№ 82
гр. Т., 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕРВЕЛ в публично заседание на деветнадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ганчо М. Драганов
при участието на секретаря Ж.Ж.
като разгледа докладваното от Ганчо М. Драганов Гражданско дело №
20213250100321 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба с вх. №999/23.09.2021г.
от М. А. К./М.Х.К./ ЕГН ********** и Ю. С. К. ЕГН ********** и двамата с
адрес село З. общ.Т.,ул.*********, чрез адв.Д. А. от ДАК срещу Община Т.,
гр.Т. с ЕИК ********* с адрес гр.Т., ул.„Св.Св.Кирил и Методий“ №8 и А. Ю.
Х. ЕГН ********** село З., ул.”Първа” №65, общ. Т. с посочено правно
основание чл.124 от ГПК.
Ищците твърдят в исковата молба, че са собственици на недвижим
имот, находящ се в село З., общ. Т., представляващ дворно място с площ 700
кв.м., пар. ХХ-ТКЗС кв.38 по РП на село З., който по сега действащия план е
УПИ XXV- 625 кв.46, при граници и съседи: изток УПИ XXIV-628, запад
УПИ XXVI- 624, север УПИ VI-626, юг улица.
Сочат, че са придобили имота с нотариален акт за замяна срещу имот
включен в блок на ТКЗС №24 том 1 с дело №45 от 07.12.1984 г. издаден от
Районен съд град Т.. От придобиване на имота до сега твърдят, че владеят
безпрепятствено и необезпокоявано имота, поради което са придобили същия
и на основание добросъвестното си давностно владение.
През 2020 г. поискали от Община Т. да им бъде издадена скица на имота
и от там са разбрали, че Община Т. не можела да им издаде скица на имота,
тъй като собственик на имота било друго лице, придобило имота от
общината.
След направена справка в Служба по вписванията град Т. ищците
установили, че на 29.08.2019 г. между Община Т. и А. Ю. Х., ЕГН:**********
от село З. е сключен договор за продажба на имота, вписан в СВп Т. с №106
том VI дело №772 дв.вх.рег. 1808/20.09.2019 г.
Сочат, че ответникът А. Ю. Х. не може да е станал собственик на
процесния недвижим имот, тъй като Община Т. не би могла да му прехвърли
1
имота, който е собственост на ищците на основание нотариален акт за замяна
срещу имот включен в блок на ТКЗС №24 том 1с дело №45 от 07.12.1984 г.
издаден от Районен съд град Т. и давностно владение.
С разпореждане на основание чл.131 от ГПК, Т.ски районен съд е
изпратил на ответниците препис от исковата молба и от доказателствата към
нея. Разпореждането е било получено от ответника Община-Т., гр.Т. и в
законоустановения едномесечен срок е получен писмен отговор от ответника
Община-Т., гр.Т., в който изразяват своето становище по допустимостта и
основателността на предявеният иск. Сочи, че с § 1 от Закона за допълнение
на ЗС (ДВ. бр. 46 от 2006 г. в сила от 1.06.2006 г. изм. бр. 105 от 2006 г. бр.
113 от 2007 г. в сила от 31.12.2007 г., бр. 109 от 2008 г. в сила ог 31.12.2008 г.
бр.105 от 2011 г. в сила от 31.12.2011 г., изм. и доп. бр. 107 от 2014 г.. в сила
от 31.12.2014г.) давността за имоти, частна държавна или общинска
собственост, спира да тече до 31.12.2017 г. Оспорват изцяло предявеният иск,
считат същия за недопустим и неоснователен. Община Т. оспорва правото на
собственост на ищеца. Твърди, че имотът никога не е бил собственост на
ищците и правилно е актуван като общинска собственост, като преди това е
бил държавна собственост. По тази причина проведения публичен търг бил
надлежно извършен и спечелилия търга втори ответник А. Ю. Х..
В срок е получен и писмен отговор от ответника А. Ю. Х., който приема
иска за недопустим и неоснователен. Не сочи основания за недопустимостта,
но сочи основания за неоснователността, като в тази връзка твърди и
представя писмени доказателства относно начина на придобиването от него
на собствеността на процесния недвижим имот, а именно чрез явен търг
проведен от Община Т., в който същият е обявен за купувач на имота след
което е издадена заповед от общината и след заплащане на сумата е сключен
и договор за покупко-продажба вписан в СВ гр.Т.. По отношение на
праводателя си Община Т., сочи същите право-изключващи основания за
ищеца, като другия ответник.
По делото бяха приети следните писмени доказателства: нотариален акт
№24, том Iс, дело №45/07.12.1984 година за собственост върху недвижим
имот даден в замяна срещу имот включен в блок на ТКЗС; акт №3770 за
частна общинска собственост вписан в СВ Т. с вх.рег.№336/07.03.2019г., Акт
№5, том II, дело №183, дв.вх.рег. №331; договор за покупко-продажба на
имота от 29.08.2019г., вписан в СВ Т. с рег.№1812/20.09.2019г., акт №106,
том VI, дело №772, дв.вх.рег. №1808; скица №479 на Община Т.;
удостоверение за данъчна оценка с изх.№**********/19.10.2021г.; справка по
данни за имот от Агенция по вписванията, отбелязвания и заличавания; акт
№1842/21.07.1982г. за държавна собственост на недвижим имот; протокол
№13/30.06.1971г. за проведено заседание на УС на ТКЗС „Димитър Благоев“
с.О.; договор за отстъпване право на строеж върху държавна земя от
26.08.1982 год.; писмо до Областен управител на област Добрич с изх.рег.
№ТС-86-391/12.02.2019год; известие за доставяне; заповед №ДжС-09-01-
12/21.02.2019год.; скица №585 на Община Т.; заповед №272/13.05.2019год.;
протокол №1/18.06.2019 год. за проведен публичен търг; заповед
№393/25.06.2019 год.; заповед №648/29.09.2019г. за отписване на имота от
актовата книга; протокол за трасиране и означаване границите на УПИ XXV-
625 кв.46 по ЗРП на с.З.; фактура №**********/28.08.2019г. и фактура
№**********/28.08.2019г., удостоверение за родствени връзки с изх.
№001/09.02.2022г. на Община Т., удостоверение за родствени връзки с изх.
2
№002/09.02.2022г. на Община Т. и уведомително писмо от община Т. с изх.
№фс-31- 590#1 от 08.02.2022г. съдебно техническа експертиза.
По делото бяха допуснати и разпитани свидетелите Ю.Р.Ю. и Ю.Р.Ю.
водени от ищеца.
Съдът дава вяра на двамата свидетели, тъй като същите са съседи по
имот без родствена връзка с ищеца и показанията им са непротиворечиви и
взаимно допълващи се. И двамата свидетели потвърдиха, че са съседи по
имот на ищеца, както и че ищеца е придобил имота след извършена замяна с
ТКЗС. Свид. Ю. посочи, че неговият имот в същото село също е придобит
след замяна от ТКЗС и твърди че през тези години 1970-71 г. така са се
придобивали дворните места. И двамата свидетели сочат, че за процесния
имот се е грижел единствено ищеца М. до 1989 г., като след тази дата е
заминал за Р.Турция и до настоящият момент за имота се грижел свид. Юсуф
Расим, който и плащал данъците за имота и го обработвал и се грижел за него
със съгласието на ищеца М.. Сочи, че плащането на данъците било един вид
наемна цена за имота на М..
От събраните по делото доказателства, които съдът обсъди в тяхната
цялост намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приетия по делото протокол №13/30.06.1971г. за проведено
заседание на УС на ТКЗС „Димитър Благоев“ с.О. е взето решение да се
преотстъпят дворни места за строеж в чертите на регулационния план на с.З.,
собственост на ТКЗС с.О., срещу които ТКЗС получава техните на
кооператорите в това село дворни места извън регулационния план. В този
протокол под №13 в списъка за замените е записано името на ищеца М. А.
К./М. Х.ов К., за които имена се установи по делото, че са имена на едно и
също лице, като срещу името в колоната за квартал е записано 38, а в
колоната на парцел е записан ХХ.
От това писмено доказателство, както и от свидетелските показания по
делото става ясно, че през 1971 г. така е можело да се правят замени на
дворни места, тъй като и единият от свидетелите посочи, че така е придобил
собственото си дворно място. Съдът приема в тази насока, че именно от този
момент нататък ищецът е завладял процесния имот и го е владял за себе си,
като собствен. На база този протокол, като доказателство е извършен в
Районен съд – Т. и нотариален акт №24, том Iс, дело №45/07.12.1984 година,
за собственост върху недвижим имот даден в замяна срещу имот включен в
блок на ТКЗС.
Относно актуването на процесния имот първо, като държавна
собственост, а после, като частна общинска собственост на Община Т..
Вещото лице в заключението си по приетата и неоспорена от страните
експертиза посочи, че от направените графични измервания по двата налични
плана за с. З., общ. Т. се установи следното:
Площ на парцел XX, кв. 38 по КРП от 1955 г. - 714 кв.м.
Площ на парцел XXV, кв. 46 по КРП от 1988 г. -700 кв.м.
От извършеното сравнение на двата плана заключава, че ситуирането на
парцела и границите му по отношение на уличната регулация не са
променяни и, че това е един и същ парцел.
Безспорно от представените писмени доказателства е, че процесния
имот е актуван с акт №1842/21.07.1982г. за държавна собственост на
3
недвижим имот. Този акт обаче не е вписан в разписният лист, както и не е
отразено и последвалото му актуване, като частна общинска собственост с акт
№3770 за частна общинска собственост вписан в СВ Т. с вх.рег.
№336/07.03.2019г. В самия акт има недопустими дописвания без да са
положени подписи на лицето което ги е извършило и без дата, още повече че
макар съставен през 1982 г. в акта за държавна собственост е описан квартал
и парцел с това допълване от новия регулационен план от 1988 г.
В Приложение № 4 към експертизата приета и неоспорена от страните,
е представена извадка от Разписния лист към Кадастралния и Регулационен
план на с. З. одобрен със заповед № 459 от 1988 г. - действащ.
В Разписния лист за имот с пл. номер 625 има две вписвания за
собственост:
М. А. К. - ищеца, без вписан документ за собственост, като е
отбелязано, че от имота е образуван парцел XXV, квартал 46 по КРП.
А. Ю. Х. - втория ответник, с вписан Договор № 106, том VI, вх. peг.
1812 от 20.09.2019 г. с площ 700 кв.м.
От всички тези доказателства, съдът намира, че акт №1842/21.07.1982г.,
с който имота е актуван за държавна собственост е неправилен и
незаконосъобразен. Към момента на актуването му видно представения
протокол №13/30.06.1971г. за проведено заседание на УС на ТКЗС „Димитър
Благоев“ с.О. и от кредитираните от съда гласни доказателства, процесния
имот е бил вече предаден в собственост на ищеца и се е владеел от него -
имота е бил ограден и се е обработвал.
След като първия акт №1842/21.07.1982г., с който имота е актуван за
държавна собственост е незаконосъобразен, незаконосъобразен се явява и
втория акт №3770 за частна общинска собственост вписан в СВ Т. с вх.рег.
№336/07.03.2019г., с който имотът е актуван, като частна общинска
собственост. От това се явява и незаконосъобразен и проведения търг за
продажбата на процесния недвижим имот.
По тези съображения съдът приема, че предявения от ищците
положителен установителен иск за собственост е основателен, и като такъв
следва да се уважи.
Съдът е мотивиран да приеме, че предявения положителен
установителен иск е надлежно правно средство за защита на собствеността, а
давността допустим способ за придобиване правото на собственост.
Няма данни имотът да е бил отнеман юридически или фактически от
ищците. По делото не е спорно, а и от събраните гласни доказателства, се
установи по безспорен начин, че ищците са завладели имота от 1971 г. и го
владеят непрекъснато от тогава до настоящия момент. Същевременно с
решение от 24.02.2022 г., обнародвано в ДВ на 4.03.2022 г.,
Конституционният съд на РБ отмени мораториума за придобиване по давност
на държавни и общински имоти. През 1996 г. е въведена промяна в Закона за
собствеността, която влиза в сила от 1.06.1996 г. От този момент имотите
частна държавна и частна общинска собственост могат да се придобиват по
давност. Мораториумът беше наложен с ново изменение в ЗС от 31.05.2006 г.
Спирането на давността, считано от 31.05.2006 г. обаче означава, че след
влизане в сила на решението на КС от 2022 г., което е влязло в сила на
08.03.2022 г., има случаи, при които на владеещите държавни и общински
4
имоти ще им трябва само един ден, който да добавят към вече изтеклата
преди повече от 10 години давност, какъвто е и настоящия случай, тъй като
ищците са владели имота през периода когато имотите частна общинска или
държавна собственост са можели да се придобиват по давност, а именно за
периода от 1.06.1996 г. до 31.05.2006 г. и го владеят както към момента на
влизане на решението на КС - 08.03.2022 г., така и до настоящия момент.
По тези съображения съдът намира предявения от ищците положителен
установителен иск за основателен и само на това основание, а именно
осъществено от тях давностно владение върху процесния имот повече от 10
години, поради което са го придобили по давност на основание чл.79 ал.1 от
ЗС.
С оглед уважаване на исковата претенция разноските сторени от ищеца в
общ размер на 1051 лева представляващи държавна такса за образуване на
делото от 51 лева, 600 лева адвокатско възнаграждение, както и 400 лева
възнаграждение на вещото лице по извършената съдебно техническа
експертиза следва да се възложат изцяло на ответника Община Т., тъй като
ответника А. Ю. Х., не е дал повод за завеждане на делото срещу него.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Т. гр.Т. с
ЕИК ********* с адрес гр.Т., ул.„Св.Св.Кирил и Методий“ №8, и А. Ю. Х.
ЕГН **********с адрес село З., ул.”Първа” №65, общ. Т., че М. А. К. ЕГН
********** и Ю. С. К. ЕГН ********** и двамата с адрес село З.
общ.Т.,ул.********* са собственици на недвижим имот, находящ се в село З.,
общ. Т., УПИ XXV- 625 кв.46, представляващ дворно място с площ 700 кв.м.,
при граници и съседи: изток УПИ XXIV-628, запад УПИ XXVI- 624, север
УПИ VI-626, юг улица.
ОСЪЖДА Община Т. с ЕИК ********* с адрес гр.Т., ул.„Св.Св.Кирил
и Методий“ №8 да заплати на М. А. К. ЕГН ********** и Ю. С. К. ЕГН
********** и двамата с адрес село З. общ.Т.,ул.********* сторените от
последните разноски в общ размер от 1051 лева.
Указва на ищците в месечен срок след влизане в законна сила на
настоящото съдебно решение на осн. чл. 112 от ЗС да впише същото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Добрички районен
съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Т.: _______________________
5