РЕШЕНИЕ
№ 604
гр. Бургас, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря КАПКА АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20232120201923 по описа за 2023 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на „Даяна Тур М” ООД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: ************ чрез управителя – М. Ш.,
срещу Наказателно постановление № 692838-F691899/21.02.2023 г. , издадено от С. Д. –
Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение на чл. 125,
ал. 5 ЗДДС, на основание чл. 179 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена „Имуществена
санкция“ в размер на 500 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Не се
оспорва, че СД по ЗДДС за процесния период е била подадена със закъснение, но се твърди,
че случаят е маловажен, поради което и се иска приложението на чл. 28 ЗАНН. Под
евентуалност се развиват доводи за нарушение на чл. 27 ЗАНН, доколкото размерът на
наложената санкция е несправедлив и несъобразен с конкретните факти.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща
представител.
В писмена защита жалбата се поддържа по изложените в нея доводи, които се
допълват и развиват. Иска се отмяна на санкционния акт. Претендират се разноски.
За административнонаказващия орган, се явява юрисконсулт А., надлежно
упълномощен, който оспорва жалбата. Акцентира върху обстоятелството, че нарушението е
1
безспорно установено, като счита, че при издаването на АУАН и НП са спазени всички
законови изисквания. В заключение моли за потвърждаване на наказателното постановление
и присъждане на разноски
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, като видно от разписката на л. 10 гръб – НП е връчено на
представител на дружеството на 05.05.2023 г., а жалбата срещу него е депозирана по куриер
на 10.05.2023 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана
по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по
делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за
установено следното:
Търговското дружество „Даяна Тур М” ООД е регистрирано по ЗДДС на 29.08.2016
г. и като такова е следвало да подава справка-декларация (СД) по ЗДДС за всеки данъчен
период. При извършване на съпоставка на регистрираните по ЗДДС лица и подадените от
тях СД по ЗДДС, свидетелката Р. Д. – гл. инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Бургас,
констатирала, че търговецът не е поддал в срок (до 14.12.2022 г.) СД по ЗДДС за данъчен
период – м. НОЕМВРИ 2022 г. Същата е отчела, че съгласно чл. 125, ал. 1 ЗДДС – всяко
регистрирано по ЗДДС лице е длъжно да подава справка-декларация, като съгласно чл. 125,
ал. 5 ЗДДС декларацията следва да се подаде до 14-то число на месеца, следващ данъчния
период, за който се отнася. В случая декларацията се отнася за месец НОЕМВРИ 2022 г.,
поради което и крайният срок за подаването й е 14.12.2022 г.
Св. Д. преценила, че с горното е извършено нарушение на чл. 125, ал. 5 ЗДДС, поради
което и на 05.01.2023 г. изпратила покана до търговеца за поддаване на СД и явяването му в
ТД на НАП-Бургас за съставяне на АУАН. След получаване на поканата СД била подадена
по електронен път и била заведена в ТД на НАП под № 02003772490/10.01.2023 г.
На 12.01.2023 г. управителят на дружеството се явил в ТД на НАП – Бургас, като в
негово присъствие св. Д. съставила АУАН с № F691899, квалифицирайки горните факти
като нарушение по чл. 125, ал. 5 ЗДДС, като предявила и връчила екземпляр от акта на
управителя при съставянето му, срещу подпис. Управителят получил препис от акта без да
направи възражения. В срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН писмени възражения не били депозирани.
В последствие на 21.02.2023 г., въз основа на акта за установяване на нарушението,
било издадено атакуваното наказателно постановление, с което АНО възприел фактическата
обстановка, описана в акта, както и правната квалификация на нарушението и на основание
чл. 179 ЗДДС търговецът бил санкциониран с „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и от гласните и писмените доказателства събрани в хода
на съдебното производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.
Жалбоподателят не оспорва фактическата обстановка, изложена в наказателното
постановление и в АУАН, но счита, че забавянето е минимално и поради това случаят е
2
маловажен, а освен това и санкцията е индивидуализирана неправилно.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид
така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган (видно от приложената
по делото на л. 17-19 – Заповед № ЗЦУ – 1149/25.08.2020 г.) в срока по чл. 34 от ЗАНН, като
е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е
спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво
да се защитава. Не са допуснати нарушения на процедурните правила. Актът е съставен в
присъствието на управителя, който с подписа си е удостоверил, че се е запознал със
съдържанието му и е получил препис от него.
Административнонаказателната отговорност на търговеца е ангажирана за
нарушение на разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, която вменява задължение на
търговците, регистрирани по ЗДДС, да подадат справка-декларация, съставена въз основа на
отчетните регистри, за всеки данъчен период до 14-о число включително на месеца, следващ
данъчния период, за който се отнасят. В конкретния случай жалбоподателят е следвало да
подаде СД за месец НОЕМВРИ 2022 г. до 14.12.2022 г., но не го е сторил в срок, а едва на
10.01.2023 г., поради което и правилно е била ангажирана отговорността му на основание
чл. 179 ЗДДС, предвиждащ, че лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията
по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124 или не ги
подаде в предвидените срокове, се наказва с „Глоба“ - за физическите лица, които не са
търговци, или с „Имуществена санкция“ - за юридическите лица и еднолични търговци, в
размер от 500 до 10 000 лв.
Съдът намира, че в случая е неприложим институтът на "маловажен случай" по
смисъла на чл. 28, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН, в която насока са и основните възражения на
жалбоподателя.
Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС преценката на административнонаказващия орган за
маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен
контрол. От установените по делото обстоятелства не може да се направи извода, че
нарушението попада в категорията на маловажните нарушения. „Маловажен случай“ е този,
при който извършеното с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид.
От данните по делото не може да се направи извода, че деянието е с по-ниска степен
на обществена опасност от другите нарушения от съответния вид – касае се за типично по
3
вид нарушение, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН се явява неоправдано. Фактът
на забавеното подаване не се оспорва от търговското дружество. В случая нарушените
норми са насочени към спазване на финансова дисциплина от търговците, вкл. и с оглед
превенция на фиска, поради което не могат да бъдат заобикаляни посредством института на
маловажния случай.
Обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път също не обосновава
приложение на чл. 28 от ЗАНН, а може да обоснове налагане на наказанието към най-ниския
размер предвиден в закона, както е и в настоящия случай, което пък категорично оборва
възраженията за нарушения на чл. 27 ЗАНН. До извод различен от изложения не би могло
да се стигне и въз основа на обстоятелството, че нарушението е отстранено преди
образуване на административнонаказателното производство, тъй като е видно, че всъщност
декларацията е била подадена, след като дружеството е било уведомено за забавянето,
поради което възражение от такъв характер не може да обоснове приложението на
института на маловажния случай. Санкционираният е търговец, който следва да организира
дейността си по начин, който да му позволява да спазва законовите изисквания.
С оглед всичко казано по-горе съдът намира доводите на жалбоподателя за
неоснователни, в който смисъл е и практиката на касационната инстанция, като например -
Решение № 1675 от 14.10.2019 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1596/2019 г., Решение №
2122 от 5.12.2019 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2593/2019 г. и други.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН,
съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда
разноски на страните. В конкретния случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт, като до
приключване на разглеждането на делото в съдебното заседание е депозирано искане за
присъждане на възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или
друг служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37
от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 150
лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив
размер на конкретното възнаграждение се явява 80 лева.
По аргумент от т. 6 от ДР на АПК, разноските следва да се присъдят в полза на това
юридическо лице, от което е част наказващият орган – в случая това е Национална агенция
по приходите, със седалище гр. София.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 692838-F691899/21.02.2023 г.,
издадено от С. Д. – Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Бургас, с което за
нарушение на чл. 125, ал. 5 ЗДДС, на основание чл. 179 от ЗДДС, на „Даяна Тур М” ООД с
ЕИК: ********* е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН „Даяна Тур М” ООД с ЕИК: ********* да
заплати в полза на НАП-София сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща
сторени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото
адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5