Решение по дело №2583/2021 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№262329/20.7.2021г.

гр. В.,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: С. Т.

 

при секретаря Х. И., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2583 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба от Д.Т.А., с ЕГН ********** и адрес ***, чрез пълномощника ѝ адв. Д.М.– АК В. срещу „К.и.и.Б.“ ЕАД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***, ***, ет.2, с която е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 вр. чл.439, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че възможността за принудително изпълнение е погасена по давност в периода след  28.09.2011г. по отношение на следните вземания на ответника, за които в полза на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, с ЕИК *** са издадени Заповед № 2526/11.03.2011г. за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 3436/2011г. по описа на Районен съд гр.В.:

Сумата от 673.31лв.(шестстотин седемдесет и три лева и тридесет и една стотинки), представляваща общо задължение по Договор за потребителски паричен кредит CREX-01632871 от 01.11.2007г., от която 530.03лв.-главница, 143.28лв.- мораторна лихва за периода 15.09.2008г.-21.02.2011г., ведно със законната лихва считано от подаване на заявлението в съда-21.02.2011г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 25лв.(двадесет и пет лева), представляваща деловодни разноски, както и сумата от 100лв.(сто лева), представляваща направени разноски за адвокатски хонорар.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:

В полза на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД бил издаден изпълнителен лист от 28.09.2011г. по ч.гр.д. № 3436/2011г. по описа на ВРС за сумата от 673.31лв.(шестстотин седемдесет и три лева и тридесет и една стотинки), представляваща общо задължение по Договор за потребителски паричен кредит CREX-01632871 от 01.11.2007 г., от която 530.03лв.-главница, 143.28лв.- мораторна лихва за периода 15.09.2008г.-21.02.2011г., ведно със законната лихва считано от подаване на заявлението в съда-21.02.2011г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 25лв.(двадесет и пет лева), представляваща деловодни разноски, както и сумата от 100лв.(сто лева), представляваща направени разноски за адвокатски хонорар.

С молба от 17.11.2011г.срещу ищцата било образувано изпълнително дело № 2020/2011г. по описа на ЧСИ № 808 З.Д..

Поканата за доброволно изпълнение била приета за връчена на длъжника на 17.12.2012г., а на 11.05.2012г. държавата била присъединена като взискател по делото. Взискателят не направил искания за предприемане на действия по принудително изпълнение в период от повече от две години и настъпила т.н. „перемпция“.

През м. август 2015г. било депозирано искане от ответното дружество да бъде конституирано като взискател по изпълнителното дело като цесионер.

Изпълнителното дело било прекратено с постановление на ЧСИ от 10.12.2020г. и новообразувано с нов номер 10/2021г. по молба на взискателя от м. януари 2021г. Единственото извършено изпълнително действие било налагане на запор върху банкови сметки и трудово възнаграждение от 24.08.2020г., извършено след прекратяване на изпълнителното дело по право.

Ищцата поддържа, че по отношение вземането по издадения в полза на праводателя на ответника изпълнителен лист се е погасила по давност възможността за принудително изпълнение.

Моли за уважаване на предявения иск, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски..

В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва исковата претенция като неоснователна и недоказана.

На 11.01.2007г. между ищцата и „БНП П.П.Ф.“ ЕАД  бил сключен Договор за потребителски кредит № CRЕХ-01632871. Поради неизпълнение на договорните задължения от страна на ищеца, „БНП П.П.Ф.“ ЕАД   депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение и се снабдило с изпълнителен лист издаден на 28.09.2011г. по ч.гр.д.№ 3436/2011г. по описа на Районен съд гр.В..

Въз основа на него било образувано изпълнително дело № 2020/2011г. по описа на ЧСИ * З.Д..

На 15.05.2015г. ответното дружество придобило от „БНП П.П.Ф.“ ЕАД  процесните вземания с договор за цесия.

На 11.05.2012г. по делото бил присъединен взискател в лицето на ТД на НАП относно публичните задължения на длъжника, което действие е прекъснало давността.

На 20.08.2015г. била депозирана молба за конституиране на нов взискател от ответното дружество, което действие също прекъсвало течащата по отношение на вземането погасителна давност. С молбата били възложени правомощия по чл.18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител, което било отделно основание за прекъсване на давността.

На 13.10.2015г. новият взискател представил молба с искане за извършване на справка относно регистрирани трудови договори на името на длъжника и предприемане на изпълнителни действия, обезпечаващи вземането.

На 24.03.2017г. била депозирана идентична молба за актуална справка.

На 12.06.2018г. била поискана справка за налични банкови сметки на името на длъжника и налагане на запор, във връзка с това.

Молба с искане за насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника, била депозирана по делото на 08.07.2019г.

На 24.08.2020г. били изпратени запорни съобщение до работодателя на ищцата и до „Банка ДСК“ АД.

Въз основа на представения изпълнителен лист на 11.01.2021г. било образувано изп. дело № 10/2011г. по описа на ЧСИ № 808 З.Д.. С молбата взискателят поискал налагане на запори върху банковата сметка и трудовото възнаграждение на длъжника и на съдебния изпълнител били възложени правомощия по чл.18 ЗЧСИ.

На 11.01.2021г. били изпратени запорни съобщения до работодателя на ищцата и до „Банка ДСК“ АД, които още веднъж прекъснали погасителната давност.

Ответникът поддържа, че погасителната давност не е изтекла и всяко направено от взискателя искане за предприемане на изпълнителни действия прекъсвало погасителната давност. Бездействието на съдебния изпълнител не следвало да е санкция за взискателя, тъй като разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК налагала именно такава, но при лично бездействие на взискателя.

При решаване на спора следвало да се направи категорично разграничение между перемпционния и давностния срок, каквото било направено в Решение № 37/24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020г. по описа на ВКС, IV  г.о.  В него категорично се заявявало, че перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността. Дори изпълнителното дело да е било перимирано, необразуването на новото искане в отделно дело нямало значение за прекъсването на давността.

От значение за разрешаване на спора била и преценката какво е действието във времето на тълкувателните актове на ВКС и дали следва да се приложи ППВС № 3/18.11.1980г. до постановяване на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2103г. на ОСГТК на ВКС. Ответникът поддържа, че до 26.06.2015г. в изпълнителното производство давност не тече.

Ответникът моли за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и недоказана, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски.   

В открито съдебно заседание страните не изпращат представител. С писмени молби преди заседанието заявяват, че поддържат изложеното в исковата молба и отговора по нея и претендират присъждане на направените по делото разноски. СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

С протоколно определение от 21.06.2021г. е прието за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване образуването на ч.гр.д. № 3436/2011г. по описа на Районен съд гр.В. по заявление на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД  , издаването на Заповед № 2526/11.03.2011г. за изпълнение на парично вземане срещу ищцата за процесните суми, влизането в сила на издадената в полза на праводателя на ответника заповед за изпълнение за процесните вземания, с изтичането на срока по чл.414, ал.2 ГПК, издаването на изпълнителен лист в полза на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД  на 28.09.2011г., сключването на договор за цесия на 05.05.2015г. между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД   и ответното дружество, по силата на който последното е придобило процесните вземания.

Към доказателствата по делото е приобщено копие от изпълнително дело № 20118080402020.

Изпълнителен лист срещу ищцата за процесните вземания е издаден на 28.09.2011г. по ч.гр.д. № 3436/2011г. по описа на ВРС /л.74/.

Изпълнително дело № 2020/2011г. по описа на ЧСИ № 808 З.Д. е образувано по молба с вх.№ 12280/17.11.2011г. от „БНП П.П.Ф.“ ЕАД /л.73/.

С молбата взискателят е възложил на съдебния изпълнител извършването на всички действия по чл.18 ЗЧСИ и предприемането на необходимите изпълнителни действия срещу ищцата без да се посочват конкретни изпълнителни способни.

С удостоверение постъпило при съдебния изпълнител на 12.12.2011г., той е уведомен за наличие на публични задължения на ищцата /л.93/.

Според разпореждане от 17.10.2013г. е насрочен опис на движими вещи, собственост на длъжника на 20.10.2013г. в 14:00 часа, но от текста на разпореждането не става ясно дали е изпращана призовка за принудително изпълнение, искан ли е от взискателя извършването на опис на движими вещи, състоял ли се е такъв, а ако не по какви причини /л.100 гръб/.

Липсата на искане от взискателя за извършване на опис на движими вещи, призовка за принудително изпълнение изпратена до длъжника, както и изписване на имената на длъжника и мястото където ще се проведе описа не дават възможност да се направи категоричен извод дали разпореждането касае конкретното изпълнително дело срещу Д.Т.А..

На 20.08.2015г. пред съдебния изпълнител е постъпила молба за конституиране на нов взискател /л.101/.

С молбата ответното дружество е представило договор за цесия, с който е придобило процесните вземания срещу ищцата. Отново е възложено извършването на всички необходими действия за нормалния ход на изпълнителното производство по чл.18 ЗЧСИ без да са посочени конкретни изпълнителни способи.

Взискателятс молба от 13.10.2015г. е поискал извършване на справки за наличие на валидно сключени трудови договори, декларирано движимо/недвижимо имущество и/или банкови сметки, като при наличие на такива да бъдат предприети съответните изпълнителни действия с цел обезпечаване на вземането /л.120/.

Ново искане за справка за наличие на валидно сключен трудов договор и налагане на запор на получаваното от длъжника трудово възнаграждение е направено с молба от 24.03.2017г. /л.127/.

Запорни съобщения до „Банка ДСК“ ЕАД и до работодателя на ищцата са изпратени на 24.08.2020г. /л.142-143/.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Производството по делото е образувано по предявен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК вр. чл.439, ал.1 ГПК, с който ищецът оспорва изпълнението по образувано срещу него изпълнително дело на основание факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание – изтекла погасителна давност след 28.09.2011г. – датата на издаване на изпълнителен лист издаден по ч.гр.д. № 3436/2011г. по описа на ВРС в полза на праводателя на ответника.

Съгласно разпоредбата на чл.439, ал.2 ГПК длъжникът може да оспори вземането само въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

По силата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва във всички случаи от момента на предприемане на действия за принудително изпълнение и независимо от по-нататъшната съдба на тези действия. Съгласно Постановление № 3 от 18.11.1980 г., по гр. д. № 3/80 на Пленума на ВС, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес. Това Постановление действа до 25.06.2015 г., когато с Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС същото е обявено за изгубило сила, като след тази дата погасителната давност продължава да тече по време на изпълнителното производство, но се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение.

Изпълнително дело № 2020/2011г. по описа на ЧСИ № 808 З.Д. е образувано на 28.09.2011г. и до прекратяването му погасителна давност по отношение на процесните вземания не е текла в съответствие с действалото към този момент Постановление № 3 от 18.11.1980г. по гр.д.№ 3/80г. на Пленума на ВС.

 В молбата за образуване на изпълнителното дело не е поискано извършването на конкретни изпълнителни действия и в продължение на повече от две години взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия, поради което и изпълнителното дело е прекратено по силата на закона и на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК на 29.09.2013г.

В периода от 29.09.2013г. до 24.08.2020г. не са извършвани изпълнителни действия, респективно не е прекъсвана давността по отношение на процесните вземания и е погасена по давност възможността за принудителното им изпълнение.

Не представлява изпълнително действие и не прекъсва давността конституирането на нов взискател на мястото на първоначалния въз основа на сключен договор за цесия и придобиване на вземанията срещу длъжника.

В т.10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС примерно са изброени изпълнителни действия, които прекъсват давността - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ и други. Под присъединяване на кредитор като изпълнителен способ следва да се разбира встъпването по делото на нов кредитор по реда на чл.456 ГПК, а не заместването на първоначалния взискател с негов частен правоприемник, придобил вземанията срещу длъжника по силата на договор за цесия.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че дори да се приеме обратното, от датата на конститиурането на ответното дружество като взискател по изпълнителното дело срещу ищцата 20.08.2015г. до налагането на запор на вземания на ищцата са изминали повече от пет години и отново би се стигнало до извод за погасяване по давност на възможността за принудително изпълнение на процесните вземания.

Изрично в цитираното по-горе тълкувателно решение е посочено, че не прекъсва давността проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, а давността се прекъсва само с предприемане на изпълнително действие. Исканията за извършване на справки за имущественото състояние на длъжника и съдържащото се в молбите искане в евентуалност за предприемане на изпълнителни действия не представлява извършване на такива действия и не прекъсва давността. Предприемане на изпълнително действие по делото е налице едва с изпращането на запорни съобщения до „Банка ДСК“ ЕАД и до работодателя на ищцата на 24.08.2020г., като съответните изпълнителни действия са извършени с достигане на тези съобщения до техните адресати. Към момента на предприемане и на извършване на тези принудителни действия възможността за принудително изпълнение на вземанията срещу ищцата вече е била погасена по давност.

Предвид изложеното исковата претенция се явява основателна и следва да бъде уважена изцяло

В полза на ищцата следва да се присъдят разноски в размер на 350 лева, от които 300 лева заплатено адвокатско възнаграждение и 50 лева внесена държавна такса.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

                                 

Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Д.Т.А., с ЕГН ********** и адрес *** и „К.и.и.Б.“ ЕАД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***, ***, ет.2, че възможността за принудително изпълнение е погасена по давност в периода след  28.09.2011г. по отношение на следните вземания на ответника, за които в полза на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, с ЕИК *** са издадени Заповед № 2526/11.03.2011г. за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 3436/2011г. по описа на Районен съд гр.В.:

Сумата от 673.31лв.(шестстотин седемдесет и три лева и тридесет и една стотинки), представляваща общо задължение по Договор за потребителски паричен кредит CREX-01632871 от 01.11.2007г., от която 530.03лв.-главница, 143.28лв.- мораторна лихва за периода 15.09.2008г.-21.02.2011г., ведно със законната лихва считано от подаване на заявлението в съда-21.02.2011г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 25лв.(двадесет и пет лева), представляваща деловодни разноски, както и сумата от 100лв.(сто лева), представляваща направени разноски за адвокатски хонорар.

 

ОСЪЖДА „К.и.и.Б.“ ЕАД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***, ***, ет.2 ДА ЗАПЛАТИ на Д.Т.А., с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 350 лв. /триста и петдесет лева/, представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

 

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: