Р Е Ш Е Н И Е № 260329/29.7.2021 г.
29.07.2021 год. гр.
Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболски районен съд, гражданско отделение, XVII-състав,
в открито съдебно заседание, проведено на девети юли през 2021 г., в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМЧО
ДИМОВ
при участието на секретаря С.
М.
като разгледа докладваното от
съдия Димчо Димов
гражданско дело № 3178 по
описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството се води по предявен от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД гр.София иск, с който след направено и допуснато от съда изменение на иска, чрез преминаване от установителен иск по чл.422 ГПК към осъдителен иск, се иска да бъде осъден ответника Т.К.Б. *** да заплати на ищцовото дружество сумата от 11 965,63 лева, представляваща заплатено засрахователно обезщетение на пострадалото лице при ПТП от 24.06.2018 год., както и законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
С исковата молба се твърди, че на 24.06.2018г. в гр. Я. по вина на ответника е било реализирано ПТП между МПС марка „Хонда“, модел „Акорд седан“ с рег. № У ***, собственост и управляван от ответника и пешеходката Г.В.В.. За настъпилото застрахователно събитие на 05.07.2018г. по горепосоченото ПТП е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ***05.07.2018 г. Твърди се, че видно от този протокол безспорно е че ответника е напуснал мястото на настъпване на ПТП, преди идването на органите по контрола на движението. Твърди се, че МПС марка „Хонда“, модел „Акорд седан“ с рег. № У *** е било застраховано по задължителна застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ в ищцовото дружество, със застрахователна полица № ***, валидна към настъпване на застрахователното събитие. На следващо място се твърди, че за настъпването на застрахователното събитие в дружеството е заведена щета под № ***. Твърди се, че след направена оценка на щетите на увреденото лице е изплатено застрахователно обезщетение в размер на сумата от 11 965,63 лв.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника с който се оспорва предявения иск по основание, като по същество се твърди, че ответника не е напускал местопроизшествието, не се оспорва, че е платено застрахователно обезщетение, но се поддържа, че така платеното застрахователно обезщетение е прекомерно и не е основателно високо по размер. В тази насока се твърди наличие на съпричиняване от страна на пострадалата, което не е било съобразено от ищеца при определяне на обезщетението й. Претендира се от съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.
По делото от страна на ищеца е депозирана писмена защита, като с нея по същество се поддържа исковата претенция.
От страна на ответника по делото са депозирани писмени бележки, с които по същество се поддържа, че са налице всички кумулативно предвидени предпоставки за уважаване на иска, а именно ответникът да е напуснал мястото на настъпване на ПТП преди идването на органите за контрол на движението по пътищата, поради което иска следва да се отхвърли.
След преценка твърденията на страните и
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа си
правна страна следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД, който намира за допустим като предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, при липсата на отрицателни процесуални предпоставки за упражняване правото на иск.
Не спорно между страните, а и това се установява от приложеното по делото АНД № ***/2019 год. по описа на ЯРС, че с решение № ***/15.01.2020 год. постановено по АНД № ***/2019 год. по описа на ЯРС, ответника Т.К.Б. е признат за виновен в това, че на 24.06.2018 год. около 10.58 часа в гр.Я., ул.“*** непосредствено преди „Т“ – образното кръстовище с ул.“Търговска“, при управление на МПС – л.а. „Хонда Акорд“ с рег.№ *** е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.40, ал.1 ЗДвП и чл.40, ал.2 ЗДвП, в резултат на което е предизмикал пътнотранспортно произшествие и е причинил по непредпазливост на Г.В. *** средна телесна повреда – престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, вр.чл.342, ал.1 НК, поради което и на основание чл.78а НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1 000 лева.
Не е спорно между страните, а и това се установява от представената по делото застрахователна полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, че за управлявания от ответника лек автомобил е имало сключена валидна към момента на възникване на застрахователното събитие задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Не е спорно между страните, а и това се установява от представеното по делото преводно нареждане, че ищецът-застраховател е изплатил на увреденото лице - Г.В.В. застрахователно обезщетение в размер на 11 965,63 лева.
Спорно между страните е дали са налице предпоставките посочени в чл.500, ал.1, т.3 КЗ за възникване правото на регрес на застрахователят да получи от виновния водач платеното от него обезщетение.
Видно от показанията на свидетелите Н.Б. и М.К., които съдът кредитира отчитайки техните близки родствени връзки с ответника по делото, всъщност последния не е напуснал местопроизшествието, тъй като е спрял автомобила, оказал е помощ на пострадалата, откарал я е до дома и в нито един момент тя не дала да се разбере, че има наранявания получени в резултат на произшествието, които да обосноват извод у ответника, че същата има качеството на ранен човек по смисъла на чл.125, т.1 ЗДвП. Съгласно посочената норма, службите за контрол на МВР посещават задължително мястото на ПТП, когато при произшествието има убит или ранен човек, а съгласно разпоредбата на чл.500, ал.1, т.3 КЗ, застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от него обезщетение, когато виновния водач е напуснал мястото на настъпването на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието е задължително по закон. В случая за ответника с оглед установените по делото обстоятелства, липсата на конкретни оплаквания към момента на настъпване на ПТП от страна на пострадалата, е довело до неяснота за ответника дали в случая е задължително ПТП да бъде посетено от органите за контрол на движение по пътищата. Ето защо не може да се приеме, че същият съзнателно и в нарушение разпоредбата на чл.125, т.1 ЗДвП е напуснал ПТП. Още повече видно от показанията на св. П.П. същият отрича да е автор на представения по делото протокол за ПТП въпреки отразеното в него, самият протокол е съставен 05.07, а ПТП е настъпило на 24.06.2018 год., поради всичко което не може да се приеме безрезервно отразеното в протокола от неустановено по делото лице, че водача-ответник е напуснал ПТП в нарушение на чл.125 ЗДвП и оттук да се изведе извод, че спрямо него следва да се реализира регресна отговорност по чл.500, ал.1, т.3 КЗ.
На тия съображения
предявения от ищеца иск следва да бъде отхвърлен, като на ответника се присъдят
сторените от него разноски в размер на 896,15 лева, заплатено възнаграждение за
един адвокат съгласно представения договор за правна защита и съдействие.
Възражението на ищеца за прекомерност на същото не се споделя от съда, същото е
съобразено с разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения и кореспондира с фактическата и правна сложност на
делото.
На изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, Районен
съд – Ямбол
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Изгрев, ж.к.“Дианабад“, бул.“Г.М.Димитров“ № 1, представлявано от Изпълнителните директори Ж. С. К.и Б. Г. И. против Т.К.Б. с ЕГН ********** ***, иск с правно основание чл.500, ал.1, т.3 от Кодекса за застраховането, да бъде осъден Т.К.Б. да заплати на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД сумата от 11 965,63 лева, представляваща стойността на изплатено застрахователно обезщетение по щета № ***, както и законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Изгрев, ж.к.“Дианабад“, бул.“Г.М.Димитров“ № 1, представлявано от Изпълнителните директори Ж. С. К.и Б. Г. И.ДА ЗАПЛАТИ на Т.К.Б. с ЕГН ********** *** сумата от 896,15 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Ямбол в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Димчо Димов/