Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, І-ви въззивен състав, в публично заседание
на четиринадесети юни през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА
при секретаря Ваня Гаджева и в
присъствието на прокурора Калина Накова, като разгледа докладваното от съдия Крънчева ВНОХД № 1211 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
С
присъда от 17.10.2018 г., постановена по НОХД № 21797/2016 г. по описа на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 8-ми състав, подсъдимата П.П.В. е призната за невиновна
в това, че на 09.09.2013 г., в гр. София, ж.к. *********,
противозаконно присвоила чужди движими вещи – 1 /един/ брой пералня със сушилня марка „Аристон“,
на стойност 600,00 лева /шестстотин лева/; 1 /един/ брой миялна
машина марка „Аристон“, на стойност 390,00 лева /триста и деветдесет лева/; 1
/един/ брой детски спален комплект, състоящ се от дървено легло с размери
120/220 см, бюро дървено с шкафче и дървена секция/гардероб с размери 220/120
см с две врати, на обща стойност 325,00 лева /триста двадесет и пет лева/; 1 /един/ брой настолен компютър, ведно с монитор, клавиатура и
мишка, на стойност 100,00 /сто/ лева; 1 /един/ брой телевизор марка „Сони“,
40 инчов екран, на стойност 84,00 лева /осемдесет и четири лева/; 1 /един/ брой
детска видео игра, на стойност 40 лева /четиридесет лева/; 1 /един/ брой въртящ
се стол с колелца, на стойност 30,00 лева /тридесет лева/; 1 /един/ брой холна
гарнитура, състояща се от 1 /един/ брой диван за трима – разтегателен с дървени
елементи от плат, 1 /един/ брой диван за двама и 2 /два/ броя табуретки, на
обща стойност от 280,00 лева /двеста и осемдесет лева/; 1 /един/ брой холна
маса от дърво и стъкло с размери 90/180 см, на стойност от 48,00 лева
/четиридесет и осем лева/; 1 /един/ брой холна секция с размери 300/220 см от
дърво, на стойност 280,00 лева /двеста и осемдесет лева/; 1 /един/ брой плазмен
телевизор марка „Сони“, модел „Бравия“,
на стойност 480,00 лева /четиристотин и осемдесет лева/; 1 /един/ брой DVD player марка Сони“, на стойност
48,00 лева /четиридесет и осем лева/; 1 /един/ брой барплот
– чамов, със шкафчета, на стойност 500,00 лева /петстотин лева/; 1 /един/ брой
готварска печка на ток и газ марка „Горение“, на
стойност 160,00 лева /сто и шестдесет лева/; 1 /един/ брой микровълнова печка,
на стойност 80,00 лева /осемдесет лева/; 1 /един/ брой машина за печене на хляб,
на стойност 125,00 лева /сто двадесет и пет лева/; 1 /един/ брой хладилник с фризер, на стойност 640,00 лева /шестстотин и четиридесет
лева/; 1 /един/ брой комплект кръгла дървена маса с 2 /два/ броя сгъваеми стола,
на стойност 70,00 лева /седемдесет лева/; 1 /един/ брой портманто
/единичен гардероб, закачалка и шкаф за обувки/, на стойност 60,00 лева
/шестдесет лева/; 1 /един/ брой двукрилен гардероб, на стойност 80,00 лева
/осемдесет лева/; 1 /един/ брой комплект, съдържащ 1 /един/ брой легло – спалня
от дърво с размери 260/220 см, 1 /един/ брой гардероб четирикрилен от дърво с
размери 220/220 см, 1 /един/ брой ъглова секция от
дърво и тоалетка с 1 /един/ брой огледало, на обща стойност 280,00 лева /двеста
и осемдесет лева/; 1 /един/ брой матрак марка „Тед“ с
размери 260/220 см, на стойност 80,00 лева /осемдесет лева/; 1 /един/ брой
прахосмукачка марка „Керхер“, на стойност 120,00 лева
/сто и двадесет лева/; 1 /един/ брой принтер с копир
и скенер, на стойност 80,00 лева /осемдесет лева/; 15 000 /петнадесет хиляди/
броя мартеници на единична стойност 0,40 лева /четиридесет стотинки/, на обща
стойност 6 000 лева /шест хиляди лева/; 1 /един/ брой ютия, на стойност 16,00
лева /шестнадесет лева/; 1 /един/ брой шкаф с мивка за баня с размери 90/100 см,
на стойност 60,00 лева /шестдесет лева/; 1 /един/ брой огледало с лампа 80/120 см,
на стойност 240,00 лева /двеста и четиридесет лева/; 1 /един/ брой шкаф за баня
с размери 50/200 см, на стойност 75,00 лева /седемдесет и пет лева/; 1 /един/
брой електрическа скара, на стойност от 40,00 лева /четиридесет лева/; 1 /един
брой сгъваема количка за пренос на товари, на стойност 16,00 лева /шестнадесет
лева/; 3 /три/ броя приемници на „Булсатком“,
на единична стойност 15,00 лева /петнадесет лева/, на обща стойност 45,00 лева /четиридесет и
пет лева/; 2 /два/ броя сателитни чинии на „Булсатком“,
на единична стойност 40,00 лева /четиридесет лева/, на обща стойност 80,00 лева
/осемдесет лева/; 1 /един/ брой детски мотопед, на стойност 150,00 лева /сто и
петдесет лева/; 1 /един/ брой електрически мотопед, на стойност 180,00 лева
/сто и осемдесет лева/; 1 /един/ брой билярдна маса – детска, на стойност 80,00
лева /осемдесет лева/; 1 /един/ брой детска тротинетка, на стойност 36,00 лева
/тридесет и шест лева/; 1 /един/ чифт ролери, на стойност 30,00 лева /тридесет
лева; 1 /един/ брой одеяло, родопско, на стойност 32,50 лева /тридесет и два
лева и петдесет стотинки/; 1 /един/ брой синьо одеяло с размери 180/200 см, на
стойност 15,00 лева /петнадесет лева/; 1 /един/ брой олекотен юрган с размери
180/200 см, на стойност 15,00 лева /петнадесет
лева/; 1 /един/ брой музикална уредба марка „Шарп“,
на стойност 120,00 лева /сто и двадесет лева/; 2 /два/ броя кухненски шкафове
горни с размери 90/120 см, на единична стойност 160,00 лева /сто и шестдесет
лева/, на обща стойност 320,00 лева /триста и двадесет лева/; 2 /два/ броя
кухненски шкафове долни с размери 90/120 см, на единична стойност 160,00 лева
/сто и шестдесет лева/, на обща стойност 320,00 лева /триста и двадесет лева/;
2 /два/ броя малки масички, помощни, на единична стойност 15,00 лева
/петнадесет лева/, на обща стойност 30,00 лева /тридесет лева/; 1 /един брой тостер, на стойност 10,00 лева /десет лева/; 6 /шест/ броя
чинии, на единична стойност 1,00 лев /един лев/, на обща стойност 6,00 лева
/шест лева/; 4 /четири/ броя кастрони, на единична стойност 1,50 лева /един лев
и петдесет стотинки/, на обща стойност 6,00 лева /шест лева/; 5 /пет/ броя купи,
на единична стойност 1,00 лев /един лев/, на обща стойност 5,00 лев /пет лева/;
1 /един/ брой телевизор марка „Сони“, 24 инчов, на
стойност 20,00 лева /двадесет лева/ – всички вещи на обща стойност от 12 927,50
лева /дванадесет хиляди деветстотин двадесет и седем лева и петдесет стотинки/,
собственост на И.Д.И., които пазела – вещите са били предоставени на В. от
частен съдебен изпълнител Р. И. А. с протокол от 26.08.2013 г. на отговорно
пазене, при въвеждането й във владение на недвижим имот – апартамент № 13, находящ се на адрес гр. София, VI етаж, в жилищна сграда – блок
**,
вх. **, комплекс „Христо Смирненски“, във
връзка с изпълнително дело № 20108480400460, и до изтичане на
определения от частния съдебен изпълнил Р. И. А. срок не ги върнала на И.И., а ги задържала за себе си, поради което и на основание
чл. 304 от НПК, подс. П.П.В.
е оправдана по повдигнатото й
обвинение за извършено престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.
На
основание чл. 190, ал. 1 от НПК, съдът е постановил направените по делото
разноски да останат за сметка на държавата.
Срещу
така постановения съдебен акт е депозиран протест с допълнение към него. В
протеста се изтъква, че присъдата на първоинстанционния
съд е неправилна и необоснована, като направените правни изводи не почиват на
събрания доказателствен материал. Сочи се, че по
делото е установено по безспорен начин, че подсъдимата В. е осъществила
описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт действия, касаещи
престъплението по чл. 206, ал. 1 от НК. Изтъква се, че в срокът, който е бил
даден на подсъдимата, за да осигури достъп на св. И. до жилището, за да вземе вещите си, е бил до 20,00 часа на
09.09.2013 г. и въпреки, че е била уведомена за това
и е съзнавала, че е била назначена за пазач на вещите, подсъдимата не е
осигурила достъп на св. И. до жилището и противоправно
е задържала инкриминираните вещи за себе си. Твърди се, че обвинението,
повдигнато срещу подс. В., се доказва от показанията
на св. И.И., Р. А., Л. И., В.П., П.П.,
Б.И.и Д.К. – последните приобщени към доказателствената
съвкупност по реда на чл. 281 от НПК, които кореспондират помежду си по
безспорен начин и позволяват еднозначен извод, че към инкриминираната дата
подсъдимата е отказала да осигури достъп на св. И. до вещите, с което е обективирала присвоителното си
намерение. Посочва се, че вещите, собственост на св. И., са ползвани от
семейство В. в продължение на повече от две години и половина, и са върнати на
св. И. едва след като в хода на досъдебното производство по отношение на подс. В. е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 206,
ал. 1 от НК. Отправя се искане присъдата на СРС да бъде отменена и да бъде
постановена нова, с която подсъдимата В. да бъде призната за виновна по
повдигнатото й обвинение за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.
Постъпила
е и въззивна жалба от повереника
на частния обвинител И.Д.И. – адв. Р.С. – от САК. В
жалбата се излага, че посочената страна е недоволна от постановената първоинстанционна присъда, засягаща нейните права и
интереси. Отправя се молба обжалваната присъда да бъде отменена и да бъде
постановена нова, с която подс. В. да бъде призната
за виновна по повдигнатото й от СРП обвинение за престъпление по чл. 206, ал. 1
от НК.
В
съдебно заседание, представителят на СГП не поддържа така депозирания протест,
като намира, че присъдата на първоинстанционния
съдебен състав е правилна, законосъобразна и почива на събраните по делото
доказателства. Релевира доводи, че от събраните по
делото доказателства е установено ползване на част от оставените на подсъдимата
на отговорно пазене вещи, което обаче, не осъществява своене,
по смисъла на чл. 206 от НК. Акцентира, че инкриминираните вещи са ползвани и
от дъщерята на частния обвинител. Посочва, че по делото не са установени нито
обективните, нито субективни признаци от състава на престъплението обсебване.
Повереникът на частния обвинител И.Д.И. – адв. С. – от САК, поддържа депозираната въззивна
жалба по съображенията, изложени в нея и моли оправдателната присъда на СРС да
бъде отменена, като вместо нея да бъде постановена друга, с която подсъдимата
да бъде призната за виновна по повдигнатото й обвинение. Пледира, че по делото
е установено по категоричен начин, че през периода, в който инкриминираните
вещи са били оставени на отговорно пазене на подс. В.,
същата не ги е предала на частния обвинител И. и ги е ползвала до предаването
им, извършено много след изтичане на дадения за това срок. Изтъква, че в
подкрепа на обвинителната теза са показанията на св. И.И.,
Д.И., както и тези на Весела и П.П.и, които са
присъствали, когато св. И.И. е правила опит за
изнасяне на вещите.
Частният
обвинител И.Д.И. поддържа становището на повереника
си.
Защитата
на подсъдимата П.П.В. – адв.
Г. – от САК, моли присъдата на СРС да бъде потвърдена, като правилна и
законосъобразна. Посочва, че по делото липсват доказателства, от които да се
установяват конкретни действия от страна на подсъдимата, насочени към
неопазване на инкриминираните вещи. Изтъква, че за подсъдимата не е
съществувало задължение да изнесе и съхрани вещите на склад, а единствено да ги
опази, което тя е сторила. Посочва, че по делото не са събрани доказателства за
това, св. И.И. да е посетила жилището, обитавано от
подсъдимата, в периода 05 – 09.09.2013 г. и да е
поискала да вземе вещите си, респ. да е организирала превоз за същите, а
подсъдимата да е отказала да й ги предостави.
Подсъдимата
П.П.В., при упражняване на правото си на лична
защита, посочва, че е невинна. В последната си дума моли първоинстанционната
присъда да бъде потвърдена.
Съдът,
като прецени изложените в жалбата доводи и след като провери изцяло
правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл.
313 НПК, намира за установено следното:
За
да постанови присъдата си, първоинстанционният
съдебен състав е събрал, в качеството им на гласни и писмени доказателствени средства, обясненията на подс. П.П.В., снети в о.с.з. на
17.10.2018 г.; показанията на св. Л. Г. И., снети в о.с.з. на 07.03.2017 г. и
тези, снети в хода на досъдебното производство (л. 67) и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК; показанията на св. П.Г. П.,
снети в о.с.з. на 07.03.2017 г. и тези, снети в хода на досъдебното
производство (л. 69) и приобщени към доказателствената
съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т.
2, пр. 2 от НПК; показанията на св. И.В.Л., снети в о.с.з. на 28.06.2017 г. и
тези, снети в хода на досъдебното производство (л. 77) и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК; показанията на св. Весела Д.
П.а, снети в о.с.з. на 28.06.2017 г. и тези, снети в хода на досъдебното
производство (л. 68) и приобщени към доказателствената
съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2,
пр. 2 от НПК; показанията на св. Боян Симов Иванов, снети в о.с.з. на
28.06.2017 г. и тези, снети в хода на досъдебното производство (л. 70) и
приобщени към доказателствената съвкупност по реда на
чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК;
показанията на св. Р.Н.С., снети в о.с.з. на 10.10.2017
г. и тези, снети в хода на досъдебното производство (л. 152) и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК; показанията на св. Р. И. А.,
снети в о.с.з. на 10.10.2017 г. и тези, снети в хода
на досъдебното производство (л. 91) и приобщени към доказателствената
съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т.
2, пр. 2 от НПК; показанията на св. ВалентинЛ.В., снети
в о.с.з. на 10.10.2017 г.; показанията на св. И.Д.И.,
снети в о.с.з. на 12.06.2018 г. и тези, снети в хода на досъдебното
производство (л. 62) и приобщени към доказателствената
съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т.
2, пр. 2 от НПК; показанията на св. Д.И.В., снети в хода на досъдебното
производство (л. 78 – 79) и приобщени към доказателствената
съвкупност по реда н чл. 281, ал. 1, т. 5 от НПК; материали по изп. дело № 20108480400460 по описа на ЧСИ Р. А. (л. 24 –
31, л. 44 – 51 от досъд. п-во);
протокол за доброволно предаване от 09.09.2014 г.,
ведно с приложения (л. 52 – 61 от досъд. п-во), протокол за доброволно предаване от 09.02.2016 г.,
ведно с приложения (л. 124 – 134 от досъд. п-во); протокол за доброволно предаване от 21.04.2016 г.,
ведно с приложения (л. 168 – 171 от досъд. п-во); справка за съдимост на подсъдимата (л. 139 от досъд. п-во); декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние на същата (л. 151 от досъд. п-во); както и
заключенията на назначените и изготвени основна съдебно-оценителна експертиза
(л. 142 – 144 от досъд. п-во)
и допълнителна такава (л. 200 – 203 от съд. п-во),
както и разясненията на изготвилото го вещо лице в съдебно заседание.
При изграждане на свободното
си вътрешносъдийско убеждение относно фактите и
обстоятелствата, относими към предмета на доказване
по делото, съдът е дал вяра на обясненията на подсъдимата В., депозирани в хода
на съдебното следствие, като е преценил, че същите са хронологични,
последователни, логични, кореспондиращи с останалите, събрани по делото
доказателства и необорени от нито един от останалите доказателствени
източници. Показанията на разпитаните по делото свидетели съдът е кредитирал
изцяло, като е съобразил, че всеки един от тях изнася достоверно и
добросъвестно информация досежно възприети от него
факти и обстоятелства, като същите не са противоречиви и взаимноизключващи
се. Първият съд е кредитирал с доверие и събраните по делото писмени доказателствени средства, както и заключенията на основната
и допълнителна съдебно – оценителна експертизи, като е съобразил, че са ясни,
пълни, точни и компетентно изготвени.
Пред настоящата инстанция, в хода на
проведеното въззивно съдебно следствие, е разпитана в
процесуалното качество на свидетел, Д.И.В.. Въззивният
съд изгради свободното си вътрешно съдийско убеждение по фактите, както въз
основа на доказателствената съвкупност, събрана в
хода на съдебното следствие пред СРС, така и въз основа на гласните доказателствени средства, събрани в хода на въззивното съдебно следствие.
Въз
основа на така събрания и обсъден доказателствен
материал, СРС е приел за установено, от фактическа страна, че подсъдимата П.П.В. и съпругът й – св. В.В.,
заедно със сина си – св. И.Л., живеели в гр. София. Частната обвинителка И.И. имала жилище, находящо се в гр. София, ж.к. *********. Свидетелят И.Л. и св.
Д.И. имали интимна връзка и живеели заедно. Подсъдимата П.В., съпругът й – св. В.В., и св. И.И. се познавали от
2008 г.
СРС
е приел за установено, че през 2011 г. св. И.И. и
дъщеря й Д.И. провели разговор със семейството на подс.
П.В., тъй като И. се нуждаела от финансова помощ. Разплакана, същата разказала
на П.В. и В.В., че има нужда от парична сума в размер
на 15 000 лева, тъй като дължи същата. СвидетелятВ. и
подсъдимата решили, че могат и ще помогнат на И.И.,
дали й паричната сума, издаден бил и запис на заповед.
Впоследствие,
подсъдимата П.В. и съпругът й придобили имота, възложен за продан. Въз основа
на влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот, издадено по
образувано изпълнително дело, св. Р. А. – частен съдебен изпълнител (ЧСИ),
отнела процесния недвижим имот от И.И. и Ц.Д.– предишни собственици на имота, и въвела във
владение новите такива – св. В.В. и подс. П.В.. Въводът бил извършен
на 26.08.2013 г., като на провеждането му присъствала подс.
В., ЧСИ А., ключар и представител – пълномощник на св. И. и Д..
На
място ЧСИ А. съставила протокол за въвод във владение
и описала вещите, намиращи се в жилището и подлежащи на вземане от св. И..
Протоколът бил подписан от присъстващите лица, а св. А. уведомила подс. В. и пълномощника на св. И. – адв.
С., че до 02.09.2013 г., длъжниците имат право да
вземат вещите си за времето от 10,00 часа до 17,00 часа. В апартамента имало
следните вещи, описани в протокола за въвод: 1 /един/
брой пералня със сушилня марка „Аристон“; 1 /един/
брой миялна машина марка „Аристон“;
1 /един/ брой детски спален комплект, състоящ се от дървено легло с размери
120/220 см, бюро дървено с шкафче и дървена секция/гардероб с размери 220/120
см с две врати; 1 /един/ брой настолен компютър, ведно с монитор, клавиатура и
мишка; 1 /един/ брой телевизор марка „Сони“, 40 инчов екран; 1 /един/ брой детска видео игра; 1
/един/ брой въртящ се стол с колелца; 1 /един/ брой холна гарнитура, състояща
се от 1 /един / брой диван за трима – разтегателен с дървени елементи от плат,
1 /един/ брой диван за двама и 2 /два/ броя табуретки; 1 /един/ брой холна маса
от дърво и стъкло с размери 90/180 см; 1 /един/
брой холна секция с размери 300/220 см от дърво; 1 /един/ брой плазмен телевизор марка
„Сони“, модел „Бравия“; 1
/един/ брой DVD player марка Сони“;
1 /един/ брой барплот
– чамов, с шкафчета; 1 /един/ брой готварска печка на ток и газ марка „Горение“; 1 /един/ брой микровълнова печка; 1 /един/ брой
машина за печене на хляб; 1 /един/ брой хладилник с фризер;
1 /един/ брой комплект кръгла дървена маса с 2 /два/ броя сгъваеми стола; 1
/един/ брой портманто /единичен гардероб, закачалка и
шкаф за обувки/; 1 /един/ брой двукрилен гардероб; 1 /един/ брой комплект,
съдържащ 1 /един/ брой легло-спалня от дърво с размери 260/220 см, 1 /един/
брой гардероб четирикрилен от дърво с размери 220/220
см, 1 /един/ брой ъглова секция от дърво и тоалетка с 1 /един/ брой огледало; 1
/един брой матрак марка „Тед“ с размери 260/220 см; 1
/един/ брой прахосмукачка марка „Керхер“; 1 /един/
брой принтер с копир и скенер; 15 000 /петнадесет
хиляди/ броя мартеници; 1 /един/ брой ютия; 1 /един/ брой шкаф с мивка за баня с размери 90/100 см; 1
/един/ брой огледало с лампа 80/120 см; 1 /един/ брой шкаф за баня с размери
50/200 см; 1 /един/ брой електрическа скара; 1 /един/ брой сгъваема количка за
пренос на товари; 3 /три/ броя приемници на „Булсатком“; 2 /два/ броя сателитни чинии на „Булсатком“; 1 /един/ брой детски мотопед; 1 /един/ брой
електрически мотопед; 1 /един/ брой билярдна маса – детска; 1 /един/ брой
детска тротинетка; 1 /един/ чифт ролери; 1 /един/ брой одеяло, родопско; 1
/един/ брой синьо одеяло с размери 180/200 см; 1 /един/ брой олекотен юрган с
размери 180/200 см; 1 /един/ брой музикална уредба марка „Шарп“;
2 /два/ броя кухненски шкафове горни с размери 90/120 см; 2 /два/ броя
кухненски шкафове долни с размери 90/120 см; 2 /два/ броя малки масички,
помощни; 1 /един брой тостер; 6 /шест/ броя чинии; 4
/четири/ броя кастрони; 5 /пет/ броя купи; 1 /един/ брой телевизор марка „Сони“, 24 инчов.
След
въвода, св. И.Л., родителите му – подсъдимата и св.В.,
заедно със св. Д.И., се нанесли в жилището и обитавали същото заедно.
Подсъдимата П.В. работела. Нейна колежка и пряк ръководител била св. Р..С..
Свидетелят В.В. не работел. Семейството имало и
домашен любимец – куче.
Свидетелката
Л. И. познавала от дълги години св. И.И., те били
съседи. Свидетелите П.П. и съпругата му В.П., също
познавали И.И. от дълги години, били в приятелски
отношения. Такива отношения били установени през годините и със св. Б.И..
На
29.08.2013 г., съобразно постановеното от ЧСИ А., св. И.И.
посетила жилището, като на място присъствали подсъдимата, св.В. и св. И.Л.. И.И. влязла в апартамента, вещите й били на място, като
същата не осигурила транспорт за пренасянето на покъщнината, а взела оттам
някои свои лични вещи. В опит да постигнат уговорка за времето, в което да се
осъществи фактическото изнасяне на вещите, св. И. не посочила време, разговорът
ескалирал и като резултат не била постигната уговорка между лицата.
На
02.09.2013 г., св. И.И. подала писмена молба до ЧСИ А.,
с която молба твърдяла, че не й е предоставена възможностда
вземе вещите си. Посочила, че подс. П.В. й е
позволила единствено да се вземе лични вещи. Свидетелката А. решила да удължи
срока за изнасяне на вещите до 09.09.2013 г. На
02.09.2013 г. тя провела разговор по телефон с подс. П.В.,
в който разговор я уведомила, че е длъжна да допусне И. до апартамента, както и
че следва да се яви на 05.09.2013 г. в апартамента за съставяне на допълнителен
протокол, в 12,00 часа.
На
неустановена дата през м. септември, св. И.И.
потърсила св. П.П. и св. В. П.а, за да й помогнат да
изнесе свои вещи от апартамента. Същите разбрали от св. И., че жилището е
продадено. Срещнали се в заведение – кафе в близост до процесния
имот. И.И. се отдалечила от тях, провела телефонен
разговор с неустановено по делото лице, след което отново приближила
свидетелите и уведомила същите, че днес няма да успеят да вземат вещи.
Свидетелите изчакали в кафето няколко часа, но не се качили до жилището, като
останали с усещане, че св. И. е разговаряла с подс. П.В.;
не разбрали и за конкретна уговорка на св. И. по отношение на това, кога в така
определения от ЧСИ период същата следва да вземе вещите си.
На
неустановена по делото дата през м. септември 2013 г., св. Б.И., също по молба
на св. И.,***, като за разлика от св. П. и св. П.а, се качил заедно със св. И.
до входната врата, позвънили, но не им било отворено. От св. И. той знаел, че
следва да бъдат изнесени оттам нейни вещи. По това време двамата не били
съпроводени от осигурен транспорт.
СРС
е приел за установено, че на 05.09.2013 г. в 12,00 часа, св. А. и св. И. били
пред процесното жилище, позвънили, но никой не
отворил вратата. Свидетелката А. позвънила на подс. В.
и в телефонен разговор й посочила, че следва да се яви, но подс.
В. отказала, тъй като била на работа. Посочила, че до 30 минути ще потърси св. И.,
за да се разберат. Свидетелката А. изчакала посоченото време, но подсъдимата не
позвънила на св. И.. След това св. А. отново потърсила по телефон подс. В. и посочила на последната, че срокът е удължен и до
09.09.2013 г. от 16,00 часа до 20,00 часа, следва да
осигури достъп до жилището. След разговора двете свидетелки си тръгнали.
На
същата дата – 05.09.2013 г., подс. П.В. споделила със
св. Р..С. какво се случва и че трябва да се прибере до дома си. Помолила я като
неин пряк ръководител да й разреши напускане на работното място. Свидетелката С.
позволила на подс. В. да си тръгне и двете жени се
отправили към процесния имот. Пристигнали около 15,00
часа. В жилището бил и съпругът на подс. В. – св. В.В.. Той не чул позвъняването на входната врата няколко часа
по-рано. Свидетелката Р..С. останала в жилището около два часа, но никой не
дошъл, за да вземе вещи оттам.
На
05.09.2013 г. св. Л. И. също разговаряла със св. И. по повод желанието на
последната да постигне уговорка с подсъдимата относно вземането на вещите. И.И. посетила Л. И., като на същата споделила, че идва до
жилището, за да се разберат с П.В. кога да стане вземането на вещите.
В
празничните дни от 06.09.2013 г. до 08.09.2013 г. св. Л. И. виждала новите
обитатели на жилището – семейството на подсъдимата. Същите изнасяли и някои от
вещите, и поставяли същите в мазето.
През
тези дни и на 09.09.2013 г. св. И.И.
не посетила жилището, не потърсила и подс. П.В..
Междувременно,
в апартамента живеела дъщерята на св. И.И., заедно с
приятеля си – св. И.Л.. Впоследствие отношенията между Д.И. и приятелят й И.Л.
се влошили, двамата подавали един срещу друг жалби в полицията, оттегляли след
това същите, като накрая се разделили.
На
10.09.2013 г., св. И.И. подала жалба до СРП. С
постановление от 10.02.2014 г. на прокурор при СРП, било отказано образуването
на досъдебно производство по преписката, като в мотивите си прокурорът посочил,
че се касае за неуредени гражданскоправни отношения.
С постановление на прокурор при СГП, постановлението за отказ за образуване на
досъдебно производство било отменено. Разпоредено
било образуване на досъдебно производство за престъпление по чл. 206 от НК.
На
20.04.2016 г. бил изготвен приемо – предавателен
протокол, подписан от подс. П.В. и св. И.И., отразяващ осъществено фактическо предаване по опис на
инкриминираните вещи.
При
така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че с деянието си,
подсъдимата П.В. не е осъществила от обективна и субективна страна признаците
на престъплението по чл. 206, ал. 1 от НК. За да формира изводи в посочения
по-горе смисъл, СРС, НО, 8-ми състав е приел, че инкриминираните вещи –
собственост на св. И.И., са били предоставени във
фактическа власт на подсъдимата – оставени й били на отговорно пазене от ЧСИ А.,
като за същата възникнало задължение да ги пази, което тя сторила. Приел е, че
за подсъдимата не е съществувало задължение да изнесе и съхранява вещите на
склад, а единствено да ги опази, което тя сторила. Преценил е, че по делото не
са събрани доказателства за това в периода 05.09. – 09.09.2013
г., св. И. да е проявявала активност да поиска и получи вещите си, като на 09.09.2013 г. подсъдимата е била в дома си, но св. И. не е
дошла да вземе вещите си. Формирал е извод, че по делото не се установява подс. В. да е отказала да върне вещите на св. И.. Ето защо
е признал подсъдимата П.П.В. за невиновна в
осъществен състав на престъпление с горепосочената правна квалификация, като на
основание чл. 304 от НПК, я е оправдал по повдигнатото й обвинение за
престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК. Произнесъл се е и по сторените по делото
разноски.
Настоящият въззивен
състав, след цялостна проверка на доказателствената
съвкупност по делото, споделя изцяло както фактическите констатации, така и правните
изводи на първоинстанционният съд. Правилно СРС е
приел, че събраните по делото писмени и гласни доказателствени
средства са непротиворечиви, логични и обсъдени в своята взаимовръзка,
позволяват да се установи възприетата от първия съд фактическа обстановка.
Районният
съд е направил задълбочен, прецизен и добросъвестен анализ на събраните по
делото доказателствени източници, както поотделно,
така и в тяхната съвкупност и взаимовръзка, и е достигнал до правилни,
обосновани и доказателствено обезпечени изводи по
фактите, които изцяло се споделят от настоящата инстанция.
Така,
на първо място, въззивният съд възприе изцяло
изводите на първостепенния съд, относими към
личността на подсъдимата В., семейното й положение, трудовата й заетост към
инкриминираната дата и предходна й съдимост. Същите са формирани на базата на
правилен и задълбочен анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства, и в частност – въз основа на
обясненията на подс. В., показанията на св.В.,Л.и С.,
и отразеното в свидетелството за съдимост на подсъдимата, и
в декларацията за семейно и материално положение и имотно състояние на същата.
По отношение на посочените факти и обстоятелства, така събраните гласни и
писмени доказателствени средства са напълно единни,
непротиворечиви, взаимно допълващи се, поради което и за съда не възникна
съмнение досежно тяхната обективност и достоверност.
Между същите не се констатират каквито и да било несъответствия и противоречия,
които да налагат подробното им и задълбочено обсъждане, по реда на чл. 305, ал.
3 от НПК.
Изложеното
в пълна степен е относимо по отношение на фактите и
обстоятелствата, свързани с познанството между семейството на подсъдимата и това
на частната обвинителка И., наличието на приятелска и
интимна връзка между сина на подс. В. – св. И.Л., и
дъщерята на св. И.И. – св. Д.И., както и
обстоятелството, че към инкриминираната дата и до неустановена по делото дата
през 2015 г., последните живеели на семейни начала в дома на подсъдимата. Тези
факти и обстоятелства се установяват по нужния несъмнен и категоричен начин от
обясненията на подс. В. и показанията на св. В.В., И.Л., И.И. и Д.И., които в
обсъжданата част са напълно единни, безпротиворечиви
и взаимнодопълващи се, поради което и правилно са
кредитирани от първия съд като обективно, безпристрастно и добросъвестно
депозирани. Действително, пред настоящата инстанция св. Д.И. дава показания в
смисъл, че е живяла със св.Л.в апартамента, придобит от подсъдимата, само месец
и половина след придобиване на имота – показания, които се оборват от тези,
депозирани от свидетелката в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност от първия съд по надлежния
процесуален ред, и от тези на св.В. иЛ., и от обясненията
на подс. В.. По отношение на това обстоятелство,
съдът даде вяра на показанията на св. Д.И., снети пред органа на досъдебното
производство, като прецени, че същите са депозирани сравнително скоро след
инкриминираната дата и обективират по-добре
възприятията на свидетелката към този период, а също така кореспондират с
останалите, събрани по делото, гласни доказателствени
средства. Въззивният съд не кредитира показанията на
тази свидетелка, депозирани в хода на въззивното
съдебно следствие в обсъжданата част, като прецени, че същите, макар и
депозирани обективно и добросъвестно, не отразяват вярно обективната
действителност. Като причина за констатираното противоречие, съдът прецени
изминалия продължителен период от време между периода на възприемане на
интересуващите производството факти и обстоятелства от страна на тази
свидетелка и датата на разпита й пред настоящия съдебен състав, както и
влошените й взаимоотношения със св.Л., естествено мотивирали я да подтисне спомените си към периода на съвместното им
съжителство.
Противоречие
се констатира единствено между така събраните гласни доказателствени
средства по въпроса, бил ли е предоставен ключ от входната врата на процесния апартамент на св. Д.И., след въвода
във владение на св. В. в жилището. По този въпрос са събрани две групи доказателствени източници: от една страна, това са
обясненията на подс. В. и показанията на св. В.В., в смисъл, че на св. Д.И. е бил предоставен ключ и
същата е имала свободен достъп до жилището; от друга – това са показанията на
св. Д.И. и И.И., които сочат, че свидетелката не е
имала ключ от апартамента, който обитавала
със сем. В.. Настоящата инстанция, като взе предвид, че така събраните
гласни доказателствени средства са взаимно
противоречиви и въпреки изчерпването на доказателствените
способи не са събрани други доказателствени
източници, които да послужат за проверка на обясненията на подсъдимата и
показанията на свидетелите, намери, че не са налице предпоставки да кредитира
която и да било от двете групи доказателствени
източници, доколкото същите не са достатъчни по обем и категоричност за
формиране на еднозначни изводи по фактите. Въпросът, по който доказателствената съвкупност е нееднозначна, обаче, не е
включен в предмета на доказване по делото, поради което и съдът прецени, че
недоказаността му не рефлектира върху правилно установената фактическа
обстановка от първия съд.
Напълно
единни, еднопосочни, взаимнодопълващи се,
непротиворечиви, житейски логични и убедителни, обаче, са обясненията на подс. В. и показанията на св.В. иЛ.по
отношение на предоставения заем от страна на сем. В. на частния обвинител св. И.И. в размер на 15 000 лева, обезпечен с издаден от
последната запис на заповед в полза на В., както и предприетите след това
действия за принудително събиране на вземането. Освен, че не са оборени от
останалите, събрани по делото доказателствени
източници, така събраните гласни доказателствени
средства добре обясняват изнасянето на публична продан на апартамента,
съсобственост на св. И.И., и последващите
действия от страна на подс. В. по придобиване на
имота. Фактите и обстоятелствата, свързани с осъществения въвод
във владение на подс. В. от ЧСИ Р. А., лицата,
присъствали на въвода и определянето на подсъдимата
като пазач на движимите вещи на св. И., намерени в имота, инстанциите по
същество установяват въз основа на обясненията на подсъдимата, показанията на
св. А. и отразеното в протокола за въвод във владение
от 26.08.2013 г., между които не се констатираха каквито и да било противоречия
и несъответствия, които да поставят под съмнение обективността и достоверността
на така събраните гласни доказателствени средства.
Събраните
по делото писмени доказателствени средства – протокол
за въвод във владение от 26.08.2013 г., както и
показанията на св. И.И., Д.И., Л. И. и Р. А., снети в
двете фази на производството, послужиха на въззивния
съд да формира изводите си по отношение на вещите, собственост на св. И.И., останали в жилището, придобито от подс.
В., към момента на извършения въвод във владение на
последната от ЧСИ А.. Левовата равностойност на същите съдът установи, като взе
предвид заключенията на назначените в хода на досъдебното производство и приети
като доказателство по делото съдебно – оценителни експертизи, като прецени, че
същите са обективни, ясни и пълни, компетентно изготвени и относими
към предмета на доказване.
Правилни
и обосновани са и изводите на решаващия първоинстанционен
съд по отношение на посещението на св. И.И. в имота,
осъщественото на 29.08.2013 г., придружено с вземане на лични вещи оттам. В
тази насока са както показанията на св. И., така и тези на св.В.,Л.и А., а така
също и обясненията на подсъдимата, които по отношение на обсъжданото
обстоятелство са напълно единни, еднопосочни, взаимнодопълващи
се и непротиворечиви, поради което за съда не възникна съмнение, че са
депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно. Съответни на доказателствената съвкупност са и изводите на решаващия първоинстанционен съд в насока, че при посещението на св. И.
в имота, същата не била осигурила транспорт за пренасянето на покъщнината,
оставена в имота – подобно обстоятелство не се твърди дори от частния обвинител
И.. В този смисъл, настоящата инстанция намира за нужно да отбележи, че
независимо от установените по несъмнен начин усилия от страна на св. И.И. да уговори среща с подсъдимата, по делото не се
установява в нито един момент – дори когато св. И. е била придружавана от св. П.
и П.а, и от св. Б.И., същата да е била осигурила съответен превоз за изнасяне
на мебелите от жилището – обстоятелство, което сериозно разколебава всеки
възможен извод, че св. И. действително е обективирала
намерение в срока, определен от ЧСИ, да изнесе инкриминираните вещи от жилището
си.
Настоящата
инстанция също така няма основание да ревизира изводите на решаващия първоинстанционен съд, касателно
пълната кредитируемост на показанията на св. Л. И., В.П.,
П.П. и Б.И.по отношение на провежданите разговори с
частния обвинител И., както и възприетите от св. Л. И. и св. Б.И.действия на
частната обвинителка И. по посещаване на имота. Тези
свидетели, както правилно първият съд е преценил, възпроизвеждат възприятията
си пред съда обективно, безпристрастно и
добросъвестно, като проличава стремеж у същите да допринесат максимално за
изясняване на обективната фактическа обстановка. Действително, прави
впечатление, че тези свидетели не са в състояние да възпроизведат в цялост и
пълнота възприетите от тях факти и обстоятелства относно поведението на св. И.
и провежданите от нея разговори, но това е естествено, предвид изминалия
продължителен период от време между датата на възприемане на интересуващите
производството факти и обстоятелства, и тази на разпита им пред съда, и не
разколебава извода, че показанията им са депозирани обективно и добросъвестно.
Вярно е и това, че в крайна сметка, въпреки посещенията на св. И. в имота, за
които свидетелстват Л. И. и Б.И., и въпреки показанията им за наличие на
движение и шум в жилището, обитавано от подсъдимата, до контакт помежду им или
между св. И. и член на семейството на подсъдимата, не се е стигнало през целия
период, определен от ЧСИ за вземане на вещите от страна на св. И.. Посоченото,
обаче, нито разколебава извода за достоверност на показанията на св. И.И. и нейните познати, нито сочи на недостоверност на
обясненията на подсъдимата и показанията на св.В.,Л.и С., доколкото по делото
не е установено кое лице се е намирало във вътрешността на жилището при
посещенията на св. И., респ. на какво се е дължал възприетият от свидетелите
шум в апартамента. За настоящия съдебен състав е безспорно, че най-късно след
пристъпване към публична продан на имота, взаимоотношенията между св. И. и
семейство В. са било сериозно влошени, но това обстоятелство не сочи на
недобронамереност при изнасяне на показанията, респ. обясненията на подсъдимата
пред съда, доколкото както правилно е преценил и първия съд, същите касаят
различни факти и обстоятелства, различни дати, а не едни и същи събития, за
които да депозират противоречиви показания, респ. обяснения. Следва да се
посочи и това, че в показанията си св. Л. И., В.П. и П.П.
не възпроизвеждат свои собствени възприятия, касателно
опитите на св. И.И. да уговори среща с подсъдимата, а
единствено съобщават за споделеното им от св. И.И.,
която има собствена субективна гледна точка относно взаимоотношенията си с
подсъдимата.
СГС
в този си състав, изцяло споделя и доводите на решаващия първоинстанционен
съд, касателно действията на ЧСИ А. по осъществяване
на контакт с подсъдимата и удължаване срока за вземане на инкриминираните вещи,
предприети от същата на 02.09.2013 г., както и посещението й в имота,
придружавана от св. И., на 05.09.2013 г. В тази насока настоящата инстанция
намира, че св. А. депозира обективно и добросъвестно показания пред съда и
обстоятелството, че не е в състояние да възпроизведе в цялост и пълнота
възприетата от нея фактическа обстановка – наложило приобщаване на показанията
й, депозирани в хода на досъдебното производство, по надлежния процесуален ред,
не опровергават този извод. Като причини за невъзможността на св. А. да
възпроизведе в хода на разпита си пред първоинстанционния
съд, възприетите от нея факти и обстоятелства в цялост и пълнота, съдът
прецени, от една страна, изминалия продължителен период от време между
възприемане на интересуващите производството факти и обстоятелства – м. август
– м. септември 2013 г., и тази на разпита й пред съда – 10.10.2017
г., т.е. повече от четири години по-късно, както и това, че във връзка с
изпълнение на служебните й задължения тази свидетелка възприема множество
еднотипни ситуации, при което е нереалистично да се очаква, че повече от четири
години по-късно би могла да възпроизведе детайли от възприетата от нея
фактическа обстановка.
Правилни
и обосновани са изводите на решаващия първоинстанционен
съд, в смисъл, че на 05.09.2013 г. св. И.И. посетила
адреса, като разговаряла със св. Л. И. – същите почиват на правилен и
задълбочен анализ на показанията на тези свидетели, които са напълно единни,
еднопосочни и непротиворечиви, както и че на същата дата сред 15,00 часа
подсъдимата, св. В.В. и св. Р..С. също били в
жилището, но св. И.И. не дошла да получи вещите си.
Фактите
и обстоятелствата, свързани с предаване на инкриминираните вещи от страна на
подсъдимата на св. И.И., осъществено на 20.04.2016
г., съдът установи, като взе предвид обясненията на подсъдимата, показанията на
св. И.И., В.В. и И.Л., и
отразеното в приемо – предавателен протокол от същата
дата. Така събраните гласни и писмени доказателствени
средства в обсъжданата част, позволяват формиране на еднозначни изводи по
фактите; между същите не се констатират каквито и да било несъответствия или
противоречия, които да налагат подробното им и задълбочено обсъждане по отделно
и в съвкупност.
В
обобщение, настоящата инстанция намира, че правилно и законосъобразно първият
съд е дал вяра на обясненията на подс. В., като е
преценил, че същите не се оборват в нито една тяхна част от останалите, събрани
по делото, доказателствени източници; напротив –
получават пълна доказателствена опора в съобщеното от
св.В. иЛ., а досежно
фактите и обстоятелствата, касаещи поведението на подсъдимата на 05.09.2013 г.
след 15,00 часа – и тези на св. С. – последната, напълно незаинтересована от
изхода на делото, както и писмените доказателствени
средства, събрани в хода на производството. При това, настоящата инстанция
изцяло споделя извода на решаващия първоинстанционен
съд, че обясненията на подсъдимата са депозирани обективно и добросъвестно, с
несъмнено усилие да се допринесе за разкриване на обективната истина, а не
представляват защитна версия по повдигнатото й обвинение.
Обосновани
са и изводите на решаващия първоинстанционен съд за
пълната кредитируемост и на събраните по делото
гласни доказателствени средства, събрани в хода на
съдебното следствие пред първия съд. В тази насока първият съд е изложил
изключително подробни аргументи в мотивната част на
окончателния си съдебен акт, които въззивният съд
изцяло споделя. Като цяло, макар всеки от свидетелите да възпроизвежда факти и
обстоятелства, възприети от собствения му зрителен ъгъл, прави впечатление, че
всички те допринасят за изясняване на обективната фактическа обстановка, като
депозират обективно и безпристрастно показания. Изложеното е относимо в основни линии и към показанията на частния
обвинител И.И. – въпреки, че същата е конституирана в
съответно процесуално качество в производството и е априори
явно заинтересована от изхода на делото, като следва да се посочи, че по
отношение на фактите и обстоятелствата, относими към
предмета на доказване, същата депозира показания, явяващи се подкрепени от
останалите, събрани по делото гласни и писмени доказателствени
средства, поради което и няма основание да не бъдат кредитирани или изключени
от доказателствената съвкупност.
Правилно
и законосъобразно първият съд се е ползвал от събраните по делото писмени доказателствени средства, като е преценил, че същите са относими към предмета на доказване и допринасят за
изясняването му, събрани са по установения процесуален ред и кореспондират със
събраните гласни доказателствени средства.
Като
цяло, по делото са събрани всички необходими и възможни доказателствени
източници за обективното, всестранно и пълно изясняване на обективната
фактическа обстановка; изчерпани са способите за събиране на относими гласни и писмени доказателствени
източници; наличните такива са обсъдени всестранно и задълбочено от първия съд,
който е достигнал до правилни и доказателствено
обезпечени изводи по фактите и тяхната правна оценка.
При така установената
фактическа обстановка, въз основа на наличната доказателствена
съвкупност, първият съд правилно и законосъобразно е приел, че с деянието си,
осъществено на инкриминираните дата и място, подс. В.
не е осъществила признаците от обективна
страна на вменения й престъпен състав по чл. 206, ал. 1 от НК.
От
обективна страна, изпълнителното деяние на престъплението по този законов текст
се изразява в присвояване на предмета на посегателство – чужда движима вещ.
Присвояването от своя страна, представлява противозаконно разпореждане с вещта
– предмет на посегателство, в интерес на всеки друг, освен на собственика на
вещта. Последната е във фактическата власт на престъпния деец на годно правно
основание към момента на осъществяване на изпълнителното деяние. Престъплението
по този законов текст може да се осъществи от субективна страна само при форма
на вината пряк умисъл.
В конкретния по делото случай, както
правилно е приел и първият съд, безспорно се установява, че след 26.08.2013 г.
– датата на въвода на подс.
В. във владение на процесния недвижим имот, бивша
собственост на св. И.И., в имота са се намирали
инкриминираните движими вещи, собственост на св. И. и в този смисъл чужди по
отношение на подсъдимата. Установено е, че подс. В. е
упражнявала фактическа власт върху инкриминираните движими вещи на валидно
правно основание – същите й били оставени на отговорно пазене от ЧСИ А. с
постановление от 26.08.2013 г. по изп. дело № 20108480400460.
Подсъдимата упражнявала фактическа власт върху вещите от оставянето им за отговорно
пазене – на 26.08.2013 г., до връщането им на техния собственик – св. И., на
20.04.2016 г., за което бил съставен приемо –
предавателен протокол. В качеството си на пазач на инкриминираните движими
вещи, подс. В. е имала задължението да опази от противоправни посегателства и от външно въздействие
оставените й на отговорно пазене вещи, както и да осигури възможност на длъжниците по делото да получат вещите си в указания от ЧСИ
срок.
Същевременно,
по делото не се установява подс. В. да е присвоила инкриминираните чужди движими вещи.
Същата е осъществила поведение, съответстващо на задълженията й на пазач на
имуществото, като е съхранила вещите от негативно външно въздействие или
природни сили до връщането им на правоимащото лице.
Не се установява в периода 26.08.2013 г. – 09.09.2013
г., подсъдимата В. да е отказала на св. И.И. да върне
собствените й движими вещи. В тази връзка настоящият съдебен състав намира за
необходимо да подчертае, че въпреки влошените взаимоотношения между подсъдимата
и частната обвинителка, нито един от разпитаните по
делото свидетели не е възприел отказ от страна на подсъдимата, при позвъняване
на И.И., да предаде имуществото й, останало в
жилището. Напротив, установява се, че на 29.08.2013 г. св. И.И. е посетила жилището и е взела оттам свои лични вещи,
въпреки, че същите не са били описани от ЧСИ и подсъдимата не е имала
задължение да ги пази или върне на техния собственик. Установява се и факта, че
в почивните дни на месец септември 2013 г. – от 06.09 до 08-09, когато априори всички членове на сем. В. са се намирали в процесното жилище, св. И. не е осъществявала никакви опити
да го посети и респективно – да вземе намиращите се там вещи. Действително,
между подсъдимата и св. И. не е била постигната уговорка за датата и часа на
връщане на вещите до м. април 2016 г., но това обстоятелство безспорно се дължи
на влошените отношения между тях, на липсата на готовност на св. И. да
транспортира вещите и не обективира умисъл за своене от страна на подсъдимата. На подобен извод не сочи и
обстоятелството, че подсъдимата е ползвала част от вещите, собственост на св. И.,
доколкото поведението й в тази насока не е наказателно противоправно.
Предвид
горното съдът намери, че предвид липсата на който и да е признак от обективна
страна на деянието, инкриминирано по чл. 206, ал. 1 от НК, в случая – неговото
изпълнително деяние, следва и несъставомерността на
деянието от обективна страна по този законов текст.
Доколкото
за съставомерността на деянието е необходимо същото
да съответства пълно и точно с всички обективни признаци на състава на даден
вид престъпление, взети в тяхната съвкупност, то по аргумент на противното,
неосъществяването на който и да е от признаците от състава – в случая на
неговото изпълнително деяние, означава, че не е извършено престъпление по този
законов текст. Поради това съдът намери, че се явява безпредметно и обсъждането
на това дали подсъдимата е осъществила от субективна страна състава на вмененото
й престъпно посегателство.
Ето
защо и като е оправдал подсъдимата по обвинението да е осъществила състав на
престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, СРС, НО, 8-ми състав е постановил
правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Съображенията на прокурора при СРП, депозирал протеста, и на повереника на частния обвинител в противния смисъл, се
преценяват от настоящия съдебен състав като неоснователни.
При това, като е
признал подсъдимата В. за виновна по така повдигнатото й обвинение за
осъществен състав на престъпление с горепосочената правна квалификация, СРС –
НО, 8-ми
състав е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт.
Въззивният съдебен състав споделя и обосновката на СРС в
частта относно направените по делото разноски и държавни такси, като прие, че
правилно СРС е постановил, с оглед изхода на делото и на основание чл. 190, ал.
1 от НПК, същите да останат за сметка на държавата.
Настоящата
инстанция намира, че при постановяване на атакувания съдебен акт, не е
допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените
правила, което да налага отмяна на присъдата на СРС и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на съответния първоинстанционен
съд.
Тъй като при цялостната служебна
проверка на присъдата, въззивният съд не констатира
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, неправилно приложение на материалния закон, необоснованост или
непълнота на докзателствата, които да налагат
отмяната или изменението на атакувания съдебен акт, то съдът счете, че същият
следва да бъде потвърден.
Така мотивиран и на
основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 НПК, Съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда от 17.10.2018 г.,
постановена от Софийския районен съд, Наказателно отделение, 8-ми състав по
НОХД № 21797/2016 г. по описа на СРС, НО.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/