Р Е Ш
Е Н И Е
№ 60
гр.
Силистра, 19 август 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СИЛИСТРЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на дванадесети август през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина
Георгиева-Железова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Елена Чернева
при секретаря Румяна Пенева и с участието на прокурора от Окръжна
прокуратура Стефка Ганчева, като
разгледа докладваното от съдия Чернева
КАНД № 51 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба на Б.С. /Bostan
Sengul/, гражданин на Република Турция, подадена чрез адвокат М.П. ***, против
Решение № 62 от 18. 03.2020 г. на
Районен съд - Силистра, постановено по АНД № 47 по описа на съда за 2020 г., с
което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 39-0000014 / 10.01.2020 г.,
издадено от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” гр.Силистра.
Касаторът прави оплаквания за
постановяване на съдебното решение в нарушение на закона и процесуалните
правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и 2 НПК във вр. с чл. 63,
ал.1, изр. второ от ЗАНН. Посочва също,
че решението е необосновано. Счита, че приложима
към извършвания превоз е била Европейската спогодба за работата на екипажите на
превозните средства, извършващи международни превози /AETR/ вместо Регламент
165/2014. В тази връзка посочва, че не са посочени и не са събрани
доказателства, че нарушението е извършено в рамките на едно пътуване или в
частта от пътуването на територията на Общността или на страните, които са
договарящи се страни по АETR,
нито че към момента на нарушението е осъществявал международен превоз. Моли за отмяна на съдебното решение и потвърденото
с него наказателно постановление.
Ответната страна Областен
отдел „Автомобилна администрация” гр.Силистра не е представила отговор на
касационната жалба и не изпраща представител в съдебно заседание.
Прокурорът от ОП - Силистра дава
заключение, че жалбата е неоснователна. Излага становище, че решението е
постановено при изяснена фактическа обстановка и правилни и последователни
изводи на първоинстанционния съд, поради което следва да бъде оставено в сила
като законосъобразно.
Касационната жалба е
постъпила от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения.
Производството пред районния
съд е образувано по жалба на Б.С.
против НП 39-0000014,
издадено на 10. 01. 2020 г. от началника на Областен отдел “Автомобилна
администрация” – гр. Силистра, с което на касатора е наложено административно наказание глоба в
размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева на основание чл. 93в, ал. 17, т. 3 от
Закона за автомобилните превози (ЗАвПр) за това, че при проверката на 10. 01. 2020 г.
водачът не е представил ръчни записи и разпечатки за времето от 21. 05 ч. на
30. 12. 2019 г. до 15. 52 ч. на 05. 01. 2020, попадащо в 28-дневния период от
12. 12. 2019 г. до 10. 01. 2020 г.
Въззивният съд е възприел фактическите
констатации на наказващия орган. За да стигне до този извод въз основа на
събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства съдът е установил,
че на 10. 01. 2020г. двама служители при ОО “АА” – Силистра извършвали проверка
на преминаващите водачи на МПС по път I-7 (Силистра – Шумен) на км.10 + 793 м–
рампа за обслужване на автомобили. На същото място около 12:30 ч. спрели за
проверка касатора, в качеството му на водач на товарен автомобил категория N 3
- ***, с прикачено
полуремарке от категория ***,
собственост на ***.
Водачът извършвал превоз на товари /домати/ по маршрут гр. Анталия, Република
Турция – гр.Москва, Руска Федерация. Автомобилът бил оборудван с дигитален
тахограф „CONTINENTAL AUTOMOTIVE 1381. 207000“.
Проверяващите извършили проверка на записите от дигиталната картата на водача за
28 дни назад - от 12. 12. 2019 г. до 10.
01. 2020 г., при която било установено,
че няма отразено въвеждане на ръчни записи и разпечатки за периода от 21. 05 ч.
на 30. 12. 2019 г. до 15. 52 ч. на 05. 01. 2020 г. Други документи, които да
визират дали е работил или не в посочените дни от нормативно определения 28-дневен
период, водачът не носел в себе си. Въз основа на установеното и в присъствието
на преводач бил съставен АУАН с № 268849
/ 10. 01. 2020 г. Актът
бил преведен на турски език, с предявен и връчен екземпляр на нарушителя. Въз
основа на акта било издадено и НП № 39-0000014 от 10.01.2020 г., с което
наказващият орган ангажирал административнонаказателната отговорност на водача
на основание чл. 93в, ал. 17, т. 3 от Закона за автомобилните превози, като му
наложил глоба в размер на 1500,00 (хиляда и петстотин) лева. Съдът е коментирал,
че актосъставителят и АНО са действали в рамките на своята компетентност и че
образуваното и водено административнонаказателно производство е протекло
законосъобразно, при спазване изискванията и сроковете на ЗАНН и без
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
санкционираното лице. Във връзка с материалноправната законосъобразност и
обоснованост на издаденото НП съдът е приел, че съгласно чл. 2, § 3 от
Регламент (ЕО) № 561 / 2006, за международни транспортни операции, извършвани
отчасти извън Общността, вместо регламента се прилага AETR за превозни
средства, регистрирани в Общността или в страни, които са договарящи се страни
по AETR, за цялото пътуване. Посочено е, че това препращане към приложението на
Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства,
извършващи международни превози, по която Република Турция е страна, фиксира,
че не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под
която те са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е
ангажирана отговорността на наказаното лице. В тази връзка е направено
позоваване на чл.12 AETR,
Така постановеното решение е
правилно
Районният съд е установил вярно фактическата
обстановка по делото, обсъдил е събраните по делото доказателства и доводите на
страните, и е стигнал до обоснован извод, че нарушението, за което е санкциониран
дееца, е извършено. Изложените от първата инстанция мотиви съответстват на
събраните доказателства и на приложимите правни норми, и изцяло се споделят от
настоящия касационен състав.
Несъстоятелни са оплакванията
в жалбата, че съдът е приложил неправилно материалния закон, позовавайки се на
разпоредбите на Регламент (ЕС) 165/2014, вместо на разпоредбите на Европейската
спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи
международни превози /AETR/. Приложното поле на Регламент (ЕС) 165/2014 е
определено в чл. 3 от него и същото, видно от текста на разпоредбата, е
обусловено от рамките на приложение на Регламент (ЕО) № 561/2006. Чл. 2, § 3 от
Регламент (ЕО) № 561/2006 изрично предвижда, че за международни транспортни
операции, извършвани отчасти извън областите, посочени в параграф 2 (в
Общността, между Общността, Швейцария и страните, които са договарящи се страни
по Споразумението за Европейското икономическо пространство), какъвто е
настоящия превоз – от Република Турция до Руската федерация, вместо регламента
се прилага AETR, т. е. осъществяваният от касатора превоз е изключен от обхвата
на приложение както на Регламент (ЕО) № 561/2006, така и на Регламент (ЕС)
165/2014. Именно поради това първоинстанционният съд е обсъждал приложимостта
на чл. 12 от AETR.
Разсъжденията му следва да бъдат допълнени с това, че съгласно чл. 12, § 7, б.
„б“, т. „ii“
от Приложение „Контролен уред“ към спогодбата водачът на превозното средство,
оборудвано с дигитален тахограф, при всяко поискване от инспектор трябва да е в
състояние да представи всички ръчни записи и разпечатки, направени през
текущата седмица и предходните 15 календарни дни, като по силата на чл. 13 bis
от спогодбата продължителността
на срока е променена и включва текущия ден и предходните 28 календарни дни. В
същото приложение е предвидено задължение за водачите при отсъствие от
превозното средство да въвеждат ръчно в картата периодите на прекъсвания,
дневни почивки, други периоди на разположение и на работа – чл. 12, § 2,
б. „б“ (ii). В този смисъл санкционираният водач
е следвало да представи при проверката на 10. 01. 2020 г. ръчни записи и разпечатки за 28-дневния
период от 12. 12. 2019 г. до 10. 01. 2020 г. Като не е представил такива за
времето от 21. 05 ч. на 30. 12. 2019 г. до 15. 52 ч. на 05. 01. 2020 г., същият
е допуснал нарушение на чл. 12, § 7, б. „б“, т. „ii“ от Приложение „Контролен
уред“ към АЕTR. В тази връзка и при наличието на пълно хармонизиране между
изискванията на Регламент (ЕС) 165/2014 и на АЕTR констатацията на СРС, че не е налице
противоречие между приетите за установени факти и санкционната разпоредба, въз
основа на която е ангажирана отговорността на наказаното лице, са правилни.
Лишено от основание е и
твърдението на касатора, че липсват доказателства, че нарушението е извършено в
рамките на едно пътуване или в частта от пътуването на територията на Общността
или на страните, които са договарящи се страни по АETR, нито че към момента на
нарушението е осъществявал международен превоз. На първо място следва да се
подчертае, че в процеса не е било спорно и е установено със събраните по делото
доказателства, че автомобилът, с който е извършено нарушението, е с турска
регистрация. При условие, че Турция е договаряща страна по спогодбата, съгласно
чл. 2, § 1 от АETR
превозът, осъществяван от касатора, попада под нейната регламентация. Ето защо
за водача е било налице задължение да представи при поискване ръчни записи и разпечатки за
28-дневния период преди проверката, независимо какви превози е осъществявал в
това време и какво превозно средство е ползвал. Именно посредством
информацията, съдържаща се в тях, би могло да се проследи дали са спазени
например дневното и седмичното време на управление, прекъсванията или дневните
и седмичните почивки. Както се коментира по-горе, като не е представил такива
ръчни записи и разпечатки за времето от 21. 05 ч. на 30. 12. 2019 г. до 15. 52
ч. на 05. 01. 2020 г., същият е извършил административно нарушение, наказуемо
съгласно чл. 93в, ал. 17, т. 3 от Закона за автомобилните превози.
Оплакването на касатора за необоснованост на
съдебното решение е бланкетно заявено. Същото не съставлява касационно
основание по смисъла на чл. 348 от НПК, във връзка с чл. 63, ал.1 от ЗАНН,
поради което настоящата инстанция не дължи произнасяне по него.
Във връзка с гореизложеното се
налага извода, че санкционираното лице е осъществило от обективна и субективна страна
състава на нарушението, за което му е наложено административно наказание.
Настоящата инстанция изцяло споделя изводите, направени от въззивния съд, както
за установеност и доказаност на нарушението, така и относно индивидуализацията
на наказанието. Ето защо следва да се приеме, че решение на РС – Силистра не
страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му, поради
което следва да бъде оставено в сила
Водим от горното,
Силистренският административен съд на основание чл. 221, ал.2 от АПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
62 от 18. 03.2020 г. на Районен съд -
Силистра, постановено по АНД № 47 по описа на съда за 2020 г.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.