|
|
|
21.04.2023 г., гр. Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Административен
съд Стара Загора, седми състав,
в открито съдебно заседание на осемнадесети април
през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при секретаря Албена Ангелова
и в присъствието
на прокурора
изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №185 по описа
на съда за
2023
г.
Производство по чл. 145 и сл.
АПК, вр. чл. 27а вр.
чл. 30, ал. 2 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет./.
Образувано е по жалба от Г.Д.С. ***, в качеството й на родител /майка/ на малолетния А. Г. Д. против
Заповед №ЗД/Д-СТ-037/20.03.2023г. на Директор на дир. „Социално подпомагане“
Стара Загора, с която е постановено временно настаняване на малолетния А. Д. в
професионално приемно семейство на Н.Д. *** до произнасяне на съда с решение по
чл.28 от ЗЗДет.
Жалбоподателката твърди, че въпреки, че
дала съгласие за настаняване на детето й преди издаване на жалената заповед, то
към настоящ момент приема, че това й съгласие било прибързано и необмислено.
Била обсъдила с биологичният баща на детето възможността да го отгледа
съвместно. Заявява, че не желаела детето й да се отглеждало от приемно
семейство или да било давано за осиновяване и поради това иска прекратяване на
временното настаняване. Допълнително
сочи, че тя ведно с биологичният бака на А. имали и още едно дете - М., за която също дала прибързано съгласие
да бъде настанено в приемно семейство, поради което била издадена идентична
заповед и за това й друго дете. Така в момента, двете деца били разделени, тъй
като М. била дадена в друго приемно семейство, а тя желаела да ги отглежда и
двамата, ведно с техния биологичен баща. По тези съображения иска отмяна на
визираната по-горе заповед.
Жалбоподателката, редовно призована в с.з., се явява лично и с процесуален представител адв. с. К,
като поддържат оспорването. В хода по същество процесуалният представител сочи,
че доверителката му имала желание да отглежда детето си, заедно с нейния баща и
в интерес на детето било то да се върне в семейството на биологичните си
родители.
Ответникът, Директор дир. „СП“ Стара Загора,
редовно призован в с.з., се представлява от
пълномощник ст. юрк. Т., която оспорва жалбата и
излага подробни доводи в подкрепа на законосъобразността на процесната заповед.
Заинтересованата страна – Н.Ф.Д., редовно
призована, се явява. Не взема становище по жалбата, като в хода по същество
заявява, че не било проблем, че децата били дадени в различни приемни семейства,
защото се срещали, като към момента това ставало чрез видео връзка и ако се
стигнело до осиновяване, то не било проблем да бъдели осиновени в едно
семейство.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
Жалбата е подадена от
надлежна страна /родител/, в законовоустановения срок, поради което
е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна, поради следните за това
съображения:
Жалбоподателката твърди, че от съвместното й съжителство с
лицето И. А.ов Т. родила детето А. Г. Д., ЕГН ******…. и детето М. Г.а Д.,
ЕГН ******….., което не са припознати
от И. Т. за родни. На 13.03.2023г. от Г.Д. *** и пред социален работник
заявила, че желаела да остави двете си деца, тъй като нямала подкрепяща я
семейна среда, била разделена с техния биологичен баща, а родителите й не я
подкрепяли. На 14.03.2023г. Д. посещава за втори път ДСП Стара Загора
придружена от малолетните си деца, като отново заявила желание да остави децата
за осиновяване и желаела да бъдат настанени в дом, тъй като била разделена с
техния биологичен баща, той не ги искал, биел я, употребявал наркотици.
Родителите й също не я подкрепяли и тя не разполагала с никакви средства. Към
онзи момент Д. и двете деца живеели с нейните родители, като за тях заявила, че
те не желаели децата й и й дали съвет да ги „даде на държавата“. За срещата бил
съставен Протокол /л.5-7/. За посоченият от нея биологичен баща- И. А.ов Т., Д. казала, че съжителствала с него на семейни
начала в къща, собственост на баба му в кв. Лозенец в град Стара Загора.
Неговата баба полагала грижи за двете деца, но починала и след това никой не й
помагал. Майката на И. Т. била в Гърция и докато съжителствала /Г./ с И., те
получавали пари, изпратени от майка му, но И. изхарчил всички. Майка му също не
искала двете деца. Г.Д. посочила, че имала още четири сестри и двама братя, но
те не й помагали и нямали възможност да гледат двете деца. Г.Д. отказала
социална подкрепа и ползване на социални услуги и отново потвърдила желанието
си за настаняване на децата в приемно семейство.
На
15.03.2023г. Г.Д. отново /за трети път/ посетила ДСП Стара Загора и пак заявила
желание за настаняване на децата й в приемно семейство и с нагласа впоследствие
да бъдат осиновени. На същата дата бил регистриран устен сигнал с вх. №
СИГ/Д-СТ/106/15.03.2023г. /л.8/. На същата дата бил
проведен разговор по телефона с мед. сестра М. С., работеща в кабинета на д-р К.,
към която практика били записани като пациенти децата А. и М.. За разговора бил
съставен протокол /л.8а/. съгласно данните от протокола се установява, че
децата не били медицински проследявани, тъй като не били водени от родители си
за прегледи и имунизиране, независими от многократното информиране. Детето М.
имало поставяни някои имунизации, за да можело майката да вземе социални детски
надбавки, но А. нямал нито една имунизация и бил воден само веднъж на преглед,
защото бил болен.
На
15.03.2023г. от служители на ДСП Стара Загора бил съставен социален доклад
относно оценка на потребностите на детето А. Г. Д. /л.9-10/. Със заявление рег.
№ СГ/Д-СТ/105-003/16.03.2023г. /л.13/ Д. декларирала желание децата М. и А. да
бъдат настанени в приемно семейство, като посочила и конкретни причини за това
си желание /била бита от мъжа си, който използвал наркотици, нямала с какво да
храни децата, нямали къде да живея и нямала подкрепяща среда в грижите за
децата. В нарочна декларация /л.14/, Д. декларирала, че й били разяснени
последиците по чл.84, ал.2 и чл.93, ал.2 от СК.
На
същата дата /16.03.2023г./ била проведена среща с Г. и нейните майка, и сестра,
съотв. М. С. и З. С., със социални работници от ДСП
Стара Загора, за която бил съставен протокол /Л.15-16/. З. С. заявила, че не
желаела да полага грижи за внуците си, поради липса на необходими условия. М. С.
/сестра на Г./, заявила, че имал свои две деца, за които полагала грижа със
съжителя си и не получавала помощ, като също отказала да полага грижи за децата
на Г.. З. С. заявила, че от самото раждане на децата биологичните им баща и
майка не полагали грижи за тях, посочила данни и за предходен физически тормоз
от И. над Г., в следствие, на който тя загубила първото си дете. Такъв тормоз
бил упражняван от И. към Г. през всичките й четири бременности, като М.
допълнила, че М. била стресирана от това, защото била техен свидетел. Били
изнесени данни и за осъществен от И. спрямо децата физически тормоз, тъй като
им удрял шамари, когато се прибирал изнервен в къщата. Според М. С., И. не бил
единствен, за който знаела, че вземал наркотици. При това поредно посещение Г.
потвърдила желанието си да остави децата да бъдат осиновени, като Последната
подписала и декларация за даване на съгласие за пълно осиновяване на двете деца
пред Нотариус. З. С. и М. С. подписали декларация за даване на
съгласие/несъгласие по чл.24, ал.3 от ППЗЗдет. /л.17-18/.
Г.Д. подписала декларация за даване на съгласие за пълно осиновяване. /л.19/.
Във връзка с постъпилия на 15.03.2023г. сигнал за деца в риск, социалните
работници изготвили социален доклад за оценка сигнал за дете в риск /л.20-22/,
с който било дадено заключение за дългосрочно настаняване на детето А. Д.
в приемно семейство.
На
20.03.2023г. бил съставен и социален доклад за работа по случай на дете в риск
/л.28-32/, с който бил направен извод, че А. е дете в риск и спрямо него следва
да се предприеме незабавна /спешна/ мярка за закрила – настаняване в приемно
семейство. Бил съставен от социален работник на 20.03.2023г. и план за действие
относно детето А. Д.. Били направени проучвания за намиране на подходящи
приемни семейства, като в следствие на това било установено, че на територията
на област Смолян имало свободни приемни
семейства, които отговаряли на профила на двете деца /л.23, гръб/. На
20.03.2023г. Директорът на Д“СП“ Стара Загора издал и процесната Заповед №
ЗД/Д-СТ/037 за спешно настаняване на А. Г. Д. в приемното семейство на Н.Ф.Д.,
с настоящ адрес *** Загора /л.33/, като се удостоверява, че същата била
съобщена на жалбоподателката на същата дата. Жалбата
пред съда е подадена на 30.03.2023г.
По делото се прилага още: заповед №21-РДСП-0016/20.12.2017г.
/л.24/; удостоверение за раждане /л.26/; молба до РС Смолян по чл.26 от ЗЗдет. /л.48/; заявление до Кмет на Община Стара загора от И. А.ов Т. от
29.03.2023г. /л-53/; декларация от Г.Д. от 29.03.2023г. /л.54/;
При така установеното от фактическа страна,
от правна Съдът намира следното:
По допустимостта – жалбата е процесуално
допустима, като направена от лице с правен интерес от оспорването /майка на
детето/, в преклузивният срок за оспорване на
заповедта пред съда, против годен за съдебен контрол административен акт. Не се
установяват други обстоятелства по см. на чл.159 от АПК за оставяне на жалбата
без разглеждане.
По същество на оспорването, Съдът го намира
за неоснователно:
По валидността на процесната заповед - същата
е постановени от материално и териториално компетентен орган. Съгласно чл. 27, ал.
1 ЗЗДет., вр. с чл.33, ал.1 от ППЗЗдет., временно
настаняване извън семейството при спешни случаи се извършва по административен ред със заповед на директора на ДСП по настоящ адрес на
детето, който в конкретният случай е бил на територията на община Стара Загора,
която се включва в териториалният обхват на Дир. „СП“ Стара Загора. Ето защо не
е налице основание за обявяване на заповедта за нищожен административни актове.
Съдът не установи нарушение на общите /налице
е подробно фактически и правно мотивиран писмен акт/ и специалните
производствени правила, установени в ЗСП, ППЗСП /глава трета/ и АПК. Заповедта
съдържа конкретни фактически основания за издаването й, като на тях е дадена
определена правна обосновка. Ето защо не са налице основания по см. на чл.146,
т.2-3 от АПК за отмяната на процесната заповед като незаконосъобразна.
Относно съответствието й със закона, Съдът
приема следните изводи:
Фактическите основания в процесната заповед сочат,
че майката на малолетното детето А., обективно не е можела да полага/не работи
и няма свои финансови средства/ адекватни грижи за малолетното дете, чийто баща
се води неизвестен, а роднинският кръг на Г. също отказвал да полага грижи за А.. Сочи се, че майката Г. многократно
посещавала ДСП Стара Загора и изразила желание за оставяне на детето за
отглеждане от други и осиновяване. В заповедта се сочи, че от проведеното
социално проучване, било установено, че детето А. Д. било „дете в риск“ по см.
на §1, т.11, б.“а“ и „б“ от ДР на ЗЗДет.,
тъй като било оставено без родителска грижа и съществувала опасност от
увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и
социално развитие, а основна неговата потребност било отглеждането му в семейна
среда.
Фактът на липса на възможности за майката да
полага адекватни грижи за детето си А., който е на възраст под 24 месеца, Съдът
приема за установен по несъмнен начин от приложените писмени доказателства по
преписката. Налице са не оспорени писмени доказателства за няколко кратни
посещения на Г.Д. в СДП, където тя е заявявала желание да остави детето си А.,
ведно с неговата сестричка М., която е на около 3 години. Самата майка е само
на около 20 години, няма доходи, няма работа, няма дом, в който да полага грижи
за А. и сестричката му. Удостоверява се също по несъмнен начин, че соченият от Г.
за биологичен баща на А. /и на М./ И. Т. никога през краткият живот на децата
не е полагал грижи, напротив има данни за рисково поведение от негова страна
/употреба на наркотици, упражняване на насилие към майката/. Също за
удостоверено пред Съда последният приема и обстоятелството, че нито в
разширения роднински кръг на И. Т., нито в този на Г. е установено лице, което
да има желание да полага грижи за А. и сестричката му.
В този смисъл, Съдът приема за безспорно
удостоверени от писмените доказателства, приети по делото, всички фактически
основания на заповедта. Особеното
производство по чл.33, ал.1 от ППЗЗдет. е
инициирано в спешен ред, защото с подадения сигнал от 15.03.2023г. Г. е
изразила желанието си да изостави детето си и да го даде за осиновяване. Самата
оспорващата не отрича това, а само сочи, че същото било под давление на
необмислено и емоционално решение. Настоящият състав не намира това за вярно,
като се позовава на данните от преписката, които сочат, че жалбоподателката
четири пъти е изразявала желанието си да остави А. за отглеждане извън семейна
среда, че няма възможности да полага грижа за него, нито има подкрепата на
разширеното й семейство, въпреки установения факт, че тя има много родни братя
и сестри, повечето от които обаче живеят в чужбина, а други няма никаква връзка
/вкл. и емоционална/ с детето, а бабата по майчина линия и неговата леля, също
по майчина линия изрично декларират несъгласие да отглеждат в техните семейства
малолетния А.. Не е спорно, че майката дори няма 20 години, не работи, няма
доходи, нито може да осигурява подслон за детето. С факта обаче на деклариране
на желанието й да го изостави и при липса на известен баща, то автоматично А. се
превръща в „дете в риск“ по см. на §1, т.11 от ДР, което и налага в спешен
порядък неговото настаняване. В
разпоредбата на §1, т.11, б. а-д от ДР
на ЗЗДет. се определя какво законът разбира под дете
„в риск“, като според хипотезата на б.“а“ и б.„в“ такова е това, чиито родители са починали,
неизвестни, лишени от родителски права
или чиито родителски права са ограничени, или детето е останало
без тяхната грижа, а според б.“в“,
такова е и дете, за което съществува опасност от увреждане
на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие.
Несъмнено, към 15.03.2023г., са
били налице данни за проявление на факти, субсумирани
от закона /§1, т.11 от ДР на ЗЗдет/ и те не са
опровергани по делото.
Материално-правната разпоредба
на чл. 33, ал. 1 от ППЗЗДет. предвижда предприемане на спешно настаняване
извън семейството
в случаите, когато има опасност за
здравето и живота на детето. В тези
случаи
дори не е задължително да се извършва
предварително проучване на възможността за настаняването на детето в семейство
на роднини или близки с подготвено
становище за годността на близките
или роднините да отглеждат детето
(в който смисъл е изискването по чл. 24 от ППЗЗДет).
На основание чл. 33, ал. 2 от ППЗЗДет.
настаняването се извършва незабавно след получаването на сигнала със
заповед на директора на дирекция
"Социално подпомагане",
а на основание следващата алинея 3 проучването започва незабавно и се извършва в срок до 10 дни от
издаване на заповедта. Обезпечителният характер на мярката
по отношение на интересите на
детето изисква провеждане на бързо
административно производство. Именно в хипотезата на чл.33, ал.1
от ППЗЗдет., се
предвижда предприемане на спешно настаняване
извън семейството в случаите, когато има опасност за
здравето и живота на детето, като
настаняването се извършва незабавно след получаването на сигнала със
заповед на директора на Дирекция
"Социално подпомагане".
По аргумент от посочените норми,
налагането на мярката се свързва
с провеждането на бързо административно производство, като мярката по отношение
интересите на детето има обезпечителен
характер и следва да се определи незабавно, както е и процедирано. Именно чрез изготвения социален
доклад за оценка на постъпилия на 15.03.2023г. устен сигнал с данни за дете в риск, се установи, че
при провеждане на особеното производство са разгледани, обсъдени и преценени събраните в хода на проведеното
незабавно социално
проучване и проверка на данни,
въз основа на което е прието от една
страна, че съществува
непосредствен риск за живота и здравето, както и риск
за нормалното физическо, психическо и емоционално развитие на детето А. Д. /поради отказ на единствения му родител да
полага грижи за него/, а със Социален доклад – предложение,
е обоснована необходимостта
от предприемането на спешната мярка за закрила
спрямо детето. Тъй като не са били установени към онзи момент
близки и роднини на територията на дир. СП Стара Загора на детето, които да са
съгласни и да имат възможност да полагат грижи за А. /даже е налице изрична
декларация за отказ от такива/, е дадено предписание за неговото настаняване в
професионално приемно семейство на територията на Област Смолян, при установено
подходящо приемно семейство за отглеждане на дете във възрастовия диапазон от
0-7 години.
Член
1, ал.2 от
ЗЗдет. предвижда,
че Държавата защитава и гарантира
основните права на детето във
всички сфери на обществения живот за всички
групи деца съобразно възрастта, социалния статус, физическото, здравословното и психическо състояние, като осигурява на всички подходяща
икономическа, социална и културна среда, образование, свобода на възгледите и сигурност. Принципите, на които се
основава закрилата на детето, включват
отглеждането му в семейна среда, осигуряване на най-добрия му интерес
и специална закрила на дете
в риск /чл.
3, т.2, т.3
и т.4
от ЗЗД/. Първата мярка за закрила на
детето е съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда - чл. 4, ал.1, т.1 от ЗЗД, а следващата - настаняване в семейство на роднини или
близки. Прилагането на регламентираната в закона възможност дете да бъде настанено извън семейството, вкл. в семейството на
роднини или близки, е предвидено като мярка за
закрила след изчерпване на всички
възможности за закрила в семейството, освен в случаите, когато се налага
спешното извеждане на детето /чл. 25, ал.2 от ЗЗД/, а именно такъв е настоящият случай.
Действията по настаняване на детето извън семейството като такива
в спешен порядък са законосъобразно предприети, тъй като се удостовери наличие на нормативно разписани в чл. 25, ал.1, т.1-6 от ЗЗДет. основания, в
частност това по чл.25, ал.1, т.2 от закона – трайно не полагане на грижи за
детето от неговите родители /в случая от майката, тъй като бащата е
неизвестен/. Съдът приема, че не полагането на грижа за детето А. от неговата
майка е „трайно“, въпреки данните, че в малки периоди от неговия живот / 1 г. и
8 месеца/, то е било все пак обгрижвано. Еднопосочно
е обаче установеното, че майката, настояща жалбоподателка
категорично е заявила /и то неколкократно/ желание да остави детето за пълно
осиновяване именно, защото е в невъзможност да полага грижи за него. Съдът
установи от данните по преписката, че детето поради своята крехка възраст е
проявявало присъщата за дете на 1г. и 8 месеца привързаност към Г., но приема,
че в конкретният случай, ответникът е съобразил правилно установените пред него
данни относно семейната среда на детето и полаганите за него грижи от майката,
и е дал приоритет не толкова на нуждата на детето от майчина грижа /от каквато
самата майка се отказва няколкократно/, а на нуждата от защита на едни по-висши
ценности за детето, вземайки решение при съобразяване нормата на §1, т.5 от ДР
на ЗЗдет.
В Решение № 2587 от 13.03.2023 г. на ВАС по
адм. д. № 10116/2022 г., VI
о., се посочва, че съгласно практиката на Съда по
правата на човека и основните свободи, (решението Cristescu v. Romania, № 13589/07, пар.
69), „….. държавата
има задължение да предприеме мерки,
както за подпомагане на контакта на родителите
с детето, така и да защити неговите
най – висши интереси. Съобразно практиката на Съда
по правата на човека по
приложението на чл. 8 от
Европейската конвенция за защита правата
на човека и основните свободи (ЕКЗПЧ)
националният съд дължи да осигури
справедлив баланс между интересите на детето и тези
на родителя, като се подчертава,
че водещ е интересът на детето
(решение на Голямата камара,
по делото Sahin v. Germany, № 30943/96, пар.
64). В този смисъл е и решението на Съда
по правата на човека по
делото Ribic v. Croatia, (№
27148/12, пар. 92.). В конкретният случай и при така установените
факти по отношение на единственият известен родител, майката на детето А., то
несъмнено неговите интереси следва да бъдат приоритетни пред нуждата на майката
да бъде с детето си, като се грижи за него, като се отчита факта на липсваща
пълноценна семейна среда, невъзможността да бъдат полагани адекватни за
емоционалното, психическото и физическо развитие на детето от страна на неговия
родител /майка/, която невъзможност би повлияла в крайна сметка това развитие
на детето. Безспорно е, че Г.
сама и в пълно съзнание е заявила пред социалните работници /неколкократно/, че
не може да се грижи за А. и сестричката му, а при тяхната крехка възраст,
нуждата от непрекъснати грижи е особено голяма.
Съгласно чл. 10, ал.1 от ЗЗД, всяко дете има право на закрила
за нормалното му физическо, нравствено
и социално развитие,
и на защита на неговите права
и интереси. Това право на детето
има приоритетно значение, а в случая очевидно то не е
можело
да се гарантира
чрез прилагане на мерките за
закрила в семейна среда по чл. 23 от ЗЗД. Осигурената с постановената заповед и приложената с нея мярка за
закрила временна /спешна/
защита на малолетното дете до изясняване
на всички факти и обстоятелства по неговия случай с акт на районния съд, е съобразена с основните принципи, разписани в чл.3 от ЗЗД. Ответникът е направил
правилна, законосъобразна и
обоснована преценка към датата на
издаване на обжалваната заповед, при съобразяване на конкретните нужди на детето и в защита
на висшите интереси на малолетния
А. Д. , като "дете в риск" по
см. на §1, т.11, б."а“ и „в" от ДР на ЗЗДет.
Ето защо, Съдът приема, че
оспореният административен акт е постановен, след изясняване, обсъждане и правилна преценка на всички релевантни за случая
факти и обстоятелства, поради което и Съдът приема, че към датата
на процесната заповед, поради не установена възможност детето да получи закрила
в семейна среда или в средата на роднини и близки, а спешно е следвало да
получи закрила, то е настанено в приемно семейство. Процесната заповед е законосъобразна и валидна,
като издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма,
при спазване на общите и
специалните административно-производствените правила, в съответствие и при правилно приложение
на материално-правните разпоредби,
на които е основана и при съобразяване с целта на закона. Жалбата против нея е неоснователна
и следва да се отхвърли. Ответната страна не прави искане за разноски, поради което
такива не следва да й се присъждат.
Водим от горнато и на осн. чл. 172,
ал.2, предл. четвърто
от АПК, Съдът
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Г.Д.С. ***, в качеството й на родител /майка/ на малолетния А. Г. Д. против
Заповед №ЗД/Д-СТ-037/20.03.2023г. на Директор на дир. „Социално подпомагане“
Стара Загора
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на Р. България в 14 дневен срок от съобщаването
му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: