РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 19.07.2010 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - Русе, ІІ – ри състав в публично заседание на двадесет и
девети юни две хиляди и десета година, в състав:
СЪДИЯ: СИБИЛА СИМЕОНОВА
при секретаря
ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА и с участието на прокурора ИВА ХРИСТОВА като разгледа докладваното от съдията адм. дело
№
224 по описа за 2010 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по иск с правно основание чл.203 и сл. АПК във
вр. с чл.1 от ЗОДОВ.
Ищецът Ц.А.Ц. твърди, че през периода от
09.07.2009г. до 31.01.2010г. пребивавал в затвора – гр. Белене. Помещенията, в
които пребивавал били мръсни и неремонтирани, мазилката от стените и тавана се
лющела. Пода във всички помещения бил от цимент и бил разбит, като при движение
по него или метене се вдигало прах, който бил принуден да диша. Всички
помещения, в които пребивавал били с квадратура, която не отговаряла на
съвместимостта на настанените лица в тях и било пренаселено. Осветлението било
оскъдно и недостатъчно. Вечер било много мрачно в помещенията. Влагата била
страшно голяма и от стените се стичала вода, а на тавана имало мухъл. Всички
легла, на които ищецът спал били счупени, ръждясали и скърцали, което му
създавало допълнителен дискомфорт при спане вечерно време. Водата в Затвора –
Белене била с пясък, метални стружки и кална утайка. Тази негодна вода за пиене
му увредила здравето, като получил силни и парещи болки в бъбреците и пикочните
канали и затруднение при уриниране. От водата му се я появил пърхот и сърбежи
по цялото тяло. Не му била осигурена топла вода за пране на дрехи и се налагало
да си пере дрехите със студена вода, което било много мъчително за него,
особено през зимния период, когато му се напуквала кожата на ръцете и го
боляло. Не му бил осигурен нито веднъж перилен препарат, нито леген или кофа за
пране. Нямало стоматолог и бил принуден да търпи силна болка в единия си зъб,
от което се хранел трудно, а заспиването вечер било почти невъзможно. Не му
били осигурени тоалетни принадлежности /бикче, паста за зъби, тоалетна хартия,
сапун и шампоан/ за поддържане на личната му хигиена и изряден външен вид.
Мястото за престой на открито било твърде малко и тясно, ограничено от простор
за дрехи и тежести за фитнес. Нямало закрита фитнес зала и закрит спортен
салон, което правело спортуването зимно време абсолютно невъзможно. Храната
била еднообразна, гадна, безсолна и повече от недостатъчна, от което постоянно
се превивал от глад и болки в корема. Хлябът бил почти винаги стар и сух. Не му
се осигурявали спортни мероприятия и упражнения извън престоят на открито.
Нямало кабелна телевизия. Не му били осигурени облекло и обувки. Чаршафите и
одеялата, които му дали били мръсни, скъсани, миришели лошо и били негодни за
употреба. Униформата, която му дали била мръсна и скъсана, освен това го
задължавали да я носи. Било пълно с множество буболечки и плъхове. Не се
разрешавали колетни пратки. През първите месеци не му осигурявали достъп до
библиотеката на затвора. Редовно спирал тока и водата. Вечерно време спирал
тока в контактите. През летния период било пълно с комари, които го хапели
денонощно и получавал непоносими сърбежи по цялото тяло. Нямало телевизионен
клуб и клубове за общо ползване от лишените от свобода. През първите три месеца
не му осигурявали прожектиране на филми. Нямало обособено помещение за пушене и
се пушело навсякъде, като бил принуден да диша постоянно цигарен дим. Нито
веднъж не били осъществили обучителни или квалификационни курсове, в които да
бъде включен. Прозорците във всички помещения били разбити и не уплътнени, като
при валежи се наводнявало, а през зимния период помещенията били още по –
студени. Отоплените в помещенията било оскъдно и недостатъчно. В помещенията
имало само по един контакт за всички настанени. Не се полагали особени грижи за
ищеца, въпреки че бил на 19 години. Обзавеждането в спалните помещения било
прекалено ограничено и липсвали маси, столове и шкафове. Липсвало битово
помещение, с битови ел. уреди. Медицинското обслужване бил под всякаква
критика. Само веднъж му направили изследване за ХИВ /СПИН, но така и не му
обявили резултата. Не му била осигурена работа, въпреки желанието му.
Многократно му бил извършван обиск, унижаващ достойнството му. В Затвора – Белене
правели множество ненужни проверки. Храната се давала в алуминиеви чинии. В
помещенията нямало метли, кошчета за боклуци и лопати. Социалният инспектор
отказвал да си изпълнява задълженият спрямо ищеца. Не му бил направен план за
изтърпяване на присъдата. Не бил включен в програма за адаптация към условията
за изтърпяване на наказанието му. В процесния период не бил включен в програма за въздействие и намаляване на
рецидива, вследствие на което бил психически затормозен. Нито веднъж не се
направило задължително ежемесечно почистване и дезинфекция на всички помещения.
Банята била наоколо
В резултат на описаните лоши
условия претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в психическо натоварване,
безсъние, в резултат на липсата на хигиенни и добри санитарно битови условия за
живот, претърпял унизяване и малтретиране на човешкото му достойнство.
Претърпяните от ищеца неимуществени се изразявали в засягане на личността и
достойнството му, търпене на болки и негативни преживявания от негова страна.
Претендира съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата от 20 000.00 лв., обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, резултат на претърпените от него физически страдания и
неудобства, както и нанесено психично разстройство, ведно със законна лихва,
считано от датата на увреждането до окончателното му изплащане.
Ответникът – Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, със седалище
гр.София към Министерство на правосъдието, надлежен ответник съгласно чл.12,
ал.2 от ЗИНЗС, счита предявените искове за допустими, но неоснователни.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.Русе,
участващ в процеса на основание чл.10 от ЗОДОВ дава становище, че предявените искове
са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, които
обсъди в тяхната цялост, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори и се установява от всички доказателства по делото, че
ищецът е пребивавал в процесния период от 09.07.2009г. до 31.01.2010г. в
Затвора – гр. Белене. По делото е приложена Справка рег. №1623/22.06.2010г.,
изготвена от Началника на Затвора - Белене /л.41-47 от делото/ от която се
установява периода на пребиваване на ищеца в Затвора - Белене, килиите в които
е пребивавал, квадратурата на същите, получени колетни пратки и проведени
свиждания, извеждания за разходка, вещевата наличност реда и начина за
запознаване с правата и задълженията на новопостъпилите в затвора лица и
конкретно ищеца, плана на присъдата на Ц.Ц.,
документация описваща анализ на риска от рецидив и вреди по отношение
изготвена оценка на риска за ищеца, графика за ползване на баня от лишените от
свобода при затвора Белене, здравословното състояние на ищеца, вещевата
наличност, реда и графика за подмяна на личното и постелъчно бельо на лишените
от свобода при затвора Белене. Към справката са приложени писмени
доказателства, относими към предявените искове /л.48- 74 от делото/.
Справката рег. №1623/22.06.2010г., изготвена от Началника на Затвора –
Белене преценена като доказателство, съставлява официален документ по смисъла
на чл. 179, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, като издаден от длъжностно
лице в кръга на службата му и след извършена проверка по установения ред и
форма, с който са установени факти и обстоятелства с правно значение и относими
към настоящия процес. Същата справка на основание посочената разпоредба от ГПК
е доказателство пред съда до доказване на противното, за изявленията и
действията, извършени пред и от Началника на Затвора - Белене. Констатациите в справката
не са оспорени, не се твърди и не може да се направи извод, че съдържа неверни
факти и обстоятелства, предвид останалите доказателства по делото.
По делото, по искане на ищеца, са разпитани св. Д.Д.Е., св. П.А.П. и св. В. С. П., които установяват факти относно наведените
от ищеца основания за предявените искове и за неговото психическо и физическо
състояние през периода 09.07.2009г. – 31.01.2010г.
по време на престоя му в Затвора – Белене. Съдът намира същите за
последователни, обективни и безпристрастни, поради което счита, че следва да ги
кредитира.
Въпреки изричното посочване в исковата молба за
ответник Министерство на правосъдието, по силата на връзката между двете
структури, съгласно чл.19а, ал.1 и ал.2 от ЗИН, съдът още с Разпореждане от 25.05.2010г. /л.9 от
делото/ е конституирал като страна Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”
– гр.София, която има качеството на надлежен ответник по иска, тъй като е държавен
орган със статут на юридическо лице, от незаконните действия и бездействия на
които се претендира, че са настъпили вредите. Това е така, тъй като съгласно
разпоредбата на чл.12, ал.1 от ЗИНЗС именно ответника следва да осъществява пряко
ръководство и контрол на местата за лишаване от свобода, като съгласно чл.12,
ал.2 от ЗИНЗС Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е
юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище София и е
второстепенен разпоредител с бюджетни кредити.
При разглеждане на предявените искове следва да се
отбележи, че съдът изследва всички основания на претенциите на ищеца, съдържащи
се в исковата му молба, въз основа на която е образувано настоящото
производство, като ги групира по предмет.
За да бъде ангажирана отговорността на ответника на
заявените основания, в процеса следва да се установят елементите от фактическия
състав на цитираната правна норма, а именно незаконни действия или бездействия,
извършени от длъжностни лица на ответника, които представляват административна
дейност, претърпяна от ищеца вреда и причинна връзка между тях. Основен елемент
от състава на чл.1 от ЗОДОВ е вредата. Същата се схваща като промяна чрез
смущаване, накърняване и унищожаване на
имуществото на едно лице, субективните му права, телесна цялост,
душевност или психическо състояние.
Съдът намира за недоказани и неоснователни наведените от ищеца основания,
относно санитарно – битовите условия в Затвора – Белене. Не съществува
установено от закона задължение всяка една от килиите да бъдат с различни
санитарно – битови и хигиенни условия. Видно
от Справката всяка от
килиите има по два прозореца 1.20 х
Видно от показанията на св. П.А.П., който работи в Затвора - град Белене
вече
С оглед на гореизложеното, съдът намира за неоснователни и недоказани
наведените от ищеца основание в т.1 и т.2 от исковата молба.
По отношение на претенция по т.3 от исковата молба, съдът намира за
доказано от фактическа страна наличието на циментова подова настилка в килиите.
Видно от показанията св. Д.Д.Е.,*** 2009г. е в Затвора – Белене, в един отряд с
ищеца, в килиите липсва подова настилка. Подът е от цимент. Този факт се
установява и от Справката от Началника на затвора, видно от която подът е
циментов, като в повечето килии има застлан балатум. Горното от своя страна не
води до отговорност на ответника, тъй като липсва съществени елемент от
фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – наличие на вреда. Въпреки
доказателствената тежест не е установено, каква вреда е донесла на ищеца циментовата
подова настилка в килиите.
По отношение претенцията, установена в т.4 и т.7 от исковата молба, които
се повтарят по същността си, съдът намира за недоказани, на първо място от
фактическа страна и на следващо място не се установява незаконосъобразно
действие или бездействие от страна на служители от администрацията, а напротив
разбиране към ищеца.
Съдът не приема и твърденията на
ищеца за малка квадратура на килиите, в които е настаняван. Установява се от
справката при всеки от престоите на ищеца с колко други лица е бил настаняван.
Същевременно за настаняването има обективен критерии – вместимостта на
сградата. Относно
съвеместимостта или по – точно непоносимостта на настанените лица в килии от
показанията на св. П. се установява, че ищецът е споделял за конфликти с
другите лишени в неговата килия - несъвместимост на характерите и етническа
нетърпимост. Св. П. от своя страна, установява, че квадратурата на килиите е
различна: няколко са за 2 – 3 – 4 човека, а останалите в рамките на
По т.5 от исковата молба съдът намира, че ограниченията
в притока на естествена светлина са свързани със специфичният характер на
помещенията, в които е пребивавал ищеца в Затвора - Белене и изискванията за
сигурност и охрана на лицата с ограничение в свободата на придвижване. Независимо
от това, видно от Справката, във всички килии има по два прозореца 1, 20 х 1,
По т.т.6, 8 от
исковата молба относно влага по стените и тавана и състоянието на леглата
/вишките/ не бяха ангажирани
доказателства от ищеца, обуславящи отговорността на ответника по ЗОДОВ. По делото не са събрани доказателства от
които да се установяват конкретни случаи, в които ищецът да е претърпял вреди,
обусловени от състоянието на стените, тавана и вишките .
Относно
наведените в т.т.9, 10 от исковата молба основания досежно органолептичните
качества на водата, съдът намира същите за недоказани и неоснователни. Видно от
показанията на св. П. всеки месец от водата (питейната) се вземат проби и се
носят за изследване в „ХЕИ” - ПЛЕВЕН и пробите могат да кажат дали водата е
годна за консумация. До колкото му е известно качеството на водата е добро. Свидетелят
не е забелязал да има примеси във водата. Св. П. потвърждава, че водата се изследва
периодично в „ХЕИ” град Плевен и е констатирано, че няма нарушение на
органолептичните й качества. Същата не се ангажира със становище относно
възможността да има някакви частици във водата. Ищецът не ангажира никакви
доказателства относно настъпилата за него вреда, изразяваща се в болки в
бъбреците, пикочните канали, пърхот по главата и сърбеж по тялото.
Претенциите,
установени в т.11, 12, 14, 47 от исковата молба съдът приема за недоказани и
неоснователни. От Справката е видно, че в килиите е осигурена постоянно студена
вода. Топла вода се осигурява за къпане по график два пъти седмично.
Допълнително при нужда лишените от свобода могат да си стоплят вода в килиите,
за което им е осигурен бързовар. Св. П. установява, че освен санитарните
помещения в килиите, има и обща умивалня и тоалетна, които се ползват от
лишените от свобода през деня, когато са отключени. В килиите има чешма и
мивка. В 7-ма група в столовата има течаща топла вода за
измиване на посуда, а в помещенията (килиите) няма топла вода, освен ако
лишените от свобода не си стоплят такава в килиите. Конкретно на лишените от
свобода се осигуряват препарати, а кофи и легени се осигуряват, съответно за
килиите. Преди година са били осигурени за всяка килия кофи, легени, метли, а
препарати за почистване на килиите, тоалетни сапуни и сапуни за пране се осигурявали
всеки месец. Тоалетни принадлежности – тоалетни сапуни се дават от известно
време, паста, четка за зъби, тоалетна хартия. Свидетелят няма информация някъде
в закона да е вписано, че затвора трябва да осигури такива принадлежности на
лишените от свобода. Лично се раздават сапуни за пране и тоалетни сапуни, както
и препарати за почистване: веро, кислол, препарат „Бинго”, прах за пране. Във
всяка килия има назначен по един хигиенен отговорник, който има за задача: да
съставя списък на лишените от свобода за поддържане на хигиената за всеки един
ден. Лишеният от свобода трябва да помете, да изхвърли кошчето, да измие
мивката. На килийния отговорник се дават препаратите и той ги използва за
поддържане на хигиената в съответната килия. Самобръсначки всеки сам си ги
осигурява. Свидетелят няма информация някъде в закона да е вписано, че затвора
трябва да осигури такива принадлежности на лишените от свобода. Водим от
горното, съдът не може да направи извод за незаконосъобразно действие или
бездействие от страната на администрацията в Затвора - Белене.
Относно наведеното в т.13 основание от
исковата молба – неимуществена вреда, изразяваща се в зъбобол, поради липса на
стоматолог, съдът намира, че не се подкрепя от съвкупния доказателствен
материал. Видно от показанията на св. Е. и Справка на 07.12.2009г. лицето се е
оплакало от зъбобол, била е измерена телесната му температура и е предписан
оспамокс и противовъзпалителни. Видно от показанията на св. П., през 2009г. е година имало стоматолог на договор, същия
който в момента работи в затвора. При нужда от зъболекар, всеки лишен от
свобода пише молба за извеждане до стоматолог до доктора на затвора. Той ги
предвижва до началника. Когато затворник е искал да му се извършат някакви
по-специфични услуги, като поставяне на корона или други, са споменавали, че
желаят да си ги платят и са били водени. Св. П. е предвижвал сам такива молби
на затворници по съответния ред, но за Ц.Ц. не си спомням да е имало такава
молба.
По отношение
на претенцията, установена в т.15 от исковата молба досежно мястото за престой,
съдът намира същата за недоказана и неоснователна. Приема за установено,
посочено в Справката, видно от която размерите за престой на открито са 5м. на 20м. Същото обаче
се ползва само от лишени от свобода настанени в 3-та и 7-ма групи. Другите
групи имат отделни места за престой на открито.
По т.16 от
исковата молба, видно от Справката в затвора има закрито помещение, което се ползва за спорт -
тенис на маса. Помещението е много голямо 12м. на 16м. С оглед на горното, съдът намира за неоснователна претенцията на ищеца.
Наведените в т.т.17,
18, 46 от исковата молба доводи относно еднообразието, лошото качество на
храната и недостига й, съдът намира, че не се подкрепят от съвкупния
доказателствен материал. Видно от Справката, за храненето на лишените от свобода настанени в
затвора Белене, се грижи домакинска служба. Храната се приготвя в
затворническата столова по предварително утвърдено седмично меню и се раздава
три пъти дневно - на закуска, обяд и вечеря. Горното се установява и
от показаниятана св. П., който установява, че храненето е три пъти дневно:
сутрин, обед и вечер. Хранят се в столовата. 7-ма група се храни в столовата в
същата сграда, която се намира под килиите. Храната е от затворническата кухня
за всички затворници. Храната се приготвя по рецептурници. Има от две години и
затворник, който е допълнителен контрол от страна на затворниците, който
изпълнява дежурства в кухнята и следи за приготвянето на храната и доставянето
на продуктите. Само на работещите се дава допълнителна храна. При свиждане
лишените от свобода имат възможност, един път месечно, да получават хранителна
пратка, а в затвора има лавка, в която веднъж седмично могат да пазаруват. Там
има минерална вода, безалкохолни няколко вида, сирене, кашкавал, захар, сол,
оцет, шоколадови изделия, семки, цигари, кафе и други. Ц.Ц. купувал повече
тютюн напоследък. Той многократно е получавал при свиждане цигари. В последните
месеци от 7 пазарувания в лавката, 5 пъти си е купувал цигари или тютюн, само
два пъти не е. Свидетелят не ангажира доказателства, опорвергаващи горното,
поради което съдът намира наведените от него доводи за неоснователни.
По т.19 от
исковата молба, съдът намира претенцията за необоснована. Пълно е доказано по
делото, че в мястото за престой на открито има спортни уреди и при престоя има
възможност да се извършват и физически упражнения. Тези спортни уреди са
разрешени за използване ако е в групова работа. Св. П. ръководи група за
фитнес, един или два пъти седмично, в зависимост от времето, с което разполага.
В периода до 31.01.2010 г. също са провеждани фитнес тренировки.
По т.20, т.30, т.31 от исковата молба,
съдът счита, за безспорно доказано както от Справката, така и от показанията на
св. П., св. Е., че от 18.10.2009г. ищецът разполага с личен телевизионен
приемник. В килията, в която е настанен, според данни от Справката има още 2
телевизора, а според св. Еванеглов – още 5 телевизора. Към периода юли 2009г. -
януари
По отношение
на претенцията, установена в т.т.21,22,23 от исковата молба, видно от Справката
и Вещевата ведомост /л.52
от делото/, ищецът Ц. е получил летен панталон - 3
броя и куртка лятна - 3 броя. Видно от Заповед №356/07.10.2009г.
на Началника на Затвора – Белене на ищецът е наложено наказание, поради
неопазване на даденото му имущество – летен панталон. Със Заповед №
357/07.10.2009г. на Началника на Затвора – Белене е наредено ищецът да заплати
два изгубени летни панталона /л.54-55 от делото/.
Според св. Е.,
в отряда ищецът - Ц. ходел с цивилни дрехи. Само при излизане, извън
общежитието, ползвал униформа. Извън пределите на групата, ищецът Ц. нямал разрешение да носи собствено горно облекло, освен
разрешеното в Правилника за вътрешния ред и списъка на позволените вещи, което
се отнася за всички.
На лишените от свобода се раздава
безплатен постелъчен инвентар. Същият се завежда срещу подпис във "Вещева
ведомост". Видно от същата ведомост Ц. Ал. Ц. е получил срещу подпис
одеало, чаршафи, възглавница, калъфка, дюшек.
Съгласно Справката, чаршафите на лишените от свобода
се перат в затворническата пералня всяка седмица по график, утвърден от
Началника на затвора. По делото е приложено копие от същия график. Прането се
извършва от лишен от свобода, назначен за перач. Горното се подкрепя и от
показанията на св. П. одеялата, дюшеците и чаршафи са и нови и употребявани.
Периодично през няколко месеца се получават нови дюшеци и те се раздават на
новопостъпили лишени от свобода. Прането на спалното бельо се извършва веднъж
седмично, а одеялата се перат пролет и есен, както и униформеното облекло.
Изтупването на одеялата става веднъж месечно, по време на престой на открито.
Личните дрехи на задържаните те си ги перат сами. С оглед на горното, съдът
намира наведените доводи за неоснователни и недоказани. По делото не са събрани
доказателства от които да се установяват конкретни случаи в които ищецът е
ползвал мръсни и скъсани одеала и дюшеци, като не се установяват и настъпили
вреди за ищеца от ползването на стари и мръсни одеала и дюшеци.
По т.т.24, 52
от исковата молба, от Справката се установява, че дезинфекцията на спалните и общите
помещения в затвора Белене, в които пребивават лишените от свобода, се извършва
два пъти седмично с хлорни препарати, съгласно изискванията на РИОКОЗ. През
настоящата година е извършвана дезинсекция и дератизация, обработка срещу
хлебарки, гризачи, бълхи и др. С оглед на горното, съдът намира
наведените от ищеца доводи за недоказани.
Досежно т.25 от исковата молба, в която ищецът
твърди, че в процесния период не са му разрешавани колетни пратки, съдът намира
за напълно опровергани от представения Картон за колетни справки и свиждания
/л.53 от делото/. Видно от Справката на Ц. не са налагани забрани по отношение
получаването на колетни пратки. Не съществува заповед на Началника на затвора
Белене, налагаща подобен вид ограничение.
Относно т.26
от исковата молба, в която ищецът твърди, че му е препятстван достъпа до
библиотека, съдът намира че не се установява от това да са настъпили твърдените
от ищеца вреди. Ищецът сам разяснява, че желаните от него книги са му осигурени
от неговите близки, с което сам опровергава и горната си претенция, че не са му
били разрешавани колетни пратки в процесния период. Видно от Справката, ищецът е
посетил само веднъж библиотеката /за пръв и единствен път на 27.04.2010г./,
въпреки, че останалите л.св. посещават библиотека по график 2 пъти месечно. С оглед на горното, съдът намира претенцията на ищеца за неоснователна.
По т.т.27, 28,
35 съдът приема за установено от Справката и показанията на св. П., че отоплението в спалните помещения е
същото като това на служителите, работещи на територията на 1-ви обект
/социални работници, служители от надзорния състав и др./, а именно локално
парно на твърдо гориво. Няма специална система за осигуряване на вентилация в
спалните помещения. Същата се осъществява посредством проветряване чрез
разтваряне на прозорците. Постоянно
е осигурена студена вода в килиите. Топла вода се осигурява за къпане по график
два пъти седмично. Допълнително при нужда лишените от свобода могат да си
стоплят вода в килиите, за което им е осигурен бързовар. Освен санитарните
помещения в килиите, има и обща умивалня и тоалетна, които се ползват от
лишените от свобода през деня, когато са отключени. В килиите има чешма и
мивка. 3а периода 09.07.2009 год. - 31.01.2010 год., в затвора Белене не е
имало режим на тока или на водоподаването през определени часове от
денонощието. Ако е имало прекъсване на водоснабдяването или на ел. енергията,
то е било инцидентно и за кратък период от време. С оглед на
горното, съдът намира за недоказани и неоснователни твърденията на ищеца.
Наведените
доводи от ищеца на т.29 за наличието на комари не се подкрепят от съвкупния
доказателствен материал. От своя страна св. П. установява, че през изминалата година
самолет е пръскал по цялото поречие на р. Дунав с препарати против комари. От
друга страна съдът намира, че съответното бездействие не може да се вмени като
задължение на Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” към МП, тъй като е
извън материалния обхват на нейната компетентност. Горното обосновава извод за
неоснователност на предявената претенция.
По отношение
на наведеното от ищеца основание, по т.32 от исковата молба, за ангажиране
административната отговорност на ответника поради липсата на обособено
помещение за пушене, поради което се пушело навсякъде, като бил принуден да
диша постоянно цигарен дим, съдът намира за ирелевантно. Безспорно и пълно се
установява по делото, както от показанията на св. Е., който установява, че е виждал
съм Ц. да пуши. В затвора няма обособено място за непушачи и се пуши навсякъде
и самият Ц. пуши. Св. П. дава показания, че Ц.Ц. купува повече тютюн
напоследък. Той многократно е получавал при свиждане цигари. В последните
месеци от 7 пазарувания в лавката, 5 пъти си е купувал цигари или тютюн, само
два пъти не е. Скоро св. П. е видял с цигара ищеца и го попитал за това и той
казал, че е пушач. Горното се потвърждава и от приложения по делото като
доказателство Картона за колетни пратки
и свиждания. С оглед на горното наведено от него основание, обуславящо
претенцията му за вреди се явява неотносимо.
Претенцията на
ищеца по т.33 от исковата молба, че през процесния период нито веднъж не били
осъществили обучителни или квалификационни курсове, в които да бъде включен,
съдът намира за неоснователна. Видно от Справката, ищецът е пожелал да се
включи в групата за курс по компютърна грамотност през
м.Октомври 2009г., но поради честите делегации по дела не е присъствал.
Горният факт не се оспорва от ищеца.
От показанията на св. П. се
установява, че ищецът посещава
периодично религиозните
беседи. Един или два пъти седмично на лишените от свобода се предоставя
възможност да гледат ДВД филми в групата, където Ц. понякога се включва.
В Затвора - Белене Всеки ден имало желаещи да играят тенис на маса и
след създаване на организация, в зависимост от натовареността на надзорно -
охранителния състав, това им се осигурява. Досега Ц. не е пожелал да играе
тенис. Има и група от
В Справката се установява, че
Затвора - белене не разполага с училище, но има обособен обучителен център,
както и зали за провеждане на групова работа с лишените от свобода.
Горното се
потвърждава и от показанията на св. П., който разяснява, че програмата за
адаптация се извършва в приемно отделение от друг „Инспектор социална дейност”.
В 7-ма група мероприятията са: гледане на филми (един или два пъти седмично),
провеждане на спортни мероприятия, обучителни курсове. В такъв курс се бил
записал и Ц.Ц. (курс за компютърна грамотност) – миналата година есента, но
поради пътувания за дела не го е посещавал редовно.
По отношение
на доводите на ищеца, обуславящи претенцията му по т.34, досежно състоянието на
прозорците, видно от показанията на св. П. съдът приема за установено, че дограмата
в затвора е дървена. Двама лишени от свобода, които имали дърводелски умения и
ремонтирали през есента – месец Октомври
По отношение
на претенцията по т.36 за липса на електрически контакти тези ограничения са
резултат на специфичния характер на помещенията, в които е пребивавал ищеца,
изискванията за сигурност и охрана на лицата, които са се намирали там. Следва
да се отбележи, че видно от показанията на св. П. в килиите има контакти.
Средно по един в килия, в по-големите е възможно да има два. Лишените от
свобода имат право на разклонители така, че да включват повече уреди. Мрежата
нямала възможност за повече контакти в килиите, тъй като включват нередовни
уреди и мрежата изгаря. Вече два пъти се случвало това в 7-ма група. Липсата на
ел. контакти е съобразено със сигурността на задържаните лица и на охранителния
персонал. С оглед на горното съдът намира за неоснователна претенцията на ищеца
по т.36 от исковата молба.
По отношение
на наведеното от ищеца основание за ангажиране на отговорността на ответника по
т.37 - неполагане на особени грижи за ищеца, въпреки че бил само на 19 години,
не бяха ангажирани по делото доказателства, поради което съдът намира
претенцията за неоснователна.
Твърденията на
ищеца в т.т.38 и 39, че обзавеждането в спалните помещения било прекалено
ограничено и липсвали маси, столове и шкафове, както и липсата на битово
помещение с битови ел. уреди, съдът намира за неоснователно и недоказано. Видно
от показанията на св. П., във всяка една килия има маса, а част от столовете
част са изпочупени. Преди време имало по 6 табуретки във всяка килия, но били
изпочупени от лишените от свобода. Сега има по 1 – 2, най-много 3 табуретки.
7-ма група се сформира миналата година - август месец. Св. П. е проверявал лично, във всяка една килия има
маса по 6 – 7 шкафа, респективно в по-малките килии има по-малко шкафове. Във
всяка килия имало тоалетна, мивка, чешма с течаща вода.
Неоснователни са доводите на ищеца, в т.40 от
исковата молба, относно коридора в отряда. Видно от показанията на св. Е. и св.
П. същият е в рамките на
По отношение
на основанието, установено в т.41 от исковата молба, досежно медицинското
обслужване в затвора ответникът е представил справка, видно от която в
процесния период медицинския център при Затвора Белене е разполагал със следния
медицински персонал: Мед. фелшер - 1 бр., Мед. сестра - 1 бр., Психиатър - 1
бр., Директор на Медицински център - 1 бр. Лишеният от свобода Ц.А.Ц. е
посещавал Медицинския център на Затвора Белене на следните дати и със следните
оплаквания: На 15.07.2009г. е бил неспокоен, тревожен. При прегледа се
установява слаб тремор на ръцете. Поставена диагноза Неврастенна невроза и е
получил една таблета Ксанакс еднократно. На 04.09.2009г. не е имал оплаквания. На
10.09.2009г. не е имал оплаквания. Измерено РР 120/80, Т-26,8. Не се е наложило
предписване на медикаментозна терапия. На 07.10.2009г. се е оплакъл от хрема,
болки в гърлото и кашлица. Поставена диагноза "Остър ринофарингит".
Предписани са му Парацетамол, Невробекс и Ринолекс. - На 19.10.2009г. също е прегледан в Медицинския център без обективни
оплаквания. Не се е наложило да получи терапия. На 20.10.2009г. не е имал
обективни оплаквания. Нормофебрилен, РР 115/75. Не се е наложило изписване на
медикаменти. На 26.10.2009г. се е оплакъл от болки в гърлото и главоболие.
Измерена температура 37,2 градуса, гърло-хиперимерано с увеличени тонзили.
Поставена диагноза "Тонзилофарингит" и предписан Оспексин. Поради
неуточнени данни за алергия е настанен в стационара на затвора. На 27.10.2009г.
е изписан от стационара и насочен за лечение в групата, тъй като не са открити
алергични реакции към предписаните медикаменти. На 02.11.2009г. при амбулаторен
преглед не е имал оплаквания и не са открити отклонения от нормалните
физиологични показатели. На
03.11.2009г. се е оплакъл от болки в гърлото, поставена диагноза
"Тонзиофарингит" и предписани - Оспексин, Парацетамол и Ефизол. На
09.11.2009г. имал същите оплаквания, за което е продължена терапията. На
11.11.2009г. не е имал оплаквания. На 26.11.2009г. отново е имал болки в
гърлото. Предписани: Доксициклин, Парацетамол и Мултитабс. На 04.12.2009г. при
направения преглед не е имал оплаквания. На 07.12.2009г. се е оплакал от
зъбобол, измерена телесна температура 37 градуса, предписани: Оспамокс и
противовъзпалителни. На 14.12.2009г. не е имал оплаквания. На 08.01.2010 г. се
е оплакал от хрема. Поставена диагноза "Ангина катарис" Предписан:
Оспексин, Парацетамол и Мултитабс. На 14.01.2010 г. е прегледан и не е имал
оплаквания. При всички направени прегледи в медицинския център е констатирано
добро общо състояние на л.св. Ц., предписани са съответните медикаменти за
съответните заболявания, като една част от прегледите са извършени от
психиатър. Не се е налагала консултация с други видове специалисти. С оглед на
гореизложеното съдът намира за неоснователни и недокозани доводите на ищеца
относно лошо медицинско обслужване в Затвора – Белене през процесния период.
По отношение,
на т.42 от исковата молба, относно еднократното изследване на ХИВ/СПИН, се
установява от св. П., че изследванията се правят от медицински екип от гр.
Плевен. Този екип няма връзка със затвора. Те идват веднъж в месеца – сряда и
желаещите се записват на списък за изследване за хепатит, сифилис и СПИН и
следващият месец си получават изследванията лично. Тези изследвания са
кодирани. Ако има проблем със затворник, медицинската служба го извиква и
намира начин да процедира. Информация за тези изследвания администрацията в
Затвора – Белене няма, поради което наведените доводи в тази насока са
ирелевантни.
По отношение
на наведеното от ищеца основание за ангажиране на отговорността на ответника,
по т.43 от исковата молба, относно неосигуряването му на работа, съдът приема
за установени фактите, съобразно показанията на св. П.. Последният установява,
че ищецът не подавал Декларация за полагане на доброволен труд. В „Затвор град
Белене” работните места са малко и те са предимно за специалисти – параджии,
готвачи, ел. техници, шофьори категория „С”, „Д” и „Е”, заварчици. При
обявяване на работно място се слага на таблото обява и се приемат в рамките на
два до три дни молби от лишените от свобода. Водят се разговори с тях за това
какъв опит имат. Ц.Ц. няма никакви умения и квалификация и св. П. няма
информация ищецът а е кандидатствал за работа. Рядко се случвало да има обява
за обща работа, където не се изискват някакви умения. Молбите се разглеждат от
комисия и тя преценява, кой е най-подходящият и го назначава. Може да има 15
молби, но един назначен. Св. П. установява, че ищецът е търсил начин чрез нея да говори с началника на
затвора да го назначи на работа, но редът е чрез социалния работник и подаване
на молба. Този ред му е бил разяснен от нея. С оглед на гореизложеното, съдът
намира за неоснователен довода на ищеца за незаконосъобразност в действията на
ответника при или по повод на осъществяване на административна дейност.
Претенцията,
установена в т.т.44 и 45 от исковата молба, съдът намира неоснователна и
недоказана. Видно от Справката, Проведените планови претърсвания в 7-ма
затворническа група за периода 09.07.2009г.- 31.01.2010 год. са извършвани на:
17.08.2009год., 28.10.2009 год., 25.11.2009 год. и 22.01.2010 год. Горните
факти се потвърждават и от гласните доказателства, събрани чрез разпита на св. П.,
който установява, че се извършва проверка, която е за броя на лишените от
свобода. Това са проверки за числеността. Такива проверки могат се извършват по
всяко време, по разпореждане на главния надзирател, ако има влезли външни лица
в района на затвора, при външно мероприятие. Претърсване на килиите се прави по
график, подписан от началника на затвора, веднъж месечно, или по сигнал за
неразрешени вещи, или други сигнали по усмотрение на началника. Претърсването
се извършва от надзирателите в затвора.
В килията остава килийният отговорник, който наблюдава и ако трябва да проверят
багажът на даден лишен от свобода го извикват и пред него багажът се проверява.
Горният режим е резултат на специфичния характер на мястото, в което е
пребивавал ищеца, изискванията за сигурност и охрана на лицата, които са се
намирали там. Следва да се отбележи, че при една от проверките е установено
нарушение от ищеца – Ц. на чл.97, т.2 от ЗИНЗС /влязъл в чуждо помещение и взел
оттам чужда вещ/, за което му било наложено наказание със Заповед
№321/01.09.2009г. на Началника на Затвора – Белене /л.54 от делото/.
Наведените в
т.т.48, 49, 50 и 51 от исковата молба основания, обуславящи претенцията на
ищеца не се подкрепят от съвкупния доказателствен материал. Св. П., който заема длъжността „Инспектор
социална дейност и възпитателна работа” установява, че често се срещал с Ц. –
през ден, през два, тъй като той имал много кореспонденция. Тогава срещите им били
по-кратки. Водели и дълги и сериозни разговори, свързани с проблеми и поставени
въпроси. Програмата в приемно отделение е така наречената „Програма за
адаптация”. През този период с лишените от свобода се среща инспектор по
социалната дейност, който работи там и инспектор – психолог. Изготвя се оценка
на риска, първоначален доклад, оценка на риска от рецидив и вреди,
психологическо заключение. Основната дейност е да се запознаят лишение от
свобода, със ЗИНЗС, правилникът за неговото прилагане и правилникът за
вътрешния ред и заповеди на началника, които се отнасят до тях. Целта е да се
адаптират през този период и инспекторът преценява, кога затворникът може да
бъде настанен в група и предлага той да бъде разпределен. По закон престоят в
тази група е от 14 ÷ 30 дни за новопостъпили.
Видно от Справката, след постъпването си в затвора
Белене, в приемно отделение ищецът Ц. Ал. Ц. е запознат с Правилника за вътрешния
ред, както и с правата и задълженията си, за което е подписал декларация на
13.07.2009 год./л.48 от делото/. По отношение изпълнението на плана на
присъдата на Ц.Ц., изготвен от ИСДВР П.А.П., последният е запознал Ц. с плана на
присъдата срещу подпис на 23.04.2010 год. На същият план Ц. се е подписал и е
вписал забележки. Лишените от свобода нямат право да се запознават с
изготвените доклади. Те служат за основа при изготвяне документа за планиране
на присъдата. С оглед на горното, съдът намира, че по делото не са събрани
доказателства относно наличието на тези основания, както и относно факта, че от
тези основания за ищеца са настъпили вреди.
По отношение на основанието в т.53 от исковата молба
относно отдалечеността на банята, съдът намира, че същото не се подкрепя от
съвкупния доказателствен материал. Св. П. установява реда за ползване на баня -
по график, подписан от началника на затвора и два дни от седмицата: за 7-ма
група – понеделник и четвъртък, лишените от свобода се извеждат на баня, която
е в друга сграда, не в тази на 7-ма група и те на групи от сутринта 7,30
÷ 8,00 часа по 15 - 20 човека се водят до банята. Ако има проблеми с топлата
вода – да е свършила, се налага другата група да изчака да се стопли водата. Графикът
е предвидил средно по две групи на ден да се къпят. Във всяка килия има мивка и
чешма, а имаме и обща умивалня, където има няколко чешми. На лишените от
свобода, периодично се дава по-голям бързовар за стопляне на вода. Тази обща
умивалня е на етажа на килиите. Задържаните през целия ден имат достъп до
умивалнята и тоалетната. Тези помещения са едно след друго. По делото не са
събрани доказателства от които да се установяват конкретни случаи в които
ищецът е да е настинал след къпане в банята поради отдалечеността й, обуславящо
настъпили за него вреди.
Претенцията на ищеца, установена в т.54 от исковата
молба, съдът намира за ирелевантна, от една страна и недоказана - от друга. От показанията на св. Е. и св. П.
се установява, че в затвора има лавка, в която веднъж седмично лишените от
свобода могат да пазаруват. Там има минерална вода, безалкохолни няколко вида,
сирене, кашкавал, захар, сол, оцет, шоколадови изделия, семки, цигари, кафе и
други. Ц.Ц. купува повече тютюн напоследък. Недоказани са наведените от ищеца
доводи, обуславящи настъпването на неимуществена вреда за него.
Неоснователна е претенцията на ищеца, установена в
т.55 от исковата молба. Видно от
Справката, Ц. е получавал парични преводи. По повод на това има подадена от
него жалба, за закъснение в превода. По случая има извършена проверка от г-жа
Н. С. - Гл. счетоводител при затвора Белене, опровергаваща изложеното от ищеца
/л.59 от делото/. С оглед нагорното, съдът намира за неоснователна и недоказана
претенцията на ищеца по т.55 от исковата молба.
Основанието, установено в т.56 от исковата молба, е
напълно банкетно и неконкретно. Ищецът не установява, в какво се е изразявало
ежедневното му психическо натоварване и напрежение.
Не са посочени обстоятелствата, на които Ц. основава
иска си по отношение на това каква е незаконосъобразната административна
дейност - актове, действия или
бездействия, в какво се състои, от кои административни органи е извършена,
какви са причинените вреди на ищеца и каква е връзката между
незаконосъобразните актове, действия и/или бездействия на административни
органи и причинените вреди.
До приключване на съдебното дирене, ищецът не изложи
конкретни съображения, подкрепени с доказателства относно наведените деяния,
формулирани като действия и бездействие довели до вреди за него, нито пък
наличие на причинна връзка.
Терминът "действие" е употребен както в
чл. 7 и чл. 120, ал. 1 от Конституцията на Република България, така и в чл. 203 АПК и чл. 1 ЗОДОВ. Легално определение на термина "действие", респ.
"бездействие", липсва в посочените нормативни актове, но под
"действие" следва да се разбира всяко такова, извършено от държавен
орган или длъжностно лице, което не е юридически акт, а тяхна физическа изява,
но не произволна, а в изпълнение или съответно неизпълнение на определена
нормативна разпоредба.
В чл. 203 АПК и чл. 1 ЗОДОВ е посочен обхватът на исковете за обезщетения за
вреди, причинени на граждани и юридически лица, ограничен обаче до
осъществяването на административна дейност от държавните органи и от
длъжностните лица. В кръга на органите
на държавна власт влизат всички органи, които по един или друг начин са
придобили по силата на закон властническо правомощие, а "длъжностни
лица" са тези, които осъществяват определена служебна функция и
задължение.
До приключване на съдебно дирене, ищецът не уточнява
конкретния вид и размер на причинените му вреди по пера. Под вреда следва да се
разбира отрицателната последица от увреждането, която засяга неблагоприятно
имуществените права и защитените от правото блага на увредения, а под
"пряка и непосредствена" тази вреда, която следва закономерно
бездействието на компетентния административен орган, по силата на безусловно
необходимата връзка. Принципът на състезателността в исковия процес - чл. 8,
ал.2 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, задължава страната да посочи
фактите, на които основава исканията си и да представи доказателства за тях. В
съдебното производство, развито пред Административен съд - Русе не са ангажирани
никакви доказателства за твърдените от неимуществени вреди, изразяващи се в
психическо натоварване, безсъние, в резултат на липсата на хигиенни и добри
санитарно битови условия за живот, претърпял унизяване и малтретиране на
човешкото му достойнство. Претърпяните от ищеца неимуществени се изразявали в
засягане на личността и достойнството му, търпене на болки и негативни
преживявания от негова страна. Напротив, видно от показанията на св. П. - инспектор
– психолог в Затвора – Белене, в емоционалното състояние на ищеца има
положителна промяна. Първоначално бил
напрегнат, разстроен и потиснат, изолиран, но в последствие се стабилизирал. Същият
е споделял е, че е имал проблеми в детството. Тежко преживявал катастрофата и
причинената от него смърт. Чувствал се виновен. Споделял е проблеми свързани
със семейството му. Св. П. установява, че не е била свидетел на депресивни
негови състояния, по-скоро напрегнатост, нервност. Като инспектор – психолог
св. П. не е имала съмнения за психически разстройства на Ц.. Тези му състояния
на изнервеност, тревожност и напрежение, според психолога – св. П., са черти на
характера на ищеца.
Основателни са доводите на ответника относно липсата
на причинно- следствена връзка между твърдените от ищеца вреди и действията на
служителите в Затвора – Белене в процесния период.
Предвид гореизложеното, съдът намира за
неоснователен и недоказан предявения иск за вреди от незаконни действия и бездействия и неизпълнение на законоустановени
задължения от длъжностни лица към Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” –
гр.София през периода 09.07.2009г. – 31.01.2010г. по време на престоя на ищеца
в Затвора – Белене, поради което същият следва да бъде отхвърлен.
Искът
за заплащане на лихва, считано от датата на увреждането до окончателното му
изплащане, се намира в положение на акцесорност и следва неоснователността на
главния иск.
Съгласно своевременно направеното искане от
ответника за присъждане на съдебни разноски, същите следва да се определят
съобразно разпоредбата на чл.144 АПК вр. чл.78, ал.8 ГПК, съгласно която в
полза на юридически лица се присъжда адвокатско възнаграждение, когато са били
защитавани от юрисконсулти. Съгласно чл.8 във вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ответникът е
направил разноски в размер на 850 лева /осемстотин и петдесет лева/ за
юрисконсултско възнаграждение. Съобразно изхода на спора, определените по-горе
разноски в полза на ответника следва да бъдат поставени в тежест на ищеца.
По изложените съображения, СЪДЪТ
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения иск от Ц.А.Ц. ЕГН:**********
срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” – гр.София към Министерство
на правосъдието, за сумата от 20 000.00 лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, резултат на незаконосъобразните действия
и бездействия на длъжностните лица, при осъществяване на правно регламентирана
административна дейност за
периода от 09.07.2009г. – 31.01.2010г. при престоя му в Затвора – гр. Белене, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 09.07.2009г. до окончателното й
изплащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА
Ц.А.Ц. ЕГН:**********,***,
да заплати на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, със седалище гр. София
към Министерство на правосъдието, сума в размер на 850 лева /осемстотин и
петдесет лева/ – разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: