№ 62
гр. Сливен, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Галина Хр. Нейчева
Пламен Д. Стефанов
при участието на секретаря Соня В. Петкова
като разгледа докладваното от Галина Хр. Нейчева Частно наказателно дело
№ 20212200200430 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16, ал. 1 - 8 от Закона
за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОНФС/.
Образувано е по повод на получено удостоверение по чл. 4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа относно прилагането на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции, от което е видно, че
с Решение № 800.50932.7-2619 от 13.04.2021г., влязло в сила на 08.05.2021г.,
постановено от Rhein-Kreis-Neuss - несъдебен орган от Федерална Република
Германия, на И.Д. м. е наложена финансова санкция – глоба в размер на
120,00 евро и разходи в размер на 29,40 евро за това, че на 08.12.2020г. в
09:57 ч. в Lorschenbroich междуградски път В 57, Herrenshoff 100 м след 50, в
посока А 44, в качеството си на шофьор на лек автомобил с регистрация D-QS
2181 превишил допустимата максимална скорост извън населени места с 33
км/ч, допустима скорост 50 км/ч, констатирана скорост (след приспаднат
толеранс): 83 км/ч – административно нарушение, което се санкционира
съгл. § 41 ал.1 в съчетание с Приложение 2, § 49 StVО (Наредба за
движението по пътищата); § 24 StVG (Закон за движението по пътищата);
11.3.6 BKat (Каталог за глобите). Изпратеното удостоверение /вкл. и на
български език/ е издадено по смисъла на чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета на Европа от 24.02.2005г. относно прилагането на
1
принципа за взаимно признаване на финансови санкции и е по реда на чл. 30
и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.
В с.з. представителят на Окръжната прокуратура гр. Сливен заявява, че
са налице всички изискуеми условия за признаване решението за налагане на
финансовата санкция.
Засегнатото лице, редовно призовано, не се явява в съдебно заседание и
не се представлява.
Въз основа на наличните доказателства в делото, съдът прие за
установено СЛЕДНОТО:
Засегнатото лице ИВ. М. Д. е български гражданин, с постоянен адрес:
с. а.., общ. *************** и настоящ адрес: гр. ***************** и
компетентен да разгледа делото съобразно чл. 31 вр. чл. 6 Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции е Окръжен съд –
Сливен.
С Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета
на Европа относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции е представено за признаване и изпълнение Решение №
800.50932.7-2619 от 13.04.2021г., влязло в сила на 08.05.2021г., постановено
от Rhein-Kreis-Neuss, Германия, с което на засегнатото лице ИВ. М. Д. е
наложена ФИНАНСОВА САНКЦИЯ в общ размер на 149, 40 евро, от които
глоба 120,00 евро, наложена по реда на § 41 ал.1 в съчетание с Приложение 2,
§ 49 StVО (Наредба за движението по пътищата); § 24 StVG (Закон за
движението по пътищата); 11.3.6 BKat (Каталог за глобите) и 29,40 евро –
разходи по съдебното и административното производство. Левовата
равностойност на сумата от 149,40 евро е 292,20 лв.
Видно от Удостоверението по чл. 4 е, че накратко изложени,
обстоятелствата на извършване на нарушението от засегнатото лице са
следните – на 08.12.2020 г. в 09:57 ч. в Lorschenbroich междуградски път В 57,
Herrenshoff 100 м след 50, в посока А 44, в качеството си на шофьор на лек
автомобил с регистрация D-QS 2181 превишил допустимата максимална
скорост извън населени места с 33 км/ч, допустима скорост 50 км/ч,
констатирана скорост (след приспаднат толеранс):83 км/ч.
Съгласно разпоредбата на чл. 3 ал. 1 т. 1 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения
за налагане на финансови санкции е несъмнено, че става въпрос за решение за
налагане на финансова санкция, тъй като се касае за влязъл в сила акт на
несъдебен орган на държава - членка на Европейския съюз за налагане на
задължение за плащане на глоба и разходи по административното
производство. От описанието на извършеното от Д. нарушение следва извод,
че деянието представлява административно нарушение и по българското
2
законодателство, а именно по чл. 21, от ЗДвП , поради което казусът попада в
приложното поле на чл. 30 ал. 1 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане
на финансови санкции.
Решението за налагане на финансова санкция е представено като
заверено от органа, който го е издал копие и е придружено с удостоверение по
образец по смисъла на чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на
Европа от 24.02.2005г. относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции, издадено и подписано от съответния
компетентен орган на издаващата държава, който е удостоверил и неговото
съдържание.
От съдържанието на удостоверението е видно, че то съдържа всички
реквизити предвидени както в чл. 4 от цитираното по-горе Рамково решение
на Съвета на Европа, така и според изискванията на приложение № 2 към
Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация
или отнемане и решения за налагане на финансови санкции и съответства на
решението за налагане на финансова санкция.
Не са налице основанията за отказ за признаване на решението,
визирани в разпоредбата на чл. 35 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане
на финансови санкции, доколкото: няма данни срещу същото лице и за
същото деяние в България или в друга държава, различна от издаващата или
изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено решение за налагане на
финансови санкции; решението не се отнася за деяние, подсъдно на български
съд, поради което не следва да се коментира въпроса за евентуално изтекла
давност по българското законодателство; засегнатото лице не е с привилегия
или имунитет по българското законодателство, които да правят изпълнението
на решението недопустимо; решението не се отнася за деяние, извършено
изцяло или отчасти на територията на Република България; наложената
финансова санкция не е по-малка от 70 евро; решението е по отношение на
физическо лице, което е наказателно отговорно; в удостоверението изрично е
посочено, че лицето е било уведомено съгласно законодателството на
решаващата държава лично или чрез упълномощен според националния
закон представител относно правото си да обжалва решението, както и за
сроковете на обжалване.
С оглед на така констатираното по-горе, настоящият съд направи извод,
че са налице визираните в Закона за признаване, изпълнение и изпращане на
решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции предпоставки за признаване на решението за налагане на финансова
санкция, издадено от несъдебен орган - Rhein-Kreis-Neuss, Германия. С
решението на несъдебния орган българският гражданин ИВ. М. Д. е осъден да
заплати глоба и направените разноски по съдебното и административното
производство в общ размер на 149.40 евро, чиято левова равностойност към
3
13.04.2021г. - датата на постановяване на решението в издаващата държава е
292,20 лв.
След признаване на цитираното по-горе решение, същото заедно с
препис от настоящото решение, незабавно след влизане в сила на последното,
следва да се изпратят на органите на Националната агенция по приходите за
изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 38 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане
на финансови санкции, следва незабавно да се уведоми компетентния орган
на издаващата държава за настоящото решение като копие от уведомлението
следва да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република
България.
Предвид изложеното и на основание чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 7, т. 1 от
ЗПИИРКОРНФС, СлОС
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение № 800.50932.7-2619 от 13.04.2021г., влязло в сила
на 08.05.2021г., постановено от Rhein-Kreis-Neuss, Германия, с което на
българския гражданин ИВ. М. Д. – роден на 02.08.1987 г. в с. а.., общ.
Свищов, обл. Велико Търново, с постоянен адрес: с. а.., общ.
*************** и настоящ адрес: гр. *****************, е наложена
ФИНАНСОВА САНКЦИЯ в общ размер на 149, 40 евро, от които глоба
120,00 евро, наложена по реда на § 41 ал.1 в съчетание с Приложение 2, § 49
StVО (Наредба за движението по пътищата); § 24 StVG (Закон за движението
по пътищата); 11.3.6 BKat (Каталог за глобите) и 29,40 евро – разходи по
съдебното и административното производство, с левова равностойност общо
292,20 /двеста деветдесет и два лева и двадесет стотинки/лева.
ИЗПРАЩА Решение № 800.50932.7-2619 от 13.04.2021г., влязло в сила
на 08.05.2021 г., постановено от Rhein-Kreis-Neuss, Германия, ведно с препис
от настоящото решение на органите на НАП за ИЗПЪЛНЕНИЕ, незабавно
след влизането на последното в сила.
Решението може да бъде обжалвано и/или протестирано пред
Апелативен съд - гр. Бургас в 7-дневен срок, считано от днес.
ДА СЕ УВЕДОМИ компетентния орган на издаващата държава, като
копие от уведомлението да се изпрати на Министерството на правосъдието на
Република България.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5