Решение по дело №1422/2020 на Районен съд - Севлиево

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

       №  260097

гр. Севлиево, 23.08.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Севлиевският районен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и трети юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

                                                                     

при секретаря Станислава Цонева, като разгледа докладваното от съдията Христов гражданско дело № 1422/2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1  ГПК.

Постъпила е искова молба от „ЮБЦ" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, бул. “България” № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров  срещу К.Н.А., с ЕГН **********,***.

Ищеца твърди, че между праводателя му и ответницата е сключен договор за електронни съобщителни услуги с клиентски номер 15442482001 от 13.07.2016. г.. С договори за цесия от 01.10.2019 г. и от 16.10.2018 г., ищеца придобил процесното вземане. По договора за електронни съобщителни услуги били издадени фактури за периода от 15.04.2017 г. до 14.08.2017 г. на стойност 104,63 лева за незаплатени далекосъобщителни услуги. Абонатът потребил и не заплатил мобилни услуги на обща стойност 104,63 лева, фактурирани за четири последователни отчетни месеца - за месец 05/2017 г., 06/2017 г., 07/2017г. и 08/2017 г.. Незаплащането в срок на издадените фактури за ползвани мобилни услуги обусловило едностранното прекратяване на договора на ответника и претенция за неустойка в размер на 89,94 лв., уговорена в т. 2 от договора, представляваща сбор от трикратния размер за месечните такси на всяка абонаментна услуга от сключения договор. За дължимата неустойка било депозирано заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд - Севлиево, въз основа на което било образувано частно гражданско дело и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Предвид това в изпълнение на указанията на Районен съд - Севлиево и в законоустановения срок била предявена  исковата молба. С оглед гореизложеното, моли  да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено наличието на вземането по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по посоченото частно гражданско дело, против длъжника - ответник за описаната по – горе сума. Претендира разноски.

В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата, ответницата  е подала писмен отговор, чрез назначеният ѝ особен представител. В отговора особеният представител заявява, че е изтекла погасителна давност за претендираното вземане. Претендираното вземане било периодично плащане, за което важала тригодишна давност. Липсвало надлежно уведомяване за извършената цесия от 16.10.2018 год.. В пълномощното, с което „Българска телекомуникационна компания" ЕАД би следвало да упълномощи цесионера, данни за последния липсвали. Подобно пълномощно било едно „правно нищо, правна нула", не могло да породи желаните и целени от него правни последици. Такова било и приложеното Уведомление за цесия от името на „Българска телекомуникационна компания" ЕАД, чрез пълномощника му „С.Г. Груп" ООД. Оспорва действителността на клаузата за неустойка, на която почива исковата претенция за вземането в размер на 89,94 лв., същата била нищожна поради накърняване на добрите нрави и като „неравноправна клауза" по смисъла на Закона за защита на потребителя.

В съдебно заседание ищеца не се представлява. В докладвана писмена молба поддържа предявените искове по доводите изложени в исковата молба.

В съдебно заседание ответника, чрез процесуалния му представител, поддържа отговора по съображенията изложени в същият.

 Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Установяват се от съвкупната преценка на договор за мобилни услуги с клиентски номер 15442482001, Общи условия на „БТК" АД и фактури за периода от 15.04.2017 г. до 14.08.2017 г. на стойност 104,63 лева за незаплатени далекосъобщителни услуги, а също и фактура от 15.09.2017 г. за сума в размер на 157,97 лв., включваща и процесната сума в размер на 89,94 лв., представляваща неустойка, следните обстоятелства: К.Н.А. е сключила  с „БТК" АД твърдяният от ищеца договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги, с посоченото в исковата молба съдържание. Въз основа на сключения договор за предоставяне на мобилни услуги с индивидуален клиентски номер 15442482001 били издадени гореописаните фактури. В договора е предвидено заплащане на неустойка при предсрочното му  прекратяване, по вина на потребителя, в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти до края на срока, но представляваща сбор от не повече от три стандартни месечни абонаментни такси. Сборът на абонаментните такси, които се е задължила да заплати ответницата по горния договор е сумата 29,98 лв..

Установява се от договор за прехвърляне на вземания от 16.10.2018 г. между „БТК" ЕАД и "С. Г. Груп" ООД, от потвърждение за прехвърляне на вземане по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, представляващо извлечение от Приложение № 1 към договора за цесия от 16.10.2018 г., от договора за цесия от 01.10.2019 г. между "С. Г. Груп" ООД и „ЮБЦ" ЕООД, извлечение от приложение № 1 към договора за цесия от 01.10.2019 г., пълномощно за уведомяване и  уведомление за цесия, че са извършени посочените по -  горе, твърдяни от ищеца и описани в исковата молба действия по извършване на цесии.

От приложеното ч. гр. д. № 982/2020 г. на РС – Севлиево се установява, че ищеца е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано посоченото ч. гр. д. и е издадена срещу длъжника – ответник по делото, заповед № 260010/23.09.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: 89,94 лева – неустойка; ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от  13.08.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за разноски - платена държавна такса в размер на 25,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 180,00 лева. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което са дадени съответните указания на заявителя, който в законният срок е подал исковата молба инициирала настоящото производство.

При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:

Уважаването на предявеният установителен иск, с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1  ГПК, предполага установяването от ищеца на следните предпоставки: основанието, размера и изискуемостта на претендираното вземане, т. е. съществуването и валидността на описания в исковата молба договор между праводателя му и ответника със съществените му елементи (предмет и цена), изпълнението на задълженията на ищеца по договора, включително предоставяне на твърдените услуги;  поставянето на ответника в забава; изпълнение на изискванията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД – цесията да е съобщена на ответника; твърдяната неустоична клауза в договора, настъпване на предвидените в неустоичната клауза обстоятелства, обуславящи дължимост на уговорената сума в клаузата. В тежест на ответника е да докаже положителните факти, на които основава възраженията си.

Установи се от съвкупната преценка на договор за мобилни услуги с клиентски номер 15442482001, Общи условия на „БТК" АД и фактури за периода от 15.04.2017 г. до 14.08.2017 г. на стойност 104,63 лева за незаплатени далекосъобщителни услуги, а също и фактура от 15.09.2017 г. за сума в размер на 157,97 лв., включваща и процесната сума в размер на 89,94 лв., представляваща неустойка, че К.Н.А. е сключила  с „БТК" АД твърдяният от ищеца договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги, с посоченото в исковата молба съдържание. Въз основа на сключения договор за предоставяне на мобилни услуги с индивидуален клиентски номер 15442482001 били издадени гореописаните фактури. Ответницата не е изпълнила задълженията си за заплащане на начислените вземания на мобилния оператор, произтичащи от договора за мобилни услуги, предвид липсата на доказателства за заплащането им. В договора е предвидено заплащане на неустойка при предсрочното му  прекратяване, по вина на потребителя, в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти до края на срока, но представляваща сбор от не повече от три стандартни месечни абонаментни такси. Сборът на абонаментните такси, които се е задължила да заплати ответницата по горния договор е сумата 29,98 лв., а трикратния му размер е сумата 89,94 лв.. Процесните фактури за ползвани услуги и неустойка за предсрочно прекратяване на договор не са оспорени изрично по настоящото дело. Същите се основават на вписвания в счетоводни книги, чията редовност съдът намира за установена, след преценка с оглед и на другите обстоятелства по делото, поради което процесните фактури установяват, че за ответника за възникнали задължения в посочените в тях размери /чл. 182 ГПК/. С оглед изложеното установиха се предпоставките за уважаване на предявеният иск: основанието, размера и изискуемостта на претендираното вземане, т. е. съществуването и валидността на описания в исковата молба договор между  ищеца и ответника със съществените му елементи (предмет и цена), изпълнението на задълженията на ищеца по договора, включително предоставяне на твърдените услуги, твърдяната неустоична клауза в договора, настъпване на предвидените в неустоичната клауза обстоятелства, обуславящи дължимост на уговорената сума в клаузата. Установи се от представените договори за цесия и наличие на договори за цесия между ищеца и твърдените му праводатели. Установи се и изпълнение на изискванията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД – цесиите са съобщени на ответника, в конкретният случай с връчване на исковата молба и приложенията към същата на процесуалния представител на ответника. В посочения смисъл е и съдебната практика на ВКС - решение № 114 от 07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение и решение № 198/18.01.2019 г. по  т. д. № 193 по описа за 2018 г., ВКС, Търговска колегия, Първо отделение.

Неоснователни са възраженията в отговора на особения представител на ответницата. Неоснователно се твърди, че в пълномощното, с което „Българска телекомуникационна компания" ЕАД би следвало да упълномощи цесионера, данни за последния липсвали. В действителност с исковата молба е приложена и непопълнена бланка на такова пълномощно, но също така е приложена и попълнена бланка, съдържаща всички данни на цесионера. Не се установи по делото при процесния договор, преценявайки съвкупно всички клаузи в договора, предвид преди всичко размерите на уговорените престации на страните, да е налице явна нееквивалентност между престациите на страните по договора, като данните по делото не установяват обстоятелства, които да обосновават определянето на договора като сключен при накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, при нарушаване принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, и като водещ до несправедливо облагодетелстване на някоя от страните, за сметка на другата. С оглед изложеното, неоснователно е възражението на ответника за нищожност поради накърняване на добрите нрави. По доводите на процесуалния представител на ответника за неравноправност на клаузата за неустойка, предвидена в процесния договор, не се установи по делото в облигационните отношения между страните да е уговорена неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 ЗПП, която да е във вреда на ответника - потребител, да не отговаря на изискването за добросъвестност и да води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните, не се установи по делото да е наложено на потребителя приемане на клаузи, с които той да не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора, нито някоя друга от особените хипотези по чл. 143, ал. 2 ЗПП, поради което неоснователно е и възражението на ответника за наличие на неравноправна клауза в процесния договор. Неоснователно е и възражението в отговора на особения представител на ответницата за изтекла погасителна давност за претендираното вземане. Заявлението за издаване заповед за изпълнение за процесното вземане е подадено пред РС – Плевен на 13.08.2020 г.,  а не на 21.09.2020 г., когато е образувано дело в РС – Севлиево, след препращане по подсъдност на същото. До 13.08.2020 г.   не е изтекъл тригодишен давностен срок нито за главното вземане, нито за акцесорното вземане за неустойка, предмет на настоящото дело.

С оглед изложеното, установи се основателност на предявения иск, за вземането за което е издадена заповед за изпълнение, поради което иска следва да се уважи.

Относно разноските, предвид уважаването на иска, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски. С оглед направеното искане и изхода на делото, на ищеца следва да се присъдят разноски, в общ размер на сумата от 405,00 лева, за заплатена държавна такса, за заплатено възнаграждение за особения представител на ответника и за адвокатско възнаграждение. С оглед уважаването на исковете за предявените суми по реда на заповедното производство, съдът намери, че следва, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да се присъдят разноски по същото - платена държавна такса в размер на 25,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 180,00 лева.

Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявеният по реда на чл. 422, ал. 1  ГПК иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, че в полза на „ЮБЦ" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, бул. “България” № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров, съществува парично вземане за следната сума: 89,94 лева, представляваща неустойка, по договор, заведен под клиентски номер 15442482001, сключен между ответницата К.Н.А. и „БТК" ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.08.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, към длъжницата К.Н.А., с ЕГН **********,***, за което вземане е издадена заповед № 260010/23.09.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 982/2020 г. по описа на Районен съд – Севлиево.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, К.Н.А., с ЕГН **********,*** да заплати на „ЮБЦ" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, бул. “България” № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров, направени по гр. д. № 1422/2020 г.  по описа на Районен съд – Севлиево разноски в размер на сумата от 405,00 лева.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, К.Н.А., с ЕГН **********,*** да заплати на „ЮБЦ" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, бул. “България” № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров, направени по ч. гр. д. № 982/2019 г. по описа на Районен съд - Севлиево разноски в следните размери: платена държавна такса 25,00 лева и платено адвокатско възнаграждение 180,00 лева.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Габровския окръжен съд.

      

  РАЙОНЕН СЪДИЯ: