Решение по дело №326/2017 на Районен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 3 октомври 2017 г. (в сила от 8 февруари 2018 г.)
Съдия: Николай Борисов Борисов
Дело: 20173330200326
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 април 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

             Р Е Ш Е Н И Е

 

                                         2017 година                                   град Разград

 

В   И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд                                                  наказателен състав

На  трети октомври                                                                       2017 година

В публично заседание в следния състав:

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ  БОРИСОВ

                                            

Секретар:  Сребрена Русева

Прокурор: ПАВЛИНА УЗУНОВА

Като разгледа докладваното от съдията

АН дело № 326 по описа за 2017 година

 

 Р Е Ш И:

 

          ПРИЗНАВА обвиняемата  Д.И.Н., родена на *** ***,  български гражданин, със средно  специално образование, омъжена, безработна, ЕГН  **********, ЗА НЕВИНОВНА в това, за времето от началото на м.октомври 2016 г. /01.10.2016 г. до 14.10.2016 г.  в гр. Разград съзнателно да не е оказвала помощ на майка си М.С.Б. ***, за която съгласно чл. 124 ал.5 от СК ”Пълнолетните деца са длъжни  да се грижат за своите възрастни или болни родители”, е била длъжна да се грижи и която се е намирала в опасност за живота си  и не е имала възможност да се самозапази поради своята безпомощност, въпреки, че  могла да окаже помощ – престъпление по чл.138 от НК, поради което и на основание чл.378, ал. 4, т. 2 от НПК я ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 15 дневен срок от днес пред РОС.

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдържание на мотивите Свали мотивите

МОТИВИ  към решение № 465 постановено по АНД № 326/ 2017г. по описа на РС- Разград

 

Постъпило е Постановление от РП Разград, в което се сочи че производството е водено по чл.138 от НК срещу Д.И.Н., ЕГН ********** *** за това, че за времето от началото на месец октомври 2016 г. /01.10.2016г./ до 14.10.2016 г. в гр.Разград, съзнателно не е оказала помощ на майка си М.С.Б. ***, за която съгласно чл.124, ал.5 от СК „Пълнолетните деца са длъжни да се грижат за своите възрастни или болни родители“, е била длъжна да се грижи и която се е намирала в опасност за живота си и не е имала възможност да се самозапази, поради своята безпомощност, въпреки че е могла да окаже помощ.

Депозирано е предложение уличеното лице да бъде освободено от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание глоба.

В с.з.нарушителят Н. не признава за истина фактите описани в обстоятелствената част на Постановлението, не се признава за виновна по повдигнатото обвинение, моли за оправдаването си.

Защитника на обвиняемата – адв. М. Т. ***, намира, че не е налице умишлено извършено деяние и моли съда за оправдаване на обвиняемата.

За РП Разград  в с.з.  участвува представител – Прокурор П. Узунова, който поддържа предложението, като моли съда да определи минимален размер на наказанието.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:  Починалата М.С.Б. ***. Тя имала две деца. Синът й св. А. Б. живеел и работел със семейството си в гр.В. и дъщеря й обв. Д.И.Н.,***. До 2009г. обв. Д.Н., живеела заедно със съпруга си св. Х. Х., в дома на починалата Б.. След фактическата им раздяла, обв. Д. Н. напуснала дома на майка си и се изнесла да живее със св. Г.Г., на друг адрес ***. В началото на 2013г. М.Б. пострадала при пътнотранспортно произшествие. Това довело до влошаване на здравословното й състояние и тъй като, била на легло за нея се налагало да се полагат по-специални грижи. Тогава сина й св. А. Б., помолил бившия съпруг на сестра си, св.Х.да се премести и да живее в дома на майка му, за да се грижи за нея. Св. Х.се отзовал на молбата му и отишъл да живее в дома на М.Б.. Работел и плащал всички сметки свързани поддържането на домакинството. Същевременно заплащал и на жена, която да обгрижва М.Б. при личната й хигиена, тъй като тя била неподвижна, на легло. М.Б. се стабилизирала, изправила се на крака и започнала сама да се грижи за себе си.

През 2015г. св. Х.напуснал дома на М.Б., но и след напускането му той няколкократно посещавал дома на Б. заедно със сина й - св. А.Б., за да окажат помощ в домакинската работа. След това грижа за починалата поела обв. Д. Н., която разполагала с пълномощно, което й давало право да взема пенсията на майка й. С тези парични средства тя закупувала хранителни продукти и се грижела за майка си. На 29.06. 2016г. починалата М.Б. оттеглила пълномощното на дъщеря си, да получава пенсията й. Това довело до влошаване на техните взаимоотношения и обв. Д. Н. напуснала дома на майка си и се преместила да живее при св. Г. Г.. Въпреки това обаче, тя продължила да посещава дома на майка си, като от време – на време и носела храна. През този период М.Б. се грижела сама за себе си, можела да ходи, да си готви, да се къпе, да си пазарува.

На неустановена дата, в началото на месец октомври 2016г., съседите на М.Б. забелязали, че тя не излиза от дома си. Притеснени за нейното здравословно състояние, те решили да я посетят, за да я видят как е и има ли нужда от помощ. Свидетелите С.С., И. Б. - съседи на починалата Б., придружени от други техни съседи, отишли до дома на Б.. Започнали да я викат по име. Видели я да лежи в една от стаите на легло. При разговор с нея узнали, че тя се чувства болна и немощна и не може да се движи. Забелязали, че дома на Б. бил занемарен и тя живеела при изключително лоши  санитарно битови и хигиенни условия. Св. И. Б., облякла гащеризон, за да се предпази от бълхите и влязла в дома на Б., за да й занесе храна. През това време св. С.С., по телефона уведомил служители на Дирекция социално подпомагане Разград, за нечовешките условия, при които живее М. Б. и се обърнал към тях, за да й окажат помощ. Следствие на тяхната намеса, служители на ДСП-Разград, посетили дома на М.Б.. Установявайки, при какви условия живее тя, те я консултирали, че може да ползва социална услуга и да бъде настанена в социализирана институция. Въпреки направените увещания от тяхна страна, М.Б. отказала да напусне дома си. Било говорено с нея, че след няколко дни отново ще я посетят, като по този начин се надявали Б. да размисли и да се възползва от възможността да бъде настанена в социална институция. Вечерта на 13.10.2016г. обв. Д. Н., придружавана от св. Г.Г., посетила дома на майка си. Влязла в двора, извикала я по име, но след като никой не й отговорил, тя напуснала къщата. След като помислила, че я няма, заедно със св. Г. Г., започнали да търсят М. Б. по съседни къщи, където тя ходела, което било забелязано от св. Б. С..

На другия ден 14.10.2016г., около обяд Д. Н. отново, отишла до дома на майка си. През прозореца, в една от стаите тя забелязала, че майка й лежи на земята. Видяла, че крайниците на старата жена били нагризани от плъхове. Веднага отишла в близост до кварталния магазин на „СБА“ и заговорила на присъстващите там, че майка й лежи на земята в тях, цялата нахапана и облята в кръв. Съседите на М.Б., свидетелките Б.С. и Е.Т. посетили дома на М.Б.. Видели я паднала на земята и че по крайниците й има засъхнала кръв. Веднага след това те подали сигнал на телефон 112. Непосредствено след това пристигнали служители от спешен център при МБАЛ-Разград, които констатирали смъртта на М.Б..

От заключението  на вещото лице по назначената в хода на ДП съдебномедицинска екпертиза за аутопсия на трупа на М.Б. се установява следното:

1 .Исхимичен мозъчен инсулт - размегчение, деструкция, жълтакав цвят и „ перфориранвид на мозъчното вещество по пода на двете мозъчни стомахчета, подлежащо и по съседство;

2. Белези на измръзване — светло розовочервено оцветени открити участъци на кожата и видими лигавици; по-яркочервена течна кръв в група;

3. Изразен оток на мозъка с вклиняване на малкомозъчните тозили в големия тилен отвор; оток на белия дроб; точковати кръвоизливчета по лигавицата на бъбречните легенчета; дифузно срастване на десния дял на белия дроб с пристенната плевра; генерализирана умерено изразена ателосклероза и коронаросклероза; начална нефросклероза; изгледан релеф на лигавицата на стомаха; празен стомах, празен пикочен мехур; белезникави ларви на мухи в отвора на устата;

4. Късни трупни изменения - зеленикави участъци по кожата на гръдния кош и предна коремна стена; общо размегчение на вътрешните органи и начална автолиза; хлътване на очните ябълки;

5.   Липса на меки тъкани със следи от въздействие на зъби на животни:

- неравни, фестонирани и на места - подкопани ръбове на периферията в: лява челна област, слепоочие, буза, долна челюст и към ушната мида; пред дясната ушна мида и надолу с липса на тъкани по периферията на ушната мида; дълбока консумация на меки тъкани по вътрешностраничната половина на дясна китка и канта на дланта от тази страна, оголване на сухожилията на V, IV, III и П-ри пръсти по гърба на дланта, оголване до кости на V-mu пръст и на пръстовите сухожилия на фалангите на безименния пръст и върховите фаланги на останалите; по задната повърхност на долните две трети на дясно бедро, към външностранична повърхност на колянната област, долните две трети на гръбна повърност на подбедрицата и средните три пети на лицевата й повърхност с общо вертикално направление;

- участъци са суховат вид и жълтакав оттенък във вътрешната половина на средните три пети на лицева повърхност на дясна подбедрицата, по лицева повърхност на долните две трети на ляво бедро и към външностранична част на същата колянна област; дълбока липса на тъкан, до оголване на сухожилията, по външностранична повърхност на лява подбедрица.

Причината за смъртта на М.Б. е исхемичния мозъчен инсулт, довел до остро разстройство на сърдечносъдовата дейност и дишаването.

Предвид и останалата находка от аутопсията — белези на общо преохлаждане на организма, смъртта не е настъпила веднага след мозъчния инцидент, а най-вероятно часове след това.

Уврежданията с характер на „минус “ тъкан и дълбока липса на меки тъкани - до оголване на сухожилия и кости, са с морфологичен вид на въздействие на зъби от животни и по различните оголени части на лицето, тялото и крайниците са с различна давност - по-стари и опреснени.

Установеното охлузване на кожата в дясна челна област е прижизнено, но няма отношение към настъпилата смърт.

Състоянието на трупните изменения отговаря на смърт от ІІ-ро/ ІІІ-то денонощие.

От заключението на вещите лица по назначената в хода на съдебното следствие КСППЕ на обв. Д. Н. се установява, че освидетелстваната страда от лека умствена изостаналост. Диспансеризирана е към Отделение по психиатрия от 1968 г. като данните са, че  е изоставала в нервно психичното си развитие от ранно детство. Леката умствена изостаналост се характеризира по принцип с недостатъчна развитост на логичното и абстрактното мислене и с невъзможност за осмисляне на по-сложни житейски ситуации, явления, отношения от средата. В съзнанието на Д. Н.  ангажимента за грижи към майка й отпада, парите за грижата са дадени на брат й, и по този начин ангажимента към майка й за нея отпада. Липсата на грижа от страна на обвиняемата не може да доведе до влошаване на състоянието на възрастната жена,в нейното съзнание. Такава абстракция не е достъпна за нея. Абстракциите й недостигат до такава степен да направи обобщение и да предвиди последици от бездействие. Освидетелстваната не би могла да осъзнава, че прекратяването на грижите от нейна страна към майка й, може да доведе да смъртта на последната.

Въз основа на възприетата по този начин фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното: Не е налице виновно осъществено от обв. Д. Н., състав на престъпление по чл. 138 от НК. За да е налице осъществен състав на престъпление по чл. 138, е необходимо всички признаци от обективната и субективната страна да са осъществени. От субективна страна е необходимо това деяние да е извършено при пряк умисъл, но от заключението на вещите лицо по назначената в хода на съдебното следствие КСППЕ се установява, че обв. Д. Н. не е разполагала с ментален капацитет, така, щото по еднозначен и категоричен начин да изгради представа, че неоказването на помощ от нейна страна на починалата М. Б., и то при наличието на възможност за това, върши противоправно действие. От обективна страна, изпълнителното деяние се изразява в неоказване на помощ на лице, което се намира в опасност за живота си и няма възможност да се самозапази поради малолетство, престарялост, болест или изобщо поради своята безпомощност. В хода на съдебното следствие не бяха установени по категоричен начин нито едно от посочените обстоятелства. Да единственото безспорно обстоятелство е, че М. Б. е била на значителна възраст – старческа – 80години, но това не предполага априори, че същата е била в състояние на опасност за живота или в безпомощно състояние. Точно обратното от показанията на свидетелите се установява, че до последния момент, в който всеки един от тях я е видял, тя се е движела самостоятелно, макар и затруднено. Дори и в момента, когато част от свидетелите, съседи на починалата я намират в леглото й, носят й храна, предприемат действия, по отношение на същата да бъдат оказани социални грижи, било то чрез настаняване в социално заведение или чрез социална услуга – домашен патронаж, М. Б. е отказала помощ и е предпочела да се грижи сама за себе си. Не се установи по делото, че починалата е нямала възможност да се самозапази, тъй като във процесния период тя е имала възможност да се обърне за помощ към веки един от разпитаните по делото свидетели, но не го е направила. Освен, че трябва да са налице посочените обстоятелства, то те трябва обективно да бъдат възприети и от субекта на престъплението, т.е. той трябва да е възприел, че е налице непосредствена опасност за живота на лицето, за което е длъжен да се грижи, и не е доказано по делото, че обв. Д. Н. е възприела тези обстоятелства, поради простата причина, че не е живеела съвместно с майка си, а я е посещавала спорадично. Причината за безпомощното състояние, в което в крайна сметка е изпаднала М. Б., едновременно и причина за смъртта й, съгласно заключението на вещото лице по назначената в хода на ДП, СМЕ е настъпилия исхемичнен мозъчен инсулт, довел до остро разстройство на сърдечносъдовата дейност и дишаването, състояние, което е продължило няколко часа, период, през който обв. Д. Н. не е виждала майка си, а е полагала усилия да я издири, защото е била убедена, че е напуснала дома си. Поради този факт – липсата на обективно възприятие у обв. Д. Н., за настъпила опасност за живота на М. Б. и невъзможност на същата да се самозапази, заради своята безпомощност, води до несъставомерност на процесното престъпление.

По изложените съображения съдът постанови решението си, като оправда обв. Д. Н. по повдигнатото обвинение.

 

                                            

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: