РЕШЕНИЕ
№ 281
гр. ХАСКОВО, 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
АННА ВЛ. ПЕТКОВА
при участието на секретаря П.Д. Д.А-Ш.
като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно
гражданско дело № 20225600500355 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК образувано по жалба, подадена от „ Микро
кредит“ АД гр. ***.
С Решение № 89 от 05.04.2022 г., постановено по гр.д. № 1348/2021 г., РС Д.град е
прогласил за нищожен Договор за допълнителни услуги към заем Mikrokredit № ***
г.,сключен между „ Микро кредит“ АД гр. *** и Г. С. Л. от гр. ***.
Съдът е осъдил „ Микро кредит“ АД гр. *** да заплати на Г. С. Л. сумата от 50 лв.,
направени по делото разноски.
Съдът е осъдил „ Микро кредит“ АД гр. *** да заплати на адв. М. В. М. сумата от 300
лв. възнаграждение на адвокат.
Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът „ Микро кредит“ АД
гр.***, който чрез пълномощника си адв. М. обжалва в срок. Твърди на първо място,че
постановеното от РС Д.град решение е недопустимо, поради липса на процесуална
легитимация на ищцата. На следващо място твърди,че постановеното от
първоинстанционния съд решение е неправилно, поради неговата необоснованост и
неправилно приложение на материалния закон. Съдът не изложил мотиви защо приема,че
процесният договор за допълнителни услуги е неравноправен и че клаузите му заобикалят
закона. Моли въззивният съд да постанови решение, с което да обезсили постановеното от
РС Д.град решение и да прекрати производството по делото или да отмени атакуваното
1
решение на РС Д.град и постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли
предявения иск. Моли да бъдат присъдени направените по делото, за двете съдебни
инстанции, разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от адв. М., пълномощник на въззиваемата Г. С. Л.,
с който оспорва подадената въззивна жалба. Счита,че постановеното от
първоинстанционния съд решение е правилно и моли то да бъде потвърдено. На първо
място безспорно било установено,че ищцата е подписала оспорените от ответника писмени
документи и че е активно легитимирана да предяви иска. На следващо място счита,че
правилно и в съответствие със закона и събраните по делото доказателства, съдът е приел,че
договорът за допълнителни услуги е изцяло нищожен.Моли да бъдат присъдени
направените по делото, пред въззивната инстанция разноски, както и да бъде платено
възнаграждение на адвокат на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА в размер на 300 лв.
С писмено становище вх. № 6655/14.09.2022 г. въззивникът, чрез пълномощника си
адв. М., поддържа подадената въззивна жалба по изложените в нея съображения. Моли да
бъдат присъдени направените по делото разноски.
С писмено становище вх. № 6526/07.09.2022 г., въззиваемата,чрез пълномощника си
адв. М., оспорва подадената въззивна жалба по изложените в писмения отговор
съображения. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски, вкл.
адв.възнаграждение на основание чл.38 от ЗА.
Хасковският окръжен съд като провери основателността на оплакванията във
въззивната жалба и при съобразяване с разпоредбата на чл.269 от ГПК, констатира следното:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по същество е
неоснователна. Постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и следва
да бъде потвърдено.
Районен съд Д.град е сезиран с иск с правно основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД, предявен
Г. С. Л. от гр.*** против „ Микро кредит“ АД гр.*** за обявяване за нищожен Договор за
допълнителни услуги към заем Mikrokredit № *** г.,сключен между „ Микро кредит“ АД гр.
*** и Г. С. Л. от гр.***.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички съотносими
към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилния и
законосъобразен извод, че предявеният иск е основателен и доказан, поради което е уважил
същия. Съдът е обсъдил всички доводи и възражения на страните. Изложените от
първоинстанционният съд мотиви на основание чл.272 от ГПК се споделят от настоящата
инстанция. Пред въззивния съд не се представиха нови доказателства, които да обосновават
изводи, различни от направените от решаващия съд.
Неоснователни са доводите за недопустимост на постановеното от РС Д.град решение
поради липса на процесуална легитимация на страната. Искът е предявен от активно
легитимирана страна. Ответникът е оспорил положените подписи от ищцата на
представеното по делото пълномощно на адв. М.. В съдебно заседание, проведено на
2
30.03.2022 г. ищцата се е явила лично и е потвърдила изрично упълномощаването на адв.
М. М., както и потвърждава всички извършени действия и че желае да бъде представлявана
от него. С оглед на изложеното следва да се приеме,че оспорването е ненадлежно проведено
и че е налице активна легитимация на страната.
Неоснователни са и наведените във въззивната жалба оплаквания досежно
необосноваността на постановеният съдебен акт. Безспорно установено по делото е,че
между страните е сключен договор за заем Mikrokredit № *** г., във връзка с който и на
същата дата е подписан и процесният договор за допълнителни услуги.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че договорът за допълнителни
услуги съществувал самостоятелно, отделно от договора за заем. Видно от съдържанието на
договора, както отразеното в наименованието му -Договор за допълнителни услуги към
договор за заем Microcredit № *** г., така и в отделните му текстове и преди всичко т. 4. 1,
води до извода, че този договор не съществува самостоятелно. В подкрепа на този извод е и
обстоятелството, че вноските по договора за допълнителни услуги са включени в
погасителния план към договора за заем, който погасителен план е наименован "График на
плащанията към договори за заем и услуги № *** г. Ето защо настоящият договор се явява
част от договора за кредит и потребителски такъв, поради което за него са приложими
разпоредбите на ЗПК, а така също въз основа на препращане и разпоредбите на ЗЗП.
Посочените в този договор допълнителни услуги посещение в къщи или удобно място за
събиране на вноска; безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по
банковата сметка на Микро кредит; безплатно внасяне на вноска директно в офис на "Микро
Кредит" АД; безплатно плащане на вноски онлайн-чрез виртуален ПОС терминал;
безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; разглеждане до минути; преференциално
обслужване; право за участие в специални промоции,не водят и до някакава икономическа
полза за ищцата, която да е еквивалентна на уговорената цена. Услугите се отнасят до
начина на плащане, като и без тях не би следвало да има никакви ограничения за
кредитополучателя да заплаща вноските си. На сайта на "Микро кредит"АД всички
възможности за плащане, включително на представител на дружеството в удобно за клиента
време и място, са посочени като общо валидни условия, а не като такива, представляващи
част от пакет допълнителни услуги. Като такава услуга е посочена и разглеждането до
минути. Възможността за предоговаряне и разсрочване на заема съществува и без
въпросната услуга при наличието на съгласие и от двете страни, като в тази връзка следва да
се има предвид, че с предоставянето на тази услуга кредитодателят не се задължава да
удовлетвори всяко едно искане за предоговаряне и разсрочване или дори не и при някакви
конкретно определени параметри. В случая възнаграждението, което следва да се заплати за
пакета от допълнителни услуги е в размер на 145.86 лв. / 3 вноски по 48.62 лв./ и е около 1/3
от отпуснатия кредит в размер на 500 лв. Това възнаграждение обаче кредитополучателят
заплаща без да има насрещно задължение на кредитодателя да отпусне допълнителна сума
за кредит или еквивалентна престация. Размерът на това допълнително възнаграждение е
над 4 пъти по-високо от размера на възнаградителната лихва,договорена по кредита.Освен
3
това, съгласно чл.10а ал.4 от ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират такси
и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски
кредит, а в случая е определено общо възнаграждение за всички посочени допълнителни
услуги, като от сключения договор за допълнителни услуги не може да бъде изведена
стойността на възнаграждение, за която и да е от изброените услуги. Не става ясно и какво
би станало, ако кредитополучателят ползва само някоя от посочените услуги.
Клаузите на договора за допълнителни услуги не отговарят на изискването за
добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на
доставчика и потребителя, тъй като принципът на добросъвестност и справедливост при
договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена
услуга, а не за хипотетично ползване на такава. В случая, уговорките на договора налагат
извод, че целта на същия е да послужи като допълнително възнаграждение за кредитора за
предоставянето на сумата по заема, уговорена в противоречие с добрите нрави (принципите
на добросъвестност и справедливост в гражданските и търговските отношения). Отделно от
това възнаграждението по договора за допълнителни услуги следва да се включи в ГПР, а в
случая това не е сторено. Въззивният съд счита, че по този начин се заобикаля
императивната норма на чл.19 ал.4 ЗПК, съгласно която максимално допустимият процент
на разходите на година по потребителските кредити следва да е в размер не по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на
Министерския съвет. В случая така направените уговорки за заплащане на цена на
допълнителни услуги, изцяло попадат в хипотезата на чл.143 ал.1 от ЗЗП. На практика
кредиторът си осигурява допълнително възнаграждение срещу несъществуващи или
незначителни облекчения за кредитополучателя.
Изложеното води до извода, до който е стигнал и първоинстанционния съд,че
процесния договор за предоставяне на допълнителни услуги е нищожен. Постановеното в
този смисъл решение е правилно.
Адв. М. е направил искане за присъждане на възнаграждение на адвокат на основание
чл.38 от ЗА. С оглед изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
адв.М. сумата от 300 лв. – адвокатско възнаграждение
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 89 от 05.04.2022 г. на РС Д.град, постановено по
гр.д. № 1348/2021 г по описа на съда.
ОСЪЖДА „ Микро кредит“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.*** ДА ЗАПЛАТИ на адв. М. В. М., ЕГН **********, гр. *** сумата от 300
лв. - възнаграждение на адвокат за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5