Р Е Ш Е Н И Е
№……
гр. София, 07 ноември 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, ІІ въззивен състав в публичното заседание на 01.11.2019 г. в състав:
Мария
ИЛИЕВА
при участието на секретаря Косачева и
прокурор Панчева, като разгледа докладваното от съдия МИЛЕВ в.н.а.х.д. № 3298/19 г., намери за установено
следното:
Делото е в СГС по реда на
гл. ХХІ от НПК след подадена в срок въззивна жалба, с която защитникът на обв. Л.Н.К.
(ЕГН: **********) е оспорил Решение от 12.06.2018 г. по н.а.х.д. № 8419/19 г.
на СРС (НО, 5 с.). С него К. е бил освободен от наказателна отговорност (чл.
378, ал.4, т.1 НПК) за извършено престъпление по чл. 345, ал. 1 НК и
санкциониран с административна глоба (чл. 78а, ал.1 НК) в размер на 1000 лв.
И в жалбата, и в
пледоарията на защитника пред въззивния съд са изтъкнати оплаквания за
допуснати от първата инстанция съществени процесуални нарушения (отказ да се
допуснат за разпит поискани свидетели), довели до грешки при установяването на
фактите (недоказаност на обвинението), а като финален резултат – и до
неправилно приложение на материалния закон (чл. 345, ал.1 НК), във връзка с
което се иска цялостното оправдаване на обвиняемия (чл. 336, ал.1, т.3, вр. чл.
378, ал.4, т.2 НПК) – претенция, преценена от представителя на СГП като
неоснователна.
СГС намери, че първата
инстанция е решила правилно въпросите относно фактите, приложимото за тях право
и дължимата санкция.
Основното оплакване на
жалбоподателя касае отказа на СРС да изслуша непосредствено част от разпитаните
в досъдебното производство свидетели, което в принципен план (в случай, че е
основателно) не налага връщане на делото за ново разглеждане, защото въпросните
съдебно-следствени действия могат да се проведат и от втората инстанция (по
аргумент от чл. 335, ал.2 НПК). Тази претенция обаче правилно е била отклонена
още в първоинстанционното заседание. Административно-наказателната природа на процедурата
по глава ХХVІІІ от НПК и идеята на законодателя, че поради нейния облекчен
характер не е необходимо съдът да изслушва непосредствено показанията на всички
разпитани при разследването свидетели (чл. 378, ал.2 НПК) не са нарушили
правото на защита на обвиняемия. Вярно е, че искането му да бъдат преразпитани свидетелите Г.Щ.(лицето,
което като очевидец е потвърдило, че именно К. е ползвал процесния мотор със
закачената на него регистрационна табела) и И.Й.(формалният собственик на
превозното средство) е било оставено без уважение, но в принципен план съдът не
е длъжен да уважава всички доказателствени претенции на страните, а само тези,
които биха допринесли за правилното изясняване на делото. В конкретния случай
настояването за непосредствено изслушване на двамата свидетели е било изцяло
бланкетно, без никакви конкретни доводи кое налага те да дадат повторни
показания и без дори и формално оплакване, че проведените в досъдебното
производство техни разпити са били опорочени (откъм форма), непълни,
недостоверни и т.н. При това положение Районният съд изобщо не е бил длъжен да
допуска въпросните преразпити, още повече, че не е било ясно дали чрез тях се
иска изясняването на други (странични) факти или на такива, които са били вече
съобщени от свидетелите Щ.и Й..
Позовавайки се изцяло на
събраните от разследващия орган доказателствени материали (с изключение на
пряко изслушаните обяснения на обв. К. – л. 17 от н.а.х.д.), първостепенният
съд е приел за установени фактите, описани в предложението на
прокурора по чл. 375 НПК и втората инстанция не намери основания да се
отклонява от тях. На 30.08.2018 г. обв. Л.К. управлявал мотоциклет с прекратена
регистрация („Ямаха“, модел „МТ-07“, рама № JYARM 042000032971), върху който била
поставена регистрационна табела, издадена за друго МПС (******). Около 21.00 ч.
той паркирал мотора в парковото пространство на „Парк Център София“ (бул.
„Арсеналски“ № 2), а свидетелят Г.Щ., който възприел поведението му и бил
възмутен от движението на мотор в тази зона на града, сигнализирал националния
център „112“. Пристигналите на място полицейски служители Г., М.и Т.задържали
обв. К., установили, че регистрационната табела е за друг мотор и запазили
местопроизшествието до идването на разследващия орган, който предприел при
неотложност действията по чл. 212, ал.2 НПК.
Събраните в досъдебното производство доказателства
са били напълно достатъчни за изясняването на горепосочените обстоятелства и
именно поради това не е било необходимо първата инстанция да провежда самостоятелно
съдебно следствие. Показанията на Г.Щ.(л. 8 от д.п.) са били дадени само два
часа след инцидента и в тях свидетелят подробно е описал движението на
процесния мотор, паркирането му от обвиняемия в близост до едно от заведенията
и инициативата му да уведоми органите на МВР. Така по делото са били осигурени
преки доказателства (изхождащи от очевидец на деянието) за инкриминираните
факти и при липсата на данни, сочещи евентуален мотив за лъжесвидетелстване,
няма причини информацията, съобщена от Щ., да бъде оставена без доверие. Пред
пристигналите на място полицаи (свидетелите Г., М.и Т.– л. 10/12 от д.п.) св. Щ.е
преповторил възприетите от него обстоятелства, а тримата униформени са
установили веднага и ползвателя на мотора (обв. К.) и монтираната върху него
регистрационна табела (факт, потвърден и от съдържанието на огледния протокол –
л. 6 от д.п.). Че тя е била предназначена за друго МПС, е видно от изготвената
по делото справка от СДВР/ОПП (л. 35 от д.п.). Всъщност, самият обвиняем също
не е отрекъл в обясненията си пред СРС (л 17 от н.а.х.д.), че той е управлявал
процесното МПС с въпросната табела, макар и да се е опитал да поднесе някои
„извинителни“ (според него) данни – че мотоциклетът е бил в насипно състояние,
ремонтиран и „сглобен“ впоследствие от него; че във въпросната вечер го е
управлявал не повече от 1 км. единствено с цел да го изпробва и че преди това
не го е ползвал. Този разказ обаче не отрича, а напротив – потвърждава фактите
по обвинението, така че на практика цялостната стратегия на защитата по това
дело е насочена не към тяхното оспорване, а към съставомерността им като
престъпление по НК.
Районният съд е приложил
правилно материалния закон, квалифицирайки деянието на обв. К. като
престъпление по чл. 345, ал.1 НК. На посочените дата и място той си е служил с
табела с регистрационен номер, издаден за друго МПС и това е напълно достатъчно
за обективното проявление на формалното изпълнително деяние на въпросното
престъпление (въпреки, че в мотивите си първата инстанция е била доста
непоследователна по въпроса резултатно или формално е престъплението по чл.
345, ал.1 НК и в тази насока е влязла във вътрешно противоречие). Именно
формалният характер на инкриминираната дейност сочи, че в конкретния случай
законодателят е приел, че подобно поведение съдържа достатъчна степен на
обществена опасност, която да налага въздигането му в престъпление. Поради
това, и доводите, че обв. К. ползвал процесния мотоциклет за съвсем кратък
период от време не са в състояние да изключат някой от съставомерните признаци,
нито да мотивират малозначителност (непрестъпност) на деянието по силата на чл.
9, ал.2 НК. Без значение е и дали в действителност обвиняемият е управлявал това
МПС, защото законът инкриминира не самия факт на управляването (както напр. по
чл. 343б НК и чл. 343в НК), а с л у ж е н е т о с регистрационна табела, издадена за друго
МПС. Деянието на „служене“ (т.е. „употреба“, „използване“) по чл. 345, ал.1 НК
е съставомерно, когато деецът е поставил регистрационната табела на пригоденото
за това място върху съответното превозно средство, без значение дали същото е в
покой или движение, стига целта му да е била възприемането на табелата от
контролните органи или трети лица като легитимен знак за външна идентификация.
И това е напълно логично, защото с посочената разпоредба законът охранява
обществените отношения, свързани с възможността спрямо моторните превозни
средства да се осъществява контролна дейност, вкл. за нарушения на ЗДвП или
престъпни прояви, за чийто механизъм те са използвани. Така, че управлявал ли е
обв. К. и за какъв период от време процесният мотоциклет, е въпрос, относим
единствено към индивидуализацията на наказанието.
Налице са и субективните
признаци на престъплението по чл. 345, ал.1 НК, защото проявеният с него пряк
умисъл (знание за неправомерно монтираната регистрационна табела) се извежда от
фактите, съобщени от самия К. и от св. И.Й.(л. 28 от д.п.), който е
потвърдил, че ремонтирайки мотора, обвиняемият е знаел за прекратената
регистрация и липсата на легитимна регистрационна табела.
Законосъобразно Районният
съд е освободил обв. К. от наказателна отговорност, защото съдебното му минало,
липсата на причинени с деянието имуществени вреди и принципната наказуемост на
извършеното престъпление са позволявали приложението на чл. 78а, ал.1 НК,
каквото впрочем е било и предложението на прокурора. Наложеното административно
наказание
„глоба“ е в минимално дължимия размер от 1000 лв., поради което не съществува
възможност за неговото допълнително занижаване. Липсата на „съответен протест“
на прокурора и забраната за „reformation in peius“ (чл. 337, ал.2, т.1 НПК) правят безпредметно и въззивният съд да
обсъжда налага ли се санкцията да бъде завишавана, въпреки проявената от
първата инстанция снизходителност - най-малкото, поради това, че като
съществено отегчаващо обстоятелство е трябвало да се вземе предвид наличието и
на друго престъпление (чл. 345, ал.2 НК), за което прокуратурата е „спестила“
допълнително обвинение срещу К..
Въпросът за присъдените
по делото разноски също е бил правилно разрешен, защото той е логична
последица (чл. 189, ал.3 НПК) от признаването на обв. К. за виновен.
Решението обаче следва да
бъде изменено в частта му относно разпореждането с част от веществените доказателства.
И в мотивите, и в диспозитива липсва произнасяне на кого точно да се върне
съхраняваният мотоциклет, защото декларативното постановяване връщането да се
извърши „на собственика“ (без индивидуализация кое лице е титуляр на
собствеността) прави съдебната воля неясна. Изяснено е, че притежател на мотора
е св. И.Й.и това обстоятелство не е било подлагано на спор от участниците в
производството, така че да се налага приложението
на чл. 113 НПК. Що се отнася до инкриминираната регистрационна табела, за която
безмотивно Районният съд е решил „да се предаде на ОПП, ОДМВР – Пловдив“, е
следвало да бъде отчетено обстоятелството, че като средство на
престъплението въпросната вещ (забранена
за притежание от физически и юридически лица поради това, че е изключителна
собственост на държавата) е подлежала на отнемане при условията на чл. 53,
ал.2, б. „а“ НК и по реда на чл. 301, ал.1, т.9
НПК. Произнасянето на въззивния съд в този смисъл, въпреки липсата на
протест от прокурора, не нарушава забраната за „reformario in
peius“, защото въпросите
по чл. 53 НК се решават „независимо от наказателната отговорност“ на дееца.
Корекция в решението
(чрез частичната му отмяна) се налага и относно постановеното с него приспадане
по чл. 59, ал.1 НК на времето, през което обв. К. е бил задържан по ЗМВР,
защото посочената разпоредба е приложима единствено при наказанията „лишаване
от свобода“ и „пробация“ и само богатото юридическо въображение може да
предложи някакъв механизъм, по който 24-часов полицейски арест да бъде зачетен
при изпълнението на наложена от съда административна глоба по чл. 78а, ал.1 НК.
По изложените съображения и на основание чл. 337, ал.1, т.2
и чл. 338 НПК, Софийският градски съд, НО, ІІ въззивен състав:
ИЗМЕНЯ решение от 12.06.2018 г. по н.а.х.д.
№ 8419/19 г. на СРС (НО, 5 с.), като: а) отменя същото в частта му, в
която е постановено приспадане на задържането на обв. Л.Н.К. (ЕГН: **********)
по чл. 59, ал.1 НК; б) отнема в полза на държавата съхраняваната по делото табела с
регистрационен номер „******“; в) постановява съхраняваният по
делото мотоциклет „Ямаха“, модел „МТ-07“, рама № JYARM 042000032971, да бъде върнат на
собственика му – И.Й.Й., с ЕГН: **********.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите му части.
Решението е окончателно.
ЧЛЕНОВЕ: