ПРОТОКОЛ
№ 42
гр. Търговище, 13.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на тринадесети
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН М. ДРАГАНОВ
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА
и прокурора М. К. А.
Сложи за разглеждане докладваното от ПЛАМЕН М. ДРАГАНОВ Частно
наказателно дело № 20243500200068 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Открива се съдебното заседание.
Извършва се проверка на призованите за днес лица.
Окръжна прокуратура – Търговище – редовно призована, се
представлява от прокурор А..
Осъденото лице Д. И. Д. – не е призовано за днешното съдебно
заседание.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
Прокурорът: Аз считам, че ход на делото не следва да се дава, като
аргументите ми в тази насока са следните:
След получаване на решението, с което се иска признаване на
решението на съдебния орган, с който спрямо българският гражданин Д. е
наложена мярка, изразяваща се в „принудително настаняване на лечение“,
настоящият съдебен състав е извършил проверка, относно наличието на
компетентност доколко Окръжен съд – Търговище се явява компетентен
орган, който да признае съдебния акт.
В хода на тази проверка се установява, че повече от 10 години лицето
1
не пребивава на адреса, на който е регистриран, въпреки, че формално
системата по местоживеене сочи, че последното местоживеене на Д. е в гр.
Търговище. От направената проверка се установява, че адресът, на който той
се води регистриран не е този, на който изтърпява мярката в Нидерландия, но
там не живеят и негови близки, т.е. постоянното местоживеене на лицето е
очевидно, че не е територията на Република България.
Тук сме изправени пред хипотезата на чл. 7, ал. 2 от
ЗПИИСАННЛСВЛС, който определя компетентността на съдебния орган,
който да признае решението в такива случаи, който е СГС. В тази връзка
извършената от този съдебен орган проверка е формална, доколкото се
изразява само в установяване адреса на лицето. Ето защо аз намирам, че
Окръжен съд – Търговище не се явява местно компетентен да постанови
решение, като предлагам съдебният състав да повдигне спор за подсъдност
пред ВКС, като се отрази, че делото е получено по компетентност от СГС. В
случай, че не приемете това мое становище, предоставям на съда да прецени
дали следва да се даде ход на делото или не.
Съдът също счита, че ход на делото в днешното съдебно заседание не
следва да се дава. След запознаване с материалите по делото и извършената
проверка от органите на ОД на МВР, съдът прецени следното:
Производството е по глава втора от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода
или на мерки, включващи лишаване от свобода (ЗПИИСАННЛСВЛС).
Образувано въз основа на постъпило удостоверение по чл. 3 от Закона
за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на
наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от
свобода, издадено на 18.09.2023 г., за признаване на произнесен Нидерландия
съдебен акт – Присъда на Първоинстанционен съд на Централна (Средна)
Нидерландия, поделение У. по дело № 16/661261-13.
Видно от удостоверението с Присъда № 16-661261-13 от 21.02.2014 г.,
влязла в сила на 08.03.2014 г., постановено от на Първоинстанционен съд на
Централна (Средна) Нидерландия, поделение У., Д. И. Д. е осъден в
Нидерландия на на мярка "принудителни медицински мерки при стационарна
форма на лечение" за опит за убийство. Присъдата е станала окончателна на
2
08.03.2014 г. и подлежи на изпълнение.
Първоначално удостоверение по чл. 3 от ЗПИИСАННЛСВЛС е било
внесено в СГС, където е образувано ЧНД № 527/2024 г. по описа на съда.
След направена справка в НБДН е установено, че Д. И. Д., ЕГН **********,
роден на 16.10.1986 г. в гр. Омуртаг, е с регистриран постоянен и настоящ
адрес в гр. Търговище, кв. „Запад“, № .., вх. Б, ет. 8, ап. 24. Изискани са
справки от НБД “Население“ и за неговите роднини - майка П.Д.С., и сестра
Е. И.а Д.а, от които е видно, че и те са регистрирани на същият адрес в гр.
Търговище. Това е дало основание на състав на СГС да приеме за
местоживеене на лицето именно гр. Търговище, като адрес, на който ще
може да се постигне основната цел на закона – улесняване на неговата
социална реинтеграция в близък контакт с неговите близки и роднини.
Предвид на това делото пред СГС е прекратено и същото е изпратено на
Окръжен съд – Търговище по компетентност.
С оглед установяване местната компетентност на Окръжен съд –
Търговище да признае и приеме за изпълнение присъдата на
Първоинстанционен съд на Централна (Средна) Нидерландия, поделение У.,
постановена по отношение Д. И. Д., настоящият съд е възложил на органите
на Министерството на вътрешните работи извършат проверка дали роднините
на осъденото лице П.Д.С. и Е. И.а Д.а живее в гр. Търговище, кв.“Запад“, №
.., вх. Б, ет. 8, ап. 24.
Видно от депозираното писмо на Началник РУ – Търговище, при
извършената проверка П.Д.С. и Е. И.а Д.а не пребивават на адреса. От съседи
е установено, че и двете живеят в чужбина и обитават апартамента при
редките си пребивавания в страната.
От приложените справки за задгранични пътувания се установява, че
П.Д.С. и Е. И.а Д.а живеят извън страната и се завръщат в България само за
няколко седмици през лятото и то не всяка година.
Видно от материалите по делото е, че години преди 11.03.2013 г., когато
Д. Д. е направил опит да убие своята майка П.Д.С., и двамата
преимуществено живеят в Нидерландия, където са били регистрирани на
адрес в гр. У., ул. „Рулантдрееф“ № 192.
Константна е практиката на ВКС, че общата компетентност на
окръжния съд по местоживеене на лицето в хипотезата на чл. 7, ал. 1 от
3
Закона се определя не толкова от данните за неговия постоянен и настоящ
адрес, а от фактическата връзка на осъденото лице с определено населено
място, която връзка следва да се отличава с такива характеристики като
трайност, продължителност, обичайност на пребиваването и възможност за
ресоциализацията му с оглед установените от него в това място социални,
професионални, семейни и пр. отношения. В процесния случай Д. Д. е
свързан с гр. Търговище единствено с регистрирания постоянен и настоящ
адрес, който обаче предвид установеното на този етап от делото, вече не би
могъл да се определи за негово местоживеене. По същата логика той не
следва да се определи и като локация за обичайно пребиваване по смисъла на
чл. 48, ал. 7 от Кодекса на международното частно право, тъй като няма данни
за обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от
трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде
такива връзки. В случая, с оглед събраните данни за местоживеенето на
неговите майка и сестра не може и да се приеме, че с разглеждането на делото
от Окръжен съд – Търговище ще бъде постигната основната цел на закона –
улесняване на неговата социална реинтеграция в близък контакт с неговите
близки и роднини.
При тези данни следва да се приеме, че Д. Д. от повече от десет години
не живее в страната, като през този период не живеят в страната и неговите
най – близки роднини, и е налице хипотезата на чл. 7, ал. 2 от
ЗПИИСАННЛСВЛС като делото е от компетентността на Софийски градски
съд.
По същите причини е прекратено и ЧНД № 268/2021 г. по описа на
Окръжен съд – Търговище, образувано по идентично удостоверение по чл. 3
от ЗПИИСАННЛСВЛС за същото лице, и делото е било разгледано по ЧНД
№ 4622/2021 г. по описа на СГС, решението по което се коментира в
придружителното писмо към удостоверението на нидерландските власти.
Водим от горното и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК Окръжен съд –
Търговище,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
4
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по ЧНД № 68/2024 г. по описа
на Окръжен съд - Търговище.
ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ по настоящото дело пред
Върховен касационен съд.
ДЕЛОТО ДА СЕ ИЗПРАТИ на Върховен касационен съд за
произнасяне по компетентност.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на преводача Е. С. С. сума в размер на 30 лева, за
извършения превод.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в открито съдебно заседание, което
приключи в 11:15 часа.
Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________
Секретар: _______________________
5