№ 21605
гр. София, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА Гражданско
дело № 20241110153280 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „************“ ЕАД срещу Б. С.
Б., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК обективно
кумулативно съединени искове за признаване за установено между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 55894/2022 г. по описа на СРС, 85 състав. Претендират се
разноските.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника на 23.07.2020 г. Договор за мобилни услуги
с предпочетен номер +359*********, Договор за услуга „Интернет за дома“ с предпочетен
номер +359*********, Договор за лизинг за устройство Nokia 1.3. Dual Black, Договор за
лизинг за базови аксесоари № ********* и Договор за лизинг за базови аксесоари №
*********, обединени в неговата система под кл. № *********. Излага, че по Договор за
услуга „Интернет за дома“ с предпочетен номер +359********* ответникът получил
устройство „HUAWEI B311-221 with Antenna“. Сочи, че абонатът не е платил задълженията
си по договорите, което е дало основание на ищеца да ги прекрати едностранно на
30.11.2020 г. /включително договорите за лизинг/ и да начисли неустойки за предсрочно
прекратяване на договорите за услуги по вина на потребителя в размер на три месечни
такси, както и неустойка за невърнато оборудване по Договор за услуга „Интернет за дома“
с предпочетен номер +359*********. Излага, че всички задължения на ответника са
обединени във Фактура № **********/05.12.2020 г.
В законоустановения срок е подаден отговор на исковата молба от ответника Б. С. Б.,
с който предявените искове са оспорени. Оспорва приложимостта към него на общите
1
условия на ищеца за мобилни услуги и за лизинг, като изтъква, че липсва негова
декларация-съгласие в този смисъл в разрез с чл. 147а ЗЗП. Счита, че е неясно по кой от
договорите е налице негово неизпълнение и кой от договорите е прекратен едностранно от
ищеца. Оспорва доставката на мобилните услуги за исковия период и тяхната цена. Оспорва
предоставянето на мобилното устройство, базовите аксесоари и устройството „HUAWEI
B311-221 with Antenna“, във връзка с което акцентира върху липсата на приемо-предавателни
протоколи. Изтъква, че е неясно плащани ли са суми от него до момента на едностранното
прекратяване на договорите и в какъв размер. Оспорва да му е връчвано писмено
уведомление за упражняване от ищеца на правата по чл. 12 от общите условия на договора
за лизинг, поради което счита, че сумите по договорите за лизинг не са предсрочно
изискуеми. Релевира възражение за нищожност на клаузите за неустойки поради
противоречие на закона, неравноправност по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП и накърняване на
добрите нрави. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
На 23.07.2020 г. между „****************“ ЕАД /със сегашно наименование
„************“ ЕАД/ и Б. С. Б. е сключен за срок от 24 месеца, считано от 23.07.2020 г.,
Договор за мобилни услуги за предпочетен номер +359********* по абонаментен план
„Тотал + с неограничени нац. мин. и изх. роуминг в зона ЕС“ срещу месечна абонаментна
такса в размер на 29.99 лв. за първоначалния срок на договора, а след изтичането му – в
размер на 33.99 лв., заедно с което на потребителя е предоставена СИМ карта. Уговорено е,
че датата на издаване на фактура е на 5-о число на всеки месец, както и че Общите условия
за взаимоотношения с потребителите са неразделна част от договора след приемането им от
потребителя. Уговорено е, че в случай на прекратяване на договора преди изтичане на
посочения срок по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на
задълженията му по договора или други документи, свързани с него, в това число
приложимите общи условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която
е налице прекратяване, неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от
прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не
може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти, а месечният абонамент,
приложим за нуждите на начисляване на неустойка, е най-високият според условията на
плана, като потребителят дължи и възстановяване на част, съответстваща на оставащия срок
на договора, от разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент според
условията на плана, в случай че са били налице отстъпки и/или различна стойност на
месечни абонаменти.
Към същия мобилен номер е сключен между „****************“ ЕАД /със сегашно
наименование „************“ ЕАД/ в качеството на лизингодател и Б. С. Б. в качеството на
лизингополучател Договор за лизинг за срок от 23 месеца, считано от датата на
подписването му. Съгласно чл. 1 и чл. 3 от договора лизингодателят се задължава при
условията на този договор и Общите условия, неразделна част от него, да предостави на
2
лизингополучателя за временно и възмездно ползване устройство марка „Nokia“, модел „1.3.
Dual Black“, а лизингополучателят се задължава да заплати обща лизингова цена в размер на
198.87 лв., платима по следния начин: първоначална лизингова вноска в размер на 45 лв.,
платима към датата на сключване на договора, и 23 броя месечни лизингови вноски, всяка в
размер на 6.69 лв., като вноските се фактурират от лизингодателя и заплащат от
лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина на плащане на задълженията на
лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги съгласно сключения между
страните договор за предоставяне на такива услуги и Общите условия на
„****************“ ЕАД. С чл. 4 от договора за лизинг лизингополучателят потвърждава,
че лизингодателят му предава устройството във вид, годен за употреба, че то функционира
изрядно и съответства напълно на договорените технически характеристики и е
окомплектовано с цялата документация, включително гаранционна карта. Съгласно чл. 6
неразделна част от договора за лизинг са Общите условия на договора за лизинг на
устройство, които с подписването на договора за лизинг лизингополучателят декларира, че е
получил, запознат е изцяло, приема безусловно и се задължава да ги спазва.
Сключен е между „****************“ ЕАД /със сегашно наименование
„************“ ЕАД/ в качеството на лизингодател и Б. С. Б. в качеството на
лизингополучател Договор за лизинг на базови аксесоари № ********* от 23.07.2020 г. за
срок от 23 месеца, считано от датата на подписването му. Съгласно чл. 1 и чл. 3 от договора
лизингодателят се задължава при условията на този договор и Общите условия, неразделна
част от него, да предостави на лизингополучателя за временно и възмездно ползване промо
пакет базови аксесоари, а лизингополучателят се задължава да заплати обща лизингова цена
в размер на 52.87 лв., платима по инкорпориран в договора за лизинг погасителен план – на
23 броя месечни лизингови вноски, всяка в размер на 2.20 лв., като вноските се фактурират
от лизингодателя и заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина
на плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни
услуги съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги и
Общите условия на „****************“ ЕАД. С чл. 4 от договора за лизинг
лизингополучателят потвърждава, че лизингодателят му предава базовите аксесоари във
вид, годен за употреба. Съгласно чл. 6 неразделна част от договора за лизинг са Общите
условия на договора за лизинг на базови аксесоари, които с подписването на договора за
лизинг лизингополучателят декларира, че е получил, запознат е изцяло, приема безусловно
и се задължава да ги спазва.
Сключен е между „****************“ ЕАД /със сегашно наименование
„************“ ЕАД/ в качеството на лизингодател и Б. С. Б. в качеството на
лизингополучател Договор за лизинг на базови аксесоари № ********* от 23.07.2020 г. за
срок от 23 месеца, считано от датата на подписването му. Съгласно чл. 1 и чл. 3 от договора
лизингодателят се задължава при условията на този договор и Общите условия, неразделна
част от него, да предостави на лизингополучателя за временно и възмездно ползване промо
пакет базови аксесоари, а лизингополучателят се задължава да заплати обща лизингова цена
3
в размер на 87.36 лв., платима по инкорпориран в договора за лизинг погасителен план – на
23 броя месечни лизингови вноски, всяка в размер на 3.64 лв., като вноските се фактурират
от лизингодателя и заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина
на плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни
услуги съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги и
Общите условия на „****************“ ЕАД. С чл. 4 от договора за лизинг
лизингополучателят потвърждава, че лизингодателят му предава базовите аксесоари във
вид, годен за употреба. Съгласно чл. 6 неразделна част от договора за лизинг са Общите
условия на договора за лизинг на базови аксесоари, които с подписването на договора за
лизинг лизингополучателят декларира, че е получил, запознат е изцяло, приема безусловно
и се задължава да ги спазва.
На 23.07.2020 г. между „****************“ ЕАД /със сегашно наименование
„************“ ЕАД/ и Б. С. Б. е сключен за срок от 24 месеца, считано от 23.07.2020 г.,
Договор за услуга „Интернет за дома“ с предпочетен номер +359********* по абонаментен
план „Интернет за дома“ срещу стандартна месечна абонаментна такса в размер на 19.99 лв.,
заедно с което на потребителя е предоставена СИМ карта. Уговорено е, че датата на издаване
на фактура е на 5-о число на всеки месец, както и че Общите условия за взаимоотношения с
потребителите са неразделна част от договора след приемането им от потребителя. Посочено
е, че услугата „Интернет за дома“ се предоставя за ползване на посочения в т. 5 от договора
адрес, за което на потребителя се предоставя WiFi рутер марка „HUAWEI“, модел „В311-221
with Antenna“, който е собственост на оператора и се предоставя за ползване на потребителя
за срока на договора, като настоящият договор служи и за приемо-предавателен протокол
между потребителя и оператора, съответно удостоверява предаването на рутера, а
потребителят се задължава да го върне при прекратяване на договора. Уговорено е, че в
случай на прекратяване на договора преди изтичане на посочения срок по вина или
инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по договора или други
документи, свързани с него, в това число приложимите общи условия, последният дължи за
всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване, неустойка в размер на
всички месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок,
като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
месечните абонаменти, а месечният абонамент, приложим за нуждите на начисляване на
неустойка, е най-високият според условията на плана, като потребителят дължи и
възстановяване на част, съответстваща на оставащия срок на договора, от разликата между
най-ниския и най-високия месечен абонамент според условията на плана, в случай че са
били налице отстъпки и/или различна стойност на месечни абонаменти. Посочено е, че в
случаите, в които потребителят не върне WiFi рутера или рутерът е счупен или повреден, то
потребителят дължи неустойка в размер на 96 лв.
С Приемо-предавателен протокол № **********/23.07.2020 г. „****************“
ЕАД /със сегашно наименование „************“ ЕАД/ е предоставило за ползване на Б. С.
Б. 1 бр. устройство рутер „HUAWEI B311-221 with Antenna“.
4
Съгласно Декларация – съгласие от 23.07.2020 г. на Б. С. Б. последният е получил
подписан от представител на оператора екземпляр от Общите условия на
„****************“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни
услуги и/или Общите условия на „****************“ ЕАД за взаимоотношения с
потребителите на фиксирани телефонни услуги, съгласен е с тях и се задължава да ги спазва,
като същите са приложими за всички СИМ карти/номера, ползвани от потребителя към
момента на подписване на тази декларация, както и за бъдещи такива.
Приети са като писмени доказателства по делото издадените от ищеца фактури.
Фактура № **********/05.08.2020 г. е за задължения на Б. С. Б. за отчетен период от
23.07.2020 г. до 04.08.2020 г. в общ размер на 83.47 лв. /с ДДС/, от които: 35.47 лв. /без ДДС/
– месечен абонамент за мобилен номер +359*********; 5.84 лв. – вноска за аксесоари; 6.69
лв. – вноска за допълнителен лизинг; 23.65 лв. /без ДДС/ – месечен абонамент за услуга
„Интернет за дома“.
Фактура № **********/05.09.2020 г. е за задължения на Б. С. Б. за отчетен период от
05.08.2020 г. до 04.09.2020 г. в общ размер на 184.62 лв. /с ДДС/, в която сума са включени
задълженията в размер на 83.47 лв. за предходния период и задълженията за новия период,
от които: 24.99 лв. /без ДДС/ – месечен абонамент за мобилен номер +359*********; 1.24 лв.
/без ДДС/ – временно възстановяване на изходящия трафик; 5.84 лв. – вноска за аксесоари;
6.69 лв. – вноска за допълнителен лизинг; 29.46 лв. /без ДДС/ – таксуване на услуги; 16.66
лв. /без ДДС/ – месечен абонамент за услуга „Интернет за дома“.
Фактура № **********/05.10.2020 г. е за задължения на Б. С. Б. за отчетен период от
05.09.2020 г. до 04.10.2020 г. в общ размер на 247.13 лв. /с ДДС/, в която сума са включени
задълженията в размер на 184.62 лв. за предходните периоди и задълженията за новия
период, от които: 24.99 лв. /без ДДС/ – месечен абонамент за мобилен номер +359*********;
5.84 лв. – вноска за аксесоари; 6.69 лв. – вноска за допълнителен лизинг; 16.66 лв. /без ДДС/
– месечен абонамент за услуга „Интернет за дома“.
Фактура № **********/05.11.2020 г. е за задължения на Б. С. Б. за отчетен период от
05.10.2020 г. до 04.11.2020 г. в общ размер на 243.54 лв. /с ДДС/, в която сума са включени
задълженията в размер на 247.13 лв. за предходните периоди и задълженията за новия
период, от които: 5.84 лв. – вноска за аксесоари; 6.69 лв. – вноска за допълнителен лизинг, и
от техния сбор са приспаднати -8.06 лв. /без ДДС/ – месечен абонамент за мобилен номер
+359*********, и -5.37 лв. /без ДДС/ – месечен абонамент за услуга „Интернет за дома“.
Фактура № **********/05.12.2020 г. е за задължения на Б. С. Б. за отчетен период от
05.11.2020 г. до 04.12.2020 г. в общ размер на 734.14 лв. /с ДДС/, в която сума са включени
задълженията в размер на 243.54 лв. за предходните периоди и са начислени неустойки за
предсрочно прекратяване на договори за услуги в общ размер на 144 лв., вноски за лизинг в
общ размер на 250.60 лв. и други начисления и компенсации в общ размер на 96 лв.
Съгласно чл. 27 от Общи условия на „****************“ ЕАД за взаимоотношения с
потребителите на електронни съобщителни услуги плащането на посочената във фактурата
5
сума се извършва в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на
издаването . Съгласно чл. 19б, б. „в“ от същите „Теленор“ има право да откаже
сключването на индивидуален договор или едностранно да прекрати индивидуален договор
– срочен или безсрочен, в случай че потребителят не е платил дължими суми след изтичане
на сроковете за плащане по индивидуалния договор, съответно по тези общи условия.
Съгласно чл. 11, ал. 1 от Общи условия на договор за лизинг и чл. 11, ал. 1 от Общи
условия на договор за лизинг за предоставяне на базови аксесоари лизингодателят може да
развали договора за лизинг при неизпълнение на договора за предоставяне на мобилни и/или
фиксирани услуги, по който лизингодателят и лизингополучателят са страни, включително в
хипотезата на негово прекратяване от лизингополучателя в качеството му на абонат на
мобилни и/или фиксирани услуги, предоставяни от лизингодателя.
Ищецът е адресирал до ответника Последна покана за доброволно плащане от
06.11.2020 г. за заплащане в 10-дневен срок на задължения за предоставени услуги по
сключени договори между тях в общ размер на 243.54 лв. /с ДДС/ и го е предупредил, че при
неплащане на задълженията договорът за предоставяне на мобилни/фиксирани услуги ще
бъде прекратен, след което използването на съответния номер няма да бъде възможно, а към
дължимата сума ще бъде добавена неустойка и всички оставащи лизингови вноски ще
станат предсрочно изискуеми.
При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни
изводи:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК обективно
кумулативно съединени искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 55894/2022 г. по
описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в законоустановения срок,
при наличие на предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и в предметните и субективни
предели на заявлението и издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК.
С оглед твърденията на ищеца предявените искове са с правна квалификация чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС – по отношение на претенциите за неплатени абонаментни такси и
такси потребление на мобилни услуги, чл. 92, ал. 1 ЗЗД – по отношение на претенциите за
неустойки, и чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 345 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД – по отношение на
претенциите за неплатена лизингова цена по договори за лизинг.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС:
Основателността на тези искове се обуславя от доказването от ищеца на следните
факти: сключване с ответника на процесните договори за мобилни услуги и тяхното
съдържание; изпълнение от ищеца на задълженията му по договорите – предоставяне на
мобилни услуги.
Сключването между страните на процесните договори за мобилни услуги не е спорно
по делото, а и се установява от събраните писмени доказателства, сред които са и самите
6
договори. Ответникът не оспорва положените в тях подписи за потребител, поради което
съдът приема, че те са положени именно от него, от което следва, че той е сключил
договорите и се явява страна по тях в качеството на потребител.
От писмените доказателства – договорите за мобилни услуги, приложените към тях
екземпляри от общите условия и Декларация – съгласие от 23.07.2020 г., се изяснява, че
Общите условия на „****************“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на
електронни съобщителни услуги са били връчени на потребителя и той е изразил съгласие с
тях, подписвайки посочената декларация и самите общи условия, от което следва извод, че
те намират приложение към процесните договорни правоотношения.
Доколкото се касае за договори за предоставяне на мобилни услуги по тарифен план,
за което е уговорено задължение за абоната да заплаща месечна абонаментна такса, съдът
намира, че мобилният оператор е изправна страна по тях с факта на предоставяне на достъп
до своята мобилна мрежа. Този факт се потвърждава от обстоятелството, че на абоната е
предоставена СИМ карти по всеки от договорите. При това положение за ответника е
възникнало задължението да заплаща уговорените месечни абонаментни такси.
По Договор за мобилни услуги за предпочетен номер +359********* от 23.07.2020 г.
приложимата за исковия период месечна абонаментна такса е в размер на 29.99 лв.
Следователно задължението за целия процесен период, определено по реда на чл. 162 ГПК
при съобразяване, че периодът включва и непълен отчетен период от 23.07.2020 г. до
04.08.2020 г., възлиза на 72.55 лв. Ищецът обаче претендира не само месечните абонаментни
такси, но и такси за потребление на допълнителни мобилни услуги. Единствените
доказателства за потребление на допълнителни услуги са издадените месечни фактури.
Същите обаче представляват съставени от ищеца частни документи, които не носят подписа
на потребителя и нямат материална доказателствена сила. Поради това и доколкото
ответникът изрично оспорва предоставянето на мобилни услуги и размера на задълженията
за тях, съдът намира, че фактурите не са достатъчни за доказване възникването на вземане
на ищеца за такси за допълнителни услуги, т.е. за такси, различни от месечните абонаментни
такси.
По Договор за услуга „Интернет за дома“ с предпочетен номер +359********* от
23.07.2020 г. приложимата за исковия период месечна абонаментна такса е в размер на 19.99
лв. Следователно задължението за целия процесен период, определено по реда на чл. 162
ГПК при съобразяване, че периодът включва и непълен отчетен период от 23.07.2020 г. до
04.08.2020 г., възлиза на 48.36 лв.
С оглед изложеното и доколкото ответникът не ангажира доказателства за плащане
на установените задължения, съдът приема исковете по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС за
месечни абонаметни такси за частично основателни – за сумата от 72.55 лв. – по Договор за
мобилни услуги за предпочетен номер +359********* от 23.07.2020 г., и за сумата от 48.36 лв.
– по Договор за услуга „Интернет за дома“ с предпочетен номер +359********* от 23.07.2020
г. Върху главниците се дължи и законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 14.10.2022 г., до окончателното плащане. За разликите над посочените
7
суми до пълните предявени размери исковете подлежат на отхвърляне като недоказани.
По исковете с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
Тяхната основателност се обуславя от пълното и главно доказване от ищеца на
следните факти: наличието на валидни неустоечни клаузи; настъпване на предпоставките за
претендиране на неустойките; размера на дължимите неустойки.
В случая е установено по делото, че между страните са сключени два договора за
мобилни услуги, които съдържат идентични неустоечни клаузи в случай на предсрочно
прекратяване на договора. В тях е уговорено, че в случай на прекратяване на договора преди
изтичане на срока по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на
задълженията му по договора или други документи, свързани с него, в това число
приложимите общи условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която
е налице прекратяване, неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от
прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не
може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти, а приложимият месечен
абонамент е най-високият според условията на плана, като в допълнение потребителят
дължи и възстановяване на част, съответстваща на оставащия срок на договора, от разликата
между най-ниския и най-високия месечен абонамент според условията на плана, в случай че
са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечни абонаменти. Тълкувайки
посочените идентични договорни клаузи, съдът намира, че действителната обща воля на
страните е, че при неплащане на дължими суми от абоната за мобилния оператор възниква
правото да прекрати едностранно съответния договор за мобилни услуги ведно с право на
неустойка. Възражението на ответника за нищожност на тези неустоечни клаузи поради
противоречие на закона е бланкетно и неоснователно. В тях е уговорена компенсаторна
неустойка – неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за
мобилни услуги. Уговарянето от страните на такава неустойка е допустимо, но само в
рамките на присъщата обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции на
неустойката.
На основание чл. 7, ал. 3 ГПК, а и с оглед релевираното от ответника възражение,
съдът дължи преценка за неравноправност на посочените клаузи за неустойки, на които се
позовава ищецът, тъй като се касае за договори, сключени с потребител. За да е
неравноправна и следователно нищожна договорна клауза в договор, сключен с потребител,
тя следва да не е уговорена индивидуално, да осъществява някой от фактическите състави по
чл. 143 ЗЗП и да не попада в някое от изключенията на чл. 144 ЗЗП. В случая съдът намира,
че не е осъществена никоя от хипотезите на чл. 143 ЗЗП, поради което не се касае за
неравноправни клаузи в потребителски договори. Същевременно неустойките за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги се равняват на месечния абонамент по
съответния договор за три месеца, което според съда не обосновава извод за излизане на
неустойките извън присъщите им функции. Следователно касае се за валидни неустоечни
клаузи.
8
Доколкото се касае за договори за предоставяне на мобилни услуги по тарифен план,
за което са уговорени задължения за абоната да заплаща месечни абонаментни такси, съдът
намира, че мобилният оператор е изправна страна по договорите с факта на предоставяне на
достъп до своята мобилна мрежа. Този факт се потвърждава от обстоятелството, че на
абоната е предоставена СИМ карта по всеки от договорите. При това положение и щом
ответникът не доказва да е изпълнил надлежно задълженията си, поети със сключването на
договорите за мобилни услуги, за плащане на всички месечни абонаментни такси, то за
мобилния оператор е възникнало преди изтичане на срока на договорите за мобилни услуги
потестативното право да ги развали /а не просто да ги прекрати/ поради неплащане на
дължимите суми.
Спорно е по делото дали ищецът надлежно е упражнил правото си на разваляне на
договорите за мобилни услуги. Съдът намира, че надлежното упражняване на правото на
разваляне се подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, съгласно които, когато
длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за
която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ
срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за
развален, като предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен
в писмена форма, какъвто е настоящият случай. За доказване надлежното упражняване на
правото на разваляне на договорите ищецът е представил по делото единствено Последна
покана за доброволно плащане, адресирана до потребителя, с която е отправил изявление до
него, че ако не заплати в 10-дневен срок задълженията си за посочените в поканата два
мобилни номера, съответстващи на номерата по двата процесни договора за мобилни
услуги, договорите ще бъдат прекратени и ще бъде начислена неустойка. Не са представени
обаче никакви доказателства, че поканата е била изпратена на нейния адресат, а още по-
малко – че е достигнала до него. При наличие на изрично оспорване от страна на ответника
на получаването на поканата съдът счита, че само представянето на поканата не може да
обоснове извод за успешно проведено от ищеца пълно доказване на намиращото се в негова
доказателствена тежест обстоятелство, че правото му на разваляне на договорите за мобилни
услуги е надлежно упражнено, защото изявлението му е достигнало до абоната. Ето защо
съдът приема за недоказано твърдяното от ищеца предсрочно прекратяване на договорите за
мобилни услуги по вина на абоната. Това обуславя извод за недоказаност на елемент от
фактическия състав на неустойките за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни
услуги, поради което исковете за тези неустойки са изцяло неоснователни.
Установи се по делото, че сключеният между страните Договор за услуга „Интернет за
дома“ с предпочетен номер +359********* от 23.07.2020 г. съдържа и клауза за неустойка в
размер на 96 лв., дължима в случаите, в които потребителят не върне WiFi рутера или
рутерът е счупен или повреден. Отново се касае за компенсаторна неустойка. По делото е
представен Приемо-предавателен протокол № **********/23.07.2020 г., съгласно който на
потребителя по договора за услугата „Интернет за дома“ е предоставено за ползване 1 бр.
устройство рутер „HUAWEI B311-221 with Antenna“. Ответникът не оспорва положения в
9
протокола подпис за потребител, поради което съдът приема, че той е положен именно от
него, от което следва, че устройството действително му е предадено. На следващо място,
макар по делото да е недоказано ищецът да е упражнил надлежно извънсъдебно преди
изтичане на срока на договора правото си да го развали, следва да се приеме, че с
подадената искова молба, препис от която е връчен на особения представител на ответника,
правото на разваляне на вече безсрочния договор за услугата „Интернет за дома“ е надлежно
упражнено. От своя страна, ответникът не твърди и не доказва да е върнал устройството на
ищеца в хода на исковото производство, от което следва, че за Б. е възникнало задължение за
заплащане на компенсаторна неустойка в уговорения в договора фиксиран размер. Той не
твърди и не доказва да я е платил, респ. искът за тази неустойка е изцяло основателен, като
върху нея се дължи и законната лихва за периода от 14.10.2022 г. до окончателното плащане.
По исковете с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 345 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2
ЗЗД:
Основателността на тези искове се обуславя от доказването от ищеца на следните
факти: сключването с ответника на процесните договори за лизинг; предоставяне на
лизинговото имущество по всеки от тях на ответника; размера на договорените лизингови
вноски по всеки договор; изискуемост на вземанията.
Сключването между страните на трите договора за лизинг не е спорно по делото, а и се
установява от самите договори. Ответникът не оспорва положените в тях подписи за
лизингополучател, поради което съдът приема, че те са положени именно от него, от което
следва, че той се явява страна по тях в качеството на лизингополучател.
Обстоятелството, че ищцовото дружество е изправна страна по трите договора за
лизинг, защото е предало лизинговите вещи на лизингополучателя, се установява от
клаузите на самите договори. Уговорките в чл. 4 от тях са почти идентични и от тях следва,
че с подписването на съответния договор за лизинг лизингополучателят потвърждава, че
лизингодателят му е предал устройството/вещите във вид, годен за употреба.
Предвид изложеното съдът приема, че за ответника е възникнало задължение за
заплащане на лизинговата цена на лизинговите вещи по трите договора за лизинг.
Още към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК задълженията и по трите договора за лизинг са падежирали, поради което е
безпредметно да се обсъжда дали в по-ранен момент те са станали предсрочно изискуеми
съгласно чл. 11, ал. 1 от Общи условия на договор за лизинг и чл. 11, ал. 1 от Общи условия
на договор за лизинг за предоставяне на базови аксесоари, на които ищецът основава
претенциите си.
Ответникът не оспорва размера на задълженията си за остатъка от лизинговата цена по
всеки от договорите за лизинг, нито доказва плащане на каквато и да е част от тях, поради
което съдът приема исковете за изцяло основателни. Върху главниците той дължи и
законната лихва за периода от 14.10.2022 г. до окончателното плащане.
По разноските:
10
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се
присъдят сторените от него разноски за заповедното и исковото производства, съразмерно
на уважената част от исковете. За заповедното производство му се дължат разноски в общ
размер на 224.25 лв., включващи: 17.25 лв. – държавна такса, и 207 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение. Общият размер на дължимите на ищеца разноски за исковото
производство възлиза на 624.45 лв. и включва: 17.25 лв. – държавна такса, 276 лв. – депозит
за особен представител, и 331.20 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, че
Б. С. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. *********** дължи на „************“ ЕАД, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление: гр. ************“, сграда 6, следните
суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч. гр. д. № 55894/2022 г. по описа на СРС, 85 състав, а именно: на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 228 ЗЕС сумата от 72.55 лв. – абонаментни такси по Договор за мобилни услуги за
предпочетен номер +359********* от 23.07.2020 г. за периода от 23.07.2020 г. до 04.10.2020 г.,
ведно със законната лихва за периода от 14.10.2022 г. до окончателното плащане; на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 345 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД сумата от 134.32 лв. –
неплатена лизингова цена за базови аксесоари по Договор за лизинг за базови аксесоари №
*********/23.07.2020 г. и Договор за лизинг за базови аксесоари № *********/23.07.2020 г.,
ведно със законната лихва за периода от 14.10.2022 г. до окончателното плащане; на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 345 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД сумата от 153.87 лв. –
неплатена лизингова цена за устройство „Nokia 1.3. Dual Black“ по Договор за лизинг от
23.07.2020 г., ведно със законната лихва за периода от 14.10.2022 г. до окончателното
плащане; на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС сумата от 48.36 лв. – абонаментни
такси по Договор за услуга „Интернет за дома“ с предпочетен номер +359********* от
23.07.2020 г. за периода от 23.07.2020 г. до 04.10.2020 г., ведно със законната лихва за
периода от 14.10.2022 г. до окончателното плащане; на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата от
96 лв. – неустойка в размер на стойността на невърнато устройство, ведно със законната
лихва за периода от 14.10.2022 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ, както
следва: частично иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС за абонаментни
такси и такси потребление по Договор за мобилни услуги за предпочетен номер
+359********* от 23.07.2020 г. – за разликата над 72.55 лв. до пълния предявен размер от
136.69 лв.; изцяло иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 94.02 лв. –
неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги за предпочетен номер
+359********* от 23.07.2020 г.; частично иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228
ЗЕС за абонаментни такси и такси потребление по Договор за услуга „Интернет за дома“ с
предпочетен номер +359********* от 23.07.2020 г. – за разликата над 48.36 лв. до пълния
11
предявен размер от 69.26 лв.; изцяло иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от
49.98 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за услуга „Интернет за дома“ с
предпочетен номер +359********* от 23.07.2020 г.
ОСЪЖДА Б. С. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. *********** да заплати на
„************“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр.
************“, сграда 6, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 224.25 лв. – разноски за
заповедното производство, и сумата от 624.45 лв. – разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12