относно уличаването му в извършването на престъпление/. Не се установи
и твърдението за негативно отражение на здравословното му състояние, в частност
окапала коса и изпадане на зъбите. Ето защо съдът намира искът за разликата до
пълния предявен размер за неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне.
Релевираното от ответника възражение по чл.5, ал.1 и ал.2 ЗОДОВ съдът намира за неоснователно. Първата разпоредба предвижда, че
обезщетение не се дължи ако увреждането е причинено поради изключителна вина на
пострадалия, а според втората то се намалява, когато пострадалият е допринесъл
за увреждането. Позоваването на тези норми е обосновано с твърдението, че
ищецът сам се поставил в положение да бъде арестуван и разследван поради
обстоятелствата, разкрити в хода на наказателното производство, че се съгласил
да получава и доставя документи срещу възнаграждение без преди това да е
сключил договор-трудов или граждански, като фактически целял да получи
необлагаем доход. Действително в рамките на наказателното производство е
установено, че ищецът публикувал обява за работа, на която се отзовало
непознато за него лице, което му предложило да изпълнява тази дейност срещу
възнаграждение. Това поведение на ищеца не може да се определи като незаконосъобразно,
респ. противоправно, тъй като волята и намерението му е била да реализира
допълнителни доходи, а дали те са подлежали на деклариране, съответно облагане
с данъци и получаването им е било основано на трудов или граждански договор или
не е без правно значение. Изпълнението на възложена му на доверие работа от
непознато лице и попадането му в ситуация, довела до задържането му при липса
на знание, че е част от престъпна схема не може да обоснове изключителна вина за
причиняване на вредите, съответно по този начин да е допринесъл за тяхното
настъпване, поради което не е налице основание за освобождаване ответника от
отговорност или намаляване на дължимото обезщетение.
На основание чл.4 ЗОДОВ на обезщетение подлежат и
претърпените имуществени вреди, когато се намират в причинна връзка с
увреждането. В рамките на наказателното производство-досъдебно и съдебно ищецът
направил разходи за адвокатско възнаграждение общо от 2000лв. Извършването им се
установява от представените договори за правна защита и съдействие, според
които уговореното възнаграждение е платено в деня на сключването им, в която
част има характер на разписка удостоверяваща факта на плащането /т.1 от ТР №
6/06.11.2013г. по т.д.№ 6/2012г. ОСГТК на ВКС/. В съдебната практика безпротиворечиво
се приема, че платените
възнаграждения от пострадалия за
адвокатска защита в хипотезите на чл.2 ЗОДОВ са пряка и
непосредствена последица от увреждането по смисъла на чл.4 ЗОДОВ, макар и да не е
задължителна, тъй като разходите по ангажирането на адвокатска защита
представляват непосредствена вреда от неправомерното обвинение, чието пряко
следствие е дължимост на хонорар, който следва да е съответен на правната
защита, необходима на лицето, с оглед повдигнатото обвинение. С ТР № 1/15.03.2017г.
по т.д. № 2/2016г., ОСС на ВАС, І и ІІ колегия, е прието, че при предявени пред
административните съдилища искове по чл.1, ал.1 ЗОДОВ за имуществени вреди от
незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмятана им представляват
пряка и непосредствена последица от увреждането. Това разрешение следва да
намери приложение и в хипотезите на предявени искове пред гражданските съдилища
по чл.2 ЗОДОВ. Предвид това съдът намира, че платеното от ищеца възнаграждение
за адвокат от 2000лв. съставлява за него имуществена вреда в причинна връзка с проведеното
против него наказателно производство, поради което исковата претенция в тази
част е доказана по основание и размер.
Ответникът е релевирал възражение за
прекомерност на платеното в наказателното производство адвокатско
възнаграждение, по който въпрос, поради противоречива съдебна практика е
образувано тълк.д.№ 1/2017г. на ОСГК на ВКС, по което към момента няма
постановено тълкувателно решение обвързващо със задължителна сила настоящия
съд. Така в решение № 255/02.11.2015г. по гр.д. № 1011/2015г. на ВКС, ІІІ г.о.,
и решение № 332/04.01.2016г. по гр.д. № 2807/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о.,
постановени по чл. 290 ГПК, е прието, че разноските, извършени в наказателното
производство, представляват имуществена вреда по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, тъй като са пряка и непосредствена последица от увреждането;
адвокатското възнаграждение за защита по наказателното дело се включва в тези
разноски, поради което при предявен иск по чл.2 от ЗОДОВ се дължи обезщетение
за заплатения адвокатски хонорар, но само до разумния и обичайния размер.
Прието е, че в съответствие с добрите нрави увреденият също трябва да положи
усилия, за да не увеличава размера на вредите, като в противен случай съобразно
чл.83, ал.2 ЗЗД длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които кредиторът би
могъл да избегне, като положи грижа на добър стопанин. След като пострадалият е
могъл да получи правна защита по наказателното дело на разумна и нормална за
пазарните условия цена, но вместо това извършил прекомерни и неоправдани
разходи, гражданският съд е длъжен да намали обезщетението за заплатения от
пострадалия адвокатски хонорар в наказателното производство до размер,
съобразен с фактическата и правна сложност на наказателното дело, като критерии
за обичайния размер на адвокатското възнаграждение се съдържат в Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Същевременно в
решение № 442/08.04.2016г. по гр.д. № 1643/2015г. на ВКС, ІVг.о., е прието, че
правна уредба на отговорността за съдебни разноски в гражданския процес и на
отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни
органи по ЗОДОВ налага извод, че се касае за два различни правни института с
различна законова уредба. При предявен иск с правно основание чл.2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи
се в заплатено от подсъдимия/обвиняемия адвокатско възнаграждение за защита в
наказателното производство, приключило с оправдателна присъда или при
прекратено наказателно производство съдът не може при условията на чл.78, ал. 5 ГПК по искане на насрещната страна да определи по-нисък размер на разноските в
частта на заплатеното адвокатско възнаграждение в наказателното производство, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на наказателното дело. В настоящия
си състав съдът възприема разрешението дадено в първите две решения като
приема, че по възражение на ответника по предявен осъдителен иск по чл.2, ал.1 ЗОДОВ за обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско
възнаграждение в наказателното производство, последното може да бъде намалено
поради неговата прекомерност. В НПК се съдържат разпоредби задължаващи съда в
наказателния процес при постановяване на съдебен акт да се произнесе в частта
за разноските /чл.187-чл.190 НПК/, но не предвижда процесуален ред, когато
обвиняемият/подсъдимият е оправдан или наказателното производство е прекратено,
по който може да претендира направените от него разноски. Затова единствената
възможност да бъде възмезден за тези разходи е иск по чл.2 ЗОДОВ. Разглеждането
му е по правилата на ГПК, според които в условията на състезателност и равенство
на страните ответникът разполага с правото
да се защити като наведе възражения изключващи или намаляващи отговорността му.
Тази защита не изключва правото да възрази по отношение размера на платеното
адвокатско възнаграждение, което се търси от него като имуществена вреда,
предвид и обстоятелството, че няма друга процесуална възможност за това. Критериите
за преценка налице ли е прекомерност или не са идентични с тези по чл.78, ал.5 ГПК, но следва да се преценяват спрямо естеството на осъществената процесуална
защита и в рамките на разумния и обичаен размер.
В случая платеното адвокатско възнаграждение
от 2000лв. обхваща осъществено процесуално представителство от упълномощен
адвокат, както в досъдебното производство, така и в съдебната фаза на
наказателното производство пред СРС и СГС, като размерът съпоставен с установените
минимални размери по чл.12 и чл.13 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е в границите на разумното и съответно
на защитата, включително и спрямо фактическата и правна сложност на делото, по
което тази защита е осъществена. Предвид това съдът намира, че този размер на
възнаграждението не е прекомерен, поради което предявения иск за имуществени
вреди следва да се уважи в пълния предявен размер.
Съгласно разясненията дадени в ТР
№ 3/22.04.2004г. по тълк.д.№ 3/2004г.,
ОСГК на ВКС отговорността на държавата в хипотезата на чл.2, ал.1, т.3 ЗООВ от
незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила
на оправдателната присъда за извършено престъпление. От този момент държавните
органи изпадат в забава и дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение
при съответно приложение на чл.84, ал.3 ЗЗД. В случая присъдата, с която ищецът
е оправдан по повдигнатото му обвинение е влязла в сила на 27.07.2017г., от
която дата ответникът е изпаднал в забава и дължи законната лихва.
При този изход на делото и на
основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски по делото от 3.27лв. за платена държавна такса съобразно
уважената част от исковете.
Ищецът е представляван в
производството от адвокат при условията на чл.38, ал.1 ЗА, поради което и на
основание чл.38, ал.2 ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати на
процесуалния представител адв.С. Б. Д.-САК адвокатско възнаграждение от 979лв.,
определено в съответствие с чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за всеки от предявените
искове /чл.2, ал.5 от наредбата/ и съобразно уважената част от исковете.
Ответникът не е направил разноски
по делото, поради което такива не следва да му се присъждат.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.НА
Р.Б., гр.София, бул.********, да заплати на И.Р.И., ЕГН **********,***, сумата
от 15 000лв. на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди причинени от незаконно обвинение в извършване на
престъпление по чл.209 НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда от
27.07.2017г., и сумата 2000лв. на основание чл.2, ал.1, т.3 вр. чл.4 ЗОДОВ,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в
заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство, ведно със
законната лихва от 27.07.2017г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ
иска по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за неимуществени вреди за разликата до пълния
предявен размер 50 000лв.
ОСЪЖДА П.НА
Р.Б., гр.София, бул.********, да заплати на И.Р.И., ЕГН **********,***,
разноски по делото от 3.27лв.
ОСЪЖДА П.НА
Р.Б., гр.София, бул.********, да заплати на адв.С. Б. Д.-САК с адрес ***, адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА от 979лв.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: