Решение по дело №8563/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 115
Дата: 12 януари 2023 г.
Съдия: Христина Валентинова Тодорова Колева
Дело: 20223110108563
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 115
гр. Варна, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско
дело № 20223110108563 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен от ЗАД „А.” АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. *** срещу О.В., ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр.*** положителен установителен иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. чл.410, ал.1, т.2 КЗ вр. чл. 49
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че в полза на дружеството ищец съществува регресно вземане
против ответника, в общ размер на 4124.15 лв. /четири хиляди сто двадесет и
четири лева и 0.15 ст./, включващо изплатено от ищеца в качеството му на
застраховател застрахователно обезщетение в размер на 4114.15 лева и
разноски по ликвидация на щетата в размер на 10 лева по сключен договор за
имуществена застраховка „Каско на МПС“, обективирана в застрахователна
полица № ***, вследствие на ПТП, настъпило на 08.11.2016г., в резултат на
което са реализирани материални щети на лек автомобил марка „Мини",
модел „Купър" с peг. № ***, причинени след преминаване през
необезопасена, необозначена и несигнализирана неравност на пътното платно
- дупка в гр. ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението в съда – 28.04.2022 г. до окончателното
изплащане на задължението, сумата 1256.79 лв. /хиляда двеста петдесет и
шест лева и 0.79 ст./ - мораторна лихва, за периода 21.04.2019г. до 21.04.2022г
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от
провеждане на установителния иск, навеждайки следните фактически
твърдения: между дружеството ищец и Уникредит Лизинг ЕАД е сключен
договор за застраховка „Каско” по отношение на притежавания от последния
лек автомобил „Мини", модел „Купър" с peг. № ***, обективиран в
застрахователна полица № ***, валидна за периода от 24.07.2016г. до
23.07.2017г.. На 08.11.2016г. е настъпило ПТП, при което при управление,
лек автомобил марка „Мини", модел „Купър" с peг. № ***, е преминал през
1
необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на което
са настъпили вреди по автомобила – спукана предна дясна гума; изкривена
джанта; повредена хидравлика; блокирана кормилна система и заден десен
шенгел на задното колело. Произшествието е посетено от органите на реда,
които са съставили Протокол за ПТП №***/08.11.2016г., в който са отразени
размерите на дупката 40*50*20. Поради настъпилото застрахователно
събитие и по заведена щета № ***, ищецът е изплатил обезщетение за
нанесени имуществени вреди на собственика на увредения лек автомобил в
размер на 4114.15 лева. За ликвидация на щетата са сторени разноски в
размер на 10 лв. По силата на депозирано заявление по реда на чл. 410 ГПК е
образувано ч.гр.д. № 5319/2022г. по описа на ВРС. Срещу издадената в полза
на ищеца Заповед за изпълнение, длъжникът е депозирал възражение по реда
на чл. 415, ал. 1 ГПК, като в рамките на предоставения му срок, ищецът
предявява установителния иск за съществуване на оспореното му вземане.
Моли за постановяване на положително решение по предявения иск.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът е
депозирал писмен отговор на исковата молба, обективиращ съображенията му
за неоснователност по същество на исковите претенции, основан на следните
доводи: оспорва изцяло наведените в исковата молба фактически твърдения
досежно механизма на настъпване на произшествието. Оспорва и твърдяната
причинно-следствена връзка между описания механизъм и настъпилите вреди
по същото. В случая самият водач не е изпълнил вменените му от ЗДвП
задължения да се съобрази с атмосферните условия, съС.ието на пътя и на
превозното средство, като е допринесъл за настъпване на ПТП. Моли предвид
изложените съображения по делото да бъде постановено решение, с което
насочените срещу него искове бъдат отхвърлени като неоснователни.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на
чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. чл.410,
ал.1, т.2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По настоящото дело е приобщено ч. гр. д. № 5319/2022г. по описа на
ВРС, от което е видно, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите,
предмет на установителния иск, като срещу заповедта е постъпило
възражение от ответното дружество в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и искът е
предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.
От приложените доказателства се установява, че между дружеството
ищец и Уникредит Лизинг ЕАД е сключен договор за застраховка „Каско” по
отношение на притежавания от последния лек автомобил марка „Мини",
модел „Купър" с рег. № ***, обективиран в застрахователна полица № ***,
валидна за периода от 24.07.2016г. до 23.07.2017г..
Не е спорно, че лек автомобил марка „Мини", модел „Купър" с рег. №
*** е собственост Уникредит Лизинг ЕАД, което се потвърждава и от
представеното Свидетелство за регистрация част II.
Представено е Удостоверение за техническа изправност на лек
автомобил марка „Мини", модел „Купър" с peг. № ***, със знак за преминат
технически преглед на 21.07.2016г..
Представен е протокол за ПТП № ***/08.11.2016г..
2
Водачът на увреденото МПС е подал Уведомление – декларация за
настъпване на застрахователно събитие по полица „Каско МПС“.
Застрахователят е образувал претенция по щета № ***/10.11.2016г..
Въз основа на заведена преписка № ***/10.11.2016г по щета, опис
заключение по нея, експертизата по щета; доклад по щета, размерът на
застрахователното обезщетение е определен на сумата от 4114.15 лв. Ищецът
е заплатил на доверения сервиз, на когото е възложен ремонтът на автомобила
сумата 4414.15 лева по издадена фактура № **********/12.04.2017г., видно
от представеното преводно нареждане от 08.06.2017г.
До ответника е изпратена Регресна покана, като видно от известие за
доставяне, същата е получена от него на 22.06.2017г..
Представени са Общи условия за застраховка на МПС Каско.
В полза на ищеца са събрани гласни доказателства посредством разпит
на един свидетел в режим на призоваване, с показанията на който да установи
наведените фактически твърдения досежно обстоятелствата при които е
настъпило застрахователното събитие и за съС.ието на пътната настилка.
В показанията си св. С. С. установява, че през 2016г. в гр. Варна, на
надлеза на ул. *** в посока на движение към МБАЛ „Св. Марина“, при
управление на лек автомобил марка „Мини Купър Кънтримен“ претърпял
ПТП, изразяващо се в преминаване през дупка. Инцидентът се случил между
10:00 часа и 12:00 часа сутринта. Времето било дъждовно и дупката не се
виждала, била много дълбока. Приблизителната скорост на автомобила била
между 30 и 40 км. Не е имало знаци, указващи пътна неравност или някакво
друго обозначаване на дупката. Веднага след инцидента се обадил на
застрахователя и КАТ. Произшествието било посетено от органите на реда.
Щетите по автомобила били поправени в резултат на заявената претенция
пред застрахователя. Докато чакал полицията и застрахователите, няколко
коли влезли в дупката.
В хода на делото са ангажирани специални знания в областта на
автотранспортната техника посредством проведената съдебно -
автотехническа експертиза. В заключението си по същата, вещото лице А. В.
установява, че на 08.11.2016 г. Участник II с лек автомобил „Мини Купър" с
peг. N: ***, управляван от С. С., се е движил в гр. Варна, от м. Акчелар към
МБАЛ „Св. Марина" по надлеза на ул. „***". При движението си е преминал с
предно дясно колело през нарушение на пътната настилка - необозначена и
необезопасена дупка на платното за движение, която е била пълна с вода.
Произшествието е посетено от служители на ОД МВР Варна и е съставен
Протокол за ПТП № ***. За събитието е уведомен застрахователят и след
оглед на автомобила от негов представител е съставен Опис на претенция №
***/10.11.2016 г. В раздел „Видими щети по МПС" на Протокол за ПТП N:
*** е записано: „спаднала предна дясна гума, ходова част". След съпоставяне
на уврежданията на лек автомобил „Мини Купър" с peг. № *** (описани от
застрахователя и видими на предоставения снимков материал), схемата в
Протокол за ПТП, вещото лице счита, че реалният и възможен механизъм на
настъпване на застрахователното събитие е следния - автомобилът при
движение попада с предно дясно и задно дясно колело в нарушение на
пътната настилка - необозначена и необезопасена дупка, пълна с вода,
намираща се на платното за движение. При попадане и движение на колелата
в дупката и при изкачване на колело обратно на платното за движение и
3
съприкосновение с ръба на дупката се получава увреждане на джанта предна
дясна и увреждания по ходовата част на автомобила. Вещото приема
уврежданията, установени при оглед на автомобила от представител на
застрахователя, описани в Опис на претенция № ***/10.11.2016г. и видими на
предоставения снимков материал, а именно: Джанта лята предна дясна,
Спойлер предна броня, Щит предна броня, Кормилна рейка, Шенкел заден
десен. Уврежданията, който са установени по автомобила при извършения
оглед от представител на застрахователя и видими на предоставения снимков
материал, са по предна дясна ходова част на автомобила и са вследствие на
преминаване на десните колела през препятствие, каквото би могло да бъде
дупка на пътното платно и последващото изкачването на колелата при
излизането от нея обратно на пътната настилка. При съпоставяне на
механизма на произшествието и установените увреждания става ясно, че е
налице причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите
вреди за лек автомобил „Мини Купър" с peг. № *** и е възможно същите да
са причинени по степен и вид от настъпилото събитие. Общата стойност на
щетите, нанесени на лек автомобил марка „Мини" модел „Купър" с peг. №
***, определена към датата на застрахователното събитие по средни пазарни
цени, предвид годината му на производство, е в размер на 4 263.32 лв., която
включва следните позиции: Общо за Джанта лята предна дясна - 72.70 лв.;
Общо за Спойлер броня предна - 146.85 лв.; Общо за Щит броня предна -
199.76 лв.; Общо за Кормилна рейка - 2688.52 лв.; Общо за Шенкел заден
десен - 953.14 лв.; Общо за Общи операции - 202.35 лв.. Изплатеното от
застрахователя обезщетение в размер на 4 124.15 лв. съответства на нужните
средства за отстраняването на причинените щети, съобразно действащата към
момента на събитието методика за определяне на обезщетения по застраховка
автокаско, като ремонтът е извършен в официалния сервиз на марката за гр.
Варна, с влагането на оригинални резервни части, предоставянето на 5%
търговска отстъпка за резервните част и включени 10 лв. ликвидационни
разходи, като автомобилът е на възраст 2 години 2 месеца и 7 дни към
момента на събитието.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
За възникване на регресното право на застрахователя по имуществена
застраховка срещу деликвента, е необходимо да са налице следните три групи
юридически факти: от една страна, възникнало право на увредения срещу
причинителя на вредата на основание непозволено увреждане, от друга
страна, наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения
с период на покритие към датата на настъпване на вредите и на трето място -
извършено валидно плащане по него от застрахователя в обезщетение на
настъпилите вреди.
В същото време, следва да бъдат установени елементите от
фактическия състав на деликта - възлагане на работа от страна на ответника,
вреди, причинени при или по повод изпълнението на тази работа, т.е. в
причинна връзка с действието или бездействието на лицата, на които е
възложена работа.
В разглеждания случай безспорно установено е, че между дружеството
ищец и собственика на увредения автомобил към момента на настъпване на
пътния инцидент е налице валидно сключен договор за застраховка „Каско”,
както и че застрахователят е заплатил на собственика обезщетение в размер
4
на 4114.15 лева, като за това е направил ликвидационни разноски в размер на
10 лева.
Същевременно съвкупната преценка на събраните в хода на
производството доказателства обусловя извода за наличието на реално
причинени по застрахования автомобил вреди. В тази връзка съдът намира, че
представеният Протокол за ПТП, съставен от контролните органи на МВР е
годен както от формална, така и от съдържателна гледна точка да установи
обстоятелствата, при които е настъпил инцидента, а именно наличието на
препятствие – необезопасена дупка на пътното платно и преминаването на
автомобила през нея. Съдът кредитира на следващо място като компетентно и
обективно изготвено и заключението на вещото лице по проведената съдебно
автотехническа експертиза относно изводите за наличието на причинно-
следствена връзка между механизма на ПТП и естеството на вредите.
От друга страна, задължението за поддържане изправността на
процесния пътен участък, находящ се в гр. Варна и представляващ местен
общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 ЗП, е възложено по силата чл. 8, ал. 3
и чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 от същия закон на ответната община като
юридическо лице, включително и упражняването на надзор върху
служителите, отговарящи пряко за тази дейност. Съгласно цитираните норми
задължение на О.В. е да поддържа общинските пътища в изправно съС.ие
така че да осигуряват безопасно и удобно движение - § 1, т. 14 от ДР на ЗП.
Отделно от това, разпоредбата на чл. 167, ал. 1 ЗДП вменява на лицата, които
стопанисват пътя, да го поддържат в изправно съС.ие, да сигнализират
незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-
кратък срок.
Съгласно задължителната за съдилищата практика на ВКС, формирана
по реда на чл.290 ГПК с Решение №98 от 25.06.2012 г. на ВКС по т.д.
№750/2011 г., II т. о., "протоколът за ПТП не освобождава съда от задължение
да изследва механизма на произшествието и с други доказателствени
средства”. Тълкуването на това решение налага извода, че механизмът на
настъпване на ПТП може да се доказва посредством всички законово
допустими доказателствени средства. В случая има съставен протокол за
ПТП, ищецът е ангажирал и други доказателства за установяване на
механизма на ПТП посредством разпита на свидетел, непосредствено
възприел преминаването на МПС през препятствието на пътното платно и
последвалите щети по автомобила и заключението по допуснатата САТЕ.
Следователно са осъществени материалноправните предпоставки за
ангажиране на отговорността на ответната община за причинените вреди на
автомобила на ищеца при станалото ПТП на 08.11.2016г., настъпило при
преминаване през необозначено и необезопасено препятствие /дупка на
пътното платно / на общински път, чието управление е възложено на О.В.,
поради неизпълнение на задължения на служителите, на които общината е
възложила работа за поддържане на пътя. Налице е неизпълнение на
задълженията на служителите на общината за осигуряване необходимите
условия за безопасно движение, от което противоправно бездействие са
причинени вреди на автомобила на ищеца. Предявеният иск се явява доказан
по основание. Доказан е и в предявения размер – 4124.15 лв., който
съответства на установения от вещото лице, в т.ч. реализираните
ликвидационни разноски по открита щета в размер на обичайните такива от
10.00 лв, съобразно заключението по допуснатата СТЕ
5
Не са събрани доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на водача на МПС – липсват данни за шофиране с несъобразена
скорост или употреба на алкохол. Не са събрани доказателства за
причиняване на вредите в резултат на умишлени действия на водача на
автомобила. Възраженията на ответника в тази насока са неоснователни.
Върху присъденото обезщетение се дължи лихва за забава от датата на
заявлението – 28.04.2022 г., до окончателното й изплащане.
Следва да се уважи и претенцията за мораторна лихва в претендирания
размер. Ответникът е получил поканата за доброволно плащане на
22.06.2017г., с която му е предоставен 7 – дневен срок за заплащане на
сумата, който е изтекъл на 29.06.2017г.. Липсват доказателства за извършено
плащане от ответника в полза на застрахователя. Размерът на обезщетението
за забава за исковия период, изчислен с програмен продукт Апис финанси
възлиза на 1256.79 лв..
Относно разноските:
Имайки предвид установяване на вземанията по издадената заповед за
изпълнение, то следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските
направени в заповедното производство, съобразно ТР № 4/2013г. от
18.06.2014г., т.12.
Изходът на делото при настоящото разглеждане на спора и
релевираното от ищеца искане за присъждане на реализираните в хода на
делото съдебно деловодни разноски до приключване на устните състезания по
него, подкрепено с ангажираните за целта доказателства, обуславят
основателност на искането в доказаните параметри, а именно 107.62 лева за
държавна такса, 250 лева депозит за вещо лице и 30 лева депозит за
призоваване на свидетел. Юрисконсултското възнаграждение съдът определя
на 150 лева, при съобразяване с материалния интерес на делото, на основание
чл.25, ал.1 НЗПП.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ЗАД „А.” АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. *** срещу О.В. положителен
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. чл.410,
ал.1, т.2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът О.В.,
представлявана от Кмета И.П. ДЪЛЖИ на ищеца ЗАД „А.” АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. *** сумата в общ размер на 4124.15 лв.
/четири хиляди сто двадесет и четири лева и 0.15 ст./, включващо изплатено
от ищеца в качеството му на застраховател застрахователно обезщетение в
размер на 4114.15 лева и разноски по ликвидация на щетата в размер на 10
лева по сключен договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“,
обективирана в застрахователна полица № ***, вследствие на ПТП,
настъпило на 08.11.2016г., в резултат на което са реализирани материални
щети на лек автомобил марка „Мини", модел „Купър" с peг. № ***,
причинени след преминаване през необезопасена, необозначена и
несигнализирана неравност на пътното платно - дупка в гр. ***, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 28.04.2022 г. до окончателното изплащане на
6
задължението, сумата 1256.79 лв. /хиляда двеста петдесет и шест лева и 0.79
ст./ - мораторна лихва, за периода 21.04.2019г. до 21.04.2022г. за които суми
в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 5319/2022г. на ВРС.
ОСЪЖДА О.В., представлявана от Кмета И.П. ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД
„А.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, сумата от
157.62 лева, представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни
разноски под формата на заплатена държавна такса и определено
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по ч.гр.д
5319/2022г. на ВРС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА О.В., представлявана от Кмета И.П. ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД
„А.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, сумата от
537.62 лева, представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни
разноски под формата на заплатена държавна такса, депозит за вещо лице и
призоваване на свидетел при настоящото разглеждане на делото, вкл.
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7