РЕШЕНИЕ
№ 2486
гр. София, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря КК.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20211110141336 по
описа за 2021 година
Е. е предявило срещу П. С. Р. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 327 ТЗ, вр. чл. 98а, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 676
лева, представляваща ползвана електрическа енергия за обект с абонатен № 310204756718,
находящ се в гр. София, ж.к. „Сухата река“, бл. 224, вх. Б, ап. 27, за периода 13.02.2019 г. -
10.09.2019 г., ведно със законна лихва от 29.01.2021 г. до изплащане на вземането и
мораторна лихва в размер на 100,79 лева, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.02.2021 г. по ч. гр. д. № 5739/2021 г. по описа на
СРС, 82 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало въз основа на
открита партида на името на ответника с уникален ИТН, по която е заплащана доставената
електрическа енергия, както и съгласно общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на ищеца, чиито клаузи са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период на ответника електрическа енергия в посочения обект, като купувачът
не е заплатил дължимата цена. Излага доводи, че исковата претенция за главницата в общ
размер на 676 лева е индивидуализирана по размер и периоди на отчитане в данъчни
фактури, както следва: фактура № ********* за периода 13.02.2019 г. - 14.03.2019 г.,
издадена на 21.03.2019 г., за сумата от 107,15 лева, фактура № ********* за периода
15.03.2019 г. - 12.04.2019 г., издадена на 20.04.2019 г., за сумата от 102,72 лева, фактура №
********* за периода 13.04.2019 г. - 13.05.2019 г., издадена на 20.05.2019 г., за сумата от
1
112,39 лева, фактура № ********* за периода 14.05.2019 г. - 12.06.2019 г., издадена на
19.06.2019 г., за сумата от 92,18 лева, фактура № ********* за периода 13.06.2019 г. -
11.07.2019 г., издадена на 19.07.2019 г., за сумата от 98,89 лева, фактура № ********* за
периода 12.07.2019 г. - 10.08.2019 г., издадена на 21.08.2019 г., за сумата от 91,94 лева и
фактура № ********* за периода 11.08.2019 г. - 10.09.2019 г., издадена на 19.09.2019 г., за
сумата от 70,73 лева. Претендира и обезщетение за забава за периода от датата на падежа,
посочен във фактурите, до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез особения си представител оспорва
предявените искове като неоснователни. Оспорва, че е налице валидно облигационно
правоотношение с ищеца, както и че последният реално е доставил електрическа енергия до
имот с адрес гр. София, ж.к. „Сухата река“, бл. 224, вх. Б, ап. 27. Оспорва твърденията на
ищеца, че ответникът е собственик или ползвател на процесния недвижим имот. Счита, че
Общите условия за продажба на електроенергия, на които се позовава ищецът, са в
противоречие с Европейската директива 32/2006 г.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 327 ТЗ, вр. чл. 98а, ал. 1 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника при общи условия, по силата на което е доставил
електрическа енергия в твърдените количества и достъп до разпределителната мрежа и за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 92, т. 4 ЗЕ страна по облигационното правоотношение
по доставка на електрическа енергия до обект за битови нужди е крайният клиент.
Понятието „краен клиент“ по смисъла на ЗЕ е дефинирано в т. 27 от ДР, според която
„краен клиент“ е клиент, който купува електрическа енергия или природен газ за собствено
ползване.
По делото прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, според която за
консумираната ел. енергия за периода 13.02.2019 г. – 10.09.2019 г. за имот в гр. София, ж.к.
„Сухата река“, бл. 224, вх. Б, ап. 27 и кл. № 310204756718 ежемесечно са издавани фактури.
Същите са осчетоводени в търговските книги на ищца, отговарят на изискванията на ЗСч и
са включени в дневниците за продажби в месеците, през които са издадени. В
счетоводството на ищеца за кл. № 310204756718 в периода 03.2019 г. – 09.2019 г. са
издадени 7 броя фактури на обща стойност 676 лева, които са осчетоводени като задължение
за плащане от П. С. Р.. Няма постъпили плащания по процесните фактури. Задълженията на
П. С. Р. по процесните 7 броя фактури са в общ размер на 676 лева. В информационната
система на ищеца по партида с ИТН 310204756718 има издадени и други фактури, по които
има извършени предходни плащания. Лихвата за забава за 16.04.2019 г. – 19.01.2021 г. е в
общ размер на 100,79 лева. Задължението на П. С. Р. към ищеца, включващо сбора от
главниците по всяка една издадена фактура и сбора на дължимата лихва за забава по всяка
2
една издадена фактура за периода от настъпване на изискуемостта до 19.01.2021 г. е в общ
размер на 776,79 лева, включваща главница – 676 лева и законна лихва – 100,79 лева.
Прието е и заключение на съдебно-техническа експертиза, според което за периода
13.02.2019 г. – 10.09.2019 г. абонатът е консумирал 2628 квтч. по дневна тарифа и 821 квтч.
по нощна тарифа. Консумираната ел. енергия е отчитана от еднофазен двойнотарифен тип
IVEL 3CFB, отговарящ на техническите и метрологични изисквания за този тип СТИ и
отчитащ в класа си на точност.
Въпреки разпределената доказателствена тежест по делото не е представен документ,
от който да е видно, че ответникът е собственик на процесния имот и съответно да е
задължен да заплаща консумираната в него ел. енергия. Поради това съдът намира, че не
може да се направи извод, че между страните е възникнало облигационно правоотношение
по договор за продажба на електрическа енергия при общи условия за процесния период в
процесния обект.
В резултат на изложеното съдът намира, че се не установяват всички предпоставки,
необходими за уважаване на предявения иск и същият следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора, право на разноски има ответникът, но същият е бил
защитаван от особен представител и не е претендирал разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.П.” АД), ЕИК *********, срещу П. С. Р., ЕГН
**********, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 327
ТЗ, вр. чл. 98а, ал. 1 ЗЕ за признаване за установено дължимостта на сумата от 676 лева,
представляваща ползвана електрическа енергия за обект с абонатен № 310204756718,
находящ се в гр. София, ж.к. „Сухата река“, бл. 224, вх. Б, ап. 27, за периода 13.02.2019 г. -
10.09.2019 г., ведно със законна лихва от 29.01.2021 г. до изплащане на вземането, за която
сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.02.2021
г. по ч. гр. д. № 5739/2021 г. по описа на СРС, 82 състав
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3