МОТИВИ към присъда
№1 от 20.01.2020 година по НОХД №1810 по
описа на Районен съд град Монтана за 2019 година, четвърти наказателен състав.
ПОДСЪДИМИЯТ И.Б.М.
– роден на xxxгxxx, българин, български граждани, без образование,
неженен, безработен, осъждан, ЕГН: xxxxxxxxxx e обвинен в
това, че на 28.04.2019г. в гр. Монтана, бул. ”Т. М.” №143, при
условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан повече от два пъти на
лишаване от свобода за умишлено престъпление, от общ характер, като за поне
едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК и след
като използвал неустановено по делото техническо средство и специален начин,
отнел от владението на юридическото лице „П.-М” АД с МОЛ Б.М.Б. движими
вещи-два броя акумулатори марка „Старлайн” от 180 ампера на стойност 516.66
лева и два броя акумулатори марка „Веста” от 180 ампера на стойност 526.66 лева
или всичко на обща стойност 1043.32 лева, без съгласието на собственика и с
намерение, противозаконно да ги присвои- престъпление по чл.196, ал.1 т.2 във вр. с чл.195,
ал.1 т.4 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1 б. „б” от НК.
ПРОКУРОРЪТ в съдебно заседание поддържа
така предявеното обвинение и взема становище, че то е доказано по несъмнен
начин, за което и следва да се наложи съответното наказание за престъплението извършено
от подсъдимия при спазване на изискванията на закона - лишаване от свобода в размер на 3 години, което при редукцията
по чл.58а, ал.1 НК да бъде редуцирано с 1/3, а именно 2 години лишаване от
свобода. Това наказание следва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим
съгласно чл.57, ал.1, т.2, б.”б” от ЗИНЗС.
Подсъдимият И.Б.М. се признава за виновен по повдигнатото му обвинение. Защитникът
му моли съда да наложи наказание при наличие на многобройни смекчаващите вината
обстоятелства.
Производството се разви при условията и реда на чл.370 ал.1 и сл. от НПК /чл.371
т.2 от НПК/ - съкратено съдебно следствие, предшествано от предварително
изслушване на страните, инициирано от подсъдимия, респ. защитникът му .
Доказателствата по делото са писмени. На основание чл.373 ал.1 във връзка с
чл.283 от НПК съдът прие, прочете и огласи, без да извършва разпит на
подсъдимия, свидетелите и вещото лице.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните намира за установено следното:
Подсъдимият И.Б.М. е осъждан седем пъти за
извършвани престъпления, от общ характер, арг. справка за съдимост лист 20-30
от делото.
Свидетелят Ц. Г. Ц. работи в „С.
52” ЕООД гр.София, като организатор охрана за област Монтана на обект на „П.-М”
АД гр.Монтана, находящ се в същия град на бул. ”Т. М.” №143. На 29.04.2019г.
при извършване на обход на охраняваните обекти, Ц. установил липсата на четири
акумулатора, два, от които били поставени на камион „Ивеко”, а другите два, на
камион „Камаз”. По мястото, където били монтирани акумулаторите на камиона „Ивеко”
личали следи от разбиване на едната клема и на придържащата конструкция.
Четирите акумулатора били на обща стойност, към момента на извършване на
деянието, видно от заключението на съдебно-оценителната експертиза - 1043.32
лева
Видно, от показанията на
свидетеля Т. Ц. М.-управител на „Т.” ЕООД, занимаваща се с изкупуване на
отпадъци от черни и цветни метали, въпросните акумулатори били докарани на
пункта на фирмата, находящ се на ул.”И.” №47 в гр.Монтана на 01.05.2019г. от
обвиняемия М., /когото М. познава лично/ с ръчна количка. Два от тях били със
счупени клеми. На въпроса, откъде е взел акумулаторите, М. отговорил, че са му
подарени и че няма повод за притеснения. М. изкупил акумулаторите и заплатил на
обв.М. сумата от 156,60 лева, за което издал и покупко-изплащателна сметка
№*********/0105.2019г., където записал личните данни на предаващия вещите.
Привлечен, в качеството на обвиняем, И.Б.М.
признал вината си за това, че е отнел инкриминираните вещи, като заявил, че
прескочил оградата на обекта и разбил клемите на акумулаторите с „едно
винкелче”, след което ги прехвърлил през оградата и ги предал на пункта на „Т.”
ЕООД на ул. „И.” №47.
С деянието, от
обективна и от субективна страна, при форма на вината-пряк умисъл /съзнавал
общественоопасния характер на деянието и пряко - целял настъпването на
вредоносния резултат/ М. е осъществил състава на чл. 196, ал.1 т.2 във вр. с
чл.195, ал.1 т.4 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1 буква „б” от НК,
като в условията на опасен рецидив /осъждан два или повече пъти на лишаване от
свобода за престъпления, от общ характер, като поне за едно от тях, наказанието
не е отложено, на основание чл.66 от НК/ и чрез използване на техническо
средство /винкел/ и специален начин /преодолявайки чрез прескачане оградата на
обекта/ отнел от владението на пострадалото дружество „П.-М” АД с МОЛ-Б.М.Б.,
без съгласието на ръководството на дружеството и с намерение за противозаконно
своене негови движими вещи 4бр. акумулатори за товарни автомобили.
Изложената по-горе
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
доказателства в хода на досъдебното производство, а именно: съдебно-оценителна
експертиза-лист №21-25; протоколи за разпити на свидетели-лист №27-31; протокол
от разпит на обвиняем-лист №38; справка-съдимост-лист №39-49.
При условията на чл.373 ал.4 от НПК съдът приема за установени обстоятелствата
изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание на
подсъдимия и доказателствата от досъдебното производство, които го подкрепят.
При така изложените правни съображения,
касаещи установените обстоятелства, подкрепени от събраните доказателства,
както и на основание чл.303 ал.2 от НПК съдът намира, че обвинението по чл.196,
ал.1 т.2 във вр. с чл.195, ал.1 т.4 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.29,
ал.1 б. „б” от НК спрямо подсъдимия
М. е доказано по несъмнен начин, поради което съдът го призна за ВИНОВЕН.
Причина за извършване на престъплението
е незачитане на установените правила и норми и
утвърдените престъпни навици на подсъдимия.
При определяне на
конкретния размер на наказанието съдът взе предвид, като смекчаващо вината
обстоятелство – оказаното съдействие в хода на разследването. Признанието на
вината не може и не следва да се приема като смекчаващо вината обстоятелство,
тъй като това е предвидено в реда, по който е разглеждано делото – съкратено
производство по чл.371 т.2 от НПК. Отегчаващи вината обстоятелства са предишните
осъждания и липсата на какъвто и да е попвравителен ефект от тях върху
съзнанието на подсъдимия.
При така изложените обстоятелства съдът определи наказание
три години лишаване от свобода /36 месеца/. Съдът съобрази и разпоредбата на
чл.58а от НК, която визира, че при постановяване на осъдителна присъда в
случаите по чл. 373, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс
/какъвто е настоящият случай/ съдът определя наказанието лишаване от свобода,
като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така
определеното наказание с една трета. Съобразявайки горното и намалявайки
наказанието с една трета, съдът осъди подсъдимия И.Б.М. да изтърпи наказание от
ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА /24 месеца/.
По отношение на този подсъдим са налице законни пречки
за приложението на чл.66 ал.1 от НК – същият е с положителна съдимост и е
изтърпявал наказания лишаване от свобода, затова съдът постанови да изтърпи
ефективно наказанието от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален
„строг” режим на основание чл.57 ал.1 т.2 б.Б от Закон за изпълнение на
наказанията и задържането под стража.
С така наложеното по вид и размер наказание съдът,
счита, че по отношение на този подсъдим ще може да се постигнат целите и
задачите на личната и генералната превенция, а наказанието да въздейства
поправително, предупредително и възпитателно по отношение на този подсъдим и по
отношение на останалите граждани.
Предвид изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК
съдът осъди подсъдимия И.Б.М. да
заплати по сметка на ОД на МВР-Монтана сумата в размер на 50.00 лева разноски
за съдебно -оценителна експертиза, както и сумата от 5.00 лева държавна такса
случай на служебно издаване на изпълнителен лист по сметка на РС-Монтана.
По горните мотиви, съдът се произнесе с присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: