Р Е Ш Е Н И Е
№ 03.01.2020 г. гр.Айтос
В ИМЕТО НА НАРОДА
АЙТОСКИ
РАЙОНЕН
СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На пети
декември две хиляди и
деветнадесета година
в
публично заседание в състав:
Районен съдия: Таня Спасова
секретар
Росица Марковска
като
разгледа докладваното от съдия Спасова гражданско дело № 623 по описа
за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищец по делото е „Теленор България” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, чрез адв. З.Ц. от САК със съдебен адрес ***, против Ш.З.С. с ЕГН ********** ***.
Предявени
са искове по реда на чл.422 от ГПК – за признаване за установено дължимостта на
вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на прично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 27782019 г. на РС-Айтос. Поддържа се, че вземането
произтича от договор за мобилни услуги № ********* и договор за лизинг от
09.03.2017 г. с предмет мобилно устройство Alkatel Pop 4 Silver. Съгласно договорите на ответника бил
предоставен мобилен телефонен номер *** и мобилен телефонен апарат Alkatel Pop 4 Silver с цена
по договора за лизинг от 114, 87 лева. Поддържа се също, че са издадени описаните
в исковата молба 4 броя фактури – фактура № ********** от 15.03.2017 г. с падеж
30.03.20017 г., фактура № ********** от 15.04.2017 г. с падеж 30.04.2017 г.,
фактура № ********** от 15.05.2017 г. с падеж 30.05.2017 г. и фактура № **********
от 15.07.2017 г. с падеж 30.07.2017 г., включващи начислените по първите три
фактури 3 броя абонаментни такси и ползвани услуги, 3 броя лизингови вноски и
след предсрочното прекратяване на договора по вина на ответника - неустойка за
предсрочно прекратяване на договора и
предсрочно изискуем остатък от лизинговите вноски, начислени в последната
четвърта фактура. Счита, че изискуемостта на вземанията е настъпила, поради
което въз основа на заявление по чл.410 от ГПК са претендирани по ч.гр.д. №
277/2019 г. на РС-Айтос.
С оглед указанията по ч.гр.д. № 277/2019
г. на РС-Айтос се предявява настоящия установителен иск по реда на чл.422 от ГПК за установяване на вземането по издадената заповед.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК
въпреки редовното връчване на книжата отговор от ответника не е постъпил.
Като съобрази
твърденията и възраженията на страните въз основа на доказателствата по делото
от фактическа и правна страна съдът намира следното:
Исковата претенция е допустима, тъй като е предявена в законоустановения едномесечен срок от връчване на съобщението, с което са дадени указанията за предявяване на установителен иск по реда на чл.422 от ГПК по ч.гр.д. № 277/2019 г. на РС-Айтос, което е приложено към настоящото дело.
С исковата молба са представени копия от договор за мобилни услуги от 09.03.2017 г. и договор за лизинг от 09.03.2017 г. с предмет мобилно устройство Alkatel Pop 4 Silver, ведно с фактури за процесния период - фактура № ********** от 15.03.2017 г. с падеж 30.03.20017 г. за сумата от 44, 81 лева /след извършено приспадане на 4, 37 лева надвнесено плащане за задължения по предходен отчетен период/, в която стойност е включена месечната лизингова вноска от 3, 69 лева, фактура № ********** от 15.04.2017 г. с падеж 30.04.2017 г. за сумата 91,04 лева, в която стойност е включена месечната лизингова вноска от 3, 69 лева, фактура № ********** от 15.05.2017 г. с падеж 30.05.2017 г. за сумата от 28, 67 лева, в която стойност е включена месечната лизингова вноска от 3, 69 лева. Представените договори установяват наличието на твърдените в исковата молба договорни отношения между страните и от фактурите се виждат показанията на ползваните услуги и дължимите месечни такси за тях, като показанията са последователни, следващи се и от тях се установява реално ползване и последователно отчитане на доставените услуги. В трите фактури са начислени и месечните лизингови вноски от 3, 69 лева по сключения между страните договор за лизинг с предмет процесното мобилно устройство Alkatel Pop 4 Silver. Тези писмени доказателства не са оспорени от ответната страна. Ето защо въз основа на събраните писмени доказателства се установяват по безспорен начин подлежащите на доказване обстоятелства: доставянето на ползваните услуги, за който е сключен договор от името на ответника през процесния период и стойността на ползваните услуги, ведно с дължимите месечни такси за тях. Ответната страна не оспорва задължението. Не твърди и не представя доказателства за плащане, поради което вземанията по представените три фактури следва да се присъдят в посочените по-горе размери.
Относно фактура № ********** от 15.07.2017 г. с падеж 30.07.2017 г., с която е начислена като дължима сумата от 151, 29 лева, от която 77, 49 лева неустойка вследствие предсрочното прекратяване на договора и предсрочно изискуем остатък от лизинговите вноски за процесното мобилно устройство Alkatel Pop 4 Silver в размер на 73, 80 лева, съдът намира следното:
Относно предсрочно изискуемият остатък от лизинговите вноски в размер на 73, 80 лева няма представени доказателства, от които да се установява настъпване на твърдяната предсрочна изискуемост преди 09.02.2019 г. – датата на изтичане на срока за договор за лизинг, сключен за срок от 23 месеца, считано от 09.03.2017 г. От друга страна обстоятелство, което съдът следва да съобрази е, че срокът на договора за лизинг е изтекъл преди подаване на издаване на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, съответно няма доказателства дължимите лизингови вноски да са изплатени от ответника в срока на действие на договора и/или след неговото изтичане до настоящия момент, поради което тази сума се явява дължима от ответника. Ето защо исковата претенция в тази част следва да бъде уважена.
Неустойката от 77, 49 лева не е дължима, тъй като няма никакви доказателства относно предсрочното прекратяване на договора. Поради това в тази част исковата претенция следва да се отхвърли като неоснователна.
Разноските възлизат на 385 лева в заповедното производство, от които 360 лева адвокатско възнаграждение и 25 лева държавна такса и 385 лева в исковото производство, от които 360 лева адвокатско възнаграждение и 25 лева държавна такса. С оглед направеното искане по чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца съдебно деловодни разноски общо в размер на 581, 06 лева в заповедното и исковото производство съобразно уважената част от исковата претенция.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Теленор България” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
чрез пълномощника адв. З.Ц. от САК със съдебен адрес ***, и Ш.З.С. с ЕГН **********
***, че Ш.З.С. с ЕГН ********** ***
дължи на „Теленор България” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, сумата от 238, 32 лева, от които 44, 81 лева по
фактура № 7254129811 от 15.03.2017 г., 91.04 лева по
фактура № ********** от 15.04.2017 г., 28, 67 лева по фактура № ********** от
15.05.2017 г. и 73, 80 лева по фактура № ********** от 15.07.2017 г., издадени въз основа на договор за мобилни услуги от 09.03.2017
г. и договор за лизинг от 09.03.2017 г., ведно
със законната лихва, считано от 08.03.2019 г. до окончателното плащане, за
което е издадена заповед № 145 от 11.03.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 277/2019 г. на РС-Айтос.
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция в останалата част - за сумата от 77,
49 лева неустойка вследствие предсрочното прекратяване на договора по фактура №
********** от 15.07.2017 г.
ОСЪЖДА Ш.З.С. с ЕГН ********** ***,
да заплати на
„Теленор България” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***,
сумата от 581, 06 лева, представляващи сторени в заповедното и исковото
производство съдебно деловодни разноски,
съобразно уважената част на исковите претенции.
Решението
може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Препис
от решението да се връчи на страните.
Районен съдия: