РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, IV-В въззивен състав в откритото съдебно заседание на 11.02.2021 г. в
състав:
Председател: Елена Иванова
Членове: Златка Чолева
Димитър
Ковачев
При секретар Цветослава Гулийкова, като
разгледа докладваното от съдия Ковачев в.гр. дело N. 6782 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по обща въззивна жалба от В.Д.Б., Т.Д.Б., М.Р.Б., Б.Р.П. и А.Б.С. всички чрез адвокат М. срещу Решение
218598/17.09.2019г. по гр.д. 56871/2010г. на СРС, 66 с-в.
С решението в делбено производство в първа фаза, СРС е отхвърлил
предявените от първите четирима жалбоподатели отрицателни установителни
искове, че Д.С.Д. (ищец по иска за делба) не е собственик на 1/3 идеална част
от недвижими имоти с идентификатори 68134.4086.1076 и 68134.4086.948, както и за признаване за установено, че договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран
в нотариален акт 55, том IV, дело
633/1990г. на Нотариус при софийска нотариална служба към II Районен съд - София е нищожен поради липса на основание (чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД),
като допуснал делба на недвижимите имоти между петимата жалбоподатели и Д.Д. при квоти от 6/18 за Д.Д.; 1/18 за Т.Б./; 1/18 за В.Б.; 2/18 за М.Б.;
6/18 за А.С. и 2/18 за Б.П..
Първите четирима ищци излагат аргументи
за неправилност на решението по
отрицателните им искове за собственост и по исковете за нищожност поради това, че
събраните доказателства, не са преценени цялостно, което довело както до
съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
така и до необоснованост - чл.235, ал.2 ГПК. Тези нарушения довели до
незаконосъобразност на правните изводи.
Оспорват се изводи на СРС базирани на СМЕ по делото за състоянието на
починалия прехвърлител по договора за издръжка и гледане
към момента на сключване на договора.
Считат, че неправилно са били интерпретирани от СРС изявленията на
вещото лице относно могло ли е да се предполага към момента на договора скорошната
смърт на прехвърлителя по него. Считат, че СМЕ и изявленията
на вещото лице с оглед настъпилата само две седмици след договора смърт на прехвърлителя доказват липсата на основание на договора.
Необосновано СРС приел, че приобритателя Д.
не е знаел за влошеното състояние на прехвърлителя,
въпреки направено от самия ищец по делбата Д. признание, че е знаел, че прехвърлителя има хронично заболяване. Вещото лице също
така било посочило, че по външните признаци е можело да се предположи, че Б. В.
(починалия прехвърлител) се влошава.
Неправилни били изводите на СРС за неоснователност на въведено от
жалбоподателите възражение за придобивна давност.
Налице била прехвърлителна сделка между тях и
собствениците на съседен имот (замяна) по отношение на част от процесния имот, което обективирало
намерение за своене, манифестирано спрямо Д.. Не бил
обсъден в тази връзка представения нотариален акт за замяна от 2009г. Представени
били и съдебни актове по предходно водено дело между страните, които
установявали, че е текла давност, която не била прекъсната и с настоящият
процес и теченето ѝ в хода на
делото трябвало да се вземе предвид
Необосновано РС кредитирал представените приходни квитанции за платени данъци от 2000г. до 2013г. и приел, че сочат за наличие на анимус за придобиване от страна на ищеца. Нямало доказателства кога са платени данъците. Няма и доказателства, че ищеца е платил тези данъци.
Б.Р.П.
обжалва решението, в частта с която са допуснати имотите до делба с негово
участие, като съсобственик. Посочва,
че още преди делбата е прехвърлил своите 1/3 ид.
части (завещани му от В.В.) от сегашния имот
68134.4086.1076 на дъщеря си А.С., а 1/3 ид. част от
сегашен имот 68134.4086.948, която В.В. е притежавала,
била продадена от нея докато е била жива отново на А.С.. Поради извършените
прехвърляния счита, че не е участник в съсобствеността и неправилно СРС е уважил
иска за делба и срещу него.
При проверка
по чл. 269 ГПК СГС констатира, че решението е валидно като постановено от
надлежен състав и в изискуемата форма и реквизити и в рамките на правораздавателна
власт на съда.
СРС е изпълнил служебното си задължение да осигури
участие в делото на всички лица, които се легитимират като съсобственици по
наследяване или чрез сделка, като задължителни другари по иска за делба.
Въпреки това
обаче решението е частично недопустимо. СРС е разгледал и отхвърлил насрещни
инцидентни отрицателни установителни искове,
предявени от В.Д.Б., Т.Д.Б., М.Р.Б. и
А.Б.С. срещу първоначалния ищец по
иска за делба Д.Д. с предмет установяване спрямо всеки от тях, че ищецът по иска за делба
не е собственик на 1/3 идеална част от процесните недвижими
имоти, които искове са съединени с инцидентни искове за нищожност на
договора за прехвърляне на 1/3 идеална част от имотите срещу задължение за
издръжка и гледане, по който Д.Д. е приобритател.
От отрицателните
искове за собственост ищците по тях (ответници по иска за делба) нямат правен интерес.
Производството по иска за делба в първа фаза има за
предмет установяване кои са собствениците и какъв е обема на техните права и
тези въпроси се решават в първата фаза на делбата (както е в процесния случай) и то със сила на присъдено нещо.
Следователно предмета на иска за делба обхваща и
предмета на предявените от посочените лица отрицателни установителни
искове за собственост. Предмет и на двата иска е правото на собственост на
първоначалния ищец, но искът за делба има и по-широк предмет, защото включва
освен правото на собственост на ищеца Д. и установяване на правата на
останалите страни.
Следователно за останалите страни липсва интерес от
тези отрицателни установителни искове.
Ето защо решението, в частта с която отрицателните
искове за собственост на четиримата жалбоподатели са отхвърлени е недопустимо,
като постановено по недопустими искове и ще следва да се обезсили.
В останалата обжалвана част решението е допустимо,
като СРС е конституирал всички задължителни другари.
По отношение
на неговата правилност въззивния съд е обвързан от
оплакванията в жалбата и от императивните материални норми.
По исковете
за нищожност поради липса на основание (с оглед на настъпилата много скоро след
сделката смърт на прехвърлителя) на прехвърлителната
сделка от която ищецът Д. черпи права СГС намира обжалваното решение за
правилно.
Трайната
практика на съдилищата е константна
във виждането, че за да има липса на основание на сделка за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане с оглед на здравословното
състояние на прехвърлителя е необходимо да се
установи, че приобритателя положително знае за
предстояща в кратко време сигурна смърт на прехвърлителя.
Настъпилата
кратко време след сключване на договора смърт на прехвърлителя
не означава, че сделката е без основание. Само тогава, когато нейното
настъпване е било положително известно на приобретателя,
договорът би могъл да се признае за нищожен, като такъв без насрещно основание. Изискваните фактически предпоставки за приложение на
основанието за нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане поради липса на основание е наличие на
заболяване, предполагащо настъпване на смъртта твърде скоро след датата на
договора, както и знание на приобретателя към момента
на сключване на сделката за скорошното сигурно
настъпване
на смъртта на прехвърлителя. Такива заболявания са както онкологичните,
така и мозъчносъдовите - инсулти, сърдечносъдови -
инфаркти, напреднал стадий на сърдечна или дихателна недостатъчност и то в т.нар. терминален стадий /предшестващ
смъртта в период от няколко дни/, характеризиращ се с пълна физическа
изнемощялост, невъзможност дори и за елементарни движения, често или постоянно
изпадане в безсъзнание и т.н., като изискваният
времеви период от сделката до настъпването на смъртта е съвсем кратък - дни,
по-малко от месец. Допускането, че прехвърлителят по алеаторен договор за продажба на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане може скоро ще почине, не е равнозначно на
знание за близка, скорошна и неизбежна смърт и не лишава уговорените насрещни престации от еквивалентност Ако независимо от напредналата възраст на прехвърлителя и хроничните му болести, не са били налице
видими признаци за тежко увреждане с неизбежен фатален край и не е установена
неизлечима болест, то именно съзнаваната необходимост от постоянни грижи
занапред, предвид конкретен риск от влошаване или нуждата от специфичната грижа
и помощ, от която хронично болните се нуждаят, е основанието за сключване на
договора за прехвърляне на имот срещу поемане на задължение за издръжка и гледане
от тяхна страна (Решение № 175 от 5.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3258/2018 г., III г. о.,
ГК; Решение
№ 3 от 2.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4360/2007 г., I г. о., ГК; Решение
№ 420 от 11.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 99/2011 г., III г. о., ГК)
В конкретния случай от
приетата по делото СМЕ, от изявленията на вещото лице при изслушването му и от
представения препис извлечение от акт за смърт не може да се направи извод за
наличие на знание у приобритателя за предстояща
сигурна и в съвсем кратко време смърт на прехвърлителя.
В медицинската експертиза е
посочено изрично, че не може да се направи категоричен извод какво е било
състоянието на прехвърлителя към 12.02.1990 г.
При изслушване в съдебното
заседание експерта е заявил, че със сигурност не може да се каже, че е могло да
се знае за предстояща близка смърт 2 седмици преди смъртта. Посочил е, че става
дума за постоянен процес, но не може да се аргументира, че някой би могъл да прогнозира
смърт след две седмици, включително медицинско лице не може да го направи.
Посочил е и какви са видими признаци за задълбочаваща се сърдечна декомпенсация (задух; посиняване; отоци по крайниците;
трудно движение). Посочил е, че ако не се вземат мерки чрез лекарства ще настъпи
смърт. Вещото лице е заявило, че състоянието на сърдечна декомпенсация
не може да доведе до категоричен извод, че хората страдащи от него са обречени
на близка предстоящата смърт дори когато състоянието прогресира. Посочва, че е
ясно какъв ще изхода на заболяването, но няма как да се каже кога.
СГС също приема, че не е
доказано по делото знание за близка сигурна смърт на прехвърлителя,
за да се приеме, че сделката е нищожна. Това следва от експертизата и
изявленията на вещото лице.
Няма други доказателства по
делото по този въпрос (показанията коментирани от вещото лице са давани по
друго дело и не могат да се ползват, а и са отпреди много голям период от
време), а тежестта е на ищците по тези искове. Косвено доказателство за
обратното е самият нотариален акт. От неговото съдържание се установява, че нотариалната
сделка е изповядана чрез пълномощници на страните. В
акта е посочено, че пълномощното за адвоката подписал сделката от името на Б. В.
е със заверка от нотариус с дата 17.01.1990 г., което означава, че прехвърлителя немалък период от време преди смъртта си
(около 40 дни) е формирал волята си и я е обективирал
пред нотариус чрез подписването на пълномощно. Това не говори за знание за
близка смърт у прехвърлителя или приобритателя,
а по скоро за спокойно обмислено решение за бъдещето на прехвърлителя,
като няма данни приобритателя да е имал знание за
сигурна и близка смърт.
Предвид липсата на главно и
пълно доказване на знание у Д. Д. към деня на сделката, че в съвсем близко
време със сигурност Б. В. ще почине исковете за нищожност на сделката следва да
се приемат за неоснователни, както е приел и СРС.
Неоснователността на тези
искове налага разглеждане на направените от част от ищците по тях евентуални
възражения за изтекла придобивна давност. Следва да
се отбележи, че възражението за давност не е общо направено от всички ответници по първоначалния иск срещу ищеца по него. Общо
възражение имат само В.Б. и Т.Б..
М.Б. прави самостоятелно
възражение за придобивна давност, позовавайки се и на
владение на нейния праводател Р.Б.П..
А.С. също прави
самостоятелно възражение с позоваване на присъединяване владение от В.В. и Б.Р.П. – нейни праводатели.
Б.Р.П. е направил възражение, което всъщност не е за
придобивна давност. Това е така защото той след
като му е връчен препис от исковата молба за делба на 26.08.2013г. в своя молба
от 25.09.2013г. (която има характер на отговор на исковата молба) твърди, че не
е собственик. Същото твърди и в отговор от 10.04.2017г., в който отговор е
направил и позоваване на придобивна давност:
„…продължила непрекъснато, спокойно, явно в лицето на завещателя В.Д.В.а,
повече от 10 години, считано от 1990г. и продължена от мен до 2010г…“.
Няма как едновременно да твърди, че не е
собственик и не следва да участва в делбата и едновременно да претендира придобивна давност. Смисъла на неговото възражение е, че В.В. е владяла и му е завещала имота, а след това той го е
прехвърлил на А.С.. Тоест Б.Р.П. е обосновал защо не участва в собствеността
върху имотите, като само изразява становище, че валидно е придобил от
собственик (В.В.) и валидно се е разпоредил с част от
имота и като следствие не е участник в съсобствеността. Това не е възражение за
придобивна давност и неправилно СРС го е разглеждал
като такова.
С.П. и Й.В. нямат такива
възражения.
В отговорите на направилите
възражение за давност не се твърди да има съвладение
между всеки от тях и останалите направили възражение за давност ответници по иска за делба, което да е демонстрирано срещу
ищеца по иска за делба Д. Д..
Това означава, че всеки от
тях трябва да докаже по делото, че е притежавал фактическа власт върху имота и
е своил, като трябва това негово намерение да е обективирано спрямо всички други съсобственици вкл. Д.,
защото всеки от посочените лица позовали се давност твърди да е придобил за
себе си (изключая В.Б. и Т.Б., чието възражение е
общо).
По делото няма доказателства
в такава насока. Свидетелските показания (св. И.К.св. В. Г.), сочат, че
законните наследници са обработвали имота през различни периоди и общо, което
не сочи на намерение за своене лично за себе си, а за
обикновено ползване на имота при знание за правата и на други лица върху него.
Сключваните сделки между част от ответниците и между
тях и трети лица (замяната на реални часто от 2009г.
-0 л. 24) през 2009-та и 2010-та година могат да обективират
намерение за своене, но от тяхното извършване до деня
на исковата молба за делба, с която се прекъсва придобивната
давност не са изтекли 10 години. Неоснователно е оплакването в жалбата за
демонстриране на намерение за своене чрез предходно
водено между ищеца по иска за делба и част от ответниците
и праводателите на другата част от ответниците съдебно дело (гр.д. 6337/1994г. и гр.д. 5026/2000г.).
Първо се касае за едно и също съдебно производство, започнало по гр.д.
6337/1994г., решението по което е обезсилено от СГС и делото върнато за ново
гледане от СРС-гр.д. 5026/2000г., което обаче е прекратено без съдебен акт по
същество. Това, че е имало предявени същите искове за нищожност срещу същият
ищец не води до отблъскване на владението на ищеца Д. и не е демонстриране на
намерение за своене щом спора е приключил без решение
по същество, а именно с прекратяване на делото, а и няма данни по тези
производства да е имало позоваване на придобивна
давност и да са предявени искове за собственост срещу Д. (искът за нищожност на
сделка с предмет право на собственост не е иск за собствеността на ищеца по
иска за нищожност върху предмета на атакуваната сделка).
Неоснователни са
оплакванията в жалбата, че давност тече и по време на настоящото дело. С
исковата молба за делба давността се прекъсва и спира да тече.
При това положение
възраженията на всеки от ответниците В.Б., Т.Б., М.Б. и А.С. за изтекла в негова полза придобивна давност са неоснователни.
По възражението на ищеца Д.
за придобивна давност-направено като евентуално, ако
се уважат исковете за нищожност не следва да има произнасяне поради
отхвърлянето на исковете за нищожност.
По оплакванията относно
въпросите за съсобствениците и за квотите им:
Решението на СРС е влязло в
сила в частта му, с която е отхвърлено възражението на Й.С.В. по чл. 30 от
Закона за наследството, насочено срещу Б.П..
Няма данни и твърдения починалата
В.В. приживе да е оспорила по реда на чл. 22, ал. 3
от Семеен кодекс (обн. 1985г, отм. 2009г.)
разпореждането извършено от Б. В. чрез договора за прехвърляне срещу задължение
за издръжка и гледане, а предвид характера на недействителността в тази
хипотеза на относителна такава (ТР 3/2015г. на ОСГТК на ВКС) съдът не следи
служебно за нея и отделно след смъртта на неучаствалия съпруг съгласно трайната
практика на ВКС възражението не може да се прави от наследници.
Следователно участниците в
съсобствеността и техните квоти следва да се определят при съобразяване на
настъпилите наследствени правоприемства и извършените
сделки с имотите, както е направил и СРС.
СГС намира решението за
правилно в частта кои са съсобствениците и какви са им квотите от двата имота.
Неоснователни са
оплакванията на Б.Р.П., че той не е участник в съсобствеността поради следното:
Няма спор и се установява от
нотариалния акт на л. 23 от делото на СРС, че
Б.П. К.(В.) - прехвърлителя по договора за издръжка и гледане и общ
наследодател на ответниците е придобил имота, (който
сега е два отделни имота) през 1965г. в режим на СИО с В.В..
СИО е била прекратена със
смъртта на Б. В.. Предвид разпореждането на Б.П. с 1/3 ид.ч.
в полза на ищеца Д.Д., то последният се явява
собственик именно на 1/3 ид.ч., а към датата
на смъртта на прехвърлителя, Б. В. и съпругата му В.В. са били собственици в режим на СИО на 2/3 ид.ч. от имота. Следователно при откриване на наследството
на Б. В., в резултат на прекратяването на съпружеската имуществена общност В.В. се явява
собственик на половината от тези 2/3, тоест тя е собственик на 1/3 ид. ч. от имота на лично основание (прекратена СИО), но като наследник на Б.П. В. придобива 1/3 част от наследството му или придобива 1/9 част от всеки от
двата имота, с което нейната квота в
собствеността на двата имота става по 4/9 ид.
части към деня на смъртта на Б. В., като Р.П. (син на Б. В.) е придобил 1/9 ид. част., а наследниците на другият син на Б. В., а именно
Деян В. (починал преди Б.), а именно В.Б.
и Т.Б. придобиват последната 1/9 част или всеки от тях по 1/18 част от всеки от
двата имота.
Преди смъртта си и преди
делото за делба Р.Б.П. се разпоредил с по
1/3 ид. част от всеки от двата имота в полза на
дъщеря си М.Б.. Това се установява от
нотариалните актове на л. 74-77 от делото. Той обаче както се посочи по-горе е
придобил само по 1/9 ид. част и следователно и М.Б. е
придобила по 1/9 част от имотите. С.П. не придобива нищо от тези имоти от Р.П. (нейн съпруг) поради посочените разпореждания и правилно
искът за делба спрямо нея е отхвърлен, както и спрямо Й.С.В.. Възражението на
последната по чл. 30 ЗН е отхвърлено с влязлото в тази си част решение на СРС и
с оглед на установените разпореждания от нейната майка В.В.,
приживе чрез продажба и чрез завещанието, то Й. не е собственик на никакви части
от процесните имоти.
Оплакванията в жалбата на Б.Р.П. са неоснователни.
Те не държат сметка, че
завещанието в негова полза от В.В. има за предмет поземлен
имот с номер 1290 с площ 2394 кв. както е описан в нотариалния акт от 1965 г.
по нот. дело 432/1964г. Касае са за имот 1290 от кв. 50 по
регулационен план за кв. Горубляне от 1980г. - видно от удостоверението за
идентичност на л. 378 от делото на СРС. Тоест волята на В.В.
е била да завещае собствените си идеални части и от двата имота предмет на
делбата (имот 1290 е бил разделен на двата процесни с
плана от 1994г. видно удостоверението на л. 378). Както е посочил и СРС към
момента на придобиване на имот 1290 е бил налице брак между В.В. и Б. В. и при смъртта на Б. В. Венка придобива 4/9 ид части от имот 1290. След разделяне на имотите с плана от
1994 г. тя има по 4/9 ид части от всеки от новите два
имота.
Тя се е разпоредила с 1/3 ид. част (чрез продажба в полза на А.С.) НО само с части от
имот УПИ VI-948 – само
този имот от двата нови имота се посочва в нотариалния акт на л. 164 от делото и
следователно Венка е останала до смъртта си собственик на 1/9 ид. част от този имот УПИ VI-948.
Тя обаче е собственик до
смъртта си и на 4/9 ид. части от другия имот УПИ VII-1076.
По силата на завещанието в
полза на Б. тази 1/9 ид. част от УПИ VI-948 става негова собственост и няма данни да се е разпоредил с нея.
Б. Р. П. се е разпоредил с
дарение в полза на А.С. през 2010г. (л. 165 от делото), НО само с 1/3 ид. част от имот УПИ VII-1076, втория имот,
образуван през 1994г. от първоначалния имот 1290 по плана от 1980г.
След това разпореждане той
си остава собственик на 1/9 ид част от УПИ VII-1076,
защото преди дарението от 2010г. е имал 4/9 ид. части
от него по завещание от В.В..
Видно от горното той и до
сега е собственик на по 1/9 част от процесните имоти.
Предвид гореизложеното
решението на СРС е правилно и в частта по въпросите кои лица са съсобственици и
какви са техните квоти.
С оглед на гореизложеното
решението в тази част ще следва да се потвърди.
В заключение решението в
обжалваната му част за отхвърляне на отрицателните установителни
искове за собственост предявени от В.Д.Б.,
Т.Д.Б., М.Р.Б. и А.Б.С. срещу първоначалния ищец по иска за делба Д.Д. следва да се обезсили и производството по тези искове да
се прекрати поради липса на интерес.
В останалите обжалвани части решението като правилно
следва да се потвърди.
При този изход на делото на въззивниците
не се дължат разноски.
Въззиваемият не е претендирал такива.
Водим от гореизложеното СГС, IV-В с-в
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение
218598/17.09.2019г. по гр.д. 56871/2010г. на СРС, 66 с-в. В
ЧАСТТА, С КОЯТО СА ОТХВЪРЛЕНИ отрицателни
установителни искове за собственост върху 1/3
идеална част от поземлен имот с
идентификатор 68134.4086.948 и поземлен имот с идентификатор 68134.4086.1076 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-
35/09.06.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, идентични с УПИ VI-948, от
квартал 68, пл. № 948 и УПИ VII, от кв. 68, пл. № 1076 по плана за регулация,
одобрен със заповед № РД-09-50-48/23.09.1994 г. и идентични с поземлен имот
1290 от кв. 50 по регулационен план за кв. Горубляне, одобрен със заповед №
550/31.12.1980 г. предявени от В.Д.Б.,
Т.Д.Б., М.Р.Б. и А.Б.С. срещу Д.С.Д.
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПРЕКРАТЯВА производството по тези искове поради липса на
правен интерес.
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО в останалите обжалвани части.
Настоящото решение подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2